Вълча дупка - коментарна

Ти си мислиш, че си внук на брата на отец Михаил Фоков. В епизод 146 циганката разкрива, че си син на върколак и дъщерята на Михаил Фоков, който е убил баща ти - върколака, а майка ти вече е била умряла. отец Фоков и аверът му имамът Мустафа искали да ликвидират и теб, но братът на отеца те спасява. В епизод 186 (не виждам логика от епизод 174 да отиваш на 186 - хем се обръщаш като "чичо", хем знаеш тайната) уж знаеш тази тайна ()...та в епизод 186 уж знаеш тайната, според която отец Фоков би трябвало да ти е дядо - а му казваш "Приличаш на дядо, вие сте братя.

1. Внук - син на върколак и дъщерята на отец Михаил Фоков - ако да каква е логиката на еп. 186
2. внук на брат му, ако да каква е логиката на еп. 146?
3. Нещо друго?

Върколакът от Вълча дупка е син на дъщерята на отец Михаил Фоков и друг върколак, който само се споменава в играта. Отгледан е обаче от брата на отец Михаил и сина на този брат (т.е. - племенник на отеца). Той го е лъгал, че му е роден баща, въпреки че всъщност е само братовчед на майка му. Говори му на чичо, защото чисто и просто възпприема брат му като истински дядо, все пак... така е било за него през целия му живот.

Вълча дупка ще има евентуално предистория, развиваща се около 20 години по-рано - по време на Първата световна война, в която ще стане ясно как отец Михаил се е запознал с имама Мустафа, как се е появил бащата на върколака и как двамата ловци са го преследвали, как е бил спасен героят от Вълча дупка и как е полудял Кольо Артилери. Имам доста идеи за това, но не знам дали някога ще ги напиша. В момента обмислям. Имам и друга идея за книга/повест-игра, която в момента ми харесва много и ме кара да размишлявам за нея. За сега просто изчаквам всички коментари, за да преценя доколко има интерес към историяна на Вълча дупка.

таласъмите

топчето,

Отначало си мислех, че ще имам проблем с времето и за да се презастраховам, тръгнах към селото веднага след като намерих картата. Логиката ми беше, че щом така и така ще се барикадирам в къщата, бих могла да разгледам по-подробно всички стаи и двора, след като се върна. Вероятно механиката на играта е попречила за включването на такъв вариант, но чисто логически нямаше как да предположа, че след връщането се минава директно на барикадите. След това в самото село явно направих няколко погрешни избора, защото изведнъж стигнах до съобщението, че денят преваля и трябва да се връщам, а по моята игра бяха минали само три часа. Разбира се, нямах почти никакви материали за барикади и затова започнах отначало. Втория път се разтакавах из цялата къща, след това в селото също не бързах, ходих до пещерите и дори си развалих велосипеда. Въпреки това накрая пак ми останаха над три часа, след като си приключих с барикадите (не зазидах прозореца). Като цяло страхът, че може да ми свърши времето, с който започнах да играя, се оказа силно преувеличен. Мислех, че функцията на променливата време е да не можеш да отидеш навсякъде и да преровиш всичко, а точно в тази книга-игра май идеята за отчитане на времето не е точно такава.

бутнаха ме в ареста, ходих до Митьо Бъзето и Кольо Артилери, отворихме касата

свърших в месарницата

получих помощта на ловеца от свещеника.

се надпиваш със селяните за цимента.

имаш издръжливост на алкохолизъм и се надпиваш с Конрад Лудия