Ревюта, рецензии на ПГ4 (spoilers)

Прочетох и Вълчата дупка. Проблемът с озаптяването на върколаци, които избесняват при пълнолуние, присъства в множество филми (веднага се сещам за "Американски върколак в Лондон" и "Вълк" с Джак Никълсън) и опитът за пресъздаване на тежката върколашка съдба в книга-игра ми се видя доста свеж. Схемата е разчупена и се изразява в експлорация за акумулиране на различни предмети, чрез които в последствие да се построят най-удачните барикади, които да задържат съвестния върколак заключен и гладен. Системата, според мен, работи много добре. Въпросните предмети и материали се откриват на логични места, комбинациите помежду им са очаквани. При строежът на укрепленията добро впечатление ми направи погледът върху детайлите - например ако сте укрепили и прозореца и вратата, то се взимат само точките на по-слабото укрепление, защото върколакът няма защо да бяга едновременно и през двете места. Балансът при точкуването също ми се видя добър. При първо разиграване бях събрал 54 точки, което се оказа приличен резултат и доведе до един от по-радостните за ликантропа финали. Литературата е на добро ниво, с някои много добри описания на околните пейзажи. Това което ми липсваше беше дълбочината на героите. Струва ми се, че е можело да се наблегне малко повече на историята на главния герой и върколашките му терзания. В обобщение - много приятна книга-игра, която бих препоръчал на всеки почитател на "жанра"

За "зъби" аз с настървение ще чакам продължение. Много бих искал за разбера как се е стигнало дотук, един вид да науча малко предистория на събитията. Дами ще има ново приключения придружена със отключващи спомени, или прелюдия на досегашните събития на мен ми е все едно. Апелирам към Стефан за поне още един такъв разказ . Може дори да стане цяла поредица Зъби, все едно нови хроники на Валенс.

George-AL писа: писа:

За "зъби" аз с настървение ще чакам продължение. Много бих искал за разбера как се е стигнало дотук, един вид да науча малко предистория на събитията. Дами ще има ново приключения придружена със отключващи спомени, или прелюдия на досегашните събития на мен ми е все едно. Апелирам към Стефан за поне още един такъв разказ . Може дори да стане цяла поредица Зъби, все едно нови хроники на Валенс.

Евентуалната предистория ще се казва "Млечни зъби", а продължението - "Без зъби", за да не бягам от името на оригинала.

Сега сериозно, втори разказ за Елия определено е сред приоритетите ми за 2016.

Супер просто. А може и като При Лукас - Зъби -1, Зъби-2, Зъби-3-, Зъби - 0/предисторията/. Той и Блонд си номерираше хрониките. Но не искам да те ограничавам със заглавието, важното е да има продължение.
иначе нещо весело от мен - като четох историята си пуснах на лаптопа beyond me на After forever и пуснах да върви клипчето от подземен Свят.... създава страшно настроение.
Много ми се иска наистина да има предистория - Цели 13 година са много. 1 година как да е, ама 13....пък и е хубаво да научим повечко за свещеника и графа, които бяха обвити в голяма мъгла в този разказ.
Разбира се има вариант Вампирката да тръгне по следите на изгубеното си минало и да открива късчета спомени. Това също би било интересно.
Освен това ми се ще и на мен в един друг разказ жаждата рязко да нараства с всяка единица време която си пропилял/а. Иска ми се също като видиш кръв дори само някой да се е порязал, лесно да ти се възбужда жаждата - по достоверно ще е.

logus писа: писа:

George-AL писа: писа:

За "зъби" аз с настървение ще чакам продължение. Много бих искал за разбера как се е стигнало дотук, един вид да науча малко предистория на събитията. Дами ще има ново приключения придружена със отключващи спомени, или прелюдия на досегашните събития на мен ми е все едно. Апелирам към Стефан за поне още един такъв разказ . Може дори да стане цяла поредица Зъби, все едно нови хроники на Валенс.

Евентуалната предистория ще се казва "Млечни зъби", а продължението - "Без зъби", за да не бягам от името на оригинала.

Сега сериозно, втори разказ за Елия определено е сред приоритетите ми за 2016.

Обаче кое ще бъде първо? Аз лично предпочитам продължение, в което се появяват проблясъци от предишния живот - нещо като спомняне.

Хареса ми сборника. Една идея по - малко( както казваше Петър Василев - Петела) от ПГ 3, но е достатъчно добър. Въобще продукта ПГ е най-доброто на пазара.
Най- малко ми хареса първият разказ "Зъби". Донякъде поради факта, че темата не е моята чаша бърбън. Механиката на играта малко ми наподобяваше на "Щурмберг" с използването на фактора "време" и на ключовите думи, но "Щурмберг" е много по-добър. Видя ми се лесна играта. От първото минаване я приключих с жажда 1.
Фаворитът ми е втория разказ "Убежището". Актуална постапокалиптична тематика.Браво на Радослав Апостолов и за литературата и за играта. Очаквам с нетърпение да видя нови неща от този автор.Dобре развита история с явно множество различни епилога. Тези дни ще я преиграя пак. При първо минаване завърших с 11т. и "епилог:военен".
Готин е и третият сборник. Слави Ганев ми беше единственият познат автор от страхотният превод на "Дракула". Щеще ми се да е по-дълъг, ама... Добра литература, от към игра има още какво да се желае. Липсваше ми оценка за играта....

titi_2001 писа: писа:

logus писа: писа:

George-AL писа: писа:

За "зъби" аз с настървение ще чакам продължение. Много бих искал за разбера как се е стигнало дотук, един вид да науча малко предистория на събитията. Дами ще има ново приключения придружена със отключващи спомени, или прелюдия на досегашните събития на мен ми е все едно. Апелирам към Стефан за поне още един такъв разказ . Може дори да стане цяла поредица Зъби, все едно нови хроники на Валенс.

Евентуалната предистория ще се казва "Млечни зъби", а продължението - "Без зъби", за да не бягам от името на оригинала.

Сега сериозно, втори разказ за Елия определено е сред приоритетите ми за 2016.

Обаче кое ще бъде първо? Аз лично предпочитам продължение, в което се появяват проблясъци от предишния живот - нещо като спомняне.

няма лошо и да е така. Въпросът е да опознаем поне-малко светът около Елия, а мотивацията на героинята да се осмисли. Иначе би било хубаво да има отделни проблясъци, например среща мъж, за които е сигурна че познава, но не знае откъде и после - леки проблясъци - например че е виждала този мъж в голяма къща. Същевременно жаждата се усилва, докато не пие спомените се връщат по-бързо, но като не пие губи издръжливост или качества.

Определено считам че във втория разказ трябва да се наблегне на времето и жаждата.

Мнението ми за сборника е следното - втория най-добър сборник досега след епичния за мен втори брой в който нямаше слаба книига и беше със 100 страници по обемна от останалите, вкл. и четворката която се оказа, че е на второ място по обем. За тройката смятам да се разгранича от мненията, че е най-добрата - като изключим Щурмберг другите две книги не бяха нищо особено нито като текст нито като комплексна система различна от налучкване. Книгата за принцесата от Кордоба дори още не съм я прочел цялата.
Но да се върнем на четворката - корицата е доста добра, лоша дума не мога да кажа за нея - стои достойно на рафта с книгите ми. Хареса ми, че има илюстрации на всички книги вътре и то по няколко не като в тройката където имаше само на Щурмберг и то 2-3 мънички. Книгите игри са с приличен обем, развнопоставени без симтома - две обемни и една малка тип разказ за запълване на пространство

Конкретно за книгите-игри
Зъби - историята ми хареса, четох с интерес и се изненадах на няколко места, атмосферата е приятна без да е тинейджърска или наивна. И аз не разбрах каква е мотивацията и историята на някои от основните персонажи но пак беше дадена достатъчна информация за да стартираш. Геймплея се върти комбинирано между ползване на точки и умения разпределени от играча и предмети в дадени енкаунтъри тип РПГ игра и разследване и експлорване резултата от които се проявява в края на играта. Тази комбинация ми харесва определено. Историята е линейна разбира се но възможностите да преиграваш и разследваш по различен начин дават интерактивнто в книгата и позволяват препрочитане. Баланса не мога да го преценя - струва ми за момента, че не е перфектен но определено няма нито счупени умения нито ситуации които нямат минаване от раз ако не си изпълнил точно определено зададено условие.

Убежището - доста депресиращ разказ, с перфектна атмосфера - като цяло целия сборник изпъква с литература извън клишето на досегашните тематики. Това, че няма реален хепи енд и, че има различни краища е добра идея и си пасва с атмосферата. Самия геймплей разчита на разговори и действия с последствия и е комбиниран със стратегически икономически елемент с купуването и разпределяня на припасите и екипировката. Това което най-ми хареса точно в този разказ е, че се вземат тежки, зрели решения с последствия. Решенията ти имат тежест в контекста на тази книга. Текста отделя достатъчно внимание да ти представи основните персонажи за да ти пука за тях какво ще им случи . Това категорично е най-НЕдетската книга -игра която съм чел досега пък май е единствената която успешн представя сървайвъл и пост апокалиптика тип Фолаут или Сталкер. Да има някакви технически недомислици за които може да се хванеш ако издребнееш но те са бял кахър - не са в центъра на внушението. Прочее тенденцията действието на все повече книги-игри да се развива в български сетинг мога само да го адмирирам.

Вълча дупка - смятам, че тази книга има най-добрия текст чисто стилово, макар, че сюжета е клише и нито има изненадата от Зъби нито тежката атмосфера на Убежището. Описанията обаче , контраста между това което ще става с главния герой и мирното обикаляне из града - много добро. За щастие геймплея е обвързан точно с тези описания тъй като разчита на изследвания и разговори от които набираш предмети след което следва стратегическа част тип куест с комбиниране и създаване на предмети за време. Има различни варианти за експлорване и използване на предметите и това създава различни варианти за преиграване. А експлорването в тази книга не омръзва. Хареса ми, че изборите ти често са с последствия и някой път може да се окаже по-добре да постъпваш като гад за да не стане по-лошо в последствие.

Изобщо целия сборник се отличава с качествена атмосфера и стойностни текстове, бягане от досегашните клишета на книгите игри и комбинирани системи за игра даващи възможност за различно преиграване.

Ето и моите впечатления от новото призвание. Държейки книгата в ръка определено се радвам на дизайнерското оформление. Единствено когато гледам корицата имам желанието да я завъртя на обратно, за да разгледам по-добре героинята Това е второто издание с тъмни теми и визия, чудя се дали следващото ще продължи в тази посока или ще търси разнообразие.

Откъм съдържание, всички разкази много ми харесаха, за мен това е най-доброто издание досега. Усеща се и по-високо ниво на литературата, което е нещо което аз ценя в новата вълна. "Вълча дупка" ми допадна най-много в това отношение, с описателните терзания на главния герой. Спрямо всички други разкази където има фактор време, може би в този времето се усещаше като нещо наистина пресиращо. В "Зъби" главната героиня беше много симпатична, и определено има поле за развитие в едно продължение. Не ми допадна само как веднага се втурва да изпълнява дадената задача, все едно 13 години в тъмница са били нищо. Нямах усещането че трябва да е задължена към тези които са я хванали, затова интродукцията ми се стори слаба. "Убежището" пък ме впечатли с цялостното усещане за реализъм на ниво SciFi. Браво на автора за труда върху психологическия елемент.

Стига с това "високо ниво на литературата", че се чудя дали изобщо сте чели качествена литература.
Може историята да ви е интересна, изборите да са ви интересни, ама литературата... не правите разлика между качествена кухня и Макдоналдс.

Точния цитат е "по-високо ниво на литературата", тоест сравнява се с предишно ниво конкретно на книгите игри като променлива не като константа.

Аз също съм коментирал всичко в сравнение само със стари книги-игри .

Как може да се сравнява този сборник със старите книги-игри като цяло? С моето "Изпитание" или със "Замъкът на таласъмите" на Любо? Или с какво?
Добра литература в този сборник няма как да има. То при професионалните български писатели е мъка...

Сравнява се каквото има - не е ОК но е напредък от тоталното зле което витаеше в старата вълна.

Много ми хареса сборникът. Според мен и трите истории са много добри, а това, че са толкова различни е определено предимство. Намерих няколко дребни недоглеждания, за които ще спомена по-нататък, но като цяло си личи, че сборникът е минал през достатъчно хора, за да се изчисти максимално и като качество на текста и като система на игра. Беше ми забавно да го чета и с интерес минах по различните разклонения. Хубаво е, че и трите игри дават възможност за по няколко преигравания с различни събития и финали.

За "Зъби" и "Убежището" ще пиша в съответните им теми, но не видях такава за "Вълча дупка", така че да се изкажа тук. Харесаха ми атмосферата и стилът на автора. Хумористичният елемент и добавянето на беше добро попадение. Друго сполучливо според мен хрумване беше комбинирането на предмети, за да се получи нов, при което обаче може да загубиш нещо, което да ти потрябва по-късно. Също така винаги съм ценяла включването на предмети, които са многофункционални, а не на много специфични такива, които вършат работа само в конкретна ситуация и я ти потрябват, я не (както е с повечето в "Герои" на Ерик Берт). Например което при намирането ми се стори неизползваемо, може да се приложи към поне две ситуации.

Накрая нещо, което вероятно е строго субективно, но всъщност ми провали първото изиграваване.


Накрая да добавя една грешка, която е много дребна, но все пак: според дневника "анестетикът" води до "замаян", а "ракията" води до "упоен", докато в текста е обратното.