Зъби - коментарна

Ревюта и коментари - моля ви да не издавате прекалено много от книгата или задължително да криете издаващите коментари в Spoiler полета.
Иначе споделяйте и дискутирайте на воля - радваме се да чуем вашето мнение!

Много добра книга-игра, и моите мисли по въпроса:

благодаря за темата. И трите разказа в сборника за много хубави, но този е най- хубавият, и както вече казах -чакам продължение. Езикът е лек, действието - бързо. Мотивацията на вампирката и на мен ми се видя малко странна, но приемам първо, че е "тийнейджърка" и второ че все още е под влиянието на методите с които е "работил" свещеника върху нея. Това което не ми хареса - почти не усетих жажда, а изгубих доста време- Честно казано и аз мисля, че времето трябваше да го има през цялата игра, както например беше в Индианските книги на Джорд М.Джордж или Майкъл Майндкрайм. Иска ми се в следващия разказ жаждата да се чувства доста по-силно с нарастване на времето. Хареса ми магазинчето на вещицата, няма да издавам какво продаваше. Някои показатели - като докато ги използвах често.
Много искам да разбера какво се е случило през тези 13 години в близката околност и как е живяла вампирката преди да стане вампирка, както и кой я е "заразил" - предполага се да има поне още един вампир наблизо-
Ще бъде интересно също, ако тази вампирка стане ловец на Вампири като Блейд или ако реши да тръгне да търси миналото си.

аз се издъних един единствен път - . завърших с едно пиене на кръв-
За мен обаче илюстрацията - и пак нацелвах. Познах, почти случайно , но логиката ми бяга и сега.

Опитах се да я изиграя но бързо бях приземен от две неща
1. Това е поредната игра в която не може да се играе само с приказки и промъкване и когато дойдоха задължителните проверки на бойни стойности увиснах.
2. Нищо в текста не намекваше за идеята, че края на играта ще се решава от народен съд и тъй като не бях експлорвал щом научих основната следа нямах доказателства и нямах никаква идея, че жаждата е не само за точки а и анти-доказателство.

на мен пък ми хареса, че жаждата е антидоказателство. Но не ми хареса че твърде лесно се отърваваш от тая пуста жажда, очаквах че с времето тя става по-силна, както в Хлапето се издига, Хлапето не можеше да живее без дрога и пиячка от един момент . ИСках на вампирката да й е по-трудно да остане човек. А тази нейна противничка много лесно се даде .Срам!
И отеца би бе един - особен. .мотивацията му бе на по-ниско ниво и от това на Елия. За Елия все пак приемам че е под ефекта на разни стимуланти, бутани й от свещеника, ами отчето? Стефан да поработи върху мотивацията на героите, желателно чрез изясняване на историята.
ИНаче ми хареса, че действието е много бързо и че нямаш ограничение в каква посока да се движиш.

Нямам проблем че е антидоказателство, добра идея е -макар, че още като видиш точкуването ти става ясно че има нещо гнило. Има си риск-награда в този показател. просто не е толкова фокус - очаквах например, че като порежа с меч противник ще се прецакам и ще има задължителна жажда точка а то нямаше никакво значение.

Иначе е напълно реално да изпиеш цялата възможна кръв в играта като антидоказателство и да победиш стига да си изследвал качествено след което имаш два варианта за успех - последствие от ибзор или тестване на умение което дори на 1 (почти минимална стойност ) има възможен шанс за успех а при средна стойност е почти гарантиран успех. Това прочее е добър подход - избор ->пред умение->пред шанс.

Изключително приятна книжка и като история, и като игра. Най-много от трите ми напомни добрите книги игри, които съм чела преди години. В механиката на игра имаше най-малко нововъведения, но за мен това е плюс. Променливата време по принцип не я харесвам, защото се използва твърде често и ми накъсва четенето, затова на мен ми хареса, че не продължава през цялата история. На първо прочитане ме убиха веднъж, защото но иначе лесно я минах успешно. Нямах проблем с жаждата, само на едно място беше наложително да действам и затова завърших с една точка. Като цяло в доста от ситуациите правилният избор беше логичен, но имаше и изненадващи моменти. С удоволствие бих прочела продължение (или предистория) за Елия, за да науча повече за нея.

Да се оплача, че аз съм поредният човек, който е озадачен от момента с картинката.


Накрая да спомена едно дребно разминаване - в началото Елия получи осем жълтици, а в текста по-нататък поне на две места се казва, че е получила десет. Не че не се оправих и с толкова де, но специално се върнах да проверя дали не съм объркала нещо.

Благодаря

освен че .
А .

Като участник в журито за ПГ4, пуснах до Торо мнение за всеки от разказите. За "Зъби"съм писал на 29 май. Сега като го чета и сравнявам забележките си с крайната версия, оставам с лошото усещане, че съм си загубил и малкото време, което отделих тогава.

Първите ми три забележки не са взети под внимание. Приемам го нормално, субективни са (например това, че епизод 25 е излишен и трябва да се слее с 1). Но първата ми забележка към логика на избора, както и към подбора на думи, просто е пренебрегната:

Още първият избор на 25 е ужасен. Ако взема риза, която позволява с разхлабване на връзките да покажа бюст, печеля обаяние (не е точна думата, показаният бюст понякога печели точно обратното). Ако към това взема и плътен жакет, изведнъж не печеля обаяние. Каква е логиката? Ако искам да прелъстя някого, не мога да сваля жакета, точно както бих развързала връзките?

Получавам 8 жълтици, но по-късно при билкарката си мисля, че са 10. В една книга-игра оразмеряването е важно. Когато видя грешка в системата, започвам да се съмнявам, че си губя времето. В крайна сметка, ще стигна до някаква проверка и ако тя е объркана, всичко ще е напразно.

Много ясно е казано, че пръстенът на билкарката увеличава силата и ловкостта. Писал съм в забележките си:

"Разпредели по свое усмотрение 2 точки между Дарбите си.“ Казано ми е, че ще увеличи точно две мои качества, значи би трябвало да вдигна тях двете с по 1 точка. Вместо това може да си увелича Издръжливостта с 2, ако искам.

Вярвам, че забележката ми е била правилна. Пренебрегната е (или пропусната, все едно - загубил съм си времето, а полза за произведението никаква).

На епизод 50 не получавам указание да намаля парите си с една жълтица. Какво пише в литературния текст е друга работа. В текста пише, че пръстена увеличава силата и ловкостта ми, но не ги увеличавам само защото съм го прочел.

След като убивам билкарката, авторът ми натрапва да се махна от тъмната част на града, понеже нямало смисъл да се мотая там с трупа, оставен зад гърба ми. Абсурдна логика. Набих се в тъмната част на града, защото си мислех, че може да стане интересно. И стана интересно - намерих едно интересно място, открих пари и предмет там. Защо да не продължа?

Писал съм:

Скалъпва някаква логика, която ме дразни. Например, слугинчетата ивзведнъж я приемат за тяхна,ако се е облякла с такива дрехи, нищо че преди това са ѝ прислужвали. На много места е така, дразни ме, но не ми се занимава да посочвам местата. Авторът изобщо не заслужава да си дава човек труд на този етап.

И сега това виждам - няма логика в изборите. Авторът си е наумил да стане нещо и то става. И често неговата логика за мен е абсурдна. Например като това, че трябва да пия гадното вино на един коняр и да губя по 1 точка издръжливост на всеки въпрос, за да го разпитам. Посочил съм го като проблем навремето, не е оправено. Нервира ме и ме кара да кажа: "майната ви".

Виждам и положителните отзиви, които казват, че какъвто и да е резултата от труда на автор и редактори, заслужавал си е. Не мога да споря с това.

По отношение на литературата... всъщност, изобщо на логиката в разказа, или по-скоро на честото отсъствие на всякаква логика.
Под ръка ми е диалога с въпросния коняр. Той споделя, че си имал помощник, а Елия казва:
- Бих искала да ти задам няколко въпроса.
С което го кара да я погледне недоверчиво, а оттам става оправдано да пиеш гадно вино, за да ти отговарят. Пак ми се натрапва грубо авторовата логика и нещо абсурдно ми се натрапва като единствено възможно. Елия не е момиченце, което прави първи стъпки в интерюирането на хора, след като в университета не са я научили на нищо, нали? Конярят казва, че си имал помощник, и вместо просто да го попитам за помощника, изръсвам чиновнически, че имам няколко въпроса. Не мога да приема този подход. Важното в книгите-игри са изборите, а не натрапването на някакъв естествен ход на историята. В "Зъби" интересен избор не видях, докъдето ми стигнаха нервите, сега и тогава.

Видях, че някои от забележките ми са взети под внимание (а може би някой друг също ги е видял), но твърде малко.

В мнението си за "Зъби" съм писал, че има разминаване, при това по-сериозно (казвам го, защото поне в получената от мен версия нещата с жълтиците не бяха добре, макар и по различен начин). Вещицата ми казва, че цената на пръстена е като за мен 2 жълтици, а ако реша да го взема, трябва да си отбележа разход 3 жълтици.

Аз съм тоталитарен, по принцип, но не виждам смисъл от редактор, ако авторът може просто да се заинати. А специално в случая с ПГ4 ми се струва абсурдно. Разбирам, че ако Богдан Русев ви предаде текст, може би няма да сте в състояние да наложите промени, но със сегашните автори либералният подход вероятно се отразява на мотивацията на редакторите.
Много бих искал авторът да обясни защо е настоявал, че липсата на жакет е логично да придава на героинята обаяние. Разбирам, ако е пропуск. Но да му бъде обърнато внимание и да остане... Не е като човек от улицата да казва на Пикасо да си оправи перспективата в "Герника", а геният снизходително да пропуска некомпетентното мнение покрай ушите си.
Също така, как читателят да разбере какво се има предвид под "обаяние"? Защото тръгваш да омайваш билкарката с "обаяние" и е възможно точно точката от липсата на жакет да я убеди. А демонстрацията на сексапил може в много ситуации да се обърне срещу героинята, както би споделила от личен опит всяка красива и умна жена.


Не е проблема само в "Зъби". Погледнах какво съм писал за "Убежището", там също останах с впечатление, че забележките ми просто са подминати. Понеже придобих увереност, че ще видя същото и при "Вълча дупка", реших да не се задълбавам излишно в чуждото, а да си гледам моите писаници.