Ревюта и коментари на "Хуаранг и Кумихо"

Когато някой прочете за Хуаранг*, хората си представят гоблини десантчици** или пък рицарите на цветята появили се около едно хилядолетие по-късно Пра-Корея. За тази книга нямах предварителни очаквания тъй като я бях чел когато участва и спечели конкурса за книги-игри на форума. Какво се е подобрило или променило спрямо тогавашната версия ще представя по-долу.


По новата отвърдена оценка за книги игри:
Оформление
Илюстрациите, честно казано ми седят като предварителни скици. Някой от тях изглежда като да са правени цветни и после обърнати в сиво, което допълнително да ги е съсипало. Ако не е така, то някой от редакторите е трябвало да обуздае автора или художничката. Освен това ми седят твърде малко за огромния обем който е достигнало произведението, но пък това си е и до бюджет, ама все пак... В интерес на истината меча/катаната ми изглежда добре, както и лъка, но ако някой ми каже защо лък с и без тетива са с еднаква дължина или какво правят на една и съща илюстрация? Всъщност моля да ме поправите, но хуаранг***никъде не го видях да има лък в инвентара. Може би трябваше малко да го поизмъчите предпечатаря и да на реди някакви рамки с йероглифи по кюшетата подобно на Герой та да докара допълнителна атмосфера. Минало бешело.
Литература
Не знам дали строежа на пътища по фън шуй технология наистина е съществувала в древна Корея, ама това ме разсмя почти толкова колкото когато петия принц направи реверанс от гърба на камилата си при среща с пущиняк в началото на историята. Това по-скоро в градинката на редакторите де, не е като да не се е случвало да бъде публикувано, че динозаврите са бозайници.
Историята по същество не е мръднала особено спрямо оригинала, което е и добре и зле. Добре е, защото усетих нещо добре познато с приятния привкус на интересен свят несрещан до сега в книгите-игри било български или западни****. Лошото е..., че това вече съм го ял. Усеща се че обема е вдигнат значително и епизодите са раздути и обогатени, но някак не успях да се потопя в историята интересен свят, но дори с допълнителния обем ми липсва атмосфера, каквато имаше Люлката навремето. Или сегашното Жертвоприношение ако става на въпрос.
Игра
От към игра нещата значително са се подобрили или поне така ми изглежда. Има доста системни епизоди. Случките в началото на двата пътя са осезаемо раздвижени. Имам смътното чувство, че са се появили и нови локации в селото. Доколкото усещам има някаква полу-сюжетна полу-игрална линия свързана с кмета, но за разлика от Хотелът, това не е мистерия и просто не ми се занимаваше да я разплитам. Използването на уменията е силно нехомогенно#, а специално имунитет на отрови се ползва единствено ако си се много, ама много обибипал. Като прочетох че Ги Су е в пещерите си рекох, брех мааму, настинали е добавен алтернативен край в който момата оцелява? Да ама греда. Ако се върна на уменията, може пък и в мен да си е проблема, защото предпочитам да играя с тавирени## и съответно с легендарен късмет, рефлекс и самоконтрол не срещнах никакво предизвикателство, макар че харчих и пари и мана/ки. В интерес на истината 10 ки ми стигнаха точно понеже ползвах мета информация и се надявах тоя път да резна гръцмуня и на дъртата кумихо, ама пак греда - историята си е останала същата. Ама Торофиев си е прав: Който разчита на на мета информация да си сърба соджуто. Очаквах повече макар, че го очаквах повече от към сюжет. Та и затова съм толкова критичен. Ако книгата в този си вид бе участвала навремето в конкурса, вероятно бих я предпочел за свой фаворит пред Люлката тогава. Сега просто води с професионалната си игра.
Кефометър
Тука май трябваше да поместя предходния параграф. Де да знам искаше ми се да има някакви по стабилни разлики сюжетно (оцеляло момиче/победена баба демон...) Имаше и нещо като хумор ама хумор ли беше... Личната ми оценка по тоз показател е с половин звезда по-висока защото Светльо ме открехна за хуарангите, а такива образи не се срещат често под път и над път.

Оформление ★★☆☆☆ 2/5
Литература ★★★☆☆ 3/5
Игра ★★★★✯ 4,5/5
Кефометър ★★✯☆☆ 2,5(2)/5

*Елитен въздушен боец/рицар; някой който се носи, като откъснат черешов цвят подет от южния вятър, преди да се размаже на земята.
**Благодаря на Светльо за вдъхновението.
***Забележете че хуарангите се членуват когато са гоблини, но не и когато са корейци =)
****Пък и източни всъщност. И да ме прощавате, ама нинджите от тигъра имат толкова общо със източната култура колкото колкото първия Час пик.
#Поне по линията която минах аз
##От кололто на времето.
★☆✯

дописка: alex_pet имаш ЛС

Понеже изчетох коментарите след като написах ревюто се хванах да го поразцъкам допълнително:

Как да превъртих играта 7 епизода на ниво хуаранг


Моля Светльо или някой от редакторите да ме светне метаигрово за чии трупам точки познание, като единсвеното място където се ползват е ако се разприказвам да ме отровят по-лесно? Както се вижда то горния пример играта се минава на максимална трудност без нито една точка познание.

Опит за решаване на загадката на автора


Като цяло по-горе съм си казал какво ме е разочаровало и с риска да се самопохваля играта страда от проблема: Не наказвай добрия играч с пряк път. Минах я по почти описания по-горе начин, като изключим че проверех защо се карат, помотах се с монаха и се въртях из селото докато точките ми станаха 8. Тук е добре също да се провери дали няма някаква грешка, защото ако при 7 точки отидеш в кметството там одма си взимаш едни екстра +3 време.
Светльо значително е обагатил света на хуаранг и ако в началото бе дал повече време за подготовка (визирам в града), така че хората да се помотаят по епизодите и да се запознаят с него атмосферата щеше да е доста по-добра.
Наистина смятам, че историята би спечелила, ако се беше пораздвижила в края вместо да има един строго фиксиран финал.

пп. Оня мискинин кмета за чии си води личен дневник в които описва плана за заговор, пък и го държи на тезгяха!?