Ревю/Рецензия на "Прах и сол" (Спойлери!)

Прочетох най-сетне разказа. Завърших с 16 точки Слава, без да имам някаква особено ясна идея къде съм изпуснал останалите.

"Прах и Сол" не е разказ, в чиято целева аудитория попадам аз. Преди 10 години щеше да ми хареса много. Но преди 10 години бях на 14 и познанията ми бяха многократно по-несъществуващи. Моля, четящите долните редове да имат това предвид - твърде циничен съм за разказа. Всичко надолу е мое виждане и няма да слагам след всеки абзац "поне аз така го виждам/мисля/чувствам/чукам", щото ме мързи.

Първата и най-неприятна за мен част е увода. Почвах разказа три пъти заради увода. Отново. забелязвам, че Сикамор си пада по гигантски уводи. Е, геймърът в мен ме кара да го чета внимателно, защото може да има важно инфо. Читателят в мен агонизираше.

Може би поради малкия обем, може би поради нещо друго, но увода ме отблъсна с прекомерна драматичност и някакъв странен опит за натруфеност, който не схванах съвсем добре. Всъщност опитите за някаква висока форма на българския език в разказа са чести и... за мен... неуспешни. Може би се дължи на простия факт, че нашия език няма чак такова разделение (все още). Един съвет към всеки четящ това - ако искате нещо да е натруфено, напишете го на книжовен български от 40-те или 50-те. Ако и да не създаде впечатлението, то поне смях ще пробуди.

Споделям мнението на един друг читател, че опита да се обяснят 7те краля е съмнително успешен, но поне го има... макар, че в този разказ е абсолютно ненужно. Историята на Непокор ми се стори скучна и твърде драматизирана - "О, не, заклаха баща ми, майка ми пукна като ме раждала, а аз съм сам-самичък на света. О и съм вундеркинд, който поставя под властта си ветерани от 6 годишен." You don't say...

Държа да отбележа, че имената посичат душата ми в по-малка степен от предходния разказ, но все още на моменти изтръпвах, все едно някой е убол нерва в някой от кучешките ми зъби с карфица... Огнесевер, честно? А Ледоюг има ли? (да, това е злобееща забележка, има ги много тук).

Как да е, след 4 страници увод и 2 страници първи епизод най-сетне избираме... абсолютно случайно какво и как ще правим. Честно казано аз бих поставил нещата различно - бих оставил само разсейките преди срещата и чак след туй бих изпратил играча по живо, по здраво. Бтв, книгата я разчетох, щото тъкмо вчера спийдръннах през Arrow, някаква връзка?

В тоя ред на мисли, книгата беше интересна занимавка. Хареса ми.

И после отиваме на куестове... наистина ли нямаше някакъв по-елегантен начин за представянето на задачите? Как да е, до тук с подробното описание и в случаен ред почвам да коментирам по страницата бележки, дето съм събрал:

Целият разказ е изграден на случка-случка-случка-случка, разделени от по един епизод тайм-скип. На места имах неприятното усещане, че играта ме играеше мен и първоначалните ми избори, а не аз нея.

Силно лошо впечатление ми направи склонността да губя точки живот, дори когато имам всички условия.Такъв вид наказания, че съм предприел път различен от визита на автора ми се струват излишни.

Сега, разбирам желание за модерничене на фентъзито И опитите на някои по-умни автори и историци да покажат, че жените не са били просто безгласни букви преди 20ти век, но "ама от как са пълнолетни" ми влезе в кривото гърло. Да не говорим, колко силно значение се е отдавало в миналото на девствеността. Всъщност всичко с близначките ми действаше като Nipple Cripple, ама мозъчен. Но, държа да отбележа, че над 75% от каквато и да е романтична история във фентъзито ми действа по подобен начин, та проблема май е в мен.

Преговорите с Раздор бяха отчйващо елементарни, тези с копиеносците (отказвам да им цитирам името) - реализирани лошо. Нямах си никаква идея, какво са 1000 жълтици. Сметнах идеята някой от васалите ми да се келеши, че дъщеря му ще сключи брак извън племето за тъпа. Особено на фона на нулевото разграничение в етнологически аспект между народите, което видях.

Така, това е май всичко, което субективно не ми хареса. Сега почва по-неприятната лекция за военните въпроси в разказа. Държа да отбележа, че античното и средновековното военно изкуство ми е хоби от години и макар да нямам научна степен се смятам за сравнително компетентен по въпроса.

Основна забележка - пика и копие са две различни неща. Копие са ползвали хоплитите , пики - македонските фалангити . Разликата е сериозна. Аз навсякъде четях за копия и дълги копия. Дълго копие е елинското Дори (Dory), което стига до три метра. Македонската сариса я описват като 7 метрово чудовище. Това на страна...

1. Безименните войници.
Първо, в исторически аспект само два вида народи нямат кавалерия - тия, които не са виждали кон, и тия които са залагали на колесници, вместо на кавалерия. Съгласен съм, че не всеки може да изкара значително количество кавалерия, но поне някаква част конници за охрана на героя трябваше да има. Не успях да измисля добра причина за липсата на кавалерия при Безименните, освен някаква възбрана наложена от Мрак, евентуално.

Второ, бойния чук е оръжие създадено за бой с наистина здрава броня. И прилича повече на кирка , отколкото на чук, освен това не се сещам за двуръчна версия, различна от алебарда. Двуръчните брадви са рядко явление в дисциплинирани военни части, носа били прилагани не-рядко в историята, предимно като противопехотно оръжие.

Трето, лекобронирани мечоносци трудно са основната бойна единица на една армия, предимно поради факта, че нямат висок процент на оцеляване в битка. Исторически се сещам само за малко примери за лековъоръжени мечоносци. Пак исторически, преди средновековието (и силното покачване в качеството и спад в цената на броните) повечето мечоносци са носели по няколко копия за мятане по противника преди сблъсъка. Противно на поп-културата, римляните са нямали монопол над това.

Четвърто, копиеносците са много маневрена част. Маневреността и скоростта на бойната част зависят от три неща (по ред на важност: обучение и дисциплина, количество броня върху тях, оръжие). Дори пиконостните строеве са били доста маневрени.

2. Сто и двадесет (че и повече) души не се пускат в град ей-така. Такова количество бойци е повече от достатъчно да завладее една от портите и да я държи достатъчно време, за да пристигне скрита по-голяма армия. Това, че Непокор се дразни, че го посрещали извън града е меко казано странно.

3. Ако всичко в разказа обаче се гради на Rule of Cool - горните две точки са безсмислени.

В допълнение, дадох възможно най-висок шанс на разказа. Опитах се да го харесам, но явно просто не съм част от целевата аудитория. Със Сикамор може да имаме някакви допирни точки във вкусовете и творческите си идеи, но очевидно имаме и доста сериозни различия.

Допълнително малко ме дразни факта, че нямаш много поле за действие - краят е ясен, а определени събития ще се случат по предопределен начин и толкоз. Не ме кефят директни предистории.

Понякога не е добре да си прекалено умен - така се дразниш постоянно на различни ефектни небивалици които на всеки нормален човек изобщо не му правят впечатление и дори го забавляват.

Вилорп писа: писа:

Първи впечатления:
Направен е неуспешен поти да се обясни за седемте краля - единствено обаче е обяснено от къде им идват имената, другото остава в мългла или ако предпочитате мрак.
Малкия Непокорчо едва 6 годишен спасява от нещо някак си трима възрастни, които решават да му положат клетва за вярност и да служат докато той ги освободи. Освен ако не са страшни льольовци не знам как не са се отървали след първата седмица: Искаш ли сладолед? Искам! Ще ме освободиш ли? Нища! А сладолед искаш ли? Добре свободен си!
По натам в играта са зачекнати клетвите, ама в общи линии и двата вида се полагат след като си пощадил нечии живот. Не си представям какво ще да е направил Непокорчо та да пощади живота на трима възрастни, в най добрия случай е отворил клетката в която са ги карали към бесилото. Интересното е че точно от тая случка си печели и името Непокор.

Всъщност това което ме провокира да пиша преди да съм дочел разказа е случката на която попаднах в Раздор.
Най-големия и основен грях на Мрак, освен че е дал, пътища, канализация, бани, образование и защита на населението си е че взима кръвен данък. В първата част даже звучеше като задължителна наборна служба, ама тук вече е подчертано че се говори за еничари. Само дето данъка е повсеместен а на на някаква расова или етническа основа.
На мен проблема ми е, че нашия пич яростно се противопоставя срещу кръвния данък, ама сяда и си прави разпивка с търговец на роби. Един вид оставам с чувството, че не мракчани ги е яд че не са могли те да си продадат децата.

Важно: не влизайте в битка ако нямате сила, явно бързината не може да са ползва за това.

Longshot писа: писа:

Вилорп писа: писа:

Малкия Непокорчо едва 6 годишен спасява от нещо някак си трима възрастни, които решават да му положат клетва за вярност и да служат докато той ги освободи. Освен ако не са страшни льольовци не знам как не са се отървали след първата седмица...

Те дават клетвата доброволно. Ще трябва да изчакаш за пре-прикуъла ако искаш подробносто ... и ако види бял свят >

Вилорп писа: писа:

На мен проблема ми е, че нашия пич яростно се противопоставя срещу кръвния данък, ама сяда и си прави разпивка с търговец на роби. Един вид оставам с чувството, че не мракчани ги е яд че не са могли те да си продадат децата.

Важно: не влизайте в битка ако нямате сила, явно бързината не може да са ползва за това.

Кое не е ясно? От една страна, съвсем нормално (да, нормално в егоизма си) поведение - Непокор го е грижа за неговото си племе, не за някви оръфляци от другия край на света дето не могат да се защитят сами. От друга - основната му мотивация е отмъщение, а не някакъв порив да донесе повсеместна свобода и демокрация; от трета - това се връзва с темата (не достатъчно застъпена вероятно) за моралното му компрометиране в търсене на отмъщението.

Поне аз така ги виждам нещата...

За Силата - относително убеден съм че не си прав и има ситуации които експлоатират и двете умения.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Подходих към разказа с изключително предубеждение. За моя изненада съм по-скоро доволен от резултата.
За начало, играта е доста по-консистентна, липсва тази разлика в разиграването която се получаваше в предишната част.

Преговорите са "подправката" в играта, определено те бяха най-интересни. Към битките имам разни забележки, но предполагам, че ще трябва да се примиря че логиката и физиката имат свое измерение в света на Мрак. Меченосци се оказват по-ефективни срещу конница от копиеносци, и на всичкото отгоре първите успяват да настигнат конницата... Както и да е. Отделно - разните баталии не предполагат алтернативни тактики в зависимост от това с какви части разполагаш. Ама, да не ставаме нахални, стига, че се играе играта...

Като споменах войските, докато четях описанието малко ме напуши смях. Представете си, значи, млад безименен стрелец, който е страшен мераклия да се включи във въстанието на Непокор, за което се отправя в планината на лов за лисици. След три безсънни дни и нощи не среща кьорава лисица, но пък на пътя му се изпречва млад елен. Отчаян и изморен, младия войн му пуска една стрела, сваля рогата и кожата и се връща в селото. Явява се пред дежурния сержант на наборната служба.

- А, чудесно, вземи си копие и отивай при ротата - грейва доволен старшинката.
- Ама аз съм стрелец, не мога да се бия с това нещо - протестира безименния.
- Кожи от лисици имаш ли?
- Нямам.
- Това кожа и рога от елен ли са?
- Такива са.
- Ами, отиваш при Елените, тогава - отсича старшината и се обръща към следващия наборник.

Значи, който иска да ходи в даден корпус, да си отстреля съответния дивеч.

Имената (на местности и хора) тук са станали пълен мармалад. Ако в предишната част преобладаваха странните съставни заглавия ала Сатър Блъд, Въртитруп и прочие, сега бозата е пълна, защото освен "интересните" има и всякакви други имена. Малко ми е куцо след като съм чел за разни северняшки (или южняшки) персони, да се върна към лица и местности със странни заглавия.

Уменията се оказват напълно неравностойни - противно на очакванията ми "бързина" се оказа напълно безполезна за всякакви битки (видях, че всъщност е полезна при бягство), бях поканен да използвам "наука" три или четри пъти, за сметка на единствения път когато употребих избраното от мен "Слово".

Въпреки изброените недостатъци (глупости?) играта беше приятна. Всъщност, стана приятна точно преди да започне да ми опъва нервите.

pycku писа: писа:

Така, по нощите пак изчетох и този РИ.

Като цяло съм доволен. Историята е много добра и психологията на героите е добре изградена. Въпреки всичко имаше няколко кусури и неща, които ме подразниха:

- като начало не разбрах тия 3-ма учители как Непокор ги е спасил. Предполагам това ще стане ясно (живот и здраве) в някое разклонение от основната история.
- Играта ми беше една идея по-лесна, отколкото трябва. Без да се имам за някакъв свръхталант, постигнах резултат 19 от първия път.
- За питките и меченосците не знам, но при мен имаше твърде малко битки (май една истинска, в другата проявих хитрост). И това е битката, където някой си потомък на Маврик (май така се казваше) беше докопал книгата. Там обаче имаше една неточност - трябваше да разпределям отрядите си (при мен всички си бяха живи и здрави), а после ме пита примерно в центъра от кои сили имам - че аз разпределих да има по няколко различни отряда и в центъра, и по крилата. В този случай чета най-добрия епизод ли (то така стана при мен, може и чийтване да се брои) или какво?
- Като ходих към ледените полета и ми се доспиваше - къде бяха моите учители? (може да съм проспал обяснението, защото вече ми се спеше). Уж почти всички са изклани и в плен, а после и тримата се оказва, че си ме чакат в горите.
- Всичко това обаче са бели кахъри и почти не са ме подразнили (може би с изключение на лесното преминаване). Обаче бях разочарован, че я нямаше самата битка за МРАК (а се надявах, че така ще завърши и от мен ще зависи ще пощадя ли нещо, всички ли ще избия, както и разбира се как ще протече битката). Може би остава за друг РИ, но за мен така настоящият остава незавършен.

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

- колкото до уменията - според мен са небалансирани. Може и да съм минавал през епизодите, които изискват моите (по-скоро е късмет), но никъде не ми се искаше бързина, а само един път слово (аз бях със сила и наука). За третото умение - мисля, че са по-балансирани, макар че нюх се използва по-често

И без да претендирам, че разбирам от стилове, икзази и т.н. мога да кажа, че книгата е много добре написана и вълнуваща. Не искам да се приеме като заяждане, просто (цитирам по памет) на епизод 37 се говореше за одобрително мърморене или нещо такова. Според мен това е някакъв оксиморон (по принцип се мърмори от недоволство). Естествено това ни най-малко не разваля играта.


Пак казвам, играта е добра и си заслужава да се прочете. Аз лично бих дал малко по-добра оценка на първата част, обаче. Причината е че беше завършена и малко по-различна от настоящата. И със сигурност не ми бе толкова лесна (а може би да съм имал късмет като за първо четене с "Прах и сол", не знам).

Поздравления за Сикамор и очаквам(е) продължението!

А бтв - може би съм повлиян от Калоян, който четох преди 2 дни, ама очаквах и сватба да вдигна, особено след като забих една кака (всъщност ако пълнолетието там е на 16 години, може и да не е кака, а да си е най-проста принцеса )

xenox писа: писа:

Вдигнатия шум ме накара да оставя Дракона и да прочета "Прах и сол".

От трите автора, участвали в сборника и двете български книги, излезли през септември Сикамор сякаш пише най-добре. Изказът на Майндкрайм е най-шлифован, но той поема по-малко рискове с избраната тема.

Разказът е интересен, изборите са доста логични, често можеш да предвидиш правилното решение според избраните умения (но си бях взел Сила, понеже четох спойлъри) и подадената информация. Светът е много богат, има свой дух и колорит. Вярно е, че пет пари не давах в началото за съдбата на Непокор и Мрак, но към края се хванах, че влизам в историята и започна да ми пука за героя. Може би просто съм си циник.

Имам проблем само с онази битка и разпределението на видовете войски, понеже имаме 3 позиции и 4 вида войски, а излиза, че всяка войска може да заема само една позиция. Там ми измряха 4 отряда и накрая се разминах с пълния сбор точки.
Много е похвално да можеш да избягваш битките, но ми се искаше поне още една, с някакво различно тактическо решение. За съжаление всички играли на Медивъл Тотал Уор знаем камък-ножица-хартият-та с мечове, копия, конница и тактиката става доста очевидна, особено при добро разузнаване.

Зарязах кифлата Бела заради капитана и сега ще се върна да прочета какво става с нея. Предполагам, че ще е по-интересно. Между другото - викам ще я впечатля като набия онзи с умените си за Сила, пък то нямало нужда.

Браво на автора! Сега чакаме... какво?

kiril_ps писа: писа:

Вчера получих ПГ2 и веднага подхванах Прах и сол.
Започна обещаващо, лична драма, интересни герои, разнообразен свят. Имаше дори елементи от тактическите КИ като "Завръщането на наследника". По едно време обаче усетих, че играта започва да се разпилява - отивам там, после на друго място, трето, четвърто...
Сикамор се е опитал в малък обем да пресъздаде мащабна кампания, но не се е получило добре. Липсва дълбочина на мисиите. Да не говоря за случая с онази принцеса колко наивно и повърхностно беше всичко.
Все пак действието се развива бързо, има интересни моменти с тактическите битки, така че успя да ме задържи докрай.
Иска ми се Сикамор да се върне към по-малко мащабни КИ като Падението на Мрак, където атмосферата е убийствена и ми липсваше в Прах и сол.

Efix7 писа: писа:

Първи впечатления от "Прах и сол":

Хареса ми стилът, изказът и приятното разказваческо перо. Има добри описания ( макар и кратки ) и интересни герои. За съжаление ми се струва, че можеше още да се опишат героите, местностите, градовете. Текстът ми наподобява на една книга, епично фентъзи "Вирикониум".

Цялата кампания срещу Мрак е добре предадена, но бързо се превключва от една локация в друга и ситуациите се сменят стремглаво. Повече пълнеж по случките би подобрил още малко книгата.

Картата е добре и не е добре. Добра е, защото е добре нарисува, но не е добра защото за да разчетеш легендата трябва да я въртиш. По-добро решение при картите е да са по-големи - примерно на 2 страници, но имената на градовете и местностите да са в нея. Така човек получава по-голямо удоволствие когато ги чете и оглежда картата. Не само е по-лесно, но и по-въздействащо. Пробвайте с някоя карта.

Започнах със Бързина-Наука-Нюх и нормално избягвах ситуациите за Сила, защото я нямах. Ако идеята е била човек да използва силните си страни и да бяга от слабите си страни, то в първата ми игра това се получи. Използвах основно Наука и Нюх.

Отрядите направих по равно 3-3-3-3 и загубих само 2 мечки при реката. Друга битка така и не проведох. Разчитах на преговори и подаръци. Можеше преговорите да са по-дълбоки и комплексни, но това сигурно щеше да раздуе обема. Остава чувството за препускане из цялата карта.

В крайна сметка направих 30 точки Слава накрая. Или играта е много лесна, или аз съм взимал само верните решения. Тук е моментът да си поискам в следващата част да има поне 2 нива на трудност. Защото сега нямам мотивация, заради високия резултат. Ще я преиграя още няколко пъти използвайки различни умения и взимайки различни умения. Ниска степен на преиграваемост.

Имената ми харесват - Огнесевер ( заради горящите планини иначе Севера е студен, леден и син ), Дарокръв, Пъклобяс ( тези едва ли са много мирни ) и т.н. Доколкото разбирам политическата ситация се формира от политиките на няколко големи градове-държави, които държат в различни състояния съседните народи - безименни, конни, варварски и т.н. Това е идеална ситуация някой от тези градове да се опита да създаде империя при положение, че имаме керванна търговия.

Защо първата част се казва "Падението на Мрак", а в края на втората част още Мрак е най-силният град-държава в този свят и още не е победен ?

Очаквам с интерес следващата част. :clap:

vertigo13 писа: писа:

Исках да прочета всички разкази преди да си дам мнението и аз.
Още от миналия сборник бях доста впечатлен от Мрак и света, който авторът беше успял да създаде. Новият разказ го минах на един дъх, като избягвах битките, винаги когато беше възможно. Следващият прочит ще направя точно обратното. Хареса ми, че дневника е опростен и не изисква много внимание - явно вече си падам повече по четенето, и по-малко по обстойни дневници и големи сметки

bixboxgamers.com писа: писа:

“Прах и сол” на Сикамор Брайт
Веднага го казвам – шестица! Но ще стигнем и до там.

Прах и сол ни представя един мрачен свят, в който управляват седем коравосърдечни, забравели миналото на света магьосници, живеещи далеч в 7 кули. Столицата е тематично наименувания град „Мрак” и там общо взето управляват едни не много приятни типове с кофти еничарски практики.

С това е свързана и историята на нашия човек Непокор– лидер на Безименния народ. (област в света). Когато е бил малък, в опит да го отвлекат убиват баща му, а той избягва в гората. Това го изпълва с омраза и желание за мъст. Просто и ясно.

Когато четох дългата история на света в началото на разказа си мислих – защо ни е това? И толкова ли е важно да е точно в този свят? За щастие светът е функционален, органичен и тясно свързан с историята. С други думи – извън този свят, историята не би могла да съществува.

Освен това, светът е човешки. Днешно време рядко срещаме фентъзи свят без орки и елфи. Взаимоотношенията също са човешки. Тоест конфликта е достатъчно достоверен и истински, че да те въвлече в историята, независимо дали си падаш по такива измишльотини(в добрия смисъл) или не.

Играта малко ми наподобява видео играта Mass Effect. Особено двойката. Имаш крайна цел, но си твърде слаб, за да отидеш сам. Затова ти трябват съюзници. Обикаляш различни местности, говориш с лидерите и си набавяш съюзници. И което е интересното – има значение как си ги набавяш, защото не е сигурно как ще реагират в крайната битка. Дали си им платил малко, дали си ги обидил? Изобщо можеш ли да разчиташ на тях?

По време на пътешествията си, една малка любовна историйка се прокрадва. Малко насилено и не достатъчно оправдано, но да кажем авторът не е искал да ни развива подробно тази линия. Не мисля и че е нужно. Защото играта сияе във стратегии, тактиките и военните решения, които трябва да вземаш.

За разлика от повечето филми, игри и литература, тук протагонистът не е сив и безличен. Непокор започва като еднопластов „герой”, който ще спаси света, но с времето, той претърпява развитие в посока, която зависи от теб. Ти наистина усещаш как …се развива пред очите ти и до края на книгата вече управляваш истински човек с истински характер и мотиви.

Личи си, че авторът знае как се гради сюжет и спазва максимата „по-малкото е повече”. Следва праволинейна схема и с малки и логични избори.

Като говорим за изборите.

Сикамор Брайт успява да те окуражи да четеш внимателно всичко, което казва. Защото и най-малката дума има значение. Особено когато става въпрос за любимата ти принцеса…Стоп! Повече няма да издавам. Сами ще разберете за какво става въпрос и дано не правите моите грешки.

Освен това всички избори в играта са напълно логични. Ако не сте сигурно какво решение да вземете, значи не сте чели внимателно или не сте се вслушали в съветите на твоите ментори Наан и ….

Историята завършва рязко и изведнъж. Но спокойно има продължение. В първата част на Призвание герой. Тоест това е прикуъл. Тоест история, която се развива преди случките в първата част. И не само това, но ще има още един прикуъл! В третата част.

Със сигурност трябва да има начин да си прехвърля решенията, защото ми се струва, че решавах неща, които ще ми се отразят на финалната битка.

Но ще чакаме и ще видим.

Относно стила, Сикамор е категоричен и верен на себе си. Спазва си ритъма и атмосферата. Знае какво иска, какво прави и къде отива.

От трите разказа, този ми е любимият!



ПЛЮСОВЕ:

- Интригуваща и ангажираща история

- Развитие на протагониста

- Изборите са логични

- Ако следиш внимателно, можеш винаги да вземаш правилните решения

- Бърз и динамичен ритъм



МИНУСИ:

- Набързо скалъпена странична любовна история

- Страхотна развръзка на любовната история

- Искам още!!!

Nichy писа: писа:

Определено вторият разказ ми допадна най-малко. Честно казано епичният, фентъзи стил ми дойде малко в повече и на моменти ми се струваше, че чета някакъв фен разказ писан в пристъп на дълбоко вдъхновение. За щастие този ефект е силен само в началото (беше още по-силен в началото на предишния разказ на същите автори) и после отслабва. Тук е и най-голямото разминаване. От една страна разказът започва с епична атмосфера или поне с претенциите за такава, която няколко епизода по-късно е тотално убита и човек може да се запита същото нещо ли чете? Разминаването е твърде голямо поне за мен. Не ми допадна и изграждането на героя, който от предния разказ, както и от началото на този си представяме, като безмилостен отмъстител, а се оказва, че далеч не е така. Разбира се, някои хора ще приемат това за плюс, но за мен разминаването беше твърде голямо. На фона на това с изключение на някои тактически избори, които хич не ми се сториха логични, тотално ме спечели адекватното, плавно развитие на разказа и добрата логика на изборите (с изключение на няколко, както вече споменах, особено при битките, ама не искам да споря ). Има една две сюжетни линии, които можеше да бъдат по-добре развити, но това остави у мен любопитство и интерес, така че имат и своите положителни страни. Ако трябва да оценя в цифри... Трудно ми е, но оценка между 6 и 7 ми се струва най-адекватна.

Многократно съм казвал, че не съм почитател на книгите-игри. Вярвам, че ако "Прах и сол" беше написан преди 15-20 години, щеше да бъде приет радушно. Аз и тогава нямаше да го харесам, но книгите-игри не се пишат специално за мен.

Първото, което не ми хареса, беше уводът. Излишно дълъг, на места разтеглен, а в най-важните части претупан. Шестгодишно момченце спасява трима герои и те му се вричат във вярност, а като капак на всичко ние не разбираме нищо от това, но трябва да го преглътнем... да не повтарям неща, които вече бяха казани, ама е трудно за преглъщане.
Какво не ми харесва в изречението:

Тогава, незнайно откъде, се появило слънцето, което разгонило пипалата на мрака.

Слънцето променя живота на народа, но те не се постарават да си измислят история около появата му... знам, че е субективно, но ми звучи крайно неправдоподобно. На кого да му хрумне, че мракът има пипала!?
Това за благата, на които после нарекли кралете си... ужасно ми прозвуча. Що за благо е мъглата!?

Историята за кралете отново не ни казва нищо за това как се е стигнало до ситуация седем крале в един град, което лично на мен ми прави неприятно впечатление. След като имаше доста критики за това устройство на Мрак, авторът или упорито настоява на своето, или е неспособен да измисли каквото и да е логично обяснение.
Разни дребни детайли дразнят, например това дето в продължение на хилядолетия короните се предават от баща на син. Първо, няма ли някой да хване ялова жена или самият той да има проблеми, или пък да се раждат момичета, или пък синът му да загине невръстен? Второ, един от кралете в ПГ1 не беше ли жена (извинявам се, ако греша - нямам сборника в мен)?

Що за народ би нарекъл първия си град Мрак, за да му напомня за времето, когато животът е бил кратка история с тъжен край?

И така-нататък... много неща ме дразнят в този увод, но това не е най-важното.

Избор на умения... не ми харесва да избирам умение "Слово". Кара ме да мисля, че когато се стигне до разговор/преговори, няма да избирам между различни възможности, а ще се проверява дали имам умението. Ако такава ще е системата, поне да има разнообразие от качества.
В течение на играта разбирам, че това е подсказване и на практика е добре да избираш Непокор да притежава умения, които ти самият не притежаваш. С тези умения получаваш подсказвания от автора.

Първи епизод и в неговия край идва неприятната изненада - свикнал съм на къси преходи, вярвам, че поне това се доказа като правилно. И изведнъж преход от 1 на 200. Не ми звучи оригинално, а първобитно. И огромните прескоци ме дразнят през цялото време. Не мисля, че е защото навремето аз наложих късите преходи.

На епизод 117 стигам заради умението си слово. Там един човек, осъден на смърт, иска да говори само за "справедливостта, която се е опитал да наложи върху Мрак". Не е пряка реч, така че изразът "да наложа справедливост върху град" е просто неуместен. Освен това, едва ли темата за бягството му или за отмяна на присъдата му ще му е по-безинтересна от това да приказва за налагане на справедливост върху Мрак.
Майната му, и това е дреболия. Споменавам я, просто защото за мен има доста такива и само се изнервям, докато чета.

Хамелеона беше отбелязал, че е абсурдно да те оставят да влезеш в град със 120 въоръжени мъже. Бих казал, че е абсурдно да те оставят да навлезеш в територията им изобщо, да не говорим да се мотаеш из града.

Съдбата ме отвежда на 193, където трябва да реша дали да викам подкрепления. Не разбирам защо не ми се дава да викам "вълци". Не е важна грешка, просто е пореден дразнещ пропуск - или липсва обяснение защо не мога да викам вълци, или е пропусната тази възможност.
Рагнар казва, че "отрядът ни е много малък, за да можем да се справим сами". Какво е "много малък" за Рагнар? Имам 12 отряда, той предлага да извикаме още 3. Това е 25% повече, което не толкова значимо, че да направи достатъчно от много малкото.

Стигаме до най-грозното нещо за мен в цялата история. Да повикам стрелци на помощ било грешка, защото от този род бил моя последен противник Икарион. Досега знам за него, че е известен воин и че е стигнал до финала с Непокор. Как да подозирам, че ме мрази?! До поста съм отстранил сума ти противници, те мразят ли ме? Дай да не вземам и от техните родове войска.
Знам, че някои неща са така, просто защото са така, но ако ще си играем игри, в които изборите са от типа "Сделка или не", където хората мислят върху номерата на кутиите и това се представя като интелектуална дейност... не, благодаря. Да се беше постарал авторът да вкара епизод, в който става ясно, че Икарион е достоен мъж, който ме смята за лъжец, или пък да беше ясно, че е подлец... Ама не, нищо такова няма. Сякаш за безименния народ подлостта и кралеубийството е нормално занятие. Ако беше така, финалът трябваше да е до смърт на единия.

На епизод 204 ще приготвяме капан. Изчакваме падането на нощта, за да напреднем в непозната местност и да я огледаме. После пък поставяме капан на конния народ насред собствената му земя. Без коментар.

На 108 ме нападат иззад едни руини с бойни викове. Защо са им бойните викове? Как така се придвижваме без съгледвачи? Как така изпускаме да сме предпазливи покрай руините, които са сред очевидните места за засада?

На 92 е поредното абсурдно описание на бойни действия:

...следващият залп на твоите стрелци ги намира отново, поразявайки много от тях. Междувременно ти и бойците ти сте ги достигнали и сеете смърт в редиците им.

Пак без коментар, макар че не е чудно че "понасяте известни загуби". Но щом Икарион е такъв мръсник, би следвало тук да имаш проверка за кодова дума "стрела". Щом е известен воин от рода на стрелците, който замисля да те убие, още тук ще ти е края и никой не би му лепнал етикет "кралеубиец".

После отидох в една кръчма и се сбих с един здравеняк. Оказа се, че за да го халосам с халба бира ми трябва сила. После настава масов бой и си разменяме тупаници. Какво му е абсурдното? Ами, стотина въоръжени мъже се бият с пестници, това нормално ли е? Аз защо да не измъкна нож и да използвам бързината си, за да промуша малоумника, който просто се е засилил към мен, разчитайки на телосложение с пестници?

Да легнеш с принцеса от раз, само защото изглеждаш като приключенец и умееш да приказваш увлекателно... Няма нищо нелогично, само че говорим за "падаща си по забавленията в леглото млада жена", която е минала през много такива приключенци преди да навърши пълнолетие (всъщност, тя си казва, че е минала през достатъчно мъже, за да може да оцени любовните умения на нашия Непокор, които не е ясно защо са на висота, все пак варварин...), и е абсурдно да се влюби. Знам, пак е субективно. Но ми звучи клиширано и неубедително.

Не ми се чете повече, за да напиша пълна рецензия. Вече веднъж четох разказа докрая, сега вярвам, че изброените примери са достатъчни, за да стане ясно какво мисля. Не вярвам, че нормален човек на зряла възраст може да бъде привлечен към жанра с такива произведения.



В същото време моето мнение е, че произведенията на този автор са сред добрите образци в жанра. Мога с лекота да изброя много по-ужасни проблеми в много по-къси произведения. Ето защо казвам, че жанрът има проблем, и то сериозен.

Лично за мен е необяснимо огромното количество пропуски в това произведение. То беше написано и редактирано много преди крайния срок за влизане в печат. Като знам какви грешки отстраниха редакторите в "Отново заедно", не разбирам как така са пуснали толкова проблеми тук (наусно съм, че може само аз да ги виждам като проблеми, както и че е възможно авторът да е настоявал на своето, ама и двете ми се струват крайно невероятни).

Вярвам, че авторът трябва да обуздае влечението си към разказване на дълги, изпълнени с патос истории. Трябва да вкара повече убедителни детайли, както и да се потруди върху логичността на изборите. В целия разказ бяха или прекалено лесни, или от типа "наляво или надясно", или абсурдни (да не наръгам здравеняка или да се окаже, че Икарион си е наумил да ме отстрани).

Четецът писа: писа:

www.chetecut.com/2014/01/2.html

„Прах и сол”, личният ми фаворит, звучи в духа на сериозните приключенски истории и разказва за личната борба на Непокор от Безименния народ срещу безскрупулните седем владетели на Мрак, най-важния град в Северния край на Грешната земя. Лична борба, която прераства в нещо далеч по-голямо. В ролята на Непокор и с помощта на тримата си наставници ще трябва внимателно да подберете отряди от бойци с различни умения от собствения ви народ, които да ви съпътстват, да спечелите съюзници и да поведете битката за падението на Мрак. Воденето на задължителния за книгите-игри дневник, в който си записвате различни точки, кодове и други подробности, тук е доста олекотено, което лично за мен – нетърпелив читател и небрежен хроникьор на прогреса – е голям плюс. Разбира се, това не означава, че в другите две игри ще се разсипете от писане, просто всеки от авторите е изградил и води историята си по различна схема. „Прах и сол” свърши доста рязко; финалът предполага, че битката за Мрак ще се разгърне в друга книга и се надявам да не бъркам с тази догадка.

Приятна игра! И не забравяйте – в тези книги героят сте вие.

Саша Александрова - Лекс

Безсмъртен писа: писа:

Моето мнение е, че "Прах и сол" е доста по-слаб от "Падение на Мрак". В първия разказ атмосферата повече ме потопи във фентъзи света. Тук на места ми се стори, че за да се използват различни думички за текст започва да прилича на "Калоян и златния печат". Изборът на умения е провал, защото читателя трябва едва ли не да предвижда избора си мислейки дали няма да има условие за умение в последствие. Понякога има равностойно продължение, а понякога не.
Непокор е доста неориентиран и колеблив. Няма ситуация в която да не пита менторите си какво да прави. След като са го учили години наред е редно той да им споделя възможните действия, а те да си споделят мнението кое биха предпочели. Иначе за кого отиват точките "Слава" за Непокор или ментора?
Силно се надявам продължението да е силно както първата част, която има главна заслуга да си закупя "Призвание герой 2".