"Отново заедно" - коментарна

На мен ми допада,да видим продължението.

И кое ти хареса? 27 годишни младежи, които се държат като уморени от живота 40 - 50 годишни чички? Или пък телеграфната литература, лишена от грам живец. Все едно е писана от компютърна програма... Лошо, Славейков, лошо...

Типичен Майндкрайм от края на миналия век Всички знаем, че не литературата е силната му страна, а играта.

Освен това темата е трудна: ако читателят не успее да се види в някой от героите или на героите не им се случи нещо интересно има опасност да не предизвика интерес. За сега съм Огнян, с децата и странното изразяване.

Симпатично, но не разбрах нещо:

– Ей, помните ли как ни мразят? – пита той.

От това оставам с впечатлението, че преди време са показали отношението си към героите, заради това че им прекъсват играта. По-долу обаче става ясно, че всъщност героя реферира към него и приятелите си преди време, когато тяхната игра е била прекъсвана по подобен начин. Просто не ми се връзва. Може би автора е искал да каже нещо от рода "Ей, помните ли как мразехме да ни прекъсват играта?", или "Ей, малките сигурно много ни мразят, помните ли ние как се дразнехме навремето?". Не знам.

Старец е в кавички,автора е по-така голям пишещ за групата ,която таргетира.
А въведението трябва да е кратко и ясно.

То, това, че е смисълът, това е, но пичът просто така си говори (За този цитат иде реч: "– Ей, помните ли как ни мразят? – пита той.").

yoyovec писа: писа:

И кое ти хареса? 27 годишни младежи, които се държат като уморени от живота 40 - 50 годишни чички? Или пък телеграфната литература, лишена от грам живец. Все едно е писана от компютърна програма... Лошо, Славейков, лошо...

Всъщност точно в литературно отношение разказът ми беше най-приятен лично на мен. Не намирам и стила за телеграфен, нито виждам нещо 40-50 годишно в държанието на героите... Но пък какво ли разбирам - сигурен съм, че Йойовеца не се заяжда ей така и ще ни предостави примери за мнението си!

Анардиле, трябва да си емоционално свързан с написването на тоя откъс, за да твърдиш, че е приятен. От всичко излязло от Новата вълна, това е най-слабия текст. Дори по-слаб от въведението на "Зобмокалипсис". Ако може да се опише с две думи - "отегчителен" и "нелогичен". Доколкото първото е въпрос на субективно възприятие, то второто е лесно доказуемо. Но преди да напиша защо, бих помолил някой да ми отговори (ако може) - тези хора от колко време не са се виждали?
а) час - два
б) от няколко дни до седмица
в) повече от няколко месеца
г) друго - обяснете защо

И как ще коментираш следния текст:

На плажа беше жега. Иван попита:
- Помните ли слънцето, колко е силно?

Бате, или можеш да се аргументираш, или не! Ако не можеш - твоя работа, разбира се, имаш правото да харесваш каквото си искаш, но хайде да спреш с позата: "аз имам солидни аргументи, ама няма пък да ви ги кажа". Въпросите ти нямат смисъл без контекст, а аз се съмнявам, че ти имаш контекст, който да ни предоставиш, но дано да греша - за много хора (за мен включително) вероятно ще е интересно да прочетат дискусия по същество!

Какъв контекст, какви пет лева. Елементарен въпрос.

– Ей, помните ли как ни мразят? – пита той.

е същото като това:

На плажа беше жега. Иван попита:
- Помните ли слънцето, колко е силно?

Няма такъв въпрос. Правилните варианти са два. Или:

- Помните ли как ни мразеха? - ако тия другари не са се събирали и ритали в училището от дълго време.

Или втория вариант, ако ритат по често - просто се прави една констатация:

- Мразят ни!

Но да питаш някой дали си спомня нещо, което става в момента? Ъ?

Помниш ли как дишаш? Помниш ли как пишеш отговора в момента?

Не бе, тва е "Огнян" - малко по-горе пише, че обичал да се изразява странно. Явно това е челен пример.

yoyovec писа: писа:

Няма такъв въпрос. Правилните варианти са два. Или:

- Помните ли как ни мразеха? - ако тия другари не са се събирали и ритали в училището от дълго време.

Я си помисли пак дали това е правилен вариант. Така както си го написал се разбира все едно някога ДЕЦАТА са мразели ТЯХ като нещо нямащо връзка със сегашния момент ?!?

Аха, а по-долу вече се изразява както трябва.

Никса, кажи ми как ще забравиш нещо, което се случва в момента?

Написал съм в какъв случай може да се ползва - ако не са се виждали от дълго време, сега може и да не ги мразят, да.

Да, когато разговарят, хората не се изразяват по същия начин, както в писмена реч. Много е сложно да се прецени дали определен човек би използвал определен израз - и по себе си го знам (аз често говоря в сегашно време за минали събития, но пък пиша така, само когато имам някаква стилистична цел). Но... ако аргументът ти е, че, когато си говорят, докато подритват топка, хората трябва да следват граматическите правила - ела, поиграй футбол с нас, сигурно ще напишеш книга да нарушенията на правилата .

Бтв, това нищо не е:

- Помните ли слънцето, колко е силно?

Не виждам причина Иван да не каже нещо подобно. Разбира се, въпрос е и на контекст.

Не, ти го каза - за да се напише, трябва да има някаква цел? Ако е да се покаже, че говори странно - хубаво, да беше поговорил още малко странно... Но е явна грешка, дори не звучи добре, дори не звучи добре аргументирано като странно говорене. Странно е различно от неправилно, а тук просто самият въпрос е грешен и лишен от смисъл - няма как да попиташ някой, дали е забравил за нещо, което се случва в момента. Няма такъв пример, дори когато трима приятели си подритват топка. "Мразят ни" и толкова.

Ама на тоя текст това му е най-малкия проблем. Представете си тримата приятели все едно са роботи. С механичните им движения...

В дясната си ръка държи кафе в пластмасова чаша. Лявата стиска свит на руло вестник. Оставя кафето на плочките до оградата, после с тромави движения се прехвърля от другата ѝ страна. Промъква ръка през решетките, за да си вземе кафето. Отпива глътка, след това се извръща и оглежда училищния двор.

И малко по-късно...

Двамата новодошли се раздалечават на десетина метра и започват да си разменят пасове. Така загряват за предстоящия мач. Неточен шут на някое от хлапетата дотъркалва тяхната топка до мъжа с вестника. Той го сгъва и се изправя. Вдига топката във въздуха с десния си крак и с отмерен удар я връща обратно на децата. След това се включва в загрявката.

Дори в описанията им...

Високият се казва Асен. Стърчи с една глава над другите двама. Жените го намират за красавец и чаровник. Мъжете също са подвластни на обаянието му и той с лекота завързва познанства.
Мъжът с атлетичното телосложение се казва Борис. Той умее да подтиква хората да вършат полезни неща, когато си мислят, че няма да им стигнат силите или просто ги мързи. Може да бъде убедителен в
обясненията си защо правенето на нещо е полезно за някого.

Някъде живец? Тц. Някой да трепне? Тц. Да покаже нещо различно от механично действие? Тц. До единственото изречение, изразяващо някакво чувство, може лесно да се пропусне, защото е една дума...

Друго - недопустимо е в разказ, описанието на прескачането на някаква ограда, да е почти толкова голямо, колкото описанието на трима от главните ти герои. Тази ограда не носи никаква информация - нито въвеждаща, нито има напрежение, нито описателна на характер, случка или по-голямо събитие... Нищо. Ограда и кафе.
Има в мрежата на много места генератори на случки, сюжети, характери на герои и тн. Стилът на генерираните текстове е същия, като в представения откъс.

Все пак говорим за живи хора, с това въведение се цели някакво представяне - те кухи. Или отегчени, остарели чички.

Много посредствена работа. Ако ММ е дал всичко от себе за това, то значи не е много.

Би ли описал действието "разменят си пасове с топка", по начин, по който смяташ, че в него има живец?