Поробената принцеса - коментарна

Абе, в края на благодарност не ми идва логична усмивката, иначе със сигурност има и такива усмивки.

За мен играта не може да е в това да изберем къде да отидем и да видим какво ще стане. Таласъмчето е такова, но то е за много малки деца. Момиче влиза в бара е такова, то е... идея си нямам за кого, но не е за хора, които обичат да играят.

За да има игра, трябва да има места с равностойни като награда решения (които след време обуславят правилността на даден избор в бъдещето, за да следваш цел, а не да лъкатушиш), трябва да има и епизоди, в които да можеш да вземеш решение, обосновано от някаква логика.

И не на последно място в една хубава игра трябва да има тъща, съдбоносни, вълнуващи и сложни избори от рода "Да си сложа ли табела да ме видят, че съм шефче или да го заеб*" и разбира се - дилемата на Века - "Да мина ли с прахосмукачка или да си направя сандвичи?"

Човекът, който си е избрал ролята на форумен идиот, макар да е извратил нещата с цел да се натроли, посочва пример за "да вземеш решение, обосновано от някаква логика" - епизод 22 на "Отново заедно". Това е от онзи тип избори, коитомогат да те накарат да харесаш или да се отвратиш от даден автор - в зависимост от това доколко твоето разбиране за нещата съвпада с неговото. Дори читателят да няма виждане за такъв тип ситуации, той вижда логиката на автора, решава дали да се съгласи с нея или да я отхвърли. В повечето случаи именно това ме отказва да чета дадена книга-игра - струва ми се, че логиката на автора е извратена, или пък изборите са елементарни, или пък ми се натрапва начин за поведение като единствено правилен, само защото авторът е избрал да подходи едностранчиво.

В случая с "Поробената принцеса" този старец в подземието ми беше много "а ла Любо Николов" тип избор. Животът ме е научил, че в повечето случаи в такива ситуации губиш ресурс, за да помагаш на хора, които понякога няма как да ти се отплатят адекватно за помощта, друг път не искат.

Аз харесах книгата. Може би точно тази приказна наивност, която описва Майндкрайм беше едно от нещата, които ми харесаха. Когато чета книги-игри се съобразявам с художествената условност и може би това е нещото, което ме кара да приема дупките в сюжета без много да ме дразнят. Дори някои наивни моменти носят едно топло усещане. В този ред на мисли- може би книгата се проваля в опита си да бъде исторична...
Иначе...
По стила има какво да се пипне. Струва ми се, че и предишни неща на същия автор са ме карали да се чувствам все едно, че в началото е търсена някаква фентъзи помпозност, която не се получава особено добре. После в по-кратките епизоди, където стилът е по-изчистен и стегнат, нещата са по-добре.
Относно изборите, играта и т.н. със сигурност няма как да се съглася с Майндкрайм. Много игри са хаотични и пълни с безмислени избори, това не ги прави по-малко игри. Тук, като изключим дупката в сюжета (наистина няма как един роб да ходи насам натам) всичко беше ок. Дори приятно хаотично. Че играта е лесна няма какво да се коментира, но това за мен беше по-скоро плюс.
Като цяло обаче тая история нещо не успява да ме грабне. Може би като излязат следващите части ще се промени това, но нещата ми изглеждат твърде далеч едно от друго....
Все пак поздравления за автора. Бих казал, че ми върна трепет изгубен преди повече от 10 години Направо се почувствах млад докато четях... Като се замисля, цялото нещо ми напомни на "Сянката на Сатаната" малко....

Чудесна игра. За мое съжаление с по-различен игрови фокус от още по-чудесната "Зарево над Кордоба", и с някои особености на играта.

Историята този път е дори по-страшна. Хареса ми начинът за "разпределяне" на оценки - но-случаен не би могъл да бъде. Отново имаме плаващи кодировки, за добро или лошо.

Идеята с ключ-епизоди е интересна, но честно казано един разпределителен епизод, където да се избират комбинации кодови думи, вместо "ключове" - така може да се избегне някоя грешка от недоглеждане (няма да задълбавам отново отосно кодови думи срещу числа).

Играта има доста начини да се преиграе (и то не само в последната фаза) - което й придава по-голяма игрална стойност, но пък я съркащава. Сам не знам защо избрах най-кървавия начин да стигна до финала - сигурно защото предлагаше спасение за най-много пленници.

Отново - много добра игра, но два "куеста" в един ПГ ми идват нагоре А и определено предната игра ми хареса повече..

Направих две неуспешни изигравания, завършили със смъртта на принцесата, но на третото сред поредица нефатални провали най-накрая един от плановете все пак проработи и се измъкнах.

В началото този безумно дълъг увод ме измъчи доста. Ако историята беше по-интригуваща или по-добре разказана вероятно минаването през него щеше да е по-леко. Аз лично бих окастрил поне половината от обема му изрязвайки всички подробности, които не ни е наложително да знаем и бих свел натруфените описания и литературничене по възможност до нула.

След увода в началото на играта минаваме през сън, в който изборите ни определят оценките на качествата ни, което мен лично не ме изкефи като решение. Изборите ми се струват доста абстрактни и са малко или много изстерели в тъмното. Бих предпочел сам да разпределя точките измежду качествата, като това дори щеше да спести от обема на книгата.

След събуждането ни следва досаден салам от дълги епизоди и се чувствам леко прецакан, тъй като на практика все едно минавам през още един въздългичък увод, след като съм решил, че най-после играта е започнала.

Естествено понеже нашта мома е принцеса, а все пак сме в замък логично я оставят да си развява шортите където сама реши все едно е на санаториум, а не взета в плен като робиня. Това го оставям без коментар, тъй като вече му беше достатъчно обърнато внимание като един от сериозните пропуски в историята.

По-голямата част от изборите бяха твърде прозрачни и както ММ вече каза, твърде ала Любо Николов. Не ми хареса това, че на практика при почти всяко препятствие независимо от какво естество, правиш проверки на оценките на качествата плюс шанс. По този начин успешното изиграване на играта зависи твърде много от заровете. Далеч по-удачно ми се струва, да имаш правилен избор, който да води до успешно преодоляване на съответното препятствие, а ако вземеш грешно решение, тогава да ти се налага да мяташ зарове. Или да правиш проверка на качества плюс шанс, но при неуспех да ти се дава възможност да избегнеш кофти последствията с верен избор.

Механиката с ключовете и плановете ми хареса. Механиката с обикалянето по локациите и плаващите кодировки също е ок. Целта на героинята ни да намери начин да се измъкне от замъка сама по себе си също ме кефи и ми носи готина тръпка ала Изкуплението Шоушенк.

Въпреки многото кусури и като литература, и като история, и като игра, книгата остави добро усещане в мен. Прекарах приятно време с нея и въпреки, че я изиграх три пъти, всяко едно от изиграванията беше различно и ме държа в напрежение, без да ми доскучее или досади (с изключение на увода и саламите в началото). Ако се преработи сериозно и се реализира пълния потенциал заложен в историята и механиките книгата би могла да се нареди до най-добрите заглавия в жанра, но и в този си вид държи едно съвсем задоволително над средното ниво.

Оценка: 6/10