Призвание герой 5

В такъв случай се записвам....като ще искам и твърдокорично и ПГ4, че съм го пропуснал

Супер ще чакам с нетърпение.
P.S. Ако е необходимо някакво предварително набиране на средства, като при списанията само кажи.

Ал Торо писа: писа:

Мисля да направя само за предварително желаещите и няколко резервни от уважение към хората, които имат твърдокорични старите бройки.

Това май е най-добрият вариант. За "Генезис", "Сред обръч от пясък и вода" и "Не поглеждай назад" също може да го направя с предварителни поръчки, ако някой изяви има желание. Може да се пусне тема със заявки.

Брой ме и за трите

Ревю от "Книжни Криле".

knijnikrile.wordpress.com/2017/01/11/%D1...D0%B8-%D1%81-%D1%82/

Чудесен, професионално изпипан продукт! Поздравления за всички замесени - автори, художници и ред. колегия! Продължавайте само напред и нагоре и не ми обръщайте внимание когато пиша една страница пост, пълен с критики. А пък ако искате - обръщайте, щом съм си играл да пиша толкова много сиурно не е било от скука, а защото се чувствам съпричастен и съм го направил с идеята, че може и по-добре.

Поводът да пиша тук е по(д)каната от Лонгшот да споделя защо смятам корицата за " композиционно нелогична", при все, че освен това я смятам и за чудесно нарисувана и ако не за топ-корицата на новата вълна, то със сигурност - в топ 3.

И така, игнорираме връзката на илюстрацията с текста и я разглеждаме сама по себе си. Проблемните неща, които ми направиха впечатление:
1. Първото, което ми се набива е размахният над главата ятаган. Когато бягаш от преследвачи - последното, което има смисъл е да си извадиш оръжието си и да го държиш над главата си. Със сигурност ще те забави и ще ти влоши контрола над ездата. Освен, ако не си го направил с цел да се защитиш от самата принцеса, което ни отправя към т.2...
2. Ако принцесата се е разбесняла и има намерение да атакува момъка с кинжал в ребрата, защо тогава не личи на него да му пука? Нещо като да се защити - да я хване с ръка за врата или за ръката, да има някаква борба или поне да има контакт очи в очи с нея... Остава варианта да е извадил саблека точно с тази цел - да съсече принцесата?!?! Но първо поглежда към художника за да се увери, че е хванал добре кадъра и чак после ще прави квото ще прави... ? Мисля, че това е най-нелогичното предположение(тук няма как - отново прибягваме до текста и мотивацията му да я спаси, а не да я погуби, нали?), така че и т.1 и т.2 оставят висящи.
3. Честно от една седмица корицата ми е нон-стоп в полезрението, но чак днес видях крачетата на булката! През цялото време си мислех, че тя наднича зад гърба му! И наистина - ако изключим крачетата - има два мощни фактора, които подсказват точно това - единият е, че той не й обръша внимание(тоест тя го е издебнала в гръб) и вторият - перспективата на главата и респективно погледа й. О, да - тази мацка със сигурност гледа напред. Ако е наистина пред конника, както ни подсказават краката й - то главата й трябваше да е извъртяна напълно в страни и дори леко назад за да гледа в него.
4. Въобще пленници, които се слагат легнали пред ездача - се слагат по корем. Първо, за да са равномерно баласнирани от двете страни на коня и да не се изтърсят и второ - да са в починено положение и да не могат да направят точно това, което се вижда на илюстрацията.
5. И последно - загледай се в центъра на композицията и по-конкретно в главата на коня. Този кон е всичко друго, но не и пришпорен, бясно препускащ, ако аз бях на негово място(на коня) щях да съм ако не запенен и изплезил език, то поне със зяпнала уста На мен тоя кон ми изглежда като да разглежда картина на изложба. Динамиката на движението е добре уловено/предадено в долната част на тялото(и в другите детайли - тюрбана, вързалката му, пискюлите на муницията и др.), но в главата е пълно тибетско спокойствие. За засилване на дисонанса между цялостната динамично-напрегната композиция и безметежният център спомага за съжаление и отпуснатата юзда. И аз съм рисувал коне на времето и знам колко е трудно.. тук вече не съм сигурен - издънката в изпълнението ли е, или в режисурата.

В заключение, ако не е станало ясно и от другия пост - всички тези критики остават в безтегловност, поради щото

... е толкова прекрасно нарисувана, че аз й прощавам всичко

Добромир писа: писа:

Чудесен, професионално изпипан продукт! Поздравления за всички замесени - автори, художници и ред. колегия! Продължавайте само напред и нагоре и не ми обръщайте внимание когато пиша една страница пост, пълен с критики.

А, няма никакви проблеми, критикувай си. Тая корица така или иначе се бори за любима с брой 3 (гледайки отзивите "на око' де, не съм броил), а аз знам какво сме искали и какво сме получили - така че винаги ми е интересно да видя какво НЕ се е получило според хората (независимо дали съм съгласен или не; примерно, много хора им бъркаше в здравето "обратната вампирка" от ПГ4, не знаели как да си държат книгата заради нея и т.н. - ето, сега тържествено обещавам че повече корици с вампирки надолу с главата няма да има ...Запомнете ми думата

Прочие, изкуството е субективна работа, така че ако някви неща те бъгват в ПГ5 - *въпреки* че я харесваш толкова- значи те бъгват и това е, няма как да седна да ти обяснявам че ти е 'погрешно' усещането, щото то е валидно колкото и на всеки друг. Мога обаче да опитам да обясня съображенията зад някои от решенията които за теб не са сработили:

1. - виж 2
2. Всъщност, конника не гледа в художника, гледа в *зрителя*. В първоначалната скица за корицата, вероятно по логика сходна с твоята, художникът всъщност го беше направил да гледа към мацката. Обаче, контактъ "очи в очи" всъщност много повече ангажира, създава съпричасност и въвлича в действието - така щото *зрителят* всъщност да не се чувства като пасивен наблюдател, а като *участник* в действието (Сещаш се там, Мона Лиза дето сякаш те следи с поглед независимо от какъв ъгъл я гледаш, и тъй нататък) Та, конникът всъщност не гледа в светлото бъдеще, той гледа в ТЕБ, читателя, и съответно тоя меч дето е развял - той е там за да съсече ТЕБ, щото си му на пътя (Това предполагам е дори още по изненадващо разминаване със сюжета за всчики читатели, които след като са чели разказа автоматично сякаш възприемат че конникът е техния герой; но, нз, това така или иначе трябва да е подсъзнателно внушение при първосигнално разчитане на корицата)
3. За вниманието на конника вече обясних - то е фокусирано върху непосредственото препятствие - зрителя. Колкото до принцесата - нейното тяло не е в една равнина паралелно на хоризонта; по-скоро се е "изхлузило' по диагонал назад - т.е горната част на торса ѝ и главата са изнесени в по-заден план спрямо торса и главата на приведения напред конник. Тъй че, да, реално тя си го гледа "отзад-напред" както ти отбелязваш.
4. Всъщност, в оригиналната ми скица, принцесата си беше метната баш като гергьовско агне, по корем, беше извъртяна в кръста (вероятно дори неествествено) и размахваше безпомощно ръка. В първата скица от художника обаче, мацката вече беше 'седнала' напреки на коня и това ми се видя първо доста по-логично (щото е принцеса все пак, не сак с картофи, а конникът разчита че тя няма все пак да вземе да скочи в движение) и второ, по-добре придаващо характера на принцесата от книгата, която далеч не е пасивна "damsel in distress'. В тази връзка (и тъй като безпомощното веена на ръката и без това вече не беше адекватно) реших да и сложим и кинжала и да вкараме елемент на 'борба'. Така, в крайна сметка, вместо жертва, тя се превърна в равноправен участник в действието и да, може да се предположи, че тоя калъф, похитителя, дето е твърде зает да сече зврителя, в непосредствено бъдеще ще бъде подложен на инвазивна терапия и повишено съдържание на желязо в организма.
5. Честно казано, на мен ми е доста трудно да намеря реферънси за изплезени галопиращи коне, но съзнавам че това не е аргумент. Всъщност, сега като ги казваш тези неща - сякаш ми звучат логично, но фактът е че когато получихме рисунката, влюбих се в нея от пръв поглед и за миг не ми е хрумнало, камо ли да ме подразни, за тези неща които споменаваш. Предполагам, че повечето хора които не се занимават с коне, също няма да обърнат внимание при първосигналем прочит.

Та, по-горните неща не инвалидират твоите впечатления, но това са причините рисунката да е така както е и да съм счел, че ни задоволява. (Ако под 'задоволява' разбираме 'искам деца от тая рисунка')

Добромир писа: писа:

Честно от една седмица корицата ми е нон-стоп в полезрението, но чак днес видях крачетата на булката! През цялото време си мислех, че тя наднича зад гърба му!

Same here - първия ден и аз не ги регистрирах не са "на фокус" просто, но тук явно има и друг проблем, щом не можем да ги свържем с тялото от раз (тъй като човешкото съзнание има способността да довършва нещата) и той идва от веещата се бяла пола - пробвай да я скриеш с пръст и виж какво се получава. На мен така ми е по-лесно да "съединя" принцесата. А ако полата й се вееше откъм краката (и те бяха малко по-свити в колената), съвсем нямаше да се чудим какво се случва, отпред ли е, отзад ли е. Но не знам дали не би развалило баланса и да натежи отдясно, май би... Да си призная, още по-късно забелязах лявата ръка, с която се държи за гърба на ездача, а това прави нещата по-логични.

Та, конникът всъщност не гледа в светлото бъдеще, той гледа в ТЕБ, читателя, и съответно тоя меч дето е развял - той е там за да съсече ТЕБ, щото си му на пътя

Изненадата на кръга. Цял нов сюжет. Ха дано и следващата корица е така обсъждана, многопластова и труднотълкуваема но се съмнявам. Между другото, чудесно решение е и изнасянето на меча пред буквите, като сравнявам с първия пост. "Влюбване от пръв поглед" наистина е точният израз и за мен, та няма как да не й простим "едно криво зъбче и някакви лунички". Все още гледам да е на показ, а не пъхната сред другите книги. Макар че и гръбчето си го бива.

Прочетох ПГ5. Поздравявам авторите и екипа за положените усилия. М да. Това е.

Хванахте се, а? Честно казано - това е броя който ми допадна най-много след паметния 2-ри брой. Реално - никакъв брак! Определено има какво да се критикува и тук, но стойността на прочетеното е много голяма, поне за мен. Повече - по съответните теми!

С години закъснение и аз да похваля екипа, осъществил това издание. Той, по стечение на обстоятелствата, е първият сборник с разкази-игри, който изчитам от корица до корица, а фактът че го направих за една вечер и на един дъх, говори за качеството на съдържанието му. Поне през моите очи.

Корицата и рисунките в сборника са на много високо ниво, подпомагат емоционалното привързване към разказа и влизане "под кожата" на главните герои. Лично мнение, наистина корицата твърде много е взела от Синът на пустинята, както и по моему е направил и самият разказ за Последния принц. Вероятно щеше да е доста по-разчупена, ако вместо кон поне яздеха камила, както е в самото повествование, но не е болка за умиране. Апропо в разказа-игра ми хареса възможността за множество различни преигравания, но не и "сетинга". Твърде нереалистични ми дойдоха диалозите, пък ако щете и замъците с тоалетни за случайно попаднали там войни... Хаха, така де, в Близкия изток, Персия и прочие Ориент, хората са били на дереджето на обществените бани - хамами или поне да бяхме надникнали в някакъв харем, което си е екзотика. Мисля, голямата заслуга на разказа е обрата, на който ставаме свидетели в края му и прелюдията към цяла книга-игра, която имам и надявам се докато ми е пресен спомена от разказа, да изчета и нея.

Но да си кажа честно щях да подмина дори коментирането на сборника, ако не бяха другите два разказа-игри в него. Впечатлен съм от тях по различен начин и смятам по-обширно да си дам мнението поотделно в съответните теми, стига да ги намеря. Ако не, ще се върна тук и ще пиша пак.