Ревюта, рецензии на ПГ4 (spoilers)

прочетох вече "Зъби" и "Убежището". Много са хубави и двете, но повече ми допадна "Зъби", предпочитам дарк фентъзи пред постапокалиптична фантастика. не съм много почитател на фантастиката, макар точно този жанр да е симпатичен.
За "зъби" - отдавна е нямало КИ през погледа на вампир, май откакто Блонд написа книга за Вирош. получила се е много добре. Браво! спря ми дъхът. на второ преиграване я минах


Убежището я изиграх 4-5 пъти.

като цяло е доста добра, нестандартна е, само дето цените на хранителните стоки ме накара да се захиля. Много искам да видя как някой ще се изхрани с 4 лева на дена. Аз на икономичен режим, 4-5 лева давам само за ОБЯД, а човек трябва да закусва и вечеря - грубо ги смятам 15 лева. Не може само с консерви да се храните. Да не говрим, че някои от храните писани като нетрайни като кренвирши са пълни с ГМО-та и могат да изкарат страшно дълго време, а полските домати стоят като гумени по седмица-две. но карай да върви - важна е играта.

както казах, като цяло замисъла е добър, прави впечатление че реалността е напасната към България при това - много добре. няма смисъл да се заяждаме за глупости. Преди да прочета третия разказ, ще направя почивка, но засега мога да кажа само голямо БРАВО на авторите.

Понеже не видях тема за коментари и ревюта на ПГ4, отварям тази . Днес прочетох "Зъби" и той много ми хареса, противно на очакванията ми. Историята е интересна, героите също, въпреки че още докато разглеждах леглото на отвлечената, . В първото ми изиграване . Във второто ми изиграване успях да се отърва от ловеца (ловкинята), но бях убит от . На третото ми изиграване, което беше общо казано същото като предишните две само че изпусках смъртта, стигнах до успешния завършек без нито една точка жажда. И понеже ме гризеше любопитството, изиграх разказа за четвърти път, но понеже , нищичко не постигнах, освен да загубя една точка издръжливост. Разказът е интересен, но би ми било интересно да науча какво се е случило с Елия преди онази случка и .
"Убежището", ми хареса много повече от "Зъби", както и очаквах. На първото ми изиграване , докато на второто . На третото бях близо, но . Чак на четвъртото . Ходеше ми се и в , затова го изиграх за пети път, като този път и не мина много зле .
Не съм прочел "Вълча дупка", но смятам да го направя утре. Сборникът е на изключително добро ниво като литература и игра и поздравявам авторите за невероятните разкази.

Ето един корав читател, който не се предава пред трудностите! Радвам се много, че са ти харесали разказите!

Благодаря ти за първия коментар по сборника!

Относно "Зъби", можеш да експериментираш с преигравания по различни начини - историята е така построена, че ако го приемеш за лично предизвикателство да успееш да я минеш разчитайки само .

George-AL писа: писа:

като цяло е доста добра, нестандартна е, само дето цените на хранителните стоки ме накара да се захиля. Много искам да видя как някой ще се изхрани с 4 лева на дена. Аз на икономичен режим, 4-5 лева давам само за ОБЯД, а човек трябва да закусва и вечеря - грубо ги смятам 15 лева. Не може само с консерви да се храните. Да не говрим, че някои от храните писани като нетрайни като кренвирши са пълни с ГМО-та и могат да изкарат страшно дълго време, а полските домати стоят като гумени по седмица-две. но карай да върви - важна е играта.

Станимир купува само биохрани

Не съм съгласен че цените са нереални - минималната заплата е 350 лева и много хора в България живеят с нея не само за храна а има и хора които преживяват и с по-малко като социално слаби, безработни и пенсионери и не умират от гладна смърт. 15 лева само за храна на ден за сам човек е нереално.

[offtopic]

Wukong писа: писа:

Не съм съгласен че цените са нереални - минималната заплата е 350 лева и много хора в България живеят с нея не само за храна а има и хора които преживяват и с по-малко като социално слаби, безработни и пенсионери и не умират от гладна смърт. 15 лева само за храна на ден за сам човек е нереално.

Понеже работата ми е свързана със заплати, ще трябва да те коригирам. В момента МРЗ е 380 лева БРУТНО, т.е. нетното изражение е под 300 лева (около 290 лв., в зависимост от осигурителния доход). Има хора, които работят за такава заплата. Добре дошли в България.[/offtopic]

минималната заплата е някъде около 380.. толкова взима чистачка в БАН за 4 часа , след кето отива да работи на друго място.
аз взимам 500 лева бруто за 10 години стаж, 5 по специалноста ми за пълен работен ден , а имам магистър архивистика и бакалавър - етнология. освен това повечето хора не живеят сами, а поне с още един човек, и той има по-висок доход или ако живеят сами работят втора работа, а понякога налице са и двете условия. Ние сме четири души, от нас трима души работим, а отвреме навреме имаме допълнителни доходи - за рецензии, които пише баща ми, за художествено оформление което прави мащехата ми и др. такива.... Баща ми често цели денонощия не спи до 3-4 часа вечрта, за да напише нещо, от което да дойдат 70-80-100 лева отгоре, инак трябва да гладуваме.
Като добавим факат, че огромна част от хората в България са си изкарали ТЕЛК над 50 процента, който дава данъчни облекчения, става ясно, че 15 лева е нещо постижимо.

ВЪПРЕКИ ТОва съм съгласен че 15 лева е нереално - защото говорим за бързи закуски и яден вкъщи, а ако ще се яде в бункер цената се вдига. а едно Сирене струва 6-7 лева и то не хубаво сирене /Маджаров за 11-12 лева/ а просто да е ПРИЛИЧНО, т.е. нямаш чувството че ядеш тебешир и да е достатъчно твърдо че да не ти се рапльоква в ръцете. В къщи трима души изяждаме поливин буца на ден, като основната заслуга е моя. при 6 лева сирене сами смятайте какви пари са това. Ами млякото - 4 кофички кисел мляко по отиват на ден, а то струва горе-долу по лев. и за баща ми едно КМ, за закуска за да прави разни комбинации с канела, че да смъквам кръвно - 5 КМ на ден при четири души. минимум!
И не случайно парите постояннно не достигат за храна, а дрехи си купуваме веднъж на три-четири месеца с намаления. На зъболекар не съм ходил от две години. да чукна на дърво. Доматите ако не са гумени са на двойна цена, а хляба е 1 лев - 30 дни, 30 лева. Пържолата е 6-7 лева, олиото и то е някъде към 3 лева, а ако се купува зехтин е двоен. много искам да видя как някой пържи без олио, зехтин или масло.
освен това в играта не видях сума ти непредвидени неща - нищо с което героят да измери нивото на радиацията отвън /как разбра кога да излезе?/, нито скенер който да показва какво се случав отвън и да е вързан с камера, или поне радар, който да зачина инфрачервени лъчи,
нито пък някакво оръжие, дори най -елемементарното. наясно съм че не можеше да се разхожда с АК-74, но спокойно можеше да има пистолет-играчка или пък метален бокс, или дори спрей....
лично аз имам въздушна пушка която вече не стреля - повредена е - но винаги мога да ударя някого с приклада в стомаха и да му изкарам въздуха. А със металните сачми можех да изкарам някое око 5,5 сантиметра са 22 калибър.

Но както казах - това са дребни неща. Като цяло играта много ми хареса. Много е нестандартна, напомни ми за "танкистката" книга на Блонд, само че е по-добра. Същия постапокалиптичен свят, същият възможен вариант с много епилози, но е пригодена за българската действителност. Бих се радвал да видя нейно продължение. Не знам дали Авторът е гледал фима на
М. Шаялман "Happеnig" - ако не го е гледал препоръчвам му да го изгледа, за да го ползва като вдъхновение за бъдещи книги-игри. Най-много ми хареса как

Пак казвам като цяло книгата много ми хареса, много пълнокръвни образи на главния герой и жена му.

Относно зъбите -на чарът заложих най-малко....викам си какъв е този вампир, който да няма такива свръхестествени реакции, че да му се налага да опира до хипонозата.
. ИСторията е просто супер, от "Вкусът на кръвта" не ми се бе случвало главният герой да е вампир, а това че вампирът е момиче-тийнеджърка, само подсили усещането. Бих казал че и трите истории плачат за продължиния, но тази най-вече - могат да се получат едни хубави нови "Валенсиянски хроники"
Имам обаче и една забележка към "Зъби" Иначе казано - налучквах. Не знаех . Най-ненадейно - познах. иначе накрая стана лесно имах и както казах минах с една убиване от жената-ловкиня в хана и едно смукване на второто изиграване. смятам че се справих добре.
Наистина ми се иска да има продължение на историята нека видим какво ще прави главнта героиня оттук нататък и как ще си върне живота, който не е имала....

---

относно "Вълча дупка" - сипматична игра. Отново фентъзи като първата, но е.....нестандартно. Лека е, минах я на първи прочит, на мой не бях перфектен, защото не се снабдих като цяло мисля, че се справих добре. Може и по-добре, ама какво да се прави първи прочит.

---

Зомбитата - не съм фен на битки безброй и не съм вярвал, че една такава книга ще ми хареса, но - хареса ми. Може би защото системата бе олекотена и повечето зомбита се убиваха много лесно, а нямаше от старите мелета при които имаше битка продължаваша по половин час противника, която ти "точи" кръвта. При такива битки съм изпадал в безсилна ярост. А сега - хващам каретчницата и се справявям като бате АРни /Т2/ с 23 души наведнъж. ИЛи като в Дуум - с Електрическият трион 8-9 души наведнъж. ха-да ви видя. Обаче голямата изненада за мен дойде накрая. М-да оказа се че има живи зомбита и финалът бе а-ла лъвкрафт. много готино. Като цяло - въпреки че не си падам по този тип системи не мога да отрека че точно тази книжка бе по-литературна от ББ, при това с много олекотена версия за битки и много възможности за намиране на оръжия. Общо взето бих казал,
П.С. виж на тази книга няма да си купя продължения ако има

---

Прочетох и Ной. Много е......интерактивна. нищо общо няма със "Соломон" да речем където те забиват по едно разклонение и няма как да излезеш от него.

George-AL писа: писа:

лично аз имам въздушна пушка която вече не стреля - повредена е - но винаги мога да ударя някого с приклада в стомаха и да му изкарам въздуха. А със металните сачми можех да изкарам някое око 5,5 сантиметра са 22 калибър.

Но както казах - това са дребни неща. Като цяло играта много ми хареса. Много е нестандартна, напомни ми за "танкистката" книга на Блонд, само че е .

Това ме развесели от сърце и душа!

Това трябва да са милиметри, иначе тия сачми са с размерите на снаряд.

радвм се, че те накарах да се усмихнеш.
може и ммилиметри да са - от около от две години не съм стрелял с пушката и не съм надничал при сачмите. може и милиметри да са. Не е фатално повредена пушката, но трябва някой който разбира да я погледне, пък и няма много места където мога да стрелям в нея освен в двора на техникума "мария луиза", точно до Метростаниця "Джеймз Баучер" - и то като се опразни училището. /живея на една пресечка/ Преди години ходих на вилата на Ярема, но по лични причини не ходя вече там.
Пушката обаче си стой в стаята ми, не е тежка, но е от солидно дърво с метална цев. Бие на около 10 метра без проблем и вади око без затруднение, за по-сериозна цел не съм я тействал., но не е приятно сачмите да те одраскат - могат да те ожулят хубаво, ако си близо. Удар с приклад вади въздуха на човека.

---

Аз в убежището на ИРина винаги и казвах истината, колкото й гадно да звучеше, а от селяните криех истината. Убежището бе направено за минимален брой хора, допусках че може да се наложи да вземем родителите на Ирина и нашите въпреки че това не сес поменаваше и тогава нещата щяха да са още по-трудни.
Първия път обаче допуснах грешката да кажа на Жоро, . Два пъти ме застреляха после беше лесно - нали има Аз даже съм гледал някакъв филм по АХН sci-fi, където накякъв чичка, ..

George-AL писа: писа:

относно "Убежището" - сипматична игра. Отново фентъзи като първата, но е.....нестандартно. Лека е, минах я на първи прочит, на мой не бях перфектен, защото не се снабдих

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

нито със сребърни курушуми и пистолети, нито с разпятие или икона... накрая изкарах към 80 точки и се озовах в месарницата....

като цяло мисля, че се справих добре. Може и по-добре, ама какво да се прави първи прочит.

Това не е по "Убежището"

Може би трябва модерацията да нанесе корекции тук-там и някои коментарни мнения да се изведат в отделна тема.

да, не е - това е по играта за върколака....ама някъде сложих книгата и не виждам заглавието. А "Убежището" ми се е набило в главата. играта за върколака поне час след я четох след като изиграх първите две игри и не ми е така "прясна". "Убежището" е за бункера.

Убежището е доста психо история, дори като се абстрахирам от играта ме впечатли с тягостна атмосфера и избори.
Разбира се имаше доста технически пробойни в самото убежище но все тая - фикция все пак четем, не дипломна работа.

Прочетох Зъби. Макар като участник в сборника да имах достъп до нередактираните текстове, поради недостиг на време, не успях да се включа в редакцията на разказите на колегите и сега като готованец прочетох направо финалния полиран продукт Торо се оплакваше, че от години е лишен от тази привилегия и тук е моментът да изкажа признателността си към неговата саможертва
Та за Зъби - много ми хареса текстът. Стилът е приятен, лесночетим, с богати описания. Диалозите - интересни и звучащи реалистично. Често ми се е случвало да чета книги-игри с нежелание, само и само за да съм запознат с новостите в сферата, при което съм се молил финалният епизод да дойде по-скоро. Тук се чувствах по обратния начин - не усещах как минава времето и с удоволствие провеждах разследването си. Интригата в историята е налице и държи вниманието на читателя от начало до край. Единствено мотивацията на вампирката ми се струва странна. Измъчвана (или "лекувана") в килия в продължение на 13 години, решава алтруистично да се втурне да помага на доскорошните си "лечители". Или това е най-добрият вампир, който светът е познавал или е можело да се измисли някое оправдание защо е задължена да помага. Изборите бяха логични, но може би малко по-очевидни от необходимото - завърших играта с 1 точка за жажда. Все пак е казано, че точкуването се прави на база този показател, а ако пиеш кръвта на този и онзи, логично е да очакваш, че жаждата ще расте. Показателят "време" е на място в такова приключение, понеже създава напрежение, отчитайки намаляващото време за успешна мисия. Според мен трябваше да присъства през цялата игра, а не само в увода. Относно уменията - при моето преиграване някои от показателите се ползваха често, други (като Издържливост) нито веднъж, но допускам, че в друго преиграване може нещата да се разменят.
Като цяло - много приятно приключение, което прочетох с удоволствие и вероятно отново ще прочета!