"Кладенецът" - предварителна

"Кладенецът" е първата книга-игра, която пиша. Ако трябва да съм по-точен, всъщност е втората (имам един опит в 8-и клас, зарязан малко след началото), но е първата завършена. Може би е по-точно да се води разказ-игра, понеже ще е само малко над 100 епизода. Дарк фентъзи е, има доста хорър. Най-общо в нея ще поемете ролята на 13-годишно момче, което ще трябва да спаси 6-годишната си сестричка от Злото. Пускам по-голямата част от пролога, от който ще добиете съвсем, съвсем бегла представа:

"- Бате, виж – този облак прилича на конче!
Въздъхваш, въртейки очи от досада. Определено има и по-неприятни неща от това да те оставят цял ден сам с шестгодишната ти сестра, но защо ли този факт не успява да повдигне духа ти? Може би защото точно днес навършваш тринадесет и вместо да празнуваш, трябва да бавиш малката. Втренчваш поглед нагоре в небето, следейки изпруженото й показалче.
- Да Миша, същински кон.
Сестра ти те поглежда и грейва. Очите й са с цвета на тревата на която лежите. Не успяваш да се сдържиш и отвръщаш на усмивката й. В много случаи Михаела е способна да ти отрови следобеда с безспирното си търчане насам-натам, с дразнещото й гласче, подобно на писукаща мишка, с непрестанните й въпроси и ходенето неотлъчно по петите ти сякаш е любвеобилно кученце или коте. А, да, и натякванията на родителите ви – ти си по-голям, тя е по-малка, трябва да си търпелив, да й помагаш, да я пазиш, дрън-дрън-дрън… Но, все пак, тя е малката ти сестричка. Колкото и да те е ядосала, щом се обърне, замятайки вързаната си на опашка кестенява коса и се усмихне, показвайки къде е паднало следващото й млечно зъбче, махваш с ръка и й прощаваш. Как да й се сърдиш?
Поглеждаш часовника си – вече минава осем вечерта. Слънцето клони към залез и въпреки че е още светло, дърветата хвърлят дълги сенки. От изток зад гърба ви се надига мракът на юлската нощ, който скоро ще изтика деня и ще завладее напълно бащиното ти село. Родителите ви, заедно с баба и дядо, заминаха сутринта за града при нотариус, за да прехвърлят и делят някакви земи, ниви и прочее глупости, с които се занимават възрастните. Щом досега не са се прибрали, значи най-вероятно са останали да спят там и ще се приберат сутринта. По принцип леля и чичо, които живеят в другия край на селото, биха дошли да ви гледат, но в момента са на море.
- Бате… – колебливо се обажда Михаела. – Ще ми разправиш ли пак за кладенеца?
Надигаш се на лакти и извръщаш гръб. Там, в края на двора, сгушен между шубраците в сянката на две овошки изпъква неподвижният силует на стар, отдавна неизползван геран. Около него не никне трева, а варосаните му стени не успяват да прикрият старите, криви изронени тухли. Макарата с въжето и кофата e отдавна изтръгната, а отворът е плътно заковано с дъски. Сякаш кладенецът е злостно, спотайващо се в мрака същество, което дебне непредпазливите, приближили се прекалено близо до него. Родителите ви изрично са забранили да си играете там – дъските били стари и можело неволно да пропаднете вътре. Прочистваш си гърлото и започваш историята, която като малък си чувал от дядо и снощи разказа на Миша, за да накараш опакото детенце да заспи:
- Този кладенец е много, много древен, на стотици години. На мястото на къщата на баба и дядо се издигала къщата на селския поп. Попът имал двама сина – високи, снажни мъже. Отдавна било, още по турско. Двама османлии, султански ковчежници, минали през нашия край да събират данъци. Селото ни било последното, през което минавали и спрели тук, за да си починат – много изморени били. Видели, че магарето едвам мъкнело тежките дисаги, пълни със злато и се полакомили за царското съкровище. Издебнали спящите турци и забили ножове в гърдите им,. Решили на първо време да скрият златото в кладенеца, ала станалото бързо се разчуло и не след дълго султанът проводил башибозук. Свирепите османлии за отмъщение избили и опожарили цялото село, ала така и не открили златото. Минали години, тук се заселили хора от други краища, изградили селото наново. Историята за турското злато привличала отвреме-навреме някой иманяр, който намирал кладенеца и се спускал в него, полакомен за богатството… ала никой никога не се завръщал.
Приближаваш лице до това на сестра си и втренчваш немигащ поглед в очите й.
- Цялата пролята кръв тук създала чудовище, което пази златото и изяжда всеки, посмял да влезе в стария геран.
- Ой! – изписква стресната Миша. Засмиваш се.
- Спокойно, бъзливке, това е само легенда. Я ми покажи каква игра играеш на телефона си сега.
Доволна от смяната на темата, Михаела зачовърква джиесема си и пуска някаква игра за момичета, която ти не би си играл дори да насочат пистолет към главата ти."

Разказът е все още в процес на редакция.

Звучи интересно, разкажи повече за системата на самата игра, ако може?

За системата мисля, че още е рано да се говори, но не е от сложните. Ще има показатели като точки живот, предмети, време, евентуално може би още. Кодови думи няма да има. Обемът ще е около 15 000 думи.

Така... много автори на книги-игри се нароиха и Никсата сподели (уж на шега и на всеослушание в чата, но аз за него съм отворена книга и той знаеше, че семето попада в благодатна почва и ще покълне бързо), че е дошло време да се убива за читатели! Освен че всява смут и раздори, той е и много проницателен тип! Като любознателен човек с аналитично мислене, изкуших се да проверя емпирично дали главният виновник за Инициативата няма да познае и за изядените деца...

Аз започнах с лошо в чата, доколкото споделянето на нелицеприятна истина може да се определи така. В резултат на цитирания долу забавен диалог с Бранимир ще последва коментар на няколко изречения от неговия текст. Този анализ ще разкрие как от едната злоба често съм склонен да се заяждам на личностна основа и без абсолютно никакво основание.

Ще е интересно да проверя дали нещо се е променило като атмосфера ук от мрачното време на онези мои забележки срещу изящния разказ на Елена Павлова за изнасиления андроид. А също и дали разбирачите, които оспорваха забележката ми за "сгушена", са понаучили нещо - да овладяват чувствата си или да сдобият компетентност по въпросите на правописа и уместната употреба на думите в изрази.

Ето го диалога:

Mindcrime - Вто Авг 12, 2014 7:57 pm
Все пак не разбирам защо се пускат уводи. Не разбирам и защо се пускат неизпипани неща. Някакво неуважение е към читателите.
Mindcrime - Вто Авг 12, 2014 7:58 pm
Бранимир започва така: ""Кладенецът" е първата книга-игра, която пиша." И завършва така: "Разказът е все още в процес на редакция." Ако не беше съветът на Козия към хората с аналитично мислене, нямаше да знам как да реагирам.

Branimer - Вто Авг 12, 2014 7:59 pm
е, щом Козия вече е дал съвет, знаеш как да реагираш

Mindcrime - Вто Авг 12, 2014 8:00 pm
Малко изненадваш с множеството правописни грешки, но вероятно един професионален писател ги прави нарочно.

Branimer - Вто Авг 12, 2014 8:03 pm
майкъл, дрънкай си, не ми пречиш - колкото и да ми повтаряш че си големият-човек-с-аналитично-и-критично-мислене, твоите приказки няма да ги взема под внимание. с теб имаме търкания на лично основание, което няма как да не завие и към творчеството и на двамата. тъй че - полекичка, свиркай си, дъвчи дъвка, ближи си сладоледа и така

Mindcrime - Вто Авг 12, 2014 8:04 pm
@ Branimer, ако допускаше множество правописни греки само в текстове, предназначени за мен, мога да приема гледната ти точка. Ама пред другите се излагаш.

Branimer - Вто Авг 12, 2014 8:05 pm
окей, посочи правописни грешки в текста, който съм пуснал. няколко

Mindcrime - Вто Авг 12, 2014 8:06 pm
@ Branimer, искаш да кажеш, че ти не си виждаш грешките? Смяташ, че има една и аз съм я развял като знаме!?

Branimer - Вто Авг 12, 2014 8:09 pm
@ Mindcrime, тцъ, искам да кажа, че не си видял нито една и в момента чисто и просто злобееш без причина.

Привеждам за пример четири изречения.

- Да Миша, същински кон.

Тук липсва запетайката. Трябва да бъде:
"- Да, Миша, същински кон."

Втренчваш поглед нагоре в небето, следейки изпруженото й показалче.

Лошо съгласуване на времената плюс лошо структуриране на изречението. Вместо "следейки", трябва да бъде "проследявайки". Но и да се пренапише изречението (не мога да го защитя, но редакторите на ПГ ще го кажат).

Очите й са с цвета на тревата на която лежите.

И тук липсва запетайката. Трябва да бъде:
"Очите й са с цвета на тревата, на която лежите."

В много случаи Михаела е способна да ти отрови следобеда с безспирното си търчане насам-натам, с дразнещото й гласче, подобно на писукаща мишка, с непрестанните й въпроси...

Вместо "ѝ" навсякъде трябва да бъде "си". Авторът е започнал правилно: "с безспирното си търчане". После идват грешките.
И пак нещо субективно, за което вярвам, че редакторите на ПГ ще ме подкрепят. Гласчето на момиче не може да е "подобно на писукаща мишка". Може да е "подобно на писукане на мишка".

Приведените примери са взети от първата 1/5-а от текста, та не се чувствам като човек, открил 4 игли в купа сено. Ограничих се само до показването на неоспорими проблеми, защото за по-сериозни дискусии е необходима взаимна вяра и уважение.

След като бях помолен да посоча дори само една грешка, вярвам, че станаха ясни две неща:
- изпълнявам щедро дадените си обещания (намигване към участниците в Инициативата)
- Бранимир или е в пълно неведение за качеството на предложения текст, или обича да се заяжда, дори с риск да се изложи пред непознати.

Спокойно, Бранимире. Анардил е бил сполетяван от текст на Спасимир след редакция на vg. Няма дори да трепне пред твоя. Дори да пренебрегнеш моите забележки, вярвам на момчетата от ПГ - няма да оставят този текст да излезе така.

Разказът не е писан вчера, още по-малко пък ти си причината той да бъде създаден. Беше пратен за Призванието, и то в срок - още ноември миналата година. Видях неоспоримите ти правописни грешки - две запетайки и две субективни виждания. Това не са правописни грешки - чисто и просто пунктуация плюс предложения. Този откъс, който пуснах вече е минал редакция - и от Торо, и от Longshot. Както казах, разказът е под редакция, не съм уточнявал каква част от него. Споделих тази част, защото по нея вече е работено.

Благодаря за включването ти, редакторите вече ще си преценят как да постъпят. Може да си спестиш личностните квалификации и завоалираните обиди.

Попът имал двама сина – високи, снажни мъже. Отдавна било, още по турско. Двама османлии, султански ковчежници, минали през нашия край да събират данъци. Селото ни било последното, през което минавали и спрели тук, за да си починат – много изморени били. Видели, че магарето едвам мъкнело тежките дисаги, пълни със злато и се полакомили за царското съкровище. Издебнали спящите турци и забили ножове в гърдите им,.

Не се заяждам за излишната запетая в края, тя е просто още един признак за неуважението на автора към аудиторията.

Не оспорвам и вероятността двама султански служители да се разкарват из България без охрана. Ако наистина е било така по онова време, жалко, че синовете на попа не са имали малко здрав разум да изчакат бирниците да се поотдалечат от селото им. Може пък да са се бояли от конкуренция.

Бих се усъмнил в стриктността на редакторите ти, ако са пропуснали да отбележат като погрешна употребата на "царско", когато става дума за съкровище на султан. В началото на параграфа служителите са "султански".

Моят сериозен проблем е с целия параграф. От него излиза, че османлиите сами са се убили. Дано в текстовете, на базата на които трябва да се правят избори, да съумяваш да се изразиш по-ясно.

И вместо да се опитваш да отричаш грешките си, добре е да впрегнеш колкото можеш сили, а също и задължително да викаш за помощ - дано нататък нещата се пооправят.

Mindcrime писа: писа:

Бих се усъмнил в стриктността на редакторите ти, ако са пропуснали да отбележат като погрешна употребата на "царско", когато става дума за съкровище на султан.

Вазов именува Турската империя, като "царщина".

Да, ама употребява ли в един параграф "султански ковчежници" и "царското съкровище"? Всеки може да мисли за турците както си иска, ама през изречение да си сменяш вижданията...

Вметка: Легендата всъщност е представена по типичен (поне за южната част от страната ни) начин. И бейове и везири не са се мотали самички, султани пък още по-малко, но се сещам за примери и за двете.

Защо една легенда, разказвана от и на деца трябва да е исторически издържана? В легендите често е така, пропускат се факти, понадуват се други, не е исторически документ все пак.

Ама все пак кажете... сериозният ми проблем с параграфа сериозен ли е и за вас, или ви се струвам леко истеричен?

Mindcrime писа: писа:

Ама все пак кажете... сериозният ми проблем с параграфа сериозен ли е и за вас, или ви се струвам леко истеричен?

Ммм... съгласен, но не се чувствам компетентен да споря. Не ми извади очите и не се наложи да се върна назад, да прочета наново, че да ми стане ясно, та не го приемам за критичен проблем, но виждам, как за някои хора може да е.


Бранко на съвсем друга нотка и може би офтопик, но преди години четох един български хорър, където пак имаше един дух в кладенец, само че беше на самоубилата се изнасилена щерка на собственика. Някаква идея, за какво говоря?

Което ме кара да попитам нещо - ММ е прав, че самотни данъчни едва ли са се мотали наоколо, става ли ясно какво всъщност е станало по-нататък из разказа или не?

Mindcrime писа: писа:

Ама все пак кажете... сериозният ми проблем с параграфа сериозен ли е и за вас, или ви се струвам леко истеричен?

Ако го разглеждаме, като излязло от устата на дете, решило да сплаши сестричката си - няма проблем. Защо ли се сещам за един спор, дали може да се каже "сипвам", когато става дума за течност?

Но взето отделно от целия текст - да, не е ясно, кой, кого убил.

Извинявам се, аз съм в грешка.
comics_ross и Lachdanan ме поправиха. В пряка реч момчето може да се изразява както си иска. Не мога да навлизам в това блато колко е убедителна пряката реч в публикувания текст.

hameleona писа: писа:

Mindcrime писа: писа:

Ама все пак кажете... сериозният ми проблем с параграфа сериозен ли е и за вас, или ви се струвам леко истеричен?

Ммм... съгласен, но не се чувствам компетентен да споря. Не ми извади очите и не се наложи да се върна назад, да прочета наново, че да ми стане ясно, та не го приемам за критичен проблем, но виждам, как за някои хора може да е.


Бранко на съвсем друга нотка и може би офтопик, но преди години четох един български хорър, където пак имаше един дух в кладенец, само че беше на самоубилата се изнасилена щерка на собственика. Някаква идея, за какво говоря?

Което ме кара да попитам нещо - ММ е прав, че самотни данъчни едва ли са се мотали наоколо, става ли ясно какво всъщност е станало по-нататък из разказа или не?

Ммм, да не ми говориш за "Господарят на Сърпа" от Иво Казар

Иначе легендата е действителна, свободен преразказ на предание от родното село на баща ми - единствено си позволих да добавя, че в кладенеца се спотайва някакво зло, в оригиналния вариант този момент е пропуснат. Но, както Лах отбеляза много точно - това е легенда, не исторически документ.