Ревюта и коментари на "Хуаранг и Кумихо"

Хайде да открия най-сетне темата Предполагам, че липсата на отзиви досега се дължи донякъде на това, че книгата вече е излизала в електронен вид и много хора си мислят, че са я чели. Според мен обаче в този си вид историята е много по-пълна и обогатена и си заслужава новия прочит.

"Хуаранг и кумихо" е страхотна книга-игра, която много ми хареса и е изключително добре развита спрямо първата си публикувана в Интернет версия Атмосферата според мен няма равна в новата вълна, а може би и в старата. Хем е фентъзи с всичките му необходими качества, хем е обвързано с истинската история и митология на Древна Корея. От тази гледна точка книгата има и образователна стойност, а това си е постижение. Обстановката, стилът и сюжетът донякъде ми напомниха любимите ми китайски криминални загадки със съдията Ди от Робърт Ван Хюлик. Тази книга несъмнено ще се хареса на почитателите на поредицата

Механиката е усложнена спрямо кратката версия и предполагам това ще допадне на повечето фенове от форума, които обичат по-добре застъпени игрални елементи. Една и съща цел може да се постигне по различни пътища и с разнообразни средства, а това създава висока преиграваемост. Повечето избори са логически, а играта със зарчета е сведена до минимум - нещо, което винаги приветствам. Историята е сериозна и на места не липсва драматизъм, но същевременно е написана с чувство за хумор и има достатъчно забавни сцени.

Няколко дребни неща, които забелязах по механиката:

Мина много време от 2012 година, когато разказът-игра Хуаранг и Кумихо спечели най-крупния и оспорван конкурс на форума. Въпреки че не беше моя фаворит тогава, не мога да отрека неговите достойнства. Къде ли е видеото с Вилиан, ЯН и Леидрин при награждаването?

Подхванах новия вариант с настървение. Историята ме грабна още в началото и ме хвърли в един свят, който надали мога да срещна в други произведения на български език. Вплитането на описанията на уменията в Увода ми се стори доста оригинално и добре изпълнено. Това прави излишно суховатото им представяне в правилата на играта. Дневникът е доста разнообразен и пълен с интересни характеристики, което няма как да не достави удоволствие при играта.
Главният герой може да е високо ниво рицар в поставения сетинг, но това като че ли не му дава голямо предимство в разплитането на хорър мистерията, което е по-добре. Повече трябва да се разчита на правилни избори и досетливост и разбира се на съобразяване с предварителния избор на уменията.
Играта е разнообразна, като историята върви динамично дори и при циклажа в селото. Второстепенните пресонажи се отличават с добре поднесено описание, не са просто статисти. Някои от диалозите са страхотни, браво за което ( примерно началния с приятеля и при кмета).
Има възможности за преиграване, които променят усещането за играта, а не са просто промяна на статистически стойности.

Някои забележки:
-Късметът не може да е умение, което да тренираш;
-Стори ми се лесна със статовете, които са по подразбиране. Според мен е трябвало да бъдат ниво „Янгбан“, особено за Ки-енергията;
- Финалът ми се стори твърде кратък, след такава голяма подготовка. Искаше ми се повече епика, особено ако съм безпощаден!

В заключение;
Красиво пресъздаден сетинг, готини избори, богат дневник, отличаващи се персонажи.
Good job!

Благодаря и на двамата за добрите думи. Радвам се, че историята ви е харесала.

Към Краси:


Към Кирчо:

Няма как да тренираш Късмет, да. Но повишаването на ниво умение не става с тренировка.
В селото не би трябвало да има циклаж, поне се старах да няма, освен може би на едно място. Виж,обаче, има обикаляне насам-натам.

Прочетох Хуаранга веднъж. Почти няма общо с форумната версия, която помня. Вече си е направо книга. Добре е написана. Светльо има увлекателен описателен стил. Има си щипка хумор и доста приятна корейска атмосфера. И аз като някой по-горе се издразних на липсата на епичния финал. След толкова "тамънане" накрая набързо напердаших финалната гад. Като цяло много добро произведение. Ще го преиграя няколко пъти още. Поздравления,

И за да не изневеря на своя стил, ето и нещата, които не ми харесаха:

1.


2.



3.



4.



Толкоз засега. Скоро пак след преиграванията.)))

Благодаря ти Никса!

Радвам че, играта ти е харесала още след първото изиграване. Вярвам че след следващите ще ти допадне още повече.

За точка 1:


За точка 2:



За точка 3:


За точка 4:

За произведението на Лейдрин мога да кажа много и много, но се боя, че отзивът ми няма да му хареса като други, защото съм със смесени впечатления – повече добри, но и отрицателни.

Започвам с положителните неща. Сюжета определено е пипнат, като са вкарани нови неща и ако някога съм имал съмнения в това – извинявам се на Лейдрин. Да, по принцип това е старата –игра, знаете как ще свърши и т.н., но определено има промени – и като обем и като качество и това се усеща. В този аспект – моите извинения към Л. загдето се съмнявах.

Определено литературата е силната страна на Лейдрин. Тя е на много високо ниво, авторът успява да ни потопи в духа на Древна Корея, като е навлязъл смело в корейските термини и дори ни е подготвил малък речник. Браво на него.

Опитът за усложнена механика, е нещо което би следвало да е положително, но някак си – не е. Ще коментирам това по-надолу. Може да съм забравил някои неща от старата игра, но доста неща не ми харесаха механиката, един вид не са добре обяснени или са недосмилени. Много ми хареса – и преди и сега – идеята за точки познание. Личи си обаче че Лейдрин е увеличил възможностите да се трупат познание, и то сериозно, което увеличава удоволствието, особено за тези които обичат да събират информация. По същество и трите разказа в този ПГ са „дедективски”.

Илюстрациите – има доста илюстрации – поне 7-8, но много от тях са съвсем мънички, пък и се повтарят. Не са много лошо, но като цяло очаквах повече – да речем има един лък на стр 321. – не искам да съм остър, но мисля, че ако хвана ученик 8 клас, който е завършил техническо чертане може да направи този лък не по-зле. Дано илюстратора да не е изкрънкал много пари от Лейдрин за този лък! На фона на илюстрациите от „Петият принц” или „Асасините” – очаквах повече на такъв тим тематика, по-барнати детайли. Нейсе. Това да е проблема.

Почвам с истински дразнещите неща

На епизод ме среща един неуктай - и се предполага, че трябва да имам Бой с меч Специалист за, да се подготвя. Тъпото е, че никъде не е указано, че ако имам по-високо ниво на бой с меч, пак мога да се подготвя, а съм Майстор в боя с меч. Получаваме се абсурдна ситуация – може да си Легендарен в боя с меч, но да не може да се справиш със ситуация в която един обикновен СПециалист може.

За уменията – пише разпредели си нивата Легендарен, Майстор и Специалист между Устойчивост към отровни, Бой с меч и Стрелба с Лък, а последните ти пет умения са на ниво Умел. Да де, ама тези указания са в началото , а таблицата с умения – в края и аз взех да се чудя кои са тези пет умения (не съм длъжен да помня как бе в предното издание - нали)? Дали влизат КИ и познанието сред тях или не влизат? Сигурно изгубих половин час, ако не и повече докато случайно отворих последната страница и нещата ми се поизясниха.

В някои епизоди получих „циклеж” защото не е изрично упоменато нещо. Например . Пише че може да му задам въпроса, аз му го задавам, връщам се на базовия епизод и то ми иска да му задам нов въпрос. След като му зададох почти всички въпроси на един ме пита дали съм имал бонус или лихва, за да задам ОЩЕ един въпрос, и едва Обаче тогава ме обзе подозрението, че половината от въпросите които зададох, не е трябвал да ги задавам ? Това трябваше да доведе до промяна на познанието ми. Подобен проблем изпитах и с разпита на шпионина.

В общи линии това бяха нещата които най-много ме подразниха, от тях – най-много това с Неуктай на разделянето на обяснененията към уменията в началото и на самите умения – в края и това че очаквам повече детайлност от илюстрациите.
Като цяло играта е хубава, не се играе бързо, отидоха ми над два часа и половина, а съм я играл и знаех как ще завърши. С висок литературен стил и има много повече игра, отколкото в „петият принц” да речем, но нещо малко не й стига за да я нарека „велика”

Сюжет 6/6 (не всеки ден имаме сюжет за Древна Корея – вж. За Япония или Китай – да.)
Литература 6+/6 (най-добрият показател)
Механика 5/6 (много интересна, но тук там има “бъгове”)
Иллюстрации 3/6 (определено очаквах повече)
Кефометър 5/6 (нещо много малко не достига)

Благодаря ти Жоро. Ще ти отговоря подробно по-късно, в момента нямам възможност. Но преглеждайки ревюто основния проблем е че си бързал докато си чел. За илюстрациите специално - аз исках да са колкото се може по-изчистени и да нямат нищо общо с манга стила. Търсех класическия обран източен похват.

Сега, да започвам с отговора...

относно истински дразнещите неща, които са развалили удоволствието на Жоро и книгата ми не можа да се добере до максималната му оценка.

относно неуктай и не само той, защото на доста места в книгата те питат за подобни нива - цитирам правилата на играта конкретно в тази им част:

"В някои ситуации да използваш определено умение няма да е въпрос на избор. Вместо това, ще трябва просто да провериш дали владееш това умение на определено ниво, указано от текста. В тези случаи, никога не изразходваш Ки! Считай условието за изпълнено и ако владееш умението на по-високо ниво; например, ако въпросът е дали владееш Шаманизъм на ниво Специалист, то ако си Майстор или Легендарен в него, също отговаряш на изискването."
Горното в болд важи за всяко едно умение и всяка една такава ситуация, вклютелно тази в цитирания епизод, Жоро!

За уменията, пак в правилата пише следното:

"В действителност хуаранг владее всички споменати умения в една или друга степен, но е Легендарен само в едно от тях и само едно от прозвищата му е достоверно. В едно от останалите умения е Майстор, в друго – Специалист. В последните пет е просто Умел."

И по-надолу:

"Освен ползата от самите умения, Легендарното ниво на някои от тях дава допълнително увеличение на показателите."

Още по-надолу са изброени бонусите, които получаваш, ако си избрал някое от трите по-долу в правилата изброени умения, за Легендарно.

Тоест избираш едно от всичките осем умения за легендарно, едно от оставащите седем на ниво майстор и едно от оставащите шест на ниво специалист. В останалите пет си умел. Ти решаваш кои. Сам.

Ки енергия и познание са показатели, не са умения - за сверка - пак правилата.

Съжалявам, че дневника в края на книгата ти е създал трудности. И все пак в НПН дневника е на същото място, но там си справил за по-малко от половин час. Моят съвет е да си го разпечаташ за следващи четения, за да не търсиш последната страница на сборника. Обемен е и е неудобно - съгласен съм.

За "циклежите" при кмета:


Същото е и при шпионина - ако се съмняваш мога и там да ти цитирам конкртенто текста.

За илюстрациите ти отговорих. Относно речника и изобщо корейския сетинг (и защо илюстрациите са такива) - аз съм бакалавър по кореистика и магистър по източноазиатски култури - поназнайвам това-онова. Иначе не бих се захванал с подобна история.

Надявам се сега ме разбираш като ти казах, че или си бързал като си чел книгата, или си бил уморен.

Надявам се и че след подробната и аргументирана защита ще успея да завиша оценката си, защото сега се чувствам леко онеправдан.

С уважение:
Светльо.

Историята много ми хареса - историческо-дедективска с елементи на шаманизъм
Винаги съм мислел, че самураите са ги измислили японците, а за корейската култура не знаех нищо. Научих нещо ново, за което благодаря на автора
Изиграх книжката с голямо удоволствие, въпреки че знаех историята от андроидното приложение. Най-много ме радва в книгите игри е да няма единствен и най-правилен път за преминаване. Това условие е напълно изпълнено в "Хуаранга" - автора отлично се е справил с подбора на взаимно изключващите се ситуации.
Поздравления Лейдрин за успешния дебют и разбира се ще очакваме нови истории от Су Янг

Хайде и аз да Ви предизвикам. В книгата има загадка за решаване. Специфична загадка. Първите трима, които я открият и ми дадат начина, по който са стигнали до верния отговор - в спойлер, ако обичате, ще имат възможността да са сред първите тестови читатели на следващото ми интеркативно произведение.

Първо преиграване

Страхотна книга-игра. Литературния стил е на високо ниво, атмосферата е правилно предадена и играта е добре замислена. Събирането на точки, предмети и кодови думи и изгубването им за точки време и ки е добре изградено. Даже си позволих да пусна цитат от книгата във Facebook, на личната ми страница.



- Добър вечер! В мир ли сте ?
из "Хуаранг и Кумихо", епизод 353

Благодаря на автора за играта и удоволствието. В следващите дни ще я пробвам да на по-високо ниво на трудност.

И аз ти благодаря за прекрасния отзив!

Относно въпроса - мисля че няма как да има такъв вариант.

Относно загадката:

Не, не е това! Подсказвам - при кмета е.