"Отново заедно" - коментарна

Произведението - въпреки че то не е цялостно произведение притежава редица недостатъци.
-сюжета е разхвърлян между четирима герои
-героите не се държат адекватно. Срещат се след дълги години, не се питат "Как си", "още ли си на старата работа", "Как е жената", а хукват да играят мач. По време на мача не са концентрирани в него, няма викове "Фал", "Гол", а водят философски дебати.
-литературата е изключително слаба. Не, проблемът не е, че е съвременна темата. Чели сме съвременни неща от ММ (Хлапето, По дяволите правилата, сърце от камък), както и от други автори (Щурмберг, Вълча Дупка) и те имаха добра литература. Впрочем точно Вълча Дупка и Ивановден са пример че действие развиващо се в българска реалност има почва. И не - не е задължително да се използва книжовен език. Може да се пише на диалект или на жаргон. Бедата е, че речта в много от ситуациите е безмислена.
-Текста е представен изключително хаотично.
-Честно казано характерите на героите -изключвам Огнян, който е приятната изненада- ми се сториха недоразвити.
-За разлика от Хлапето или Пробивът, където главните герои бяха бунтари, тук главните герои са от мейнстрийма и е трудно читателят да се асоциира с тях.
-Героите са на 27-28 години, а се държат като чичковци, оплакват се от тежкия живот който водят.
-Това че някой друг е незавършен не е оправдание, въпреки че ММ го използва периодично - я за Ледената цитадела, я за Калоян. Трябва да престане да гледа в канчето на другите. Впрочем в случая с Калоян, при добро желание човек може да приеме че това е краят. Много от точките се използват и за оценяване, и реално не е загуба че не виждаш как се развиват отношенията ти с фракциите. Освен това пак по желание, можеш да приемеш, че точките отношения показват с кого си в най-добри отношения на финален етап - с венецианци или с ромеи да речем.
-Но най-голямата слабост безспорно е, че реално няма никакъв сюжет. Според мен щеше да е по-разумно да се представят всичките епизоди, пред очите на един герой, с уговорката че има още няколко героя, вместо да се дават по няколко епизода на характер.

има и други слабости, но тези са най-очевидните.
Съжалявам че ММ е взел решение да не продължава, но е разбираемо. И да, съгласен съм с това което е написал Сашо- публиката съди по това което й е представено, а не по това което трябва да бъде.

Тези дни преиграх разказа и със сигурност мога да кажа, че не е от брилянтните произведения на автора, но той самият много е вдигнал летвата.
Определено кратките представяния на всеки от героите са супер и доста ми допаднаха, не ми допадна когато се събраха на тавана, много капризи и мрънкане, напомни ми на моя тийнейджърска компания дето се чакахме с часове и падаха пазарлъци къде ще ходим, тези пичове уж са зрели хора. Финалната част изглежда малко претупана или орязана и това си личи. Ако финалът беше с по-интересна развръзка определено щеше да мине оценка 4/5.

Почти десет години са повече от достатъчно време да забравя почти всичко по тази книга, така че да я препрочета повторно си беше интересно преживяване.

За мен "Отново заедно" се оказа една от много малкото книги-игри, които издържат проверката на времето и продължават да ми се струват на относително високо ниво дори днес. Трябва да попрегледам какво не им беше харесало на читателите толкова, че да доведе чак до 28-странична тема, но както в техническо, така и в литературно отношение, книгата е измежду най-добрите, излезли под името Майкъл Майндкрайм.

(В тази връзка, видях как две мнения по-нагоре Джордж Ал е определил "литературата" - каквото и да разбира под това - като "изключително слаба" и не мога да се нарадвам на мнението му. Иска се много специфичен талант, за да грешиш в почти 100 процента от оценките си в продължение на години. Що се отнася до сравнението със "Сърце от камък" и "По дяволите правилата", които имали "добра литература"... с риск да обидя Мишо, наскоро ги препрочетох и установих, че е трябвало да си остана с носталгичните спомени. Нито една от двете истории за Лари Стоун дори не се доближава до нивото на "Отново заедно", което впрочем би следвало да е очаквано - нормално е човек да се развива.)

Спомням си, че докато работехме по книгата, имах проблеми с финалната част в Бърлогата, която поне в първия си вариант ми се стори силно недоразвита, и към която имах резерви, дори след като я преработихме, доколкото времето позволяваше. При този ми прочит ми се стори, че всичко върви по-гладко, отколкото очаквах, до финалната цедка, където всъщност загубих. Понеже след нея остават само няколко епизода, мога да разбера критиката, че изглежда претупана.

Ако има нещо, което поне аз нямаше как да знам през 2013 година, но сега ми направи огромно впечатление, то е свързано с описанието на програмистката работа на Огнян, което няма нищо общо с реалността в тази професия, такава каквато аз я познавам. (С уговорката, разбира се, че има всякакви компании, така че не мога да отхвърля възможността някои да се доближават до описаната среда или да задават екзотични въпроси като "разбирате ли обектно-ориентирано програмиране" на човек, за когото това би трябвало да е кристално ясно още по езиците, а в краен случай по проектите, които е представил в резюмето си.)

Така или иначе, това е дребен кахър, особено на фона на факта, че едва ли има книга-игра в съвременен сетинг, в която авторът да е уцелил всички подробности за живота и професионалната среда на хора с различен от неговия опит - което, подозирам, е измежду най-важните причини почти всички да залитат по фентъзито.

Мисля, че имаше коментари, че (някои от) героите са дразнещи... Fair enough. На мен лично Вълко ми беше доста антипатичен, но какво от това? Да четеш само за вълнуващите приключения на персонажи, които ти импонират, е равнозначно на това да затвориш вратата на 99 и отгоре процента на художествената литература. Разбира се, книгите-игри - а и книгите като цяло - за деца имат малко по-специфични изисквания, но пък колко от пишещите тук са прочели "Отново заедно" на 12, та това да е основният им проблем?

Аз поне съжалявам, че продължението потъна в забвение.