Призвание герой 3 - обща тема

Да, разбира се, оценявам коментара и посоката, в която го даваш и благодаря
Разпространението е важен елемент, който позволява и осмисля останалата част от труда и ентусиазма ни, все пак.

Ревю от Борислав Трайков

С всяко следващо издрание сборникът „Призвание Герой“ става все по-дебел и по-дебел. Факт. Също така е факт и постоянството в разнообразието в него. Като оформление за мен е най-добрият до момента – лесно разпознаваема корична илюстрация с превъзходен контраст и подсказваща настроението на 1вия разказ – Щурмберг.
А като стана въпрос за него – Щурмберг – наистина ми допадна! Атмосферата е превъзходна. Получих онова тягосно усещане на студена, мрачна зимна вечер грабнала в сивата си хватка малко сгушено в горите немско селце. Всеки познава всеки ... или поне така си мисли. Всеки си има тайни тук. Главният герой може и да се пробва да е голям герой, но наистина е просто един академик – доктор с незавидна физика. Единствено находчивостта и разсъжденията могат да му помогнат. Откровено си признавам, че аха-аха догадките и следите ми да се окажат правилни и реално на третото преиграване успях да стигна до най-успешния завършек. Като читател-играч бях много доволен – всеки един от опитите ми надграждаше над предходния и всеки път се учех от грешките, или по-точно казано – от предположенията си. Единственото слабо място на Щурмберг за мен бе главния герой – освен че е докторче с известна изисканост, не успях да почувствам тревожността на положението му, нито пък трепетът, че вижда цяла камара убийства и не на последно място – объркването му, че представата му за спокойното и мудно пребиваване са просто една илюция от тънът лед с много мрачни води под него. Останалите персонажи обаче ми допаднаха – техните действия и реакции на случващото се бяха правдоподобни и държаха интереса ми. Яко криминално разследване с аматьор за главен герой.
„Пътят надолу“ пък е таен разказ, който можете да прочетете само ако успеете да откриете най-успешния завършек на „Щурмберг“. С две думи – допринася за отговаряне на няколко неотговорени въпроса, както и поглед към още няколко интересни персонажи. Не на последно място – и една добра житейска поука за човешката алчност.
„Поробената принцеса“ – тук ще разваля малко (spoiler!!!) като кажа, че в този разказ-игра има мноооооооооого голям паралелизъм. Начините за действие в „първата част“ от разказа са тип „Вълшебната арфа“ на Робърт Блонд, като освен стандартните поощрения и наказания спрямо показателите на героинята, на мен много ми допадна, че успях да опозная замъка и обитателите му – наистина да ми запука за обстановката! Забравих да отбележа и началото на разказа-игра – уводът може и да ви се стори дългичък, но пък дава много добро основание за първоначалния избор на принцесата, а именно каква е тя самата. „Последната фаза“ на приключението също е паралелна и много се радвам, че успях да видя как всеки един избран път може да протече по повече от един начин. Това е едно от малкото приключения, в които чинно и почтенно, та даже и с интерес си водих целия дневник. Даже комбинациите от числа си ги направих като пич и остнах много доволен от положеното усилие. Не на последно място искам да отбележа и лошите завършеци – макар и сравнително трудно достижими, те съществуват и подчертават умението на автора да слее увлекателен разказ и предизвикателна игра. Страшно доволен.
„Кладенецът“ – усещането, което получих, когато го прочетох, беше, че тук трябва да се забавлявам като ‘лапе на 12-14 години от 90те, развиващ се thrash металяга, за който Metalica и урбанистичния ужас на Стивън Кинг си вървят ръка за ръка с екшън пуцалки като Quake и Doom. Тийн тестостерон и екшън!!11111едно Подразних се честно казано, защото като тийнеджър на късните 90 години видях такива хлапета около мен, но аз не бях такъв. Просто различно течение на времето, яко за някои. Лошо няма.
В литературно отношение ми хареса, че действието се развива в България – имаше няколко думи, предимно стари или турски, които не бях срещал досега! Като читател се обогатих от този факт. Описанията на хорър моментите в разказа силно ми лъхаха на СтивънКинг-ски хорър – отвращаващ и някакси 90тарски-тийн, а не например вледеняващ кръвта терор в стил Лъвкрафт. Лошо няма – възприех стила и ми допаднаха. Особено на „кралицата-майка“, както и „крайния бос“.
Отчитането на по 5 минути в кажи-речи всеки епизод ми дотегна моментално, заедно с лабиринто-подобната основна част на приключението. ОБАЧЕ! В края видях speed run предизвикателството към читателите и веднага се зарадвах – сега по-амбициозните имат причина да се съобразят с времето и „лабиринта“ и да пробват да се напънат, за да се покажат като най-добрите. Наличието на истинска награда също ме зарадва – надявам се някой млад читател да успее да я отнесе!

[offtopic]Дам, видях го на ден 1 при отпечатване, но с този шрифт почти не си личи - не че не ме хвана яд, де. Чудех се кога някой ще забележи.
Иначе обаче това е най-железния технически сборник, който сме правили - 3 книги-игри на едно място без сгрешени препратки, кодови думи, липсващи епизоди и други функционални грешки, което много ме радва. Няма errata файл, с което за жалост малко дори единични книги-игри могат да се похвалят (не че имат файл, просто имат грешки, което е още по-кофти). Не е проста работа, предвид това, че работят по 7-8 човека върху един такъв сборник и всеки пипа вътре - автори, редактори, коректор, предпечат, печат...[/offtopic]