Убежището - коментарна

George-AL писа: писа:

първо - за да има за да има ядрена атака, значи военните са взели властта в някоя властта и може да хакват всички компютри в Новия свят, ако има компютр;
второ - техниката е жизненоважна за да установиш нивата на сеизмична активност, радиоактивност,, има ли ли форми на живост отвъд бункера.... и т.н.
Вариант да се работи е с Лаптоп, който може да издържа 4 часа без батерия и има зарядно (никой не е казал, че избиването на човечеството ще прекъсне тока в работещите контакти). Ако имаш десетина такива лаптопи можеш да ги сменяш -по 4 часа всеки; Освен това съществуват генератори.; да не говорим че и в новия свят ще има Сателити (друг е въпросът дали някой ще ги използва) и ако имаш радио-свръзка може да установиш някакъв контакт с някого

В "каменната епоха" няма да се върнем, защото имаме много знания и знаем как да възстановим много от суперлуксозните си играчки, но може да се върнем в 17-18 век и вместо с автомобили да се придвижваме с дилижанси и коне, защото не всеки може да сглоби автомобил.
освен това не знаеш дали новият свят няма да е кибер -свързан или дали няма как да го захраниш; Гледах по дискавъри бункера построен специално за Чърчил през втората световна война - то си беше жив дворец; Пентагона също има такива бункери, включително с генератори за ток;

Пешка, автора вече ти отговори, по-горе че счита произведението за завършено и не планира продължение, въпреки че всички много бихме желали такова.

Ей, верно, изобщо не се сетих за всичкото това. Напълно прав си! Сега като каза се сещам че ще трябват и някакви портативни методзи за установяване на степени на мутация, радеологично замърсяване и пр., както и различни прибори за следене на гама лъчението и алфа замърсяването, да не говорим за заразяването с омега-коки - а всичко това е невъзможно да стане без работещ компютър.

Убежището ми даде това, което не получих от Отново заедно - един достоверен и интригуващ разказ в съвременен български сетинг. Въпреки своя (полу)фантастичен сюжет! Да, могат да се посочат много дребни пропуски и несъответсвия, но въпреки това, тази книга игра ме грабна - изчетох я с интерес, героите бяха реални, макар и съвсем бегло щриховани, диалозите, обръщенията, че и прякорите - истински, достоверни, изиграх я и почти без да се дразня от изборите. А на места... мислех, че Звезден легионер е най-трогателното, което съм чел от интерактивните произведения, оказа се обаче че епизоди като 112 и 213 поне на първи прочит - ме накараха да се задавя, а очите ми да се навлажнят Не само тези сцени, но и като цяло сюжетът донякъде ми напомнят на една стара малка книжка от Николай Светлев - Всичкият блясък на злото(брутална и безцеремонно-натуралистина пре/пост-апокалиптична касапница, в която апокалипсисът също започва в новогодишната нощ, и то от София), част от много силната фантаст/фентъзи/историческа трилогия За Доброто и Злото, която горещо препоръчвам на всички. Не знам дали авторът е почерпил вдъхновение и от тази книга, но ако не е - според мен ще му е твърде любопитно да й хвърли един поглед.

Следват някои забележки(съдържащи спойлери!!!), които въпреки че съм ги отчел, никак не успяха да ми развалят удоволствието от играта:
1. Основната ми критика е - твърде недостатъчен обем за да се развие още по-добре и пълноценно силният потенциал на книгата - и в сюжетно и в игрово отношение .. а това май по същество си е похвала. Иначе предварителната ми нагласа беше, че в убежището ще трябва/имам възможността да събера доста повече хора, да оцеляваме в по-дълъг период от време, да има повече драма/конфликт//интрига между хората вътре в самата група. Да има повече критични ситуации, да бъдат разиграни по-подробно. Например - още когато имах възможност за избор на отоплителен уред, макар аз да играх с ел. отопление, предположих, че ако избереш печка на дърва, в даден момент ще имаш критична ситуация/пожар/свръх задимяване, в която вентилацията да не смогне да се справи, и да се наложи преждевременно да напуснете убежището, което пък да ви вкара в още по-тегава ситуация и тнт. Целият този ситуационен потенциал беше минат само с проверка на вентилационната мощност - и евентуално намаляне на показател с единица, доколкото проверих качествено.
2. Оръжията! Да, при подобно начинание, след хранителните запаси, медикаментите и хигиенните принадлежности(които в книгата са неглижирани, по може би основателни причини, но в една реална ситуация на оцеляване - те могат да се окажат по-важни дори и от предните две категории), въоръжаването е следващото най-съществено. Всъщност в условия на оскъдица, мародерстващи банди и липса на законови институции, невъзможността да защитиш себе си, групата и ресурсите си, би обезмислила всичко останало. Може този пропуск да се обоснове с некомпетентността/незаинтересоваността на Станимир по въпроса, а може и да не може. Човек, който се е захванал с такъв сериозен проект, предвидил всичко, ми стои крайно нереално да не е предивидил някакво макар и базово въоръжение. Да, играта определено става по-предизвикателна и интересна без оръжие в някои от разклоненията, но все пак/
Ако на някой му е интерсно да прочете разказ на човек, преживял година в подобни условия - www.security.bg/ekspertno/kakvo-da-pravi...-vojna-v-stranata-ni
3. Сцената, в която трябва да убедиш Нютона, че трябва да дойде с теб. Това си е чиста проба сцена-разбивка Майндкраймка, от среден/късен ММ. Това силно не ми се понрави. Имам предвид, че в подобни ситуации убеждаване/преговори на читателя/главният герой са му дадени варианти, от които той трябва да избере/налучка?/ този, който според автора е най-убедителен... това да кажем, че е половин проблем. Тъпото за мен е, че второстепенният/поддържащ герой, когото трябва да убедиш, винаги се държи като неадекватна шматка, без свои стремления, без своя воля, без дори елементарен инстинкт за самосъхранение(в конкретния случай), чиято съдба виси на тънка нишка и само от правилните думи, подбрани от главния герой зависи дали тя ще се люшне на ляво или на дясно.. Освен това тук става дума за Жорката! Единственият ти останал близък приятел, посветен в тайната ти, който при това на еп.16 те подкрепя решително и безрезервно. Останах с впечатление, че той е ангажиран в случването на убежището не по-малко от самия теб.. и в един момент, когато е най-напечено, той решава да играе недостъпна госпожица, която трябва да убеждаваш... Ам, тъпо ми е това - на други може и да им харесва/
4. Разговорът с психоложката. Всъщност оригинална и много на място хрумка. Малко хаотично и неясно ми беше все пак какво да отговарям, и на края и аз се озовах с код "основи" и за малко да отече работата. Добре, че после код "сив" спаси положението. Да кажем, че това съвсем не ме подразни, дори се зарадвах, че се измъкнах на косъм.
5. Много се изкефих, като надуших предварително капана с нетрайни продукти и не взех никакви пакети от тях, с изключение на яйцата. До колкото пиша от личен опит, яйцата могат да изтраят сурови доста дълго време. Ако стоят на леко хладно, и без хладилник могат да отидат и две седмици, че и повече. Сега въпросът е колко е хладно/топло в убежището. Едното решение, което би въвлякло много допълнителни епизоди, разработка на ситуации и супер излишни сметки, е авторът да те вкара в схема да имаш избор да регулираш температурата в убежището, като балансираш между комфорта от една страна и пестене на гориво плюс запазване(поне в кратък срок) на полутрайните продукти от друга. Другото, по-просто решение би било - просто да ти се дадат някакви точки за първия пакет от полутрайните продукти като яйцата и кренвиршите, и никакви точки за втрои+ пакет. Между впрочем, кренвирши не взех, щото по начало не ям от години, ахаха!
А туршията и лимоните, междувпрочем, са нож с две остриета. Макар и трайни продукти, източници на витамини и други полезни кирии, са храни, които поради високата си киселинност(и особено ферментационните ензими на туршията) силно засилват метаболизма. А в условията на оцеляване и на занижени дажби- това е точно обратното на което ни трябва! Извинявам се, ама след като прочетох в упътването "...трябваше да купя продукти, богати на белтъчини, мазнини и въглехидрати...", си помислих, че авторът е нагазил съвсем надълбоко в идеалната раскладка на храната и ще ме проверява и за тези (важни! ) детайли!
6. И още нещо - стриктното следене на физиката и психиката на главният герой(много добре развито!) е в явен контраст с липсата на подобно нещо за останалите съпътстващи го персонажи, и особено за най-крехките и лабилните сред тях - Ирина и Румяна(евентуално). Да, наясно съм, че системата би се утежнила твърде много, ако се добавят показатели и за тях и да - играта като че ли не страда особено от липсата им, но все пак се забелязва. Някак си изглежда, че всички замесени около главният герой са машини, длъжни да оцелеят и да се държът, ноу медъ уот.

В заключение - много, много добра, силно ми допадна.. Избягвам по-категорична оценка, тъй като има все още доста книги от новите, които не съм прочел, но определено я слагам сред най-добрите неща от жанра. Голяма сила има и в алтернативните завършеци, с което ми напомня странно на Китайска мистерия, една доста подценявана книжка, също с множество разнообразни изходи от приключението. Тук този финт добавя реализъм, и същевременно ти дава едно усещане за неопределеност... "Победих ли в това приключение?.. Какво значи всъщност да победиш? Не е ли достатъчна победа, че запазих себе си и семейството си?" Още един голям ПЛЮС за хитрия философски - макар и може би съмнителнен от класическата гейм перспектива - начин да се завърши произведението!

Благодаря ти много за добрите думи! Искрено се радвам като прочета, че някой се е изкефил на разказа - това означава, че не съм си загубил времето, написвайки го. Заинтригува ме с тази книга на Николай Светлев. Не съм я чел, но ще опитам да я издиря. Благодаря и за препоръките - повечето от нещата бих ги реализирал и съм сигурен, че от тях разказът щеше да спечели, но бях ограничен откъм време и обем. Исках да се класирам в ПГ, понеже за мен сборникът е марка за най-качественото в българските книги-игри и участие там е признание за това, че си написал нещо добро. Ако напиша нещо друго, каквито планове имам, няма да си поставям ограничения във време и обем за да няма после с какво да се оправдавам От препоръките, които си дал, нещо което можеше да се реализира, но не бе е въоръжаването. Беше посочвано като пропуск и преди и честно казано съм съгласен, че е така. Не помня дали обсъждахме с редакторите този момент, ако сме сигурно съм го неглижирал, а не е трябвало. Това за киселинността на туршиите е... Как съжалявам, че не съм го знаел като пишех схемата!

Вчера пак прочетох /изиграх/ Убежището - това за мен продължава да е най-добрата книга -игра от новата вълна , и единствено съжалявам, че така и не получи продължние защото остава малко в нищото с различните епилози.

Wukong писа: писа:

Вчера пак прочетох /изиграх/ Убежището - това за мен продължава да е най-добрата книга -игра от новата вълна , и единствено съжалявам, че така и не получи продължние защото остава малко в нищото с различните епилози.

Едва ли затова няма продължение . Има и други КИ с различни епилози, някои от които имат.

Някои автори просто ти дават да прехвърлиш резултатите, ако си я чел, а ако не си - вземи "стандартен вариант" (Петият принц-2 прехвърля по този начин).
Други си избират един от епилозите и пишат продължение за него (Моралес в Небето над Банкок).

Друг въпрос е дали авторът иска да пише продължение. Ако не иска - да пише нещо друго, надяваме се да е също толкова интересно !

Миналата седмица, точно два дена преди да почнат да падат ракетите в Украйна, реших да препрочета Убежището.
А вчера си припомних 16-ти епизод.

- Станчо, май ще се окажеш прав в крайна сметка. Ония преместиха стрелката на Часовника - започна приятелят ми, докато поемаше чашата си с кока-кола от намръщената сервитьорка.
- Моля? - попитах неразиращо. Не бях успял да включа за какво говори
- Часовникът на Апокалипсиса. Считано от сряда, остават 4 минути до полунощ - Знаех за него, разбира се, но бях пропуснал новината. Часовникът бе създаден през 1947 година от Асоциацията на ядрените физици и показваще колко близко е човечеството до ядрен катаклизъм,
- Ами не съм изненадан, Знаеш ли защо са го преместили?
- Мисля, че посочват като причина задълбочаващата се криза в Украйна и ескалиращото напрежение по оста САЩ/Русия.

Към настоящия момент не сме на минути, а на секунди.

Часовникът е спрян на 100 секунди през януари 2022 г.

В момента сме на по-малко и от тях.

Вчера имаше игрочетене на Убежището в клуб Абордаж. Много весело се получи, а имаше и любопитен момент, който си струва да се спомене към тази тема. Водещата Мария беше подходила професионално към задачата си и беше разучила разказа предварително. Това спомогна за плавното протичане на приключението - обобщаваше наличности по днвеника, насочваше групата към важни моменти при подбора на оборудването.В един момент, малко след започване на екшъна в играта, стигна до епизод с две разклонения и каза "избирайте, ама да знаете, че тук е все едно, аз съм ги минавала и двата епизода и нищо не се случва". Без никой присъстващ да подозира, това бе тежка атака по мен, която като в книга-игра ме постави пред сложен избор - да издам тайна, която пазя 7 години или да преглътна срама на обвинението във фиктивна опция в играта. Фиктивните избори, за мен, са плевели в книгите-игри. Смъртен грях на автора, който води до влошен геймдизайн и загуба на доверието на читателя. От друга страна загадка, която разкриеш, е провален потенциал. Потенциал някой читател някъде, неочаквано да я открие и реши и да получи голямо удовлетворение от себе си. Да влезе да потърси инфо за нея и дори да открие, че може би е първият, който я е разкрил. В крайна сметка взех тежкото решение да обявя, че епизодът не е фиктивен, и с известна изненада видях как групата бързо я реши под водачеството най-вече на Мария и Иво(Арлекин). Впоследствие това доведе и до благополучния край на цялостното приключение, понеже наградата за загадката беше +1 здраве, а групата завърши точно на 1, при 0 = край. Като се коментираше загадката на събитието, Торо каза "абе това няма как да не сме го чели при редакцията, ама помним ли след толкова години". Всъщност аз следях внимателно за този случай и той не се коментира при редакцията. Възможно е самият таен епизод да е бил прочетен и редактиран, защото в книгата-игра няма как да скриеш текст, но скритата препратка към него не беше. Та сметнах, че това може да е интересно за някои читатели Друг по-прозаичен момент беше, че ме попитаха защо в дневника пише, че дървата струват 150лв, а в дневника - 70лв. Това също ме зашемети, защото бях забравил и не знаех кое е вярното. Вчера си изрових папката със записки и редакции и от нея става ясно, че първоначалната стойност е била 150, но за целите на гейм баланса, а и на реалните цени на дървата по онова време, коректната стойност е 70лв/кубик. Това се оказа е било отчетено и в корекциите за брой 4 в темата на форума. А тези 150лв/метър квадратен, които са посочени в дневника, са цената на луксозен паркет, който можете да поставите на пода на убежището, но лично не ви го препоръчвам.

Meriadoc писа:

Потенциал някой читател някъде, неочаквано да я открие и реши и да получи голямо удовлетворение от себе си. Да влезе да потърси инфо за нея и дори да открие, че може би е първият, който я е разкрил.

Това логично ни води до въпроса: А има ли и други великденски яйца в Убежището?

Efix7 писа:

Meriadoc писа:

Потенциал някой читател някъде, неочаквано да я открие и реши и да получи голямо удовлетворение от себе си. Да влезе да потърси инфо за нея и дори да открие, че може би е първият, който я е разкрил.

Това логично ни води до въпроса: А има ли и други великденски яйца в Убежището?

Да, има.

ДЕЯНие

Интересна интерпретация на познат сюжет. Не съм чел/гледал посочените произведения инспирирали "Убежище", но пък си направих следната аналогия: Как "Меланхолия" на Ларс фон Триер (отчаянието) среща "По пътя" на Кормак Маккарти (надеждата). И ми хареса. Илюстрациите бяха малко, но какво пък толкова има да се види на един пост-апокалиптичен свят, описанието беше добро и запълва тази празнина. С изключение на "селския диалект" на пейзаните в пост-апокалиптично.. или предапокалиптично Софийско, то разлика голема нема. Шегата на страна, малко дървено ми звучеше, но това е дребен детайл, признавам си без бой.

В поредност, но не и хронологична, какво ми и какво НЕ ми хареса, със съответния таг за спойлери: