Ревюта и коментари на "Хуаранг и Кумихо"

Към Спас:

Както ти казах и по-рано точки Познание не се проверяват само там. Както пак ти казах идеята на точки Познание не е да се проверяват. Ако исках да има проверки на точки Познание, книгата щеше да се изобилства от проверки на точки Познание. Книгата не изобилства от такива проверки. Защо? Защото целта на точките Познание, не е да се проверяват. Сега надявам се ме разбра.

Твърдиш че не ти трябва да вдигаш нива на умения. За теб това е вероятно да е вярно. Предлагам ти друга гледна точка, върху която да поразсъждаваш. Ти си запознат със сценария на историята. Вярно, тя е почти изцяло променена, но по същество не се различава от първия си вариант. Затова носи и същото заглавие - Хуаранг и Кумихо, а не Хуаранг и Кралицата-демон, например. Само че, освен теб има хора, които не са чели нито един вариант на историята. Моля те вземи предвид и това, когато критикуваш.

Твърдиш че в книгата има две задължителни сцени. Бъркаш, има три задължителни сцени - монаха, кмета и къщата на Са Гуа. От там насетне си свободен да избираш какво да правиш с времето си в селото. Както ти обърнах внимание и преди имаш фактор време. На 6 точки време ТРЯБВА да посетиш кмета. На осем или повече точки време ТРЯБВА да отидеш в къшата на Са Гуа. Не по-рано. Само ако имаш 8 или повече точки време. Това ди дава достатъчно възможност да се помоташ, всъщност, трябва да се помоташ по другите локации. Тук можеш да излезеш с аргумента, че май не е съвсем изрично казано, че трябва да имаш 8 точки. Само че цитирам текста в епизода "Ако точките ти за време са 8, или повече, е дошъл моментът да се запътиш към дома на Са Гуа.". Не е написано дори и ако са по-малко от 8, нали? Дали книгата предлага да я минеш на ниво хуранаг, без да правиш нищо интересно? Да, има такава възможност. Което я превръща в скучновато четиво. Дали книгата дава възможност да я минеш на ниво хуаранг и да правиш интересни неща? Да, книгата дава и тази възможност. Коя ще избереш, решаваш ти. Като в живота. Ако избереш да водиш скучноват живот, без излишни рискове, едва ли можеш да очакваш кой знае колко интересни неща от него. Та ти си избрал да минеш книгата на ниво хуаранг и да играеш на сигурно. ОК. Книгата ти дава известна сигурност. Но не е особено интересна. А можеш да я направиш интересна. Има и тази възможност, както казах. Ако очакваш да ти изброя вариантите на ситуации през, които можеш да минеш на ниво хуаранг и да оцелееш - няма да го направя. Те на са никак малко и не искам да развалям удоволствието на други играчи.
Защо няма лист с медали? Две причини. Липса на време (всеобща) и липса на желание - моя. Аз не харесвам листове с медали. И понеже това е моята книга, аз решавам дали в нея да има такива, или да няма. На теб ти е интересно да правиш листове с медали. Ако искаш направи един такъв. Като го прегледам ще ти кажа, дали си прав.

Към Спас, Монев и Берсерк:
Бой с меч може да се използва на осем места в книгата.
Стрелба с лък на девет места.
Рефлекс на седмнадесет места.
Шаманизъм на тринадесет места.
Самоконтрол на двадесет места.
Обаяние на десет места.
Късмет на петнадесет места.
Имунитет към отрови на пет места.

Има ситуации в книгата (доста), които се минават с различен набор от умения или проверки за използване на две умения едновременно. Няма пенкилер. Зависи от къде ще избереш да минеш и какви избори взимаш. Сега погледнете отново уменията. Очаквате ли умение като Имунитет към отрови да трябва на всяка трета или втора ситуация - не, нали? Но е наистина добре да имате достатъчно ки, за да го използвате, когато и ако ви се наложи. Колко бихте очаквали да се биете с меч или да стреляте с лък, след като от начало е ясно, че не отивате на бойното поле? Но пък когато ви притрябва да го правите е добре да имате ки, за да ги използвате. Същото важи и за останалите умения. Смея да твърдя, че за конкретната история и сценарии са отлично балансирани. Ако Спас или Монев разбират балансирани умения като еднакъв брой възможности за използването им, аз имам по-различно виждане за баланс.

Leidrin писа: писа:

или Монев разбират балансирани умения като еднакъв брой възможности за използването им, аз имам по-различно виждане за баланс.

Приемам отговора, така е и редно Просто на първо изиграване се чудех, защо някои дават бонус точки на ниво легендарно умение, а други не...ясно е, че е авторово решение

Прочетох разказа. Не съм чел предишните версии за да правя сравнения спрямо тях, ще коментирам само варианта, предложен в ПГ.
Много ми хареса литературната част. Сетингът е свеж и браво на Лейдрин, че е решил да превърне познанията си за корейската история и култура в интересна книга-игра. Стилът е описателен и съумя да ме потопи в тази екзотична за книгите-игри атмосфера. Сюжетът също ми допадна - увлекателен е и създава интрига. Според мен предоставя и самостоятелност. Не съм съгласен с няколкото оплаквания, че разказът свършвал в нищото.
Играта... Играта също е много добре направена, но забелязах нещо, което никак не ми хареса. Допускам, че може да съм пропуснал нещо, ако е така авторът или редакторите ще ми посочат грешката. Системата е готина - по принцип не съм голям почитател на системи с проверка на умения, но тази тук ми се стори добре реализирана. Идеята с общия ресурс - Ки енергията, която се изчерпва с различен темп, в зависимост от нивото на владееното умение е добро попадение, кара те да си правиш сметка дали си заслужава да се напънеш, вместо да се правят просто едни досадни проверки - "имаш ли умението х, ако го имаш браво, ако го нямаш хвани тия минус точки". Хареса ми и разследването в селото. Локациите са разнообразни, присъстват интересни ситуации, а има и доста тактическа част в решенията къде и кога да отидеш. Стигаме до проблема, за когото споменах. Почти целият разказ минава в разследване на проклятието. След намирането на поредната улика се печелят кодови думи и точки Познание. В момента, в който стигам къщата на прокълнатата, излиза че играта може да бъде завършена успешно без да съм успял да спечеля дори една кодова дума или точка Познание. Мога да пропусна цялото обикаляне в селото и просто да легна да поспя за да се преборя с кошмарите, инвестирайки точки Ки. Нещо повече, струва ми се, че ако съм събрал някакви улики, бивам наказван за това, като задължително минавам през отравянето на епизод 363, докато ако не съм научил нищо, може и да се спася, ако ползвам Самообладание, когато кумихо дойде да ме съблазнява в леглото. Ще ми е интересно да чуя коментар по тези си наблюдения, за да мога да си изградя окончателна оценка за произведението.

Определено разказът който най-много ми допадна в ПГ5. Според мен трябваше да си е отделна книга, а не част от сборника - обемът и класата са му достатъчни за самостоятелно издание. Включвам се много късно и по добрите и лошите страни е изписано достатъчно, така че ще се огранича само в споменаване на 1-2 недостатъка, за да ги няма в следващата творба на автора
Навремето бях чел първата версия като излезе. Това бе отдавна, но спомените се върнаха (защото още тогава онази кратка версия ми хареса) и просто знаех какво се случва накрая. А като знаеш финала се губи част от удоволствието да стигнеш до него (имаш идея какви да са действията ти). Така или иначе въпреки безкрайно чуждия ми корейски сетинг я преиграх доста пъти - любопитно ми беше къде какво се случва. И попаднах на странно преплитане на временно-пространствения континиум. А именно:
При влизане в селото се отправям директно към шаманката (защото имам клонка, която да и подаря). След това се виждам с кралския човек в селото (или шпионин или както там се казва), говорим каквото говорим и той си разпорва корема. Та запалвам му къщата заедно с тялото му вътре и отивам в кръчмата да разпусна от напрежението - а там тоя убавец дето се беше самоизкормил се налива очевидно жив и кьор кютук пиян
Препоръчвам на автора да си изясни временно пространствените връзки с гледане на всички епизоди на Завръщане в бъдещето или поне да прочете подробно В лабиринта на времето

Здравей Мериадок,
Благодаря за добрите думи.
Минаването през 363 не е задължително. В нито един от случаите. Стигането до там е следствие от избор на играча. Точките Познание, всъщност могат да ти свършат добра работа на 387. За да стигнеш до къщата на Са Гуа трябва да изразходиш поне осем точки време.

Здравей vanio 1,

Радвам се, че не съм те разочаровал съдейки по общото ти впечатление.
Относно недостатъка - съвсем прав си! (Еииишшшшшш, знаех си, че сме пропуснали нещо!!!!) Ще обсъдя с редакторския екип как най-лесно да излезем от ситуацията и ще го пуснем в ерата. Имам идея как да стане, но искам да го обсъдя с тях. Благодаря ти за "острото око"!

ПП. "Еиииишшшшшш" на корейски е доста пиперлива псувня.

То излизането от ситуацията не е трудно - проверка на входа на кръчмата дали човека вече не се е гътнал с някоя кодова дума взета при смъртта му и така изключване на опцията той да е там.

Да, нещо такова.

Ето го решението:

На епизод 100, ако имате КД "шпионин", отивате направо на 120. На епизод 120, ако нямате пари, или не искате да платите на кръчмаря - напускате кръчмата - епизод 122.

То като се обърне каруцата, пътища много. Но тъй като произведението вече е на хартия, това което предложих ми се вижда най-удачно.

Спасе - ти и твоите дописки - пътят е 388 - 407 - 387.

Много хубава КИ. Както писах и на Леидрин, много ме зарадва умението Шаманизъм.

Нямам забележки към нито една част, но може би бих подходил малко по-различно към уважаемата госпожица финален бос. Смятам, че Кумихо има много потенциал да излезе от изцяло черните си краски. Щеше да е много хубаво да има опция да се сприятели с Хуаранг, а защо не и да бъде игрален герой.

Разбира се, това съм аз и си имам моето специално мнение за всякакви дяволи, сукуби и други демони.

Много ми се искаше да не умира, за това се опитах да я пощадя, но уви... Сигурен съм, обаче, че ако автор беше Колин Уолъмбъри това щеше да е правилното решение.

Благодаря ти, Рони,

Мнението ти значи много за мен, още от онзи ден, през септември 2011, когато се регистрирах тук, Хубаво е, че се връщаш. Надявам се, за дълго този път.

Не съм чел предишния вариант на играта, само съм го прелиствал, но си личи огромният труд, който е хвърлен, за да се достигне до сегашното му ниво.

Интересният и необичаен сетинг е първото, което ме грабна. Някъде преди нова година бях присъствал на една лекция, където говориха за деветоопашатата лисица, наред с други митологични персонажи. Още тогава ми стана интересно и се радвам, че имаме българска книга-игра, която ползва за основа тази легенда. След като прочетох играта, се зарових за повече инфо в уикипедия. Нещото, което ми направи впечатление е, че кумихо при определени условия може да придобие истински човешки облик и да изгуби чудовищния си образ. И тук ще се съглася с Рони, че бих предпочел финалът да даваше възможност и за такова развитие на нещата. Още повече, че информацията, която бях намерил в селото, ме остави с впечатлението, че момичето, дори и обладано, не представлява истинското зло.

Като механика играта беше малко тежичка за мен, макар че оценявам усилията, вложени в напасването на всичките елементи. Литературният стил е на много добро ниво. Взаимовръзките на героя с някои от другите персонажи също бяха интересно замислени. Диалозите звучаха достоверно. Особено ми харесаха моментите с откровенията на Тан Но - звучаха наистина като някаква прокоба, като тегнещо зло, от което няма спасение. За жалост може би тъкмо това ми изигра малко лоша шега, защото създаде прекалено високи очаквания за мрачна и всепоглъщаша развръзка, които не бяха докрай оправдани.

Като цяло наистина много добра книга-игра, чието продължение също ще очаквам с интерес.