Ревю/Рецензия на "Отново заедно"

Вилорп писа: писа:

Не ми е ревю или рецензия та го пускам тука:
Зачетох Отново заедено и тамън минах 4-те мини игри с аверите. Съвсем пресните впечатления от преди финалната част са:
- Погледа тип сценарии ми е беше ужасно неудобен и странен в началото, към края на 3-тия герой почти бях свикнал и при Огнян вече почти не се усещаше.
- Асен е Антонов елф*, някаква ненавист се зароди към него много бързо, ама може и да е просто човешка завист, че още след първия месец работа на първата си работа вече има повече отколкото съм изкарал аз за 7-те си години стаж. И да, в шурея на баджанака е истината! Най-ми е далечен като образ от мен самия.
- Борис е... и аз не можах да разбера какъв е. В неговата игра се омешах на няколко пъти и накрая като ме питаха за някакви точки съвсем не разбрах за какво иде реч. В крайна сметка обаче явно е някакъв междинен резултат постигнат за деня. На доста висока позиция е човека и може да си позволи да прави въпреки на шефа без особени последствия.
- Вълко е бей. Спи после пак спи и от време на време се чуди дали да подремне, освен това разбира доволно от футбол макар да е бил само един сезон в Б групата. Под доволно разбирайте над нивото на запалянко. Юрка жената напред назад и има дилеми от рода: ако взема та и помогна ще и наруша дневния режим, а да я остава само да си качва дървата до 5 тия етаж кооперацийката**. Доста приятен образ, като особено ми допадна частта с футбола в неговата мини игра.
- Огнян е... на път да изперка. Настина идва най-близо до мен като образ***, но причините заради които се жалва от колегите са доста незначителни за мен. Най-много се в живях в неговия образ, но не съм сигурен дали е защото съм минавал през подобна ситуация (преговор с шефа) или защото вече бях свикнал със стила на изказа.
- Играта като цяло е добра, но имам смътното чувство, че за да печелиш точки трябва да си пълен задник/ да гледаш собствения си кеф единствено.
- Идва ми леко тежко, особено при Огнян който е заможен но позакъсал човек и има чувството, че от изборите ми зависи съдбата на истински човек, а не на поредния дракон. Та ако мишо е целял това му се е получило много добре.
- Системно не бях схванал съвсем как се ползват заровете но след като преминах първите двама само на шанс препрочетох отново правилата и стана ясно. За момента съм изгърмял една 3-ка и една 5-ца от специалните зарове.
- Ужасно ме озадачи че трябваше да избирам между три жаргони названия на игрите, по никакъв друг признак после се позачетох че това не бил избор всъщност а кратко описание на самата игра. Евентуално да се наблегне някъде че за това иде реч.

Та за момента е това, ще продължа утре с четенето.


*Държи се ужасно благо та чак мазно и искаш да го линчуваш без някаква конкретна причина.
**Преекспонирам нещата по скоро лично усещане е това.
***Аз май вече съм отвъд.

Вилорп писа: писа:

Освен с 241 май същи проблем е с 225 и 226.

Превъртях играта и достигнах победния епилог с 10 точки. В текста е казано че се достига с 15 +/- 1?
Имах 2 точки на Асен и при последния избор си ползвах 6-цата та да станат 3 точките.
Малко ми е мътна частта с игрите, някак много набързо свърши и мих чувството за леко претупване.
Така и не вдянах екстра разровете къде и за какво се ползват =/

При преиграването с Вълко тотално се издъних, ама все пак на късмет направих 11 точки. Та засега мисля да я оставя.

pycku писа: писа:

Вчера получих и Призванието и първият разказ, който прочетох, беше "Отново заедно".

Като игра ми се получи и съм доволен, макар че имам забележки в някои ситуации, в които просто трябва да налучкаш вярното решение (или поне решението не съвпада с моята логика). Идеята със зарчетата е добра, но имам притеснение с пренасянето на кодовете от една книга в друга, защото докато излезе ПГ3 ще съм я изиграл още 1-2 пъти и няма да знам с кои показатели да почна новата част. Всъщност това ми бе и най-големия проблем - през цялото време или записвах кодове, или проверявах кой имам, поради което играта малко се накъса. Колкото до героите - успях да ги освободя от работа, за съжаление единият ще ходи да се лекува, но за да не spoil-вам няма да разкрия повече, поне не и близката седмица. Само ще спомена, че ММ доказва, че и с обикновена история пак може да стане игра (вероятно това мнение няма да се сподели от лбителите на непрестанни битки и фентъзи кютеци).

Като цяло чудесна работа по изработването на сборника, много добра работа. НО!-то е свързано с това, което вчера видях - епизод 241 (ако не се лъжа за номера, единият, към който препраща проверката на точките удоволствие в края на книгата) липсва (по принцип не е фатално, защото по другите епизоди може да се разбере смисъла, но все пак!).

Като съм тръгнал с критиката - Освен разказа прочетох и интервюто с Джордж и там също имаше грешка в първия въпрос (ако не се лъжа себе си се повтаря).

Като цяло оценката ми за разказа е по-скоро положителна, но не ми се вярва това да е най-доброто от Майкъл и вярвам, че книгата ще е още по-по-най

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Мислех да чета Майндкрайм последен, ама не издържах. Май си спомних за времето, когато търчах до Славейков за поредната книжка от поредицата първо в МЕГА, после в Хермес, а после пък търчах към къщи за да я прочета веднага.

Между смените се запознах с приключенията на Асен и Борис. Трябва да кажа, че за сега съм приятно изненадан, след като прочетох за "шопската салата" в увода . Хареса ми че става въпрос за реални случки, които стават в живота на човек, трябва да кажа че това което виждам е описано относително автентично - и като разказ, и като избори.

Може да се спори дали някои ситуации от епизода "Асен" - с житейските случки - биха се развили точно така. Все пак става въпрос за тясно семейни отношения, където културните различия може да предопределят една или друга реакция. Като цяло нещата там обаче следват някаква обща логика, и разиграването се получава.

Повече ми хареса "бизнес" епизода с Борис - след като "оревах орталъка" за липсата на бизнес елемент в "Пари и гангстери" започвам да гледам с все по-голяма надежда към проекта Майндкрайм. Жалко само, че краткостта на откъса не позволява да се види резултата от някакви по-дългосрочни решения, но предполагам че това ще бъде факт в крайния проект. Факта, че автора се е спрял на бизнес в който е бил успешен, и съответно - разбира поне до някъде от него само ме обнадеждава за крайния резултат.

Идеята с "резервното" зарче е много добра, но по една или друга причина късметът ми до средата на играта е просто идиотски - само една четворка - и не се наложи да се възползвам от него.

ЗАБЕЛЕЖКА - използването на кодови числа вместо кодови думи е много куца идея. Винаги ми е било по-лесно да се ориентирам какво съм написал като кодове когато има кодови думи, докато когато играта е организирана с числа ми се е случвало да се лутам. Отделно, сбъркана цифра при записването доста по-лесно може да обърка разиграването в последствие, отколкото правописна грешка в кодова дума.

Не мисля че текста е кой знае какъв "шедьовринг" като литература, ама не съм и очаквал. Честно казано не това ми е важното в случая.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Довърших я. Определено проблемите на Огнян ми бяха най интересни. Още в началото на играта схванах, че изборите трябва да се правят от гледна точна характера на конкретния герой, обаче в нито един от случаите не успях да се ориентирам кое е най-добре от гледище на героя. За разлика от Огнян обаче, при Вълко ми беше странно да се печелят точки при скандал с жена му.

Раздаването на точки при определянето на коя игра да се играе, както и нацупването на някой герой ако не му хареса разиграването също ми се стори странно, ама сигурно има и такива хора.

Във всеки случай книгата е много интересен експеримент, ще я преиграя до успешен край, а виждам и че много от кодовете играят за "Кушадасъ епопеята" в трети брой.

xenox писа: писа:

Книгата-игра е доста добра.

Парадоксално - персонажите ми харесаха повече от самата игра. Не са еднакви, имат си характер. Вълко и шефът на Огнян са разработени най-добре, там имах чувството, че наистина са реални хора. Учудиха ме някои неща - например защо жената на последния герой спи отделно от него - един редовен секс би оправил и стреса, и безсънието му, но явно в тяхното семейство така стоят нещата.

Не съм се задълбочавал по различните варианти на изиграване, но в играта ме озадачиха многото кодове, които не влияят на действието, а само носят точки Удоволстие на края на всяка глава. Не беше ли по-удачно да има само прибавяне/изваждане на точки и да се използват кодове само когато те влияят на съдбата на героите?
Постигнах 11 точки от първия път. Може би трябваше повече да подремна с Вълко.

И... може освен рентген да се направи една ЕМГ за 40 лв, преди да се прави ЯМР за 300, ако се подозира неврологично заболяване. Освен това личния лекар няма право да дава направления за ЯМР. Оставете джипитата на мира!!! Той трябва да даде направление за специалист, който, ако има лимит, да прати пациента на ЯМР. Другият вариант е пациента да се хоспитализира и в болница да се направят всички скъпи изследвания.

Рони# Мейдей писа: писа:

Напълно съм отвратен от представеното от Майкъл. Отказът ми от Инициативата беше изключително правилно репение, защото иначе щях да се пробвам да си наложа да чета още по-обемиста история. На 3-тия герой хвърлих бялата кърпа.

Самата игра като усещане наподобява решаване на кръстословица... или по-точно на судоку. На всяка крачка пишеш някакви трицифрени числа, после за някои от тях ти дават (неопределени) точки, от които пък ако събереш достатъчно ти дават точки удоволствие. Мисля, че би било доста трудно някой да измисли по-тежка система, която все пак да работи.

Най-отвратителното нещо е, че тематиката е свързана с проблеми, които таргетираните читатели най-вероятно споделят. Мислех си, че е очевидно, че една КИ трябва да предлага бягство от проблемите на реалността. В името на Светлината, пазя се от контакти с тъщата и в един момент попадам в невероятна ситуация с такава...ъъ дама.

Хареса ми контролът на случайността, но си мисля, че може би прави играта твърде лесна. Предложението ми би било да не е разрешено да метнеш зар и чак тогава да решиш дали да се възползваш от контрола. Тоест, ако решиш да го ползваш, да не мяташ изобщо.

Jasta Prasta писа: писа:

Хмм, прочетох я. Макар че по принцип аз също се надявах някога да излезе книга-игра с герои нормални съвременни хора, сега бих казала, че съм по-скоро разочарована.
Сега, малко съм раздвоена колко подробна да бъда, щото принципно не пиша този пост с цел хейтене, но ако не напиша конкретни неща, ще излезе че просто плюя на общи основания и от носталгия към стария флейм. От друга страна ми се ще отзивът ми да бъде конструктивен, ММ да е повече като предишния ММ и въобще да се получи плодотворна дискусия.
Та все пак да си кажа. Понеже тук по-горе стана дума за персонажите, според мен само някои от четиримата главни герои и само някои от второстепенните герои са сравнително реалистични - и все пак, дори за тях постният стил пречи да се усетят като характерни типажи.
Сегашното историческо време на изложението е тромаво, особено когато се налага да се обясняват някакви събития в миналото.
Когато на героите им се наложи да се аргументират в пряк текст за тежко решение, изказването им почти винаги се превръща в натруфен и язвителен монолог (и речта им започва да се уеднаквява, което не е добре за герои, които трябва да са от различни среди).
Тук-там логиката на някои избори или последствията от направени избори ми убягва. Например: Асен решава да не вдигне телефона, има избор дали да каже на баща си кой звъни или да го излъже - а защо трябва да го лъже? Или: Борис прекарва предиобеда да се пренася в новия си кабинет и след това има избор дали да ходи на обяд или да ходи при шефа да му докладва как върви прехвърлянето на работата - ако избере шефа, какво точно да му докладва, как си е местил нещата в новия кабинет цяла сутрин? Или: най-общата ти мотивация е да търсиш начин как да трупаш точки Удоволствие за героите. Въпреки това ако оставиш Вълко да спи на работа, не само че не получаваш точки, ми даже пропускаш и възможности за повишение?
И сега, отделно от горното и вече напълно субективно - като цяло, новелата ми беше скучновата. Нито един герой не получи достатъчно задълбочаване и нито една ситуация не беше развита до някаква по-значима степен. Може би ако героите бяха само двама, но с по-задълбочена история, характери, ситуации и роднини щеше да се получи по-добре. Или просто тези всекидневия не бяха описани особено интересно - честно казано, споменатата във въведението ситуация на правене на шопска салата след края на книгата ми се видя дори по-интересна от мъглявото прогнозиране на бъдещи периоди при оперативния мениджър. А възможно е просто ММ да не се чувства добре в този жанр - през цялото време си мислех, че историите на тези герои вероятно биха ми били по-интересни в нормална книга, а не в някаква неубедителна интерактивна форма.
Съзнавам, че никак не е лесно да се пише в този жанр за публика от пораснали читатели с изграден вкус и трябва да си много внимателен, за да не тръгне изложението ти на фалцет. И все пак се надявам, че лека-полека ММ ще си върне старата форма и следващите му неща ще са преодолели тромавостта на този първи текст и лека-полека ще стават толкова шайни, колкото бяха и старите му.

۞Guardian Angel۞ ®: да се похваля, че най-после изчетох "отново заедно"... е, вярно не постигнах много удоволствие, но пък минах приключението... и не знам защо има толкова недоволни, като за пълен лаик ми беше доста приятно
иначе разказът не беше тежък и труден и изборите си бяха сравнително закономерни
може би на места ми липсваха някои уточнения... примерно ходенето на ресторант на огнян малко ми увисна във въздуха

z.m.m.: В смисъл?

۞Guardian Angel۞ ®: ами с излизането от кабинета на шефа се прави проверка на удоволствието... изведнъж следва описание на ресторанта... а и натискането с жената не носи никакво удоволствие?!?
този момент ми направи най-силно впечатление
като място където трябва да се пипне
иначе може и да не е по най-добрия начин, но пък завърших приключението с доста логични избори
защото принципно не харесвам книги-игри, които уж правиш нещо, което за момента ти се е струвало принципно правилно и изведнъж ти пада тухла на главата