Съновидение :Ревю и мнения

Ето че и аз прочетох "Съновидение" на Емануел Керо. Започвам с похвалите, за да отделя място и за критика. Първото което ми направи много добро впечатление са графите Воля и Психика, както и факта, че като се уцели зар по - висок от дадено умение обикновено ти се отнема или Живот или Психика. Нещо подобно имаше в Битки Безброй но отдаван не сме го практикували и съм позабравил този вид игра. Сюжета общо взето е линеен - има няколко разклонения, но като цяло това е по-скоро интерактивен роман в стила на "Гримоар", а не книга-игра ако някой прави разликата. ЕМануел Керо е написал чудесен текст а Никсата е осигурил чудесен превод. Разбира се да се сравнява Емануел Керо с Лъвкрафт като литературен текс и дума не може да става - Лъвкрафт е твърде уникален. Стивът Кинг сам се нарича негов ученик, но "Томичукалата" са доста далеч от творбите на Лъвкрафт, Гримоар на Колин също отстъпва като литература, просто Лъвкрафт е непвоторим, така че нека ЕМануел Керо и Никсата не се сърдят.

ПРави добро впечатление обаче, че е следван идейният замисъл на Лъвкрафт- разказите. Хареса ми много това, че разказа остава с отворен финал е реално няма щастлив край. В това много се доближава до разкази като "Шептящият в тъмнината" или "Дагон".

Не ми направиха добро впечатление липсата на сериозни илюстрации, както и че на практика няма никакви битки. (Не броя взривяването на чудовищата за битка). Може би съм разглезен след Кръвта на Зомбитата и Генезис, но очаквах повече от този жанр. Първо - откъм илюстрации - разбира се илюстрациите не трябва да са твърде страшни - В Тъмната страна на земята и Часът на вещицата бях "изкрейзил" от някои илюстрации, Ловец на вампири също бе доста зловещ - но пък напоследък книжките на СКИ излизат едва ли не с детски илюстрации. Ако трябва да дам два добри примера - Кръвта на Зомбитата и Асасините на Персия са с много качествени илюстрации. В Генизис - макар и да не е на това ниво - се виждат хубави картинки с висящи трупове. в този смисъл за най-нормална възприемам картинката на стр. 8 с Соня като призрак. Повечето илюстрации обаче са ми много мътни, с неясни контури. Някой ще каже че се хващам за сламка, но добрите картинки правят половината от книгата.
Искрено съжалявам също, че няма никакви сериозни битки. В Кръвта на Зомбитата - книга която много харесах - имаше силен елемент на игрите Куейк 2, Дуум и Волфенщайн, където се вихриш с моторни резачки или тежка картечница срещу зомбита. В Генезис вилнях с меч срещу Пришълеца. Тук имах само една кратка схватка с Пълзящите - където ги взривих. Честно казано много по-добре щях да почувствам ако във финала имаше някаква апокалиптична сцена с падащи горящи греди като в "Гримоар". Но станалото - станало. Ще призная че изпитах мрачно задоволство като Взривих "пълзящите" казах си "ей сега ви разказах играта....." докато не дойде Боса.
Вече споменах, но пак ще го кажа - Графата Психика е голям плюс, особено предвид как е конструирана. Наглед не е нещо особено, но получавате малко точки за качествата си в началото а психиката и живота много бързо се изчерпват. Лично аз извадих късмета да започна с живот и психика, които бяха почти по равно 19 живот, 20 психика - и въпреки това ме убиха още в началото в . При второто изиграване стихнах до това да , при третото . Заинатих се и пробвах четвърти и пети път, докато проумея че няма щастлив край.
(Eвала за което - но някак неочаквано ми дойде финала, искаше ми се повече апокалиптика)

И така - мненията ми за Съновидение са силно смесени. АКо ме питате дали е качествен интерактивен роман - определено! Ако ме питате дали има интересна механика - разбира се! Ако ме питате как се е справил екипа на СКИ с превода - чудесно! Но ако ме питате дали Автора и Екипа на СКи са уцелили целевата аудитория - не тук не смятам така. Романът би трябвало да е "ужас" или поне "психотрилър", но на мен ми изглежда твърде "детски" минах го за 15-20 минути и не успях да се изплаша никъде - нито чрез текста, нито чрез илюстрациите. За справка - в В Генезис има описания как чудовището е поставило изкормени хора, да висят като в кланица, или как се разхожда до тях - създадено е напрежение. В Зомбитата пък има ужасяващо реалистични картинки. В Съновидение това което ми липсваше бе СТРАХА. В този смисъл ще кажа, ако целта е била да се създаде интересна история тип "Гримоар" авторът е успял, но ако целта е тя де се поднесе на по-голямата аудитория авторът е сбъркал, защото това е история целяща да се хареса на тийнейджъри. и малки деца.
Ето защо не искам да давам категорични оценки дали книгата е добра или лоша, тъй като това което на мен не ми хареса, може много да се хареса на една определена аудитория. В същото време книгата има плюсове.

П.С. книгата ми бе представена като подобие на Лъвкрафт, но аз открих повече прилики с "АЗ съм Легенда" на Ричард Матисън отколкото на с Лъвкрафт.