Ревюта и коментари на "Хуаранг и Кумихо"

Разиграх много варианти, но така и не стигнах до 30т. Познание. Много от вариантите за трупане на точки се изключват взаимно и не намерих начин да мина 22, при това с две използвания на умение "Късмет". Два пъти ползвах "Шаманизма" и имах чек за "Самоконтрол".
Някой стигал ли е 30 Познание реално?

Най-после стигнах и до пълната версия на Хуаранг и кумихо.
Литературата в това произведение е на доста прилично ниво и в това отношение според мен превъзхожда всичко, което съм чел и от старата, и от новата вълна. Неведнъж след критика към литературата в други книги-игри съм срещал контрааргумента, че "това все пак е книга-игра, а не роман и няма как нивото на литературата да е като в роман". Ами Хуаранг и кумихо е пример, че всъщност може да има и такова животно - книга-игра с добра литература. Не че няма мегдан да се подобри и още, но дори на моменти да ми се е струвало, че някое изречение е можело да се напише и по-добре, никъде в текста не видях момент, който да определя като слаб и да ме подразни.
Харесва ми приказната атмосферата. По-голямата част от диалозите са доста приятни. Героите с малки изключения са добре изградени като характер и колорит.
В игрово отношение почти всичко е изпипано много добре. Не ми допадна толкова, че проверките на умения са като че ли твърде много спрямо изборите, а самите избори често бяха твърде прозрачни. Имаше и избори, които ми се сториха твърде слепи или подвеждащи. Един пример е, когато
След това пък при разговора ми с кмета
Хареса ми идеята да изразходваш различно количество КИ в зависимост от нивото ти на владеене на съответното умение, но пък не разбрах защо е това ограничение да не можеш да имаш повече от едно умение на ниво Легендарен. Не знам дали нещо го налага, но щях да се изкефя ако можех да развия две или повече умения до максималното възможно ниво.
Доста ми хареса на финала , но пък после останах разочарован колко бърз и лесен беше същинския сблъсък с кумихо. Надявах се на нещо по-епично като финал.
Друго нещо което не ми хареса са илюстрациите, които ми се струват доста претупани и наивни като рисунък.

В заключение, Хуаранг и кумихо за мен е едно от най-добрите произведения в жанра с много повече достойнства, отколкото кусури и доста се доближава до идеята ми за идеалната книга-игра - увлекателна история, добра литература и атмосфера и грамотно направена като игра.

Оценка: 8/10

Благодаря за високата оценка! Радвам се, че историята и играта са ти доставили удоволствие. Може би, като автор, с времето намирам все повече кусури в тази първа част, но пък те са нищо в сравнение с удоволствието да пътешествам и приключенствам в колоритния свят на Древна, дори бих казал Легендарна и несъществувала Корея. А ако се харесва и на други - какво по-хубаво от това.

Кучето е най-верният приятел на човека. Ако нещо друго не става ясно от този разказ-игра, то поне това е сигурно. Може да се приеме като "спойлер", но успях да изиграя играта от първия път, мисля, наистина благодарение на него. Но истината е, че си давам сметка колко много вариации за изиграването и' има, благодарение на многото кодови думи. Т.е. и без него играта сияе в пълна светлина. Давам си сметка, че това ревю няма как да е пълно при условие, че не съм експериментирал с поне няколко преигравания, но в крайна сметка разказът-игра ми хареса дори така, вероятно трябва да оставя възможност да отлежи и след време пак да повторя. Със сегашното "познание" ще е по-скоро машинално игране, а такова определено не обичам.

Сега за играта като такава. Лично аз нямам съмнение, че странстващият хуаранг прилича изключително много на нинджата от Пътят на тигъра. Стилистично някак още с тренировката в началото и поемането на мисия, разклонения път в самото начало и ситуациите, на които се натъква... Всичко това ми напомня на гореказаната поредица, но това е извършено по чуден начин. Т.е. ненатрапчиво и въпреки всичко оригинално, с достатъчно нововъведения и оригиналност, които да не те карат да се чувстваш в кофти римейк. Тъкмо напротив, с радост бих прочел/играл още в този свят някое друго приключение. И тук е мястото да дам своят "дисклаймър", че не съм играл друга версия на разказа, за която пишат другите потребители в предните коментари, та не мога да правя сравнение между тях.

Давам си сметка (и по другите мои ревюта), че винаги съм най-критичен към сетинга. Т.е. дори с идеален геймплей понякога книгите-игри страдат от липса на вариативност що се отнася до история, свят, митология и т.н. Тук случаят не е такъв, хареса ми както описанието на света и повествованието, така и цялата концепция на далечна Корея. Винаги съм смятал, че да се бяга от клишетата на Китай и Япония е плюс, дори като бледен юноша имах мерак да следвам тъкмо кореистика. Хахах, каква я мислехме, каква стана...

Наскоро имах възможност да стрелям с истински лък за сефте (благодарско, адашче) и някак си отръки ми дойде да използвам това умение на легендарно ниво, все пак предполагах, че в една корейска история наистина то ще е най-важното такова. Все пак, това е корейският национален спорт и последните десетилетия печелят всички олимпийски игри безапелационно, но за жалост в тази игра ми се наложи да употребя стрелите само веднъж. Туй го споменавам само с мисълта, че може би не са доизкусурени всичките вариации за уменията, но пък се връщам и към началото. От една игра, трудно мога да го преценя, но с това и кажи речи ми се изчерпва критиката към "Хуаранг и Кумихо". С това и с издайническото Кумихо, все пак като знаеш че злият дух превъплащенец е врага, някак си малка част от съспенса в края се губи.

Литературата и диалозите са на много високо равнище, а речникът с чуждиците също на место. Така де, не е нужно да пишеш научен труд, но дори с малко-по сложен език се постига понякога чудно вкарване в атмосферата на играта. Рисунките инак са на високо ниво и някак си направо ме е яд, че не са ги ползвали за корицата на цялото томче. Определено блести.