Кладенецът - коментарна

точно такива леки приказки харесвам, малки деца и "страшните" чудовища. Усещам, че бих прочел тая книга по всяко време, не натоварва никак и в доста забавна, най-много да ти оправи настроението.

vikitsonkata писа: писа:

точно такива леки приказки харесвам, малки деца и "страшните" чудовища. Усещам, че бих прочел тая книга по всяко време, не натоварва никак и в доста забавна, най-много да ти оправи настроението.

Bravo!

Сетинг: Манджа с грозде. Да вкараш в традиционно български сетинг гаргойл, зомби или върколак е като да вкараш мускетари и индианци в мафиотски филм или да направиш мусака с бадеми и лимони. Ако разказът беше пародия, бих го приел, но останах с впечатлението, че не това е замисълът.

Историята в основата си има някакъв потенциал, но изобилства от толкова много дупки и нелогичности, че белите конци, с които е съшита ще ти стигнат за направата на цяла сергия с мартеници.
Проклятието повелявало злите сили да отвлекат някого от семейството, когато синът на предния минал изпитанието стане на 13. А не може ли просто жените да абортират като видят, че ще раждат момче, за да му спестят целия кошмар, който ще изживее? А какво ако всички загинат в катастрофа и то остане без живи роднини? Кого ще отвлекат чудовищата? А не може ли просто, да отидат всички да живеят в Австралия, максимално далеч от кладенеца? А с какво се храни цялата паплач в лабиринта? Всичките там, зомбита, върколаци, гаргойли, цялата популация от гигантски плъхове и онзи огромен дебелак, който би трябвало сериозно да си похапва, за да подържа фигурата си? Имаше и маса отрупана с храна и човешки останки. Явно отвличат и ядат хора. Това на никой от селото ли не е направило впечатление?

Главният герой - 13 годишно момче говори като университетски даскал, докато разказва легендата на малката си сестричка, използвайки думи и изрази, които по никакъв начин не са нормални за момче на неговата възраст. Мислите които протичат през главата му по време на историята също трудно могат да бъдат приписани на малко момче. Когато намира пистолет под леглото на дядо си например, веднага му прави впечатление, че е парабелум и колко приятно тежал в ръката му. Ако беше ветеран от ВСВ да го приема, но това е 13 годишно момче в наши дни.

Литературата е на аматьорско ниво. Зле построени изречения. Нескопосани изрази и описания. Непознаване значенията на някои думи...Още в правилата ние даден избор от четири умения: Сила, Ловкост, Точност и Психика. Явно авторът не прави разлика между умения и качества. Изброените са умения толкова, колкото Стрелба, Акробатика и Плетене на една кука са качества. Странно впечатление ми прави описанието на "умението" Психика. В описанието му ни се казва, че дългото време прекарано с книги ни е направило уравновесени, както и че сме изчели толкова ужаси, че нищо не би могло да ни паникьоса. Има ли изследване доказващо, че четящите много са по-уравновесени и че четенето на ужаси те прави по-хладнокръвен. животът ни предоставя множество примери за обратното - Емоционално нестабилни и психически разклатени хора с по 2-3 висши образования изчели тонове книги. Аз самият също съм гледал и чел немалко ужаси, но при вида на хлебарка или мишка изпадам в състояние много близко до паника.

В игрово отношение разказът също има множество пропуски. Първо, не срещнах никъде интересни избори тазлични от "наляво или надясно ще завиеш" и "с пистолет, пушка или мачете ще го нападнеш". Няма морални избори, няма тактически, логически или каквито и да е други, които да допринесат за това играта да е по-интересна.
На 4-5 места имаше разни капани, пропасти. изгнили стълби, падащи от тавана отломки и т.н. през които минаваш без това да е следствие от кофти избор от твоя страна. Не, просто избираш да тръгнеш наляво и хоп! - подхлъзваш се политайки към пропаст и трябва да хвърляш зарове за да разбереш дали успяваш да се спасиш или се размазваш долу. Единственият ти шанс е да имаш Ловкост, но дори тогава при достатъчно кофти зарове пак умираш. Това да наказваш и то с директна смърт играча, без да е допускал грешка е една от най-грубите грешки, които могат само да го фрустрират и да го накарат да захвърли играта.

Пропускам един тон безумия, които заслужават да бъдат отбелязани, но са толкова много, че ще ми трябва цяла вечер за да им обърна внимание.
Накрая спасяваш шестгодишната си сестричка, при което тя ти се усмихва, па макар и насила. Все си мисля че шестгодишно момиченце след всичките тия чудовища и трупове, които е видяло ще е в пълен шок и с доживотна травма без шанс да води нормален равностоен на този на другите живот. Тя обаче се усмихва, когато я освобождаваш от въжетата все едно, че вече няма никакви чудовища и изроди наоколо и все едно, че не ви очаква още толкова път на излизане, колкото ти се е наложило да извървиш на влизане. На излизане незнайно защо не срещаш нито едно чудовище. А когато излизате от кладенеца се оказва, че сте прекарали цялата нощ в него, защото вече се съмва. как така преминаването през 4-5 коридора и сблъсъкът с 3-4 противника ти е отнело цяла нощ, за мен е загадка, но да речем че в лабиринта злите сили са изкривили някак времето и то тече с различна скорост. Накрая роднините ви се радват и ви окуражават докато се борите със зъби и нокти изкачвайки се по кладенеца преследвани от уродливото двуглаво създание, сякаш не се борите за живота си, а играете на народна топка. Вуйчо ти даже е намерил за нормално да си запали цигара ей така между другото.
Обяснението за проклятието, което ти дават вашите след това е толкова нелепо, че се чудех да се смея ли или да плача. И това докато макар и тринайсетгодишен се наливаш с уиски. Не стига че те оставят сам насред адска сбирщина от чудовища с малкта ти сестричка, ами след това се опитват и да те превърнат в алкохолик.

В заключение, Кладенецът е едно от най-слабите произведения, които съм чел/играл от Старата и Новата вълна взети заедно и със сигурност най-слабото което съм чел на страниците на Призвание Герой.

Оценка 1.5/10

Shin писа: писа:

Да вкараш в традиционно български сетинг гаргойл, зомби или върколак е като да вкараш мускетари и индианци в мафиотски филм...

Връщам си думите за върколака. Meriadoc ми обърна внимание, че върколакът присъства в българската митология и се оказа прав.

Отново разнопосочни мнения, ето и моето:

retrospectionzone.blogspot.com/2023/09/blog-post_25.html