Ревюта и впечатления от брой 2 на "Призвание герой"

Ъ, а, що? Какви са тия карти?

Това, с което най-много ме впечатли сборника е обема - тухла си е. Няма лошо.
Мисля, че е отвъртяна много работа като редакция и корекция, за което моите поздравления.
Има няколко добри илюстрации, както и готини карти.
Въпреки това смятам ПГ 1 за по-добрия сборник, най-вече заради Мрака и Кордобата.

Исках да прочета всички разкази преди да си дам мнението и аз.

Обемът на сборника и е наистина страшно голям и това много ме радва - колкото повече, толкова повече.
Към 'Дракона' бях скептичен и някак си успях да го мина за 7 дена през Г2... Така пропуснах почти цялата игра и завърших с едва 11 кодови думи. На фона на 57 възможни ми се стори, че доста съм пропуснал и в момента правя втори, доста по-обстоен прочет.

Още от миналия сборник бях доста впечатлен от Мрак и света, който авторът беше успял да създаде. Новият разказ го минах на един дъх, като избягвах битките, винаги когато беше възможно. Следващият прочит ще направя точно обратното. Хареса ми, че дневника е опростен и не изисква много внимание - явно вече си падам повече по четенето, и по-малко по обстойни дневници и големи сметки

Разказът на Майндкрайм също чаках с нетърпение, защото все пак е написан от един от най-големите в жанра. Като поднасяне на историята и изборите ми хареса, също системата с кодовете след всеки избор за анти-чийтване. Битовизмът ми дойде малко в повече, както и че няма повечко шеги и закачки - все пак всеки ден ставаме свидетели на какви ли не куриози, като поредния ентусиаст, каращ в насрещното по магистралата или мъж си поръча 'компаньонка', дошла жена му... Това са нещата от живота, а не как се караш с неблагодарната тъща и за сдобряване подаряваш обици и й пробиваш ушите с двуцевката....

Браво на всички свързани с проекта - автори, редактори, художници... и очкавам с нетърпение следващата порция разкази

[justify:3lrc66oq]Първо, искам да благодаря на Никсата (да не се бърка с проливните никси) за сборника, както и на Мишо за автографа. Нещо като сбъдната детска мечта ми е. Добрите ми впечатления от обема се затвърдиха от съдържанието - определено всички са положили много труд - автори, редактори, издатели, художници и останалите, за които не се сещам сега. Няма да спойлвам с подробности, но втората част е отлично продължение на първата и се колебая коя ми хареса повече.

Имам някои забележки обаче, най-вече дали има как да се разграничат по-ясно произведенията, за да си личи веднага дали си отгърнал на правилното - докато четях първото, често отварях второто, после от второто на третото и т.н. За страници с различен цвят едва ли може да става дума, но някакви символи или по-големи хедъри... знам ли. Второ, май пак има сгрешени препратки. И последно, което е по-скоро пожелание, бих искал да видя и някой разказ без дневник и кодови думи за хората като мен, които предпочитат по-скоро да четат, отколкото да играят.[/justify:3lrc66oq]

От доста време се каня да напиша и аз няколко реда, като цялостна оценка на сборника. Стана ми ясно, че едва ли ще се организирам да пиша в отделните теми за разказите и да се впускам в спорове и мнения, но все пак ми се ще да кажа няколко общи неща и дам оценя книгата, като цяло.

Ако трябва да дам оценка от 1 до 10 с малко двоумение бих се спрял на 8+. Старая се при това оценяване максимално да се абстрахирам от манията си по книгите-игри и от огромното удоволствие, което изпитвам при виждането на ново издание на хартия, но си давам сметка, че и тези неща оказват влияние.

Цялостното оформление е страхотно. Книгата е с обем равностоен на поне 5-6 книги от старата вълна, корицата е готина, въпреки че по принцип не си падам по такъв стил "комични"картинки, илюстрациите вътре са добри и са изчистени дребните забележки, които се появявиха за някои от картите в ПГ1. В този ред на мисли- цялостното оформление на изданието е ако не 10 то поне 9,5.

Разказът на Спасимир определено ми хареса най-много и единствената причина да не му дам 10 е, че не съм на 15 и нямам ентусиазъм да преигравам една и съща история много пъти само в търсене на някакъв детайл (например кодова дума), която съп пропуснал предния път. Краят ми се стори малко набързо претупан, което също не ми допадна и могат да се направят забележки за стила (лично аз на моменти имах усещане за известна липса на баланс между отделните епизоди), който не винаги ме докосна и разсмя, колкото би могло да се желае, но като цяло "Да намериш Дракон" е изключтелно добър в това, което има претенции да бъде. Играта е забавна, дава много възможности и свобода и е пълен кеф за всеки, който има време да се отпусне и да си обикаля с любимите гоблини. Не мога да пропусна и прекрасния свят, който ми е много любим и който значително вдигна оценката. Ако трябва да дам цифрово изражение на оценката си то тя е 8 с известни забалежки.

Определено вторият разказ ми допадна най-малко. Честно казано епичният, фентъзи стил ми дойде малко в повече и на моменти ми се струваше, че чета някакъв фен разказ писан в пристъп на дълбоко вдъхновение. За щастие този ефект е силен само в началото (беше още по-силен в началото на предишния разказ на същите автори) и после отслабва. Тук е и най-голямото разминаване. От една страна разказът започва с епична атмосфера или поне с претенциите за такава, която няколко епизода по-късно е тотално убита и човек може да се запита същото нещо ли чете? Разминаването е твърде голямо поне за мен. Не ми допадна и изграждането на героя, който от предния разказ, както и от началото на този си представяме, като безмилостен отмъстител, а се оказва, че далеч не е така. Разбира се, някои хора ще приемат това за плюс, но за мен разминаването беше твърде голямо. На фона на това с изключение на някои тактически избори, които хич не ми се сториха логични, тотално ме спечели адекватното, плавно развитие на разказа и добрата логика на изборите (с изключение на няколко, както вече споменах, особено при битките, ама не искам да споря ). Има една две сюжетни линии, които можеше да бъдат по-добре развити, но това остави у мен любопитство и интерес, така че имат и своите положителни страни. Ако трябва да оценя в цифри... Трудно ми е, но оценка между 6 и 7 ми се струва най-адекватна.

И накрая "Отново заедно". Без съмнение това е най-интересният от трите разказа. Не само, защото е писан от автор от старата вълна, който ми беше много любопитно да "видя" сега, а и заради тематиката на самата история. Определено разказването на една обикновена човешка история е уникално събитие за българските книги-игри и заслужава адмирации. Ще продължа с плюсовете с това, че Майндкрайм е успял да напише логична, добре звучаща и приятна за четене история, която не доскучава. Нещо, което е много по-лесно да се постигне, когато пишеш за нинджи и рицари, а не за ежедневието. Разказът ме увлече, накара ме да се замисля за някои неща от собствения ми живот, предизвика малко гняв, презрение, някоя друга усмивка... Предполагам, че е логично да се случи така след като на моменти четях неща много близки до моето собствено ежедневие.
На фона на всички тези позитиви има и доста неща, които не ми допаднаха. Системата определено не ми хареса, както и повечето системи на Майндкрайм. Може би е въпрос на личен вкус, но отчитането на дадено решение основно или само с разлика в оценката никога не ми е харесвало. По същия начин не ми допада преиграването на книги-игри за постигане на по-добър резултата при наличието на споменатото по-горе отчитане основно само в цифровото отражение на дадени оценки. Винаги съм предпочитал разгърнати схеми, които могат да доведат до множество разклонения. Друго нещо, което не ми допадна беше вникването в образите. Може би е амбициозно в толкова млък обем да очаквам повече, но въвежданията "в" новите герои не ми бяха достатъчни, не можех да преценя доколко се очаква да вземам добрите решения за този герой или за мен самия и да направя разлика между настоящия и предишния герой. Предполагам, че при по голям обем и възможност за повече текст читателят би могъл да "загрее" повече и да влезе под кожата на съответния герой, което със сигурност би спомогнало и за успешното и приятно игране. Ще ми се да отбележа, че някои от ситуациите не ми се сториха логични и липсваха алтернативи на избори. От една страна това може да бъде оправдано с факта, че дадения герой има характеристики, които не му позволяват повече избори, но и в контекста на казаното по-горе ситуациите далеч не стояха убедително. И няма опция да се пребие тъщата!
Като цяло 7,5-8, има потенциал да е много повече и с нетърпение чакам следващия разказ.

Вече коментирах отделно по разказите, но имам и оплакване от сборника - кориците нещо се пречупват много лесно. От едно изиграване на Дракона и вече се виждаха ясни пречупвания в средите им, а като отчета потенциала за преиграване на всички произведения... ами, очаквам да не са много хубави, ако мина всеки разказ, колкото ми се иска.

При мен няма оплакване а ги прелиствах доста. Много добро качество ми се струват.

Четецът писа: писа:

www.chetecut.com/2014/01/2.html

Втората част на сборника с книги-игри „Призвание герой!” се оказа доста приятно завръщане в недалечното минало, когато книгите-игри бяха една от основните цели на посещенията ми в кварталната библиотека. Ако не сте чували никога за жанра, това са книги, в които читателят се превръща в герой на приключението, следва определени правила и сам избира как да се развие историята в поредица епизоди с различни развръзки. „Призвание герой!” е един от пресните опити жанрът да бъде възроден след дълго затишие, и то успешен, бих казала.

Сборникът съдържа три различни книги-игри от трима автори – „Да намериш Дракон” на Спасимир Игнатов, „Прах и сол” на Сикамор Брайт и „Отново заедно” на Майкъл Майндкрайм. Последното име моментално възпламени лампичка в съзнанието ми, когато книгата попадна в ръцете ми; за другите две не съм сигурна дали съм срещала преди, но хей, говорим за настоящето, нали?

„Да намериш Дракон” е забавна, динамична история за издирването на въздушния кораб „Дракон”, гордостта на гоблинския флот, задигнат най-нахално от предателя Гугрих. Като читател можете да влезете в кожата на един от трите варианта на главния герой – гоблин, трол или гном, с различни характеристики – набързо повишен в Зир-вобан (Повелител на въздушните господари) и то пожизнено, но само ако успеете да намерите предателя и да го изтриете от лицето на земята заедно с „Дракон”. Избирате си екипаж и се опитвате да поддържате уважението му към вас, докато се мъчите да се вместите в малкото време, което имате за изпълнение на мисията. Предимство на тази история е разделената на сектори карта, по която можете да се придвижвате свободно и да избирате първо в планините или първо в полята или в човешките земи, вместо авторът да ви подритва в определена посока (не че това се случва особено често или е лошо, ако посоката е достатъчно интересна...). Приятната закачка след края на играта бяха степените на трудност, които Игнатов изброява, и различните предизвикателства, за които подпитва дали сте успели да преодолеете. Ако не сте (като мен), имате доста добър повод да изиграете отново книгата.

„Прах и сол”, личният ми фаворит, звучи в духа на сериозните приключенски истории и разказва за личната борба на Непокор от Безименния народ срещу безскрупулните седем владетели на Мрак, най-важния град в Северния край на Грешната земя. Лична борба, която прераства в нещо далеч по-голямо. В ролята на Непокор и с помощта на тримата си наставници ще трябва внимателно да подберете отряди от бойци с различни умения от собствения ви народ, които да ви съпътстват, да спечелите съюзници и да поведете битката за падението на Мрак. Воденето на задължителния за книгите-игри дневник, в който си записвате различни точки, кодове и други подробности, тук е доста олекотено, което лично за мен – нетърпелив читател и небрежен хроникьор на прогреса – е голям плюс. Разбира се, това не означава, че в другите две игри ще се разсипете от писане, просто всеки от авторите е изградил и води историята си по различна схема. „Прах и сол” свърши доста рязко; финалът предполага, че битката за Мрак ще се разгърне в друга книга и се надявам да не бъркам с тази догадка.

„Отново заедно” на Майкъл Майндкрайм ме остави със смесени чувства. По отношение на структурата на играта и текста забележки, разбира се, няма, но история за четирима обикновени млади мъже, вършещи обикновени неща в обикновен ден от живота си... тук ме изгубихте. Разбира се, Майндкрайм има своя визия за нещата и продължението на историята, което предстои да излезе в трети брой на „Призвание герой!”, може би ще го разясни. Сред другите ревюта на сборника преобладават положителни мнения; аз обаче съм от хората, които, посягайки към художествена книга, търсят разнообразие от реалността и изиграх малко насила „Отново заедно” (естествено, провалих се в това да постигна целта на играта). Ако в реалността работите с кофти колеги или имате здравословни проблеми, или се чудите как да балансирате между семейния живот и изморителната си професия, тази история едва ли ще ви достави особено удоволствие, защото ще ви кара да вземате същите решения, както в ежедневието си. От друга страна, „Отново заедно” е и история за мъжкото приятелство и тази й силна страна не може да бъде пренебрегната, така че по-добре думите ми да не ви отказват от четенето й. Все пак това е Майкъл Майндкрайм в пълния си блясък и очевидно с по-мащабен замисъл, отколкото личи на пръв поглед и който тепърва ще се развива.

Единственият неприятен минус на сборника, който мога да посоча, е доволното количество наборни грешки/коректорски пропуски. Особено явни бяха в интервюто с Джордж М. Джордж в края на сборника; няма да е лошо екипът, стоящ зад „Призвание герой!”, да обърне малко внимание на това в третото издание. Всичко останало е на ниво, включително илюстрациите на корицата и в самата книга, както и вътрешното оформление.

Не вярвам особено, че новото поколение би изпитало същото удоволствие от книгите-игри, каквото сме изпитвали ние, феновете, преди, освен ако авторите не намерят начин да направят новите книги-игри по-интерактивни и по-многостранно ангажиращи вниманието на „дигиталните” деца. Подочух обаче (от обещаващ източник), че вече се работи в тази насока и пожелавам искрен успех на авторите. А „Призвание герой!” може и да не е феноменът, който ще промени всичко, но със сигурност е отлична първа крачка.

Приятна игра! И не забравяйте – в тези книги героят сте вие.

Саша Александрова - Лекс

С известно ( ) закъснение прочетох сборника и искам да дам малко коментари.

Призвание герой се превръща в много стабилна поредица и след прекрасния първи брой, този също задържа високо ниво. Обемът е повече от задоволителен, илюстрацията на корицата е добра и покрива стила на първата, което е хубаво. Аз лично бих се изкефил и на някоя не толкова карикатурна картинка в идните броеве. Картите ми харесаха много, илюстрациите не толкова, но предполагам за повече не бива да се нахалства, с оглед на ситуацията с книгите-игри и финансирането им. Няколко думи за всеки от разказите:

Да намериш дракон - Преди време бях чел бета версията и Вилорп ме беше помолил да дам мнение, така че може и да повторя нещо, което съм казал по-рано. Много ми хареса хуморът. Макар, че изобилства, в нито един момент не го намерих за насилен и не на място. Някои бисери дори ги запомних ("как ще делим плячката - по равно или по братски"), което е показателно. Историята е забавна и задържаше интереса ми като читател. Намиганията към форумни лица и събития вече не ме дразнеха толкова, навярно защото бях подготвен за тях, но продължавам да съм на мнение, че повече пречат, отколкото помагат - придават пародийност и несериозност (в лошия смисъл) на произведението. Не съм фен на движенията по карта. Мисля, че от тях сериозно страда самото повествование, защото авторът не знае по какъв път ще мине читателят и трябва да описва всяка една ситуация, така че текстът да пасва на всеки потенциален предишен епизод. Битката със злия гоблин беше добре описана, с интересни възможности за реакция. Системата е тежичка, но интересна - за едно такова движение по карта е подходяща. Продължавам да не разбирам защо водородният двигател дава повече разход от конвенционалния. Вероятно заради баланс на системата, но този баланс би трябвало да се потърси на друго място, не точно при разхода, който е основното предимство на един подобен фантастичен двигател. Харесва ми, че има основен куест, както и второстепенен такъв, от което следват различни завършеци. Авторът се е постарал да даде и ачивмънти, което дава възможност за допълнителни преигравания. Картичките с никсите ме изкефиха много. Тук имам и въпрос - имам никса, която ми забранява да записвам кодовата дума "вино". Това означава ли, че мога да направя онзи избор, който ми дава допълнителни точки репутация и да си спестя негатива от записването на думата или просто ми подсказва че пиянстването е грешен избор и не бива да го правя? Като цяло - много изпипано произведение. Ако не беше тази система с броденето по карта, щеше да ми е от любимите.

Прах и сол - Продължението на "Грешната земя" отново ми хареса като сюжет и стил. От известно време избягвам фентъзитата, защото ми омръзнаха, но тук се усещах, че чета разказа с искрен интерес. Идеята за тактическо разполагане на отряди я одобрявам, особено ми харесва когато срещу мен се изправи кавалерия и книгата попита дали ще я срещна с копиеносци или лека пехота - друго си е да си велик военен тактик. Изборите бяха интересни и логични, особено ми хареса момента с принцесите и тяхната подлост - ето такива избори харесвам в книгите-игри. Не ми хареса, че точките слава, които трябва да са гръбнака на системата де факто нямат никаква тежест. Допускам, че разказът е орязан заради ограничения на обема, но все пак можеше да имат някакво по-тежко значение. Ще чакам с интерес продълженията.

Отново заедно - С най-голям интерес подходих към този разказ, защото исках да видя как се справя Майндкрайм 15 години по-късно. Бях чел разни оплаквания и насмешки, че разказът е твърде неепичен и изпълнен с битовизми, но аз точно такова нещо търсех. За жалост някои от проблемите в работата на героите ми дойдоха твърде реалистични и се съгласих с друга мъдрост, а именно че книгите са начин за откъсване от грозната действителност и потапяне в други по-красиви и романтични светове. Сега като се спасиха завалиите, надявам се че турският им воаяж ще бъде това, което очаквах първоначално. Литературата ми се видя леко суховата, но това няма как да бъде много по-различно с оглед на тематиката и многото извиращи една след друга сцени и избори. Системата беше добре направена, като предложените избори бяха логически издържани, а последствията от тях невинаги бяха очевидни. Зарът, с така направената система за контрол на шанса, го приемам, дори добавя още игрови елемент с избора кога да си запазите някоя шестица или петица за черни дни. Отпечатаните зарчета върху книгата ми свършиха чудесна работа и ми спестиха гадното мятане върху маса. Очаквам с интерес турските приключения на бандата.

Като цяло - много съм доволен от Призвание герой 2. Произведенията в него се нареждат до по-добрите от Старата вълна и продължават да налагат едно добро ниво в така наречената Нова. За цената си сборникът предлага много приятни мигове и е задължителен за всеки фен на книгите-игри. Надявам се, че ще успее да привлече и нови такива, което да стимулира издаването на повече интерактивни произведения.

knizhnomomiche.blogspot.com/2014 ... -post.html

Един коментар:
Прочетох "Да намериш дракон" и "Отново заедно" преди доста време. Днес прочетох "Прах и сол" и след оценката на играта бях доста изненадан да видя, че на страници 316-317 са поместени "Няколко думи от автора" от Майндрайм към неговия разказ. Разбирам идеята, че след заглавната страница, с името на разказа и автора, започва същинската игра, но все пак сега ми се видя малко странно, тъй като изобщо не съм предполагал, че преди заглавната страница има още нещо, когато съм започвал да чета "Отново заедно".
Иначе кратки впечатления за сборника, като цяло, след като вече съм прочел всички разкази.
Най-много ми хареса "Прах и сол" на Сикамор Брайт. Историята ми достави голямо удоволствие. (По-подробно ще гледам да пиша в темата за разказа).
"Да намериш дракон" и "Отново заедно" са доста различни една от друга и ми е трудно да преценя коя ми хареса повече. И двата разказа бяха супер и напълно заслужават мястото си в сборника. За мен този брой е много силен и се надявам, че трети брой не пада по-долу като качество (имам го и ще го започна днес или близките дни). Корицата е много добра. За интервюто с Джордж М. Джордж - по принцип, би било хубаво да са по-дълги интервютата в сборника. Но ми е ясно, че тук трябва да се съобразява мястото в самия сборник, може би оказва влияние и на цената - не съм сигурен доколко е така. Не е болка за умиране, тъй като, в крайна сметка, интервюта с авторите човек може да чете в интернет колкото си иска дълги, без това да се отразява на обема на печатните издания. Но това, че има такова интервю все пак е добър щрих - за по-възрастните читатели би било повод да си спомнят за книгите на съответния автор, а в някой нов читател може да се събуди интерес да прочете някоя от старите книги-игри.