Щурмберг и Пътят надолу - коментарна

Явно ще пиша първи коментар ще се опитам без спойлери да е , а по-нататък може пак да се включа.
Хванах Щурмберг преди лягане и ...не успях да заспя, докато не прочета ВСИЧКИ епизоди! Наистина добро криминално произведение, което в 200+ еп. е прекрасно развито. Може би развръзката трябваше да е по-дълга, но съзнавам, че това би удвоило обема на произведението. Като цяло бих казал, че отношението разследване - развръзка е 4 към 1 (приблизително)
Чувствах се като в класически quest, но на хартия, наистина доставя удоволствие и нещата са доста добре описани. Обиколката е абсолютна свободна, много кодови думи, които са смислово свързани.. Всичко е логично, но това прави и края - обвинението - доста предсказуемо. Въпреки това не се губи и грам удоволствие!
Разказът е изключително хубав и обогатява значително историята, радвам се, че е публикуван в книжката.
Предишните фентъзи произведения от Сикамор ми допаднаха, но това ми харесва най-много от нещата му! Радващо е, че има градация! Искрени адмирации и още много произведения!

Аз отдавна радея за криминални книги-игри с по зрял тон и ето, че имаме една такава - много точно го е казал монев - все едно четях куест при това кадърно написан, харесаха ми описанията като текст - доволен обем.

Трудна игра, това е първото, което мога да кажа за Щурмберг.
Беше ми много интересно, захапах я и докато не разбрах как се минава, не погледнах друга книга-игра. Имах поне три неуспешни опита преди да разплета мистерията. Харесаха ми героите как са представени, кратко и ясно, без да се бави играта. Изборите на места бяха трудни, на места предвидими, имаше и чисто късметлийски - добър е баланса.
Можеше да се вмъкне малко повече атмосфера, за да придобие повече плътност историята.
Смятам, че Щурмберг е правилна стъпка за книгите-игри и поздравявам автора за многото труд, който е положил.

Щурмберг е голяма крачка напред за Явор (спрямо Мраците) и го поставя обратно на картата ми с творци, които следя (откъдето честно казано го бях махнал след ПГ2). Поздравления.

Мога да напиша много повече за разказа-игра, но нямам особено настроение за това, докато постовете ми трябва да чакат нечие одобрение, за да се появят - така че засега ще минем с минимума по-горе.

Благодаря на всички за отзивите и коментарите!

@kiril_ps, за времето :

Пътят надолу - разказът ми беше що-годе интересен почти до края, но ми остави неприятен вкус. Предполагам нарочно е целен краят да е такъв, но не се връзва с цялостния разказ и го прави..... ами незавършен. Само липсваше едно to be continued. Смисъл, за мен има два вида разкази, едни, които са сравнително кратки и просто целят да създадат някаква емоция на читателя и някакво послание (например на Елин Пелин), а другите са по-дългички и целта им да е разкажат някаква история със завръзка, фабула и развръзка, като да вземем от книгите-игри "Принципи на оцеляване" или на Колин разказа към Прокълнатата книга. Този според мен е някакъв опит за микс между двете. Не съм експерт, просто споделям какво усешане остави разказа в мен. По-скоро неудоволетвореност.

Иначе Щурмберг много ми хареса. Браво на Явор и браво и на редакторите, тъй като тази версия е много много по-добра от първата, която бях чел.

Така е, на редакторите дължа много. Лонгшот, Торо и Юри хвърлиха много труд и дадоха много ценни идеи, за което съм им изключително благодарен.

Това е втората книга от сборника, която почнах да чета. Може би съм минал около една трета от нея. Една забележка за начало.

Трудно мога да се ориентирам колко време е прекалено много да бъде изгубено и къде е правилният баланс, поне за сега. На едно място се казва, че трябва да се действа бързо. Колко бързо точно, при положение че почти на всеки епизод се довабят по 5 минути време? Много време ли са 20 минути, фатални ли са, малко ли са, следва ли да се отдели повече време в търсене на улики и т.н....в неведение съм. Разбирам, че на практика в реална ситуация би било точно така - трудно може да се прецени кое е правилното - да се огледа мястото подробно или отгоре - отгоре и веднага да се тръгне по още горещите следи.

Иначе е много добро произведение и ще се нуждае от поне два прочита, като гледам множеството варианти.

P.S. Май вече си имам фаворит при гласуването за Златна Никса 2014г.

Успях да прехвърля и Щурмберга. Определено ще ми трябват още един-два прочита, но на прима виста ми допадна много, отдавна се надявах на такъв тип игра.
Единствения недостатък, който откривам за момента е невъзможността два пъти да разкриеш злодея, ама това май си е неизбежен "дефект".

Всичко в разказа (книгата?) ми се стори доста на място, консистентно. И представянето на мястото (слава на който има заслуги за това - героите си бяха с нормални имена, видимо заети от централноевропейска култура) и малките криминални задачки. Трябва да призная, че не разгадах правилно едното убийство (вероятно се подлъгах от неправилните улики), интересно ми е какви са точно мотивите на злодея - разбираме, че той лъже до край, а още не съм чел разказа.

Какво друго има за казване? Надявам се Сикамор да напише нещо подобно, но наистина по-дълго и с доста по-заплетен сюжет. Отдава му се, а мисля ще допадне и на публиката.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Надявам се Сикамор да напише нещо подобно, но наистина по-дълго и с доста по-заплетен сюжет. Отдава му се, а мисля ще допадне и на публиката.

Или направо Открий убиеца - Криминалната поредица на Сикамор Брайт.

Снощи се сдобих с ПГ3 и днес сутринта започнах да чета Щурмберг. Изнервиха ме доста неща, поради което прекратих четенето.

Чета мненията и се чудя... Не може да сте толкова слепи. Щурмберг има сериозни проблеми и откъм логика, и откъм литература (мисля, че не е точната дума това, защото всъщност става въпрос за лош подбор на думи, за лоши изрази, лошо написани изречениея и параграфи и това са проблеми на едно по-ниско ниво, подсказващи базови пропуски).

Атмосферата никаква я няма. В първата половина на миналия век в едно малко селце зимата е в разгара си и минава 6 вечерта... Какъв е източникът на светлина (дори не разбрах има ли луна, няма ли, докато не се озовах на 34, където се оказа, че навън е "непрогледен мрак")? Вижте първото изречение на пролога (което е написано зле и никой няма никакво оправдание да остави толкова зле написано първо изречение, нито толкова лош първи параграф). Нашият герой гледа през прозореца и вижда нещо навън. Не е обяснено как е възможно да види нещо, не е и логично да види нещо, понеже не живее в добре осветен градски район. В нормална обстановка в 6 вечерта през зимата навън е пълен мрак, или пък има някаква луна, която евентуално очертава силуети. Ти седиш в светла стая, а източникът на светлина в стаята сериозно намалява шансовете ти да видиш нещо навън. Поглеждаш през прозореца и не виждаш нищо, освен мрак и отражение на нещата в стаята (освен това прозорците по онова време не са били правени с цел да осигуряват широки панорамни гледки, когато си говорим за места със сурова зима). Никакъв обор, никаква крава, която наднича към калния двор. Как си представяте, че изглежда един обор? Как си представяте крава, която да може да бъде видяна, че наднича от обора към кален двор вечер, когато падне мрак? Този двор някой специално ли го поддържа кален, нищо че е зима и че да стигнеш до кръчмата ще ти струва "исполинска борба с преспите сняг"? Какво означава "полусрутен"? Какво му е на обора? Липсват една-две стени или пък половин покрив!?

На епизод 80 виждам, че случилото се към 6 вечерта е определено като "среднощни случки". Героят влиза в къщата си, която е пълна с трупове. Тя е тиха и на него това му се струва... странно. Какво е очаквал? Душите на умрелите да са вдигнали вече купон? Да са дошли вече оплаквачките?

Искаше ми се да се отпусна и просто да изиграя книгата, но последствията от изборите ми много скоро започнаха да ме озадачават, затова се върнах към нормалното си състояние и започнах да проверявам какво се случва в различните разклонения. И не останах никак доволен, поради което реших, че това не е моята игра.


Ако това е най-доброто от ПГ, не виждам какво е оправданието на Торо да се занимава със създаване на среда за млади автори, вместо да вложи същото време в написването на две-три книги-игри.