Ревю/Рецензия на „Да намериш дракон” +/- спойлери

hameleona писа: писа:

Успях, победих, велик съм!


Май...


Значи, играта е зарибителна, случките са разнообразни и интересни. Пукнах май десетина пъти общо. И утрепах Джордж, без да искам първия път като се засякохме. Трябва да призная, че се изкефих на историята и атмосферата на разказа. Но, ред по ред.

Плюсове:
-Динамично приключение с разнообразни възможности.
-Възможност за прескачане настройката на дневника.
-Текста те разсмива до сълзи на моменти.

Минуси:
- Е па системата е тромава - всички тегла можеха да се намалят с една нула, мотането по картата някой път е адски оплетено, а проверките за кодови думи някой път са ужасно тегави. Също така бонусът от гребците е много заплетена работа, а при първия залп със стрели можеш да наспамиш спокойно 25+ щета на противника.
- На определени епизоди изборите бяха... представени лошо.
- Краят е... леко нелогичен за добрия играч. Завърших с близо 20 точки здравина, а корабът ми се разпада на парчета.

Любими моменти "Къде зимуват раците?", Защитник на Нерея и играта на прескок.
Най-неприятни моменти - края.

dredknight писа: писа:

Разиграх, играта няколко пъти.
Орингинално, приятно четливо.

Много ми харесаха:
- хумора и заигравките в книгата, бъзика с Торо, песен за огън и лед и т.н.
- Различните варианти за разиграване
- историята
- свежата атмосфера
- постиженията!!!
- свежата атмосфера
- постиженията!!!!!!


Не ми хареса:

- имаше един неприятен момент в прехода на картата, който беше доста объркващ (високите проходи нещо си, ако не се лъжа някъде между 111, 112 епизод). На по-младите и неразбиращи хора може да им скапе играта.

- някак си не разбрах във финалната битка как можеш да направиш 60 щети само с 20 хуаранга екипаж и код "вино". Пробвах го няколко пъти, но ми се видя невъзможно. Като цяло можеше да бъде малко по-пълна някак си...

- много е лесно да излъжеш играта, забиваш в един квадрат и чакаш докато дойде Дракон (поне в Лагера беше така). Не че е такъв голям минус но просто чисто перфекционистко ме дразни

Цялостна оценка: Отлично! Свежо !!

п.с. трябва д я пробвам още няколко пъти. Не съм обиколил всички места все още

Horacio B. Andreas писа: писа:

Прочетох я веднъж вчера и много ми хареса. Със сигурност ще преигравам по другите разклонения.
Ще ми е интересно обаче как ще се приеме от някой нов читател, тъй като имаше доста препратки към форумни потребители и техни книги-игри, а и цялото произведение е по стара книга. Страничен човек едва ли ще открие нещо смешно в това героят му да се завие в палто от никси, но аз се насладих изцяло и на вътрешния хумор.
Евала на Вилорп и ще е яко да има още истории с тези гоблинчета.
П.П. Хммм, стана ми малко тъжно накрая, като знам какво го чака зир-вобана в "Полетът на грифона".

Efix7 писа: писа:

Играх, падах, ставах, пак играх и така 2 седмици :clap:

Харесва ми играта, обикалянето по картата, събирането на постижения, свежия хумор.

Има разнообразие на целите в играта, което дава голяма доза преиграваемост. Стилът е забавен и комичен, което ме радва. Светът е добре направен и описан, жив и неповторим.

Натоварват епизодите с преходите между квадрантите и според мен раздуват обема излишно. Ако на картата имаше входен епизод за всеки квадрант ( или няколко входни ), можеше да се спести място, което да се използва за още интересни приключения.

Да, точната дума е приключения и играта е точно това. Забавна, интересна и изпълнена с приключения.

Сметките и дневника са точно толкова, колкото трябва да бъдат според мен - ни повече, ни по малко. Кодовите думи са множко и постоянните проверки имаш това, имаш ли онова малко ме тормозиха, но свикнах.

Препратките към различни филми, книги, места, сериали и известни и неизвестни личности внасят свежест в играта и по този начин тя не става монотонна и еднообразна.

Скритите епизоди също ми харесват. Мога да предложа следващия път да има скрито мини-приключение състоящо се примерно от 7-8 епизод, което да няма "вход" от стандартната игра, а да се влиза от "друго" място.

Лична оценка: Много висока :clap:

P.S. И не съм аз най-популяризатор, а ти защото си написал тази чудесна книга-игра.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

След като вече се бях подсигурил с копие с твърди корици, по коледните празници седнах на спокойствие, и се заех да превърна настоящата си бройка на ПГ2 в баница от игра.

Естествено, най-здраво го отнесе "Да намериш Дракон"! Мога да кажа, че се очертава да бъде препрочитан много пъти и в бъдеще!

Да нахвърлям още малко впечатления!

- Играта е страхотна! Почти шедьовър!

- Това, което пречи да бъде хептен шедьовър е малко безмисления "ръкав" с превземането на Бялата Крепост. (Какво му е якото? Играта свършва за нула време без право на обжалване - И без правото да я защитаваш от последвал набез на Гугрикх, само с шепа недоклани гоблини.)

- Което ме навежда на още два въпроса - на епизод 77 можеш да вземеш "мома", или "жена", но всъщност не взимаш "подкрепа"? Препратката за гизденето на гоблините е преди записването на думата, съдейки от факсимилния стил описан долу, не би трябвало "подкрепа" да се записва?

- Кодова дума "бум" обезмисля диверсията изцяло? (Еп.44 - ако имаш кодова дума "бум" минаваш деректно на т.3 - проверка за краен успех?)


- Тук там автора е пЕстил от текст в курсив. Особено ако опциите са повече от две (т.е. авторът е писал, както си говори обикновено). Например еп. 123, където "Иначе" всъщност трябва да се чете "Ако я имаш (кодовата дума), но денят е друг, то -> Епизод 140".
Естествено, това горе може да е част от хумора, не знам.

- Нямаше да е лошо преди финалната битка да бъде предупреден читателя да си остави едно количество гориво. Ей тъй, да не се излъже да влезе примерно с 500 единици...

- Набезите за брони и оръжия с оглед превръщането им в газ са малко безмислени. В най-добрия случай набега ти струва само -50 гориво, при което печелиш някаква мижава точка репутация.

- Толкова парлама зарад Бялата Крепост, що няма опция да опердашиш Черния Замък?

- Направи ми впечатление, че ако не се заседяваш никъде (минаваш-заминаваш), реално може да обиколиш картата в единствен ден?!

- Секторите Е за да пасне картинката на страницата ли са?

- Това да не е кулата на Копитото:

Рони# Мейдей писа: писа:

[08.01.2014 15:58:26] z.m.m. каза: Иве ти изказа ли се за дракона?
[08.01.2014 16:03:10] ivailowolfheart каза: Не, истината е, че не съм го разнищил
[08.01.2014 16:29:45] z.m.m. каза: Той е от мрежов тип та ако намериш време да го разцъкаш ще се радвам да коментираш.
[08.01.2014 16:34:19] ivailowolfheart каза: Трябва да намеря по някое време
[08.01.2014 16:34:57] ivailowolfheart каза: може да не обръщам внимание на дневника, но едно такова връщане към ласичеси сандбокс ще ми е полезно
[09:04:48] ivailowolfheart каза: Снощи пробвах книгата, но не успях много да се сработя с нея
[09:06:03] ivailowolfheart каза: Има твърде много механика на фона на екшъна. Спасе, мисля си, че картата е твърде голяма за такова приключение. В смисъл, искаше ми се да има повече случки в иначе интересния релеф, който си измислил.
[09:06:43] ivailowolfheart каза: Примерно, като минат през процепа, нашите да видят яйце от грифон, да се сбият с майката, да намерят отломки от Дракон...
[09:07:04] ivailowolfheart каза: Или в петролното блато да срещнат блатни чудовища
[09:07:34] ivailowolfheart каза: В гората да намерят дриада, която ги моли да не й секат дървото
[09:08:51] ivailowolfheart каза: Може би е по-добре да имаш 9 квадрата наситени със случки. Иначе, определено си на нивото на старите автори на КИ.
[09:09:15] ivailowolfheart каза: Ако има наследник на Джордж в Новата Вълна, това определено си ти!
[09:11:17] z.m.m. каза: (bow)
[09:11:31] z.m.m. каза: Ще го копнеш ли това в темата?
[09:11:40] ivailowolfheart каза: да
[09:11:56] z.m.m. каза: Да разбирам ли, че случките не са били достатъчни?
[09:12:47] ivailowolfheart каза: така ми се стори

Четецът писа: писа:

www.chetecut.com/2014/01/2.html

„Да намериш Дракон” е забавна, динамична история за издирването на въздушния кораб „Дракон”, гордостта на гоблинския флот, задигнат най-нахално от предателя Гугрих. Като читател можете да влезете в кожата на един от трите варианта на главния герой – гоблин, трол или гном, с различни характеристики – набързо повишен в Зир-вобан (Повелител на въздушните господари) и то пожизнено, но само ако успеете да намерите предателя и да го изтриете от лицето на земята заедно с „Дракон”. Избирате си екипаж и се опитвате да поддържате уважението му към вас, докато се мъчите да се вместите в малкото време, което имате за изпълнение на мисията. Предимство на тази история е разделената на сектори карта, по която можете да се придвижвате свободно и да избирате първо в планините или първо в полята или в човешките земи, вместо авторът да ви подритва в определена посока (не че това се случва особено често или е лошо, ако посоката е достатъчно интересна...). Приятната закачка след края на играта бяха степените на трудност, които Игнатов изброява, и различните предизвикателства, за които подпитва дали сте успели да преодолеете. Ако не сте (като мен), имате доста добър повод да изиграете отново книгата.


Саша Александрова - Лекс

Ziik писа: писа:

След като от третия опит най-накрая на косъм успях да сгромолясам Гугрикх като му стоварих един стабилен абордаж върху главата.

Страхотна книга-игра (тук няма да споменавам думата разказ-игра, защото като брой страници е по-дълга от някои книги-игри, дори и такива от новата вълна). Останах приятно впечатлен от sandbox насочеността й, рядко се срещат такива книги, а мен по принцип си ми е кеф да щъкам по някаква карта и да изследвам какво се крие по нея. Навремето прекарвах много време в игра на компютъра на Sid Meier's Pirates!, макар че там sandbox частта ми идваше малко в повече. Тук целта на приключението е някак си по-добре обособена, а и този кораба лапа въглища като невидял, така че няма опция за прекалено много скитане. Особено ако си натоварил с повече хуаранги кораба си, имам чувството, че трябва да си направил поне едно разиграване за да си научил къде може да презареди в случай на нужда.

А сега смятам да направя един списък с неща, които ми харесаха, и такива които трябва да се барнат според мен:

Положителни:

- Генерирането на събития - Прекрасен начин за разнообразяване на случките в играта без да се достига до хвърляне на зарове. По принцип съм фен на заровете, защото разнообразяват играта при преиграване и дават почва да се случат по-различни събития, но тук е направено по също много хитър начин.

- Илюстрации - Илюстрациите ме грабнаха много, браво на художника, помагат много за увеличаване на атмосферата на играта. Подхождат си 1:1 с текста и хумора.

- Хумор - Бъзиците с "Песен за огън и лед" и всичко останало успяха да ме разсмеят. Точната доза е, не прекрачва границата към инфантилното както се притеснявах преди да я започна. Само епизода с кървавото село беше малко странен, може би трябваше да се преекспонира още насилието до степен на осмиване, не съм много сигурен.

- Добре направени игрални персонажи - Малко по-различната игра с всеки от тях е забележима, особено задължителната атака над крепостта когато играеш с Рик.

- Върни се на 200 и опитай отново - Харесва ми когато книга не ме праща отново в началото. Малко наказание (но не под формата на намаляване на точки когато съм достигнал Финала, а такова влияещо върху сегашната ми игра) и няколко епизода назад ми се нрави повече сякаш. А когато получих кодова дума ядец при загиването ми с Рик още в началото в шатрата си мислех, че след това ще се използва когато съм със следващия герой - примерно оня да ми каже "Преди малко заклахме един ей тук". Щеше да ме изненада приятно

- Добре обособени персонажи - Тъмният елф Анадрил най-вече.

- Подсказки преди изборите - Може да опиташ тази маневра ако смяташ, че бойците ти са повече от отлични. Най-накрая мога да направя избор като знам долу горе колко ще е труден check-a, а не да се хвърлям на сляпо. Браво!

- Постижения/Achievements - След финала бяха приятна изненада. Много добро хрумване! Навяха ме на мисълта и за Challenges в книгите игри. Примерно вместо по-високи степени на трудност - да се генерират случайно в началото на играта определени трудности за играча: "Силни ветрове - в това изиграване изгаряш по 100 повече гориво на квадрант... защото по принцип е доста малко, нали", "Некадърни гноми - максималната Здравина на кораба ти е 20". Нещо като промоционалните картички, но отрицателни. Просто идея, която ми хрумна по принцип за книгите игри.

Отрицателни:

- Плаващи кодировки? - Голям фен съм на кодовите думи, за мен са едно от най-добрите хрумвания в книгите игри, но тук биха се използвали плаващи кодировки за квадрантите. Не са толкова много, а и биха спестили доста обем и разлистване.

- Товароподемност? - Разминаване в 40 епизод с думите в Дневника. Прави малко лошо впечатление.

- Преминаването през Прохода - Тук имам чувството, че има нещо сгрешено. От епизод 11 (където губя гориво за деня на Б1) преминавам на 111, след това на 60 -> 19 -> 28 -> 18 (където отново губя гориво за Б1, а още не съм на В1) -> 111 (праща ме отново) -> 50 (защото предполагам вече съм от южната страна и си губя вече нормално му гориво защото съм на В1). Върти ме прекалено много и това гориво на 18, не знам защо го губя.

- Лабиринта на Бат Гойко - Явно след написването на Аксиом 16, е започнал бизнес с ковачница Нещо не мога да си го начертая този лабиринт. Има ли някаква карта да се ориентирам?

Неутрално:

- При свършване на гориво - Щеше да е интересна опция да има нещо като във FTL. Да кацнеш и да се надяваш на помощ и гориво от приятел, или от атака и изтребване от неприятел.

Обобщено, оценката ми е силно положителна - едно от най-добрите произведения за мен от новата вълна.

Кога съм изписал толкова Престарах се направо, но нали трябваше да си кажа мнението. Сега си чакам продължението

Отивам сега да видя алтернативния край с превземането на крепостта..

Meriadoc писа: писа:

Да намериш дракон - Преди време бях чел бета версията и Вилорп ме беше помолил да дам мнение, така че може и да повторя нещо, което съм казал по-рано. Много ми хареса хуморът. Макар, че изобилства, в нито един момент не го намерих за насилен и не на място. Някои бисери дори ги запомних ("как ще делим плячката - по равно или по братски"), което е показателно. Историята е забавна и задържаше интереса ми като читател. Намиганията към форумни лица и събития вече не ме дразнеха толкова, навярно защото бях подготвен за тях, но продължавам да съм на мнение, че повече пречат, отколкото помагат - придават пародийност и несериозност (в лошия смисъл) на произведението. Не съм фен на движенията по карта. Мисля, че от тях сериозно страда самото повествование, защото авторът не знае по какъв път ще мине читателят и трябва да описва всяка една ситуация, така че текстът да пасва на всеки потенциален предишен епизод. Битката със злия гоблин беше добре описана, с интересни възможности за реакция. Системата е тежичка, но интересна - за едно такова движение по карта е подходяща. Продължавам да не разбирам защо водородният двигател дава повече разход от конвенционалния. Вероятно заради баланс на системата, но този баланс би трябвало да се потърси на друго място, не точно при разхода, който е основното предимство на един подобен фантастичен двигател. Харесва ми, че има основен куест, както и второстепенен такъв, от което следват различни завършеци. Авторът се е постарал да даде и ачивмънти, което дава възможност за допълнителни преигравания. Картичките с никсите ме изкефиха много. Тук имам и въпрос - имам никса, която ми забранява да записвам кодовата дума "вино". Това означава ли, че мога да направя онзи избор, който ми дава допълнителни точки репутация и да си спестя негатива от записването на думата или просто ми подсказва че пиянстването е грешен избор и не бива да го правя? Като цяло - много изпипано произведение. Ако не беше тази система с броденето по карта, щеше да ми е от любимите.

неделя, 25 май 2014 г.
"ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ!", БРОЙ ВТОРИ
Заповядай на борда : )
Разхождам си се аз преспокойно по улицата, зяпам разсеяно витрините на магазините и си мисля за хиляди различни умности. Не щеш ли, пред мен изскача умален (но не твърде) модел на Грампианските планини и ми прегражда пътя. "Стой, войнико!" излайва страшно грамадата-подобие на Хълк и ме смразява с погледа на учителката ми по физическо от гимназията (който Арийката впи в моя милост, когато откри, че имам нахалството да погазя свещения й салон с кубинки). Какъв войник, бе? Просто съм тръгнала на пазар, въоръжена с автоматичен... чадър. Ама няма смисъл да си хабя думите да му обяснявам. Човекът е неопровержимо луд и явно си пада по маскировъчните дрехи и макиажа (от онзи, дето си мацаше Арнолд Шварценегер в "Командо"). Опитвам се да заобиколя изтрещеняка (нелека задача) и тъкмо си мисля, че щеше да ми бъде по-лесно да се отърва, ако се бях хванала да го изкача (с каска, въже и карабинери, разбира се), когато Хълкчо (или Бен Грим, както предпочиташ) бърка в щурмовата си раница и измъква оттам... книга. Ъ? Зяпнах все едно беше извадил порцеланов сервиз за чай и ми беше предложил да ударим по един ройбос на крак. "Призована си!" кресва той и ми тика книгата в ръцете. "Дано се покажеш достойна..." изсъсква скептично и промърморва нещо за неадекватната преценка на Взводния си... После изчезва. WTF? Вторачвам се в корицата на "подаръка" и... Сърцето ми се разтропва като краката на Майкъл Флетли върху дървен концертен подиум - та това е вторият брой на сборника с книги-игри "Призвание герой!"!!! Отгръщам на първата страница и се ококорвам. На нея е написана категорична заповед (предизвикателство?): "Осмели се! /следва нагло изрисувано злорадо човече и пожеланието: Игрите с теб!/". Усмихвам се и промълвявам: "Благодаря, Хълк!". Не съм сигурна, но май чух едно отсечено "Пак заповядай!" (речено с половин уста). Гушвам книгата и отново се ухилвам. Еха! Чакат ме подвизи за вършене : ) Искаш ли да погеройстваш с мен?

"ДА НАМЕРИШ ДРАКОН" ОТ СПАСИМИР ИГНАТОВ

Започвам с историята, култова сцена от която краси корицата на сборника. В "Да намериш дракон" Спасимир Игнатов великодушно ти дава възможност да избереш като какъв искаш да играеш по време на приключението: гоблин, трол или гном. Предоставя ти профилите (украсени с компромати, тъй де, "снимки") на съответните същества, а на теб се пада задачата да премериш недостатъците и... недостатъците им : ) и да се спреш на своя герой. При първото изиграване аз си заплюх трола Съртолакс (Сърт), защото одобрявам начина, по който се е сдобил с ранга вобан, т.е. капитан на кораб : ))), пък и владее Древния език. Но е също толкова забавно да играеш и с Риктеат (гоблина), и с Фикдинес (гнома). След като определиш предпочитанията си, се отправяш на тежка оперативка, ъ, среща с Шефа - зир-зир-клана Хазараг (името му се превежда като "Обединителя"). Той е в много лошо настроение, защото някаква си анархична гад - гоблинът Гугрикх - е отвлякла летящия кораб "Дракон" и върши поразии на воля. Твоята задача е да намериш "Дракон" и да го унищожиш. С цената на Пирова победа, Танталови мъки и... на каквото още се сетиш. Успееш ли, ще се окичиш с титлата "зир-вобан": повелител на въздушните господари. След кратък размисъл стигаш до констатацията, че не ти стиска да откажеш на Шефа, повишението си го бива, а и страшно ти се играе, тъй че се съгласяваш. Предстои ти да стегнеш кораба си, да се запознаеш с екипажа си и още: да научиш как да си избереш (не)достопочтена пивница, за да се отцепиш както трябва; да се запознаеш с трола "Три скали" (изключително чаровен тип) и гнома Нард Кюри (достоен да носи своята фамилия); да докажеш теоремата, че троловете и гоблините не се обичат много; да участваш в творческия процес на гномите-гении, да изпиташ на собствен гръб резултата от него и (бонус) - мъниците да ти признаят как стигат до блестящите си умозаключения; да запомниш начина, по който се тълкува терминът "грабеж" в книжовния гоблински език и официалните медии; да вземеш пример как да се сдържиш да не заплачеш за майка си, докато вражите воини се опитват да ти светят маслото по 10 различни начина, проявявайки изобретателността на виетнамски партизани, изскочили от американски екшън; да ти светне лампичката що е то "мъртво небе" при въздухоплаване; да си припомниш лекция по взривяване на кораб, да ти набият в главата съвети за перманентни възпитателни мерки (хвърляне зад борда) и повдигане на бойния дух на екипаж (лаконично и ритНично) и още куп готини нещица, поднесени от автора. Успех в мисията!!!

Сега ще те помоля да изчакаме с представянето на втората книга-игра и да ми позволиш да се обърна директно към Спасимир Игнатов. Авторе, ти подхващаш читателя от самото начало на книгата с неповторимия си гоблинско-човешки речник и не му даваш да се намръщи нито един път чак до края. Даже бележките под линия, старателно водени от щатния тактик, дежурния оръжейник и други подобни сладури, са си чисто злато. Официално спрях да броя усмивките на 26 страница. Към 37-а страница (една от най-яките ever!) вече бях готова да те моля за милост : ) Защото там ти ме запозна с любимия ми герой в историята - Гарган (моя помощник-вобан, т.е. капитан). Такива запознанства аз си отбелязвам с червено в календара : ))) Достигайки до 48-а страница, окончателно вдигнах ръце в знак, че се предавам и нарочно започнах да взимам идиотски решения, само и само да прочета твоя коментар. А на 52-ра страница съм си отбелязала следния въпрос към теб: "Искаш ли да ти покажа с колко захилени личица съм изрисувала полетата на твоята история?". Питанката е вдъхновена от етимологията на думичката "Бродуей" : ) Този, който ме е чел и преди, знае, че обичам да усмихвам и да ме усмихват. Тъй че: браво за чудесната история!

Виж, под "чудесна" нямам предвид единствено чувството за хумор, с което си я написал. Обърнал си внимание на всеки елемент, задължителен за качествена книга-игра: като започнем от разкошния дневник (дело на Светлана Паунова-Мурджева), минем през самото приключение, което е не само забавно, но и истинско предизвикателство за ума и съобразителността на читателя, и стигнем до страхотните илюстрации (излезли изпод молива на Станислав Андреев). Картинките са пълни с чаровни детайли. Особено ми допадна представянето на гномската лаборатория и нейните обитатели: намръщения гном със смеещото се човече, щамповано на пояса му, хвръкналия във въздуха гном, гнома, дето ти се хили за добре дошъл, дъската с налудничавите формули... Бях много доволна от себе си, когато открих мечето-талисман, окачено на балистата (ей че съм наблюдателна!), пък и когато забелязах Кулата на Копитото (не се лъжа, нали?), избрана за фон на зрелищна битка. Ама знаеш ли кое ми обра точките? Живописното изображение на боя в кръчмата. Ужас, голямо меле ще да е било, щом дори столовете цъфват с цицини : ))) Изобщо, подбрал си точния художник, с когото да работиш по своя проект.

За да стане абсолютно ясно, че те харесвам като автор, ще маркирам още няколко яркости, характерни за твоя стил : ) Отдаваш дължимото на "Едрия Уейн", Никсата и други твои колеги/властелини в писането/материализирането на книги-игри. Препращаш (с намигване) читателя към класически филмови и книжни заглавия ("Хаджи Димитър" звучи наистина специално в изпълнение на Гарган, а и винаги съм си мислела, че трон, направен от мечове, е бая неудобно местенце за разпускане пред телевизора). Изразяваш се цветисто (подчертавам сравненията: снежинки = "бавно спускащи се капки кръв", "в гласа му се усеща същата ведрина, която носи спускаща се по стръмен склон каменна лавина"). Освен това си композитор. На думички. Цитирам: алконавт, прискалявам се, елфопад и пр. Даваш свежи определения за понятия от типа "борба в класически стил" = "пастьоризиране" и обогатяваш художествения си език, като разбиваш и преобразуваш вкаменелости от вида: "Ще се види кой - крив, кой - прав.", "Когато си в Рим, прави като римляните" : ) Имам само една препоръка към теб... Продължавай в същия дух!!!

comics_ross писа: писа:

Привет,

Снощи направих едно прочитане на „Да намериш дракон”. Днес я прочетох повторно. Ще нахвърлям първоначални впечатления, а на живо ще споделя повече неща.

Плюсове:

- Доста свеж хумор. Останах приятно изненадан и считам, че това е най-големият плюс на произведението.
- Възможност за преиграване. Да не кажа, че направо си е задължително. От това обаче следва и минус, който ще споделя по-долу
- Илюстрациите пасват много добре на текста.
- Дал си възможност на хората, които не искат да се занимават с всичките тези сметки за по-лесен начин (КД „тарикат”).
- Епизод 205 – винаги съм обичал скритите епизоди. Радвам се, че си включил такъв.
- Идеята, че случайните събития са базирани не на зар, а на дните от седмицата. Хареса ми много и заслужавах поздравления, ако ти си го измислил
- Епизод 39 – любимият ми епизод Страшно се забавлявах.
- „Оценка” и „Предизвикателства”. Мисля, че Майкъл ги въведе и винаги съм ги харесвал. Дават сериозен стимул за преиграване и правят играта по-интересна.

Минуси:

- Не ми допадна това лутане по картата. При първото преиграване намерих „Дракон”-а още на 4-ти квадрант и реално играта ми беше изключително кратка. Може би с късметът на начинаещия съм открил най-краткият път. При второто обаче започна едно обикаляне, въртене и т.н., което сериозно ме напрегна и намали удоволствието от четенето. В даден момент просто се отказах и започнах да чета произволни епизоди
- Системата е тежка. Следиш няколко показателя, записваш квадранти и дни. Може проблемът да е при мен, но никак не ми се занамава и респективно си чийтвах сериозно. Аз наскоро си препрочетох „Кървав меч”, която е любимата ми поредица и дори и там не се занимавах със записване на показатели и водене на битки.
- Книгата не е подходяща за нови читатели. Заради написаното в горната точка. Разбира се възможно е и да греша, но си мисля, че тази сложност би ги отблъснала.
- Идеята да записваш кодова дума при неуспешен финал ми се стори доста странна. Наистина не виждам смисъл в това.
- Опасявам се, че книгата няма да е толкова забавна за „външен” човек. Има много заигравки с форумните потребители, които обаче ще останат скрити за незапознат.


Няколко неточности, които ми направиха впечатление в началото (след това спрях да си записвам):
- Епизод 12 – Пише, че си трол, но ти всъщност може да си всеки от тримата герои.
- Епизод 24 – Отново ти дава възможност да ходиш при черните гноми, а ти е напълно възможно да идваш точно от там. Може би щеше да бъде удачно да си записваш кодова дума, след което на еп.24 да те пита за нея и в случай, че я имаш да не ти се дава тази опция.
- Отново Епизод 24 – Не виждам смисъл в 3 отделни епизода с обяснение за дейността на хуарангите. Спокойно можеше да ги опишеш в един. Така се създава впечатление за изкуствено надута бройка на епизодите.
- Епизод 43 – До него се стига от еп.32, но аз не видях никаква връзка между двата. Може би на мен нещо ми убягва...

Заключение:

Книгата ме изненада приятно. Беше ми много забавна. Не знам как изглежда от написаното по-горе, но за мен плюсовете са много повече от минусите. Опасенията за тежката система се потвърдиха. Сигурен съм обаче, че за някой геймър това ще се доближи до перфектната книга-игра. Просто аз не съм такъв. Въпреки това си прекарах много добре и със сигурност ще направя още един прочит преди да я върна на Никсата.

По-здрави,
Росен

P.S. Изпитвам силни симпатии към теб, така че това също е някакъв фактор, който е повлиял на впечатлението от книгата. Интересно ми е как се приема от хората, които не те познават и не са потребители на форума.