Убежището - коментарна

Няма как да стане в 20 000 думи Те и в този вариант не стигнаха. Ако напиша нещо ново, мисля да не се ограничавам до определен обем и срок за написване, за да може да се развият пълноценно всички потенциално интересни сюжетни нишки. Иначе благодаря за добрата оценка.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

реално резултата от сеанса с Маги (Меги?) се отчита два пъти - веднъж като щети или бонус по психиката и отново като щети или бонус за продължаване на играта, където психиката се отчита още веднъж. Така играча е или наказан, или награден два пъти за едни и същи решения, което удря баланса.

Извинявам се, за което. Помня че това го бях уловил, но явно ни се е изплъзнало после...

Не се извинявай - и ти, а май и Торо, го посочихте като потенциално проблемен момент, но на мен ми се виждаше ОК и понеже нямаше твърде голяма настоятелност си го оставих Вярно е, че играчът може да бъде наказан два пъти за едно решение, но едното наказание е глобално (за постоянно губиш точки), а другото е частно - само за една ситуация. Може и да не съм прав. След като на трима души им прави впечатление...

Силно я препоръчвам за хора, които искат да получават различно преживяване при препрочитането на книги. Има няколко интересни завършвания.
Историята е хубава Има някои неща, които не ми харесаха - имаше прекалено много пари за харчене (можеш да изкупя почти целия склад); много малко места, които да се възстанови физически, и доста психически.
Добре е поставен въпроса да се избира между приятеля и семейството му, като има възможност за умелите играчи да балансират и да са в win-win ситуация

Апропо, вдъхновен ли си от някоя компютърна игра за Убежището? Не ми приличаше достатъчно на Fallout, да не говорим за STALKER, може би по-неизвестната Sheltered?

www.gog.com/game/sheltered

От игра - по-скоро не. Филмът "Take Shelter" ми беше основно вдъхновение. Вълнуваше ме как главният герой жарко вярваше, че краят на света наближава, докато близките му го смятаха за луд и му пречеха всячески да помогне на себе си, а и на самите тях. Постапокалипсисът със сигурност е много интересна тематика - как се променя човек в една нездрава среда на глад, зараза, радиация; но като че ли на мен ми е по-интересна подготовката. Очакването на нещо немислимо, което приближава, различното възприятие към потенциалната опасност у хората, нервното притеснение, че времето ти намалява, а не си подготвен да посрещнеш идващото.

Ако си говорим за игри то много прилича на скорошния хит War of Mine

Още не съм цъкал, дебна намаление в ГОГата.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Още не съм цъкал, дебна намаление в ГОГата.

Не мисля, че в ГОГ ще пуснат Убежището с намаление.

Направих първи неуспешен опита да изиграя "Убежището".

На първо място приятно впечатление ми направи, че в сравнение с повечето останали творби в интерактивната литература, разказът е доста по-грамотно написан. Не липсваха някои неточно употребени думи или излишно тромави изречения, но като цяло нивото ми се стори доста задоволително, особено за дебют.
Историята като такава не ми се стори особено интересна, но тъй като дори не стигнах до убежището, допускам че нататък ще е по-добре.

В игрално отношение ми е трудно да дам оценка на този етап. Дългите приготовления ми бяха леко досадни, особено със всичките тия сметки. При много от изборите не успях да схвана логиката и как повлияват на промяната в оценката ми за психика. Мисля, че имаше и един избор, при който всички решения ми се сториха грешни.

Пукнах в деня на... дори не знам как да го нарека, защото не разбрах катаклизъм ли е, ядена война ли е, извънземно нашествие ли е... Имах само 2 точки психика от 9-те които се изискваха за да продължа, а дори нямах усещането, че съм вземал грешни решения до тук. Това малко ме демотивира да опитам отново, тъй като не знам къде трябва да коригирам играта си. При повторно изиграване вероятно пак бих взел същите решения, тъй като ми се струват най-правилни. Опасявам се, че логиката ми и тази на автора може силно да се различават, при което за да достигна до успешен финал, ще трябва да правя компромис с убежденията си и разбиранията си за това кое е правилно и кое не.

Въпреки всичката критика разказът по-скоро ми хареса. Ако намеря сили и калкулатор за сметките, вероятно ще направя нов опит по някое време.

Най-добрата игра от последния герой!
Иначе е странно да умреш преди да започне, явно не си вярвал че наистина ще настъпи края и си се успал

Мерси, Торо! Сега ми се изясни защо проспах апокалипсиса.
За мен няма логика в това. Дори тотално да не вярвам, че нещо такова ще се случи, ако така или иначе съм се подготвил за такъв сценарий ми се струва несериозно заради скептицизма си да не успея да се вдигна от леглото още повече, че и жена ми се опитва да ме събуди. Което пък също ме издразни. Идва краят на света, а тая кукумявка вместо да ми каже директно какво се случва, прави един вял опит да ме събуди и решава, че да си доспя е по-важно от това да ми спаси живота. Дори поради някаква причина да ме мрази и да желае смъртта ми, все пак аз и убежището ми сме ключът и за нейното спасение.