Поробената принцеса - коментарна

Дълъг пролог - определено, но се чете леко, май е имало редакторска намеса - в положителен смисъл Обаче умората в мен си казва думата и ще оставя играта за утре. Очертава се интересна. (прочетох някои епизоди)

Няма много общо с първоначалния вариант, който беше, но е станало много, много по-добре. Дългият пролог, литературните епизоди и описания, кратките исторически сведения, вариантът с решения да ти се определят началните стойности на оценките, "плаващите кодировки", иновацията "ключ-числа" и планове смея да твърдя, че го правят много добро и сериозно произведение!
Минах го веднъж, но определено ще го преиграя, за да видя всички планове и да ги изпълня!
Адмирации!

Минах я от първия път. Стори ми се твърде лесна. Предоставените избори ми бяха прозрачни. Добре, че самият сюжет е по нестандартен за книгите-игри и затова бих казал, че като цяло ми хареса. Надявах се на повече заплетеност, но...може би аз съм твърде опитен играч в КИ, знам ли?
Игровата механика е интересна, за пръв път попадам на подобен подход.

Само двама човека са коментирали? Да не бъркам темата?

Вчера отворих новия брой на Героя и реших да започна с този разказ, защото се явява продължение. Дългият пролог си беше на място, мисля че такъв подход е добре дошъл в книгите-игри, където се очаква по-малко описателен текст в самото произведение. Историята на принцесата е доста стандартна, но това не пречи да е интересна. Допадна ми това, че определянето на точките става чрез интеракция с читателя, която беше адски хитро реализирана чрез съня. Много добро попадение! В процеса на игра някои от показателите въобще не ми послужиха, но поне се почувствах могъщ, когато получих високи оценки след добрите избори, които направих Схемата с кодовете и плановете ми хареса много. Първоначално ми се стори тежка и още си мисля, че обясненията, както и използваните термини могат да бъдат по-добре измислени, но принципът е много добър. Възможността за различни подходи и планове за бягство придава истинска интерактивност на произведението. Имам известен проблем с основната сюжетна линия. Струва ми се невъзможно някой да дава право на новопостъпила робиня да си избира къде да работи в замъка. Допускам, че някой по-практичен робовладелец би дал право на роба да се изяви там, където има умения и би бил най-полезен, но това всеки ден да си избираш коренно различна месторабота не е сериозно. Първо въпросния роб няма да бъде оптимално полезен, понеже няма да се усъвършенства бързо в определен профил, второ би настанал организационен ад ако всеки роб си избира къде ще ходи както му скимне, трето робовладелеца няма особен интерес да дава права на робите си. Това за жалост е огромен плотхол, но приемам че трябва да се абстрахираме от него за да дадем шанс на играта, която няма как иначе да се получи. С тази уговорка, схемата е много добра. Може би е имало начин как да се използва в някой по-различен сюжет и да пасне перфектно. Изборите бяха логични, проучването на замъка - интересно. Преминах през всички възможни епизоди, въпреки че вече имах сглобен план за бягство. Останах доволен от разказа. Голямата интерактивност и възможностите за изследване, съчетани с приятен литературен стил го нареждат сред по-добрите предложения на Новата вълна.

Спасимире, нещо не ти се е получило чувството за хумор. Никой не знае, че е принцеса, защото тя грижливо пази тайната (цяло чудо е, че след Конрад не ѝ се изреждат и по-скромни завоеватели, все пак нали е невероятна красавица). Тя е робиня, а след прислугата има и жени, които отработват дългове и би трябвало да са ниво над нея по отношение на свободни избори и добро отношение. Изобщо, изсмукано от пръстите, вместо да се измислят някакви ситуации, в които чрез правилни избори да получаваш възможност да отидеш, където поискаш.

Игра тук няма. Мотаеш се, правиш избори "наляво или надясно", помагаш на всеки, на когото можеш да помогнеш, той задължително ти се отплаща (поклон към стила на Любо Николов)... Има едни упражнения по аритметика да събираш числа и да пробваш ключове. Там ако се провалиш, играта се чупи, защото не можеш да смяташ.

В целият текст се вижда многократно неуместна употреба на думи и изрази. На героинята ѝ зачисляват стая, някакви стаи са иззидани направо в стените на крепостта, героинята замислено оставя другите жени, прекарва приятен и разтоварващ ден, принцесата за пръв път се намира в приятелска среда, в която няма повелители и подчинени... Това се нарича словоблудство и на някои читатели им се повдига от него.

Още вторият параграф подсказва каква мъка очаква грамотния читател:

Около малък огън в долината... се открояват шест мрачни силуета. Пламъците играят по лицата им, наполовина скрити в дълбоките сенки на пътните им наметала... Петима от пътниците са събрани от съдбата заради копнежа си да проникнат тайно в града... Известен само като капитан Омар, арабинът е ръководел защитата на Кордоба и е единственият, посветен в тайните входове и изходи от нейната цитадела.

Разбирам желанието да се редят красиви думи в изречения, но нека са правилните думи в смислени изречения.
Група хора са наобиколили огън. Няма как силуетите им да се открояват около огъня. За страничен наблюдател някои фигури около огъня са между него и огъня, други са зад или встрани от огъня.
Представихте ли си го? Група хора, насядали около огън. Някои от тях виждаш в лице, други в груб, трети в профил. Не всички те са силуети и за наблюдателя не всички те се открояват.
Не само хората имат силуети, така че доста тромаво още във второто изречение на силуетите им се натрапват лица (разбирам нуждата да се вкара клишето с играещите по лицата пламъци, но не я одобрявам). Вероятно авторът не осъзнава, че ако забиеш пред огъня един меч и хвърлиш отгоре му наметало, това също може да е силует, открояващ се на фона на пламъците. Но няма да има лице.
Колко да са дълбоки тези сенки на наметалата им? Как така пламъците играят по целите им лица, когато лицата им са наполовина скрити?
Петимата не са велики промъквачи, които обожават процеса на тайното промъкване и живеят заради тази тръпка. Копнежът им не е да се промъкнат тайно в града. Всеки от тях копнее за нещо различно, има си цел. Проникването в града е само една стъпка по пътя към тази цел, а копнежът е по постигането на крайната цел.
Арабинът не може да е известен на всички "само като капитан Омар", все пак е имал по-близки хора, нали? Не може да е единственият, който е посветен в тайните входове и изходи от цитаделата. Може да е знаел най-много от всички, може единствен да е знаел абсолютно всички тайни проходи, но не може да е единственият посветен в такава тайна от половин милионен град.
И така-нататък, и така-нататък.

Казаното от Ал Торо за критиката ми към Щурмберг с пълна сила важи и тук.

Спасимире, за нея и за безпристрастния наблюдател нейното положение си е робство и преди да се стигне до възлагане на работа. Изборът пред нея е прост - или работи, или умира. Не е като да ѝ се молят да се стегне и да се мотивира да посвърши нещо, защото е тяхната единствена надежда. Ако ги издразни, теглят ѝ ножа и вземат следващата.

Положението на принцесата е въпрос на гледна точка, точно както и моят прочит на ПГ3.
Мога да кажа, че изданието е на отлично ниво, а книгите-игри в него са на доста добро ниво, като се има предвид, че са писани от хора без опит, в свободното им време, което не е много, после също така са били редактирани от хора, на които това не им е било професионално задължение. От такава гледна точка ПГ3 би изглеждал страхотен, просто защото бие доста от старите издания, които са правени от опитни издатели и т.н.

Принцесата също би могла да си представи, че да ѝ се дава работа в различни части на замъка е страхотна възможност да научи достатъчно, за да планира и осъществи бягство. Другата възможност е да я държат в една стая завързана, от време на време да идва някой да я обладава, когато е на зор. Тогава би била обречена и би полудяла. Така че да ѝ дават домакинска работа е страхотна възможност.

Ако целта е да стане игра, можеше да се вкара един показател за манипулативност на принцесата и тя да може от време на време да променя работното си място, влияейки на избора на бабата. Може да е арабска магия, може да е социално умение, което се проявява в разговор. Може да се налага да се сприятелява с по-влиятелни прислужници и вечер или рано сутрин да моли някоя от тях да я вземе със себе си там където работи. При всички случаи си отнема време да се измисли и вкара уместно в историята. Но би придало някаква игра на произведението.

Вариант е бабата да е била фен на ротациите и е искала всичките ѝ прислужнички да могат да играят еднакво добре на всяка позиция, поради което ги е въртяла непрекъснато, за да не улегнат. В тон със съвременните изрази от списания като Космополитен, които авторът често използва, може да се каже, че бабата е искала да поддържа адаптивността на прислужничките към нови задължения на висота. Може да е била привърженик на теорията, че началният период е важен и в него новоназначеният служител е крехък, и за да се аклиматизира по-добре новата прислужничка е добре да ѝ се дадат някои екстравагантни привилегии. И т.н.

С малко напъване, можеше да се измисли по-добра история за това защо бабата спасява живота на принцесата. Ако авторът ни убеди, че бабата е приела принцесата за своя дъщеря, това би оправдало възможността принцесата да започне да си избира къде да ходи. Още по-хубаво би било в първите дни принцесата да бъде пратена на всяка от локациите по веднъж, през това време да има някакви отношения с бабата и колкото по-добре се представи пред бабата, толкова повече възможност да има след началния период да си избира къде да ходи.

Но ми се струва, че авторът не е от тези, дето ги влече да правят игра; той иска да разказва истории.

Mindcrime писа: писа:

Вариант е бабата да е била фен на ротациите и е искала всичките ѝ прислужнички да могат да играят еднакво добре на всяка позиция, поради което ги е въртяла непрекъснато, за да не улегнат. В тон със съвременните изрази от списания като Космополитен, които авторът често използва, може да се каже, че бабата е искала да поддържа адаптивността на прислужничките към нови задължения на висота. Може да е била привърженик на теорията, че началният период е важен и в него новоназначеният служител е крехък, и за да се аклиматизира по-добре новата прислужничка е добре да ѝ се дадат някои екстравагантни привилегии. И т.н.

[offtopic]Тва е пра пра бабата на мениджъра на Яфисо
ПС. Мисля че Майкъл просто дава пример[/offtopic]

Най-добрата книга в ПИ3!Много ми хареса и самата биография на принцесата,и всичко!

Обявявам "словоблудство" за дума на седмицата и ще си я разпечатам на плакат в офиса. Най-сериозно.

Иронично е, че точно такива словоизлияния ме дразнят в стила на други писатели, но аз не успявам да си наложа същата дисциплина. Надявам се сюжета да се е получил, а за следващата ще гоня по-реалистичен и непредопределен стил на игра.

Благодаря за отзивите и критиката.

Ако наистина искаш да разказваш добре истории, трябва да изчистиш стила си от подобни изрази:

Иронично е, че точно такива словоизлияния ме дразнят в стила на други писатели, но аз не успявам да си наложа същата дисциплина. Надявам се сюжета да се е получил, а за следващата ще гоня по-реалистичен и непредопределен стил на игра.

Какво казваш в първото изречение? То се разбира какво си искал да кажеш, но какво се е получило, ако се анализира изречението и се потърси логиката?
Във второто изречение какво означава "по-реалистичен стил на игра"? Кое му е нереалистичното на стила на игра в "Поробената принцеса"? Какво означава "предопределен стил на игра"? Кое му е предопределеното? Можеш да се мотаеш из замъка и да съставиш няколко плана за бягство, можеш да реализираш още първия. Има свобода за играча, друг е въпроса дали това е игра.
Ако си съгласен с критиката, че една робиня не може да получи такава свобода на движение в замъка, как се надяваш "сюжета да се е получил"? То това е цялата история - едно момиче напуска сигурността на бащината крепост, отвличат я, тя успява да избяга.

Възможно е да боравиш добре с изразните средства, слагайки усмивка след благодарността. Аз го приемам за иронично намигване от типа "говорете си, не ми пречите".

А, Mindcrime, че човек не може ли да се усмихва не-иронично? Аз наистина уважавам твоята критика, ти си човек с вкус, талант и опит.

Под "предопределен стил" имах предвид по-скоро предсказуем стил. Ясно е, че читателя има избор, просто той може би не винаги е интересен или забавен. Любопитно ми е, как преценяваш доколко едно произведение е игра? Какви са твоите лични критерии?

Що се отнася до избора на работно място, не бих дал на читателя да направи избор, който е извън контрола на героя, т.е. "къде ще ме пратят" (а ла Вилорп) ми нарушава чувството за реализъм. Направо да питам читателя "портата на замъка залостена ли е, или е широко отворена?" и да си ходим.

Със сигурност пропуснах добра възможност да развия бабата като персонаж и да опиша ситуацията по-реалистично. Но това, че на нова робиня/слугиня евентуално не биха и дали да си избира работното място за деня, честно казано, не ми е най-важната дупка за запълване. Къде по-страшни грешки и пропуски имам