Убежището - коментарна

Всеки ден Станимир е преследван от тегобни сънища и живее изпълнен със страх. Той не обича да говори за него и дори собствената му жена не може искрено да разбере обсебването му. Той не знае дали краят на света наистина идва. Дълбоко в себе си е сигурен само в едно - Убежището трябва да бъде завършено час по-скоро.

"Убежището" - Радослав Апостолов

Ревюта и коментари - моля ви да не издавате прекалено много от книгата или задължително да криете издаващите коментари в Spoiler полета.
Иначе споделяйте и дискутирайте на воля - радваме се да чуем вашето мнение!

Прочетох, изиграх и сметнах.

Първото произведение, което прочетох от тазгодишния сборник. Следва да отбележа, че имах много големи очаквания за "Убежището". Един човек дори ми каза, че едва ли не е най - добрата книга- игра от "Новата вълна". Лично на мен никак не ми допадна. Всъщност, дотолкова не ми допадна, че бях готов да го захвърля на два пъти, без да го завърша. Даже ме накара да се замисля какъв е смисълът да четем книги - игри на хартия. Ако нямаше кого да попитам дали има грешна препратка при прехода от епизод 84 на епизод 86, просто щях да захвърля книгата и никога да не я довърша.

Иначе, Мери е прав, че най - важното в една книга - игра е изборът и то този избор, който води до някакви последствия или разклонение на историята. Навярно има някакви микро разклонения, не съм ги изследвал, но цялостно ми се стори линейна книга. Похвално е, че има няколко алтернативни края, които отварят възможността за евентуално продължение. Ако и тези няколко алтернативни края водят и до няколко паралелни истории...

Но все пак най - основното ми се струва да има добра история. Ако една книга - игра не съумява да ми предостави по - добра история и избори, нали, от една компютърна игра, то единственият фактор, който би имала пред едно качествено компютърно РПГ, със силен сюжет и добре написани диалози, би било цената и, хайде, носталгията.

Историята ми хареса, макар че от трите ми беше най-малко развлекателна. Вероятно защото след като апокалипсисът наистина започна, ситуацията внезапно стана твърде застрашителна и по някое време наистина се пренесох мислено в убежището. Значи книгата е успяла да ми въздейства, а това е препоръка за автора и стила му. Оказа се, че поредицата от избори в началото, има голямо значение за развитието и крайния изход. Имаше места, които биха могли да минат за недостатъчно реалистични или недомислени, но на мен лично не ми нарушиха реализма до степен да не харесам историята. Признавам си, че в един момент спрях да гледам точките за здраве и психика, защото не ми се почваше отначало, а ми беше интересно да разбера какво ще се случи по-нататък. Различните разклонения към края бяха интересни, а отделните епилози привидно много различни, но всички ми оставиха усещане

Само да вметна като спойлер... Средно във всяка развита страна има храна за 20 - 35 дни, като след това трябват доставки иначе става страшно. Не е майтап, но аз винаги имам консерви, а дори си мисля да си заскладя на село няколко чувала ориз и прочее продукти, защото като гледам накъде отива всичко някой ще започне големия купон... и тежко ни.

Няколко думи за разказа и от мен.

Историята ми хареса - напълно възможен и реален свършек на света, адекватни реакции на хората след събитието, добро вмъкване на стратегическа игра. По мое мнение Станимир бе добре изграден като персонаж; може би ми липсваха детайли около съпругата му. Наскоро започнах да играя Fallout 4 и комбинацията от двете игри ме филмира още повече.

Какво още очаквах:


Какво не ми хареса:
Първият етап на играта, в който печелиш/губиш точки Здраве и Психика. Беше ми доста скучноват и не разбрах навсякъде каква е логиката да губя Психика.

Интересен замисъл и увлекателна история. Може би защото си падам по такива апокалиптични сюжети
[offtopic]Торо, още си чакам продължението на зомбокалипсиса в мола [/offtopic]
Наведе ме обаче на различни следствия от подобно събитие. Такова апокалоптично повишаване на температурата би изпарило всичката вода на планетата, барабар с леда на полюсите. След което ще има потоп и навярно бункера на нашия човек би се оказал под вода. Докато се извали всичката атмосферна вода, по цялата земя няма да има сухо място, докато в играта на следващия ден имаше само опустошена земя. Освен това се пропуска и техногенната катастрофа в следствие на взривяване на всички атомни електроцентрали, барабар с безбройните ядрени бойни заряди. Само това би унищожило целия живот на земята. Това ми се стори най-фрапиращото. Другото беше, че такава температура, при която от хората остават само въглени е от порядъка на 7-800 градуса. Според историята е била с продължителност няколко часа (над бункера), при това положение люка на шахтата би се запоял и наще хора щяха да си останат вътре. Необяснимо ми е също как аджеба тая вентилационна система е охладила въздуха който нагнетява в помещението? Но дори да е била в състояние, как са се спасили останалите извън бункера дишайки въздух с температура няколко стотин градуса, ама ич ума ми не го побира. Измирането на всички животни и растения на практика унищожава живота на земята, освен ако някъде в някой дълбок бункер в хималаите някой е построил изкуствена еко-система, нещо като ноев ковчег, ама освен с животни и с различни растения и както беше споменато - пчелички.
Като изключим гореописаните недоразумения, разказа ми допадна и като тематика и като строеж на игра. Преиграх го два пъти и после го прочетох по разклоненията да видя какви са епилозите. Този с военните ми се стори най-правилен.

Гледам да се ограничавам в обясненията по читателски забележки, за да не бъда набеден, че не търпя критика, но някои от разсъжденията на колегата Орк разпалиха интереса ми. Главно защото над конкретните спекулации съм разсъждавал доста, сам, и с хора от екипа. Не претендирам, че моето е "вярно", а вашето "грешно", просто ми се иска да споделя как си представям аз някои от нещата и защо съм стигнал до такова заключение. Използвам момента и да благодаря на всички изказали се, както за добрите думи, така и за критиките. Аз много обичам критиката. Гледам да попивам колкото се може повече за да се развивам възходящо. Вярно, че хората, които ме критикуват ми стават по-малко симпатични или дори намразвам до дъното на душата си, но това само ме кара да оценявам високо тяхната саможертва

Та по точките:

Такова апокалоптично повишаване на температурата би изпарило всичката вода на планетата, барабар с леда на полюсите. След което ще има потоп и навярно бункера на нашия човек би се оказал под вода. Докато се извали всичката атмосферна вода, по цялата земя няма да има сухо място, докато в играта на следващия ден имаше само опустошена земя.

Чудех се дали в книгата да загатна какви температури се достигат след изригването, но в крайна сметка не го направих. Въпреки това, не съм писал на поразия без да се опитам да съобразя какви последствия би докарало покачване с градуси Х. Разбира се, да се направи точен модел на верижната реакция от последствия е непосилна, а и труднодоказуема работа. Докато бях потънал в тягостни сметки и съмнителни предположения, за голям късмет попаднах на едно изследване, публикувано в Австралийския бюлетин за метеорология и океанография, което улесни живота ми неимоверно. На анализ са подложени данни, изпратени от телескопа Кеплер, който преди време засне свръхизригване (или "Super Flare"), на звезда от класа на Слънцето. Изследователите достигат до извод, че ако нашата родна звезда направи подобна поразия, температурата на въздуха на Земята ще нарастне до между 200 и 300 градуса Целзий. При водата покачването беше доста по-малко. Изводът, който аз си направих беше - да, ще има интензивно изпарение на вода, която скоро ще кондензира. В никакъв случай обаче няма да се изпари цялата вода на Земята, нито пък ще последва колосален потоп. Дали ще има наводнение в едно убежище като на главния герой би зависило от много фактори - наклон, дренаж, изолации и тн.

Другото беше, че такава температура, при която от хората остават само въглени е от порядъка на 7-800 градуса. Според историята е била с продължителност няколко часа (над бункера), при това положение люка на шахтата би се запоял и наще хора щяха да си останат вътре.

Не мисля, че би имало проблем за спояване на люка и при 700 градуса. С подходящо легиране стоманата би издържала и на повече. При 300 съвсем нищо не може да му стане.

Необяснимо ми е също как аджеба тая вентилационна система е охладила въздуха който нагнетява в помещението? Но дори да е била в състояние, как са се спасили останалите извън бункера дишайки въздух с температура няколко стотин градуса, ама ич ума ми не го побира.

Ето този цитат ме подтикна да се включа в темата, защото точно същите разсъждения ми бяха хрумнали в процеса на писане! Даже обмислях игрова ситуация, при която при първоначалното слизане в бункера се дава избор кои системи да се включат. Ако включиш вентилацията - край. Накрая обаче прецених, че дори системата да започне да вкарва вътре някакъв ужасно нагорещен въздух, то все пак героите биха имали време да я изключат и да се изолират, докато бедствието премине.

Започвам да чета Убежището и още в няколко думи от автора съм силно впечатлен,че е вдъхновено от "Променливата луна" - и разказът и епизодът са страхотни!

Да пиша преди да съм забравил историите Това, което най-много ми харесва в ПГ е разнообразността и от жанрове, теми и истории и така винаги има нещо, което ще ти хареса. В ПГ4 определено най-много ми допадна "Убежище". Успешно го изиграх от 2-рия път...свърши ми Здравето... Харесва ми и историята (най-вече разнообразността) и механиката на играта, и сметките , и абе цялостно. Наистина мащабен труд, който е много внимателно писан и няма слаби моменти в играта . Изключително добро хрумване е, че нещата не свършват само със спасяването в Убежището, а има и описание за случилото се след Пожара + 7 различни края - никой не мога да го обявя за положителен все пак светът е след апокалипсис
Все пак ще си позволя да изброя няколко неща, които ...малко...но все пак...не ми допаднаха:
1 - много постната атмосфера в самото Убежище (абсолютно подкрепям написаното от logus) - нямам нищо против линейността, защото в случая има много места, където може да сбъркаш и трябва да почнеш от начало, а и края е доста разклонен. И като цяло произведението е разнообразие на случки и избори преди и след убежището, а в самото убежище нещата са свързани само с проверки, Жоро, Румяна, лаптопа и едно излизане (дано не пропускам нещо)...(ако нямаш първите три е много постно), по-точно проблемът не е в липсата на случки, а в липсата на атмосфера - сега не казвам да е нещо като copy/paste от Имението на Фарнъм на Хайнлайн chitanka.info/text/12599-imenieto-na-farnym (което за мен би било най-добро по темата), но отношенията между героите затворени биха били супер...и това си позволявам да го кажа, защото до Убежището нещата са супер развити и се въртят около отношенията между Станчо и Ира (вече ги имам за близки) и изведнъж това изчезва...[offtopic]другата причина да го казвам е, че съм бил на практики по разни села, в които няма какво да се прави и са далеч от всичко от по 20 (понякога и повече дни) с колеги от университета, с които се разбираш, приятели, пиеш си вечер и т.н., но на третата седмица вече не може да се търпите и всеки иска да е просто сам или с други хора [/offtopic]
2 - случката с аптеката, визирам най-вече епизод 134, в цялото произведение не се използва зар (освен при ротативката, но и там може да се избегне, а и не е свързано с оценки) и изведнъж за този епизод тази механика - събиране на оценки и изваждане на зар+брой предмети, може би е трябвало да се помисли да се избегне, не е голям проблем, но все пак ми идва малко съшита с бели конци
3 - третото е много субективно, но не е заяждане...(освен, че, може би, ми трябваше малко повече информация за Станчо в началото) е свързано с парите, може би трябваше от началото да ги има и да са свързани с покупките на генератор, печка, хазарт, вентилация и т.н., защото например разликата в цената на най-евтиния и на най-скъпия генератор е 1600 лв, но това не се отразява на парите ти, когато отиваш за храна. Да умело е обяснено в текста и съзнавам, че би създало още сметки (явно на мен ми харесват), но все пак смятам, че щеше да е по-ок!

Големи адмирации на автора за труда, очаквам продължение

Радвам се, че ти е харесал разказът. Съгласен съм, че можеше да има повече действие в самото убежище. Още преди да започна да пиша, а и в самото начало, си представях, че основното действие ще се случва там. С повече акцент върху душевното състояние на героите и интеракцията между тях. Това не се случи поради две основни причини - ограничението в ориентировъчния обем на разказите и липсата на време. Докато пишех, с нарастващо притеснение следях как се трупат думите в брояча на Уърда и се притеснявах ще успея ли да разкажа историята в зададения обем. Колкото и да не ми се искаше трябваше да съкратя нещо. В процеса на писане дилемата се очерта по-ясно - или повече акцент в самото Убежище и историята свършва вътре (с плахо отваряне на люка след трите месеца и отворен финал) или сцените в убежището се съкращават и то започва да играе повече роля на място за проверки на направените до момента избори, като се освобождава обем за разклонения и различни финали. Аз съм голям фен на видео игрите, които предоставят различни епилози в зависимост от изборите на играча и това винаги ми е липсвало в книгите-игри. Не си представях да напиша книга-игра, която ще има само един финал. Какъв е смисълт в изборите тогава? Като предадох разказа за оценяване, беше около 23 000 - 24 000 думи, вече прескочил препоръчителния лимит от 20 000. Предполагам, че ако в последствие бях помолил, щяха да ми отпуснат още 5000-6000 думи, но тогава вече нямах време да правя големи промени, едва смогвах с редакцията по готовия текст. Имаше и друг голям проблем - в убежището може да има двама, трима или четирима герои. За да се опишат отношенията между тях правдоподобно способът с кодовите думи нямаше да е достатъчен и щеше да трябва да се направят три отделни разклонения. Та определено е пропуснат потенциал, което е тъпо, но просто нямаше как да стане...

За парите около покупките на генератора си напълно прав. Там проблемът беше, че ако спестиш хиляда лева от генератор, после можеш с тия пари да изкупиш целия хранителен магазин и баланса тотално заминава, заедно с удовлетворението на играча, който си е сметнал съвестно парите за храна и бензин Реших да си позволя това леко замазване, с цел запазване на баланса на играта.

По въпроса с аптеката. Да, хвърлянето на зара не е основна част в системата, но защо пък да не участва на определени места? Идеята ми там беше, че героят няма как да знае за какво време ще дойде охраната. Това е времето Х, което зарът определя. Колкото повече медикаменти искаш да вземеш, толкова повече време ще ти трябва. Ако си в добро физическо състояние и концентриран, то ще можеш да ги намираш по-бързо. За да се пресъздаде случайност в книга-игра има два варианта - хвърляне на зар или отиване на произволен епизод. Втория подход за мен е по-слаб, защото научаваш "готините епизоди" и в евентуално преиграване съспенсът го няма.

Благодаря за изчерпателния отговор Наистина жалко, че има пропуснат потенциал, но нещата пак са се получили супер!

Бреей и Мери станал писател ! Не останаха читатели в тоя форум ей
Интересно произведение с добра атмосфера, така да се каже се потопих в образа на главния герой. Ама много лесно брее то бива подсказки какво ще ти трябва ама ... Относно храната - малотрайните продукти трябваше да дават някоя точка все пак могат да се изядат в началото. Можеше и с някакви семенца да се запасим все пак господ ни предупреди за потопа .. ъъ гласът исках да кажа ама не е обещавал след това да има оцеляла зеленчукова градинка. И оръжие задължително!
Изиграх я от втория път , първия свърших здравето по не особено ясни причини и разбира се ми стана ясно , и
Като цяло добро начало пиши човече има хляб в теб
ПП. ъъ дърва по 150 лева, много бре , а па може да е било щото ги продават на квадратен метър

psicho_lg писа: писа:

ПП. ъъ дърва по 150 лева, много бре , а па може да е било щото ги продават на квадратен метър

Ако не си разбрал - виж в темата с корекциите: knigi-igri.bg/forum/127/4908

Плаках цяла нощ след като видях отпечатания дневник.

Значи, "Убежището" за мен има замо два проблема.

Единия е че реално резултата от сеанса с Маги (Меги?) се отчита два пъти - веднъж като щети или бонус по психиката и отново като щети или бонус за продължаване на играта, където психиката се отчита още веднъж. Така играча е или наказан, или награден два пъти за едни и същи решения, което удря баланса.

Втория проблем не е точно проблем. На епизод 168 играта просто свършва и се превръща в нещо от типа "Изгубени край Амазонка" - което не я прави по-малко интересна.

Не обвинявам автора за дето е избрал да финишира така, но ако я беше довършил, щяхме да имаме истински шедьовър. Но и така си е едно от най-интересните неща дето съм чел напоследък.

Текста и диалозите са чудесни, само на едно място ми стана малко странно, ама даже не си струва да задълбавам.