Ревюта и коментари на "Хотелът"

Хареса ми.
Въпреки че ми се стори трудничка, ми достави удоволствие да разкривам мистерията около хотела, да надниквам в мислите на хората, да манипулирам поведения, да поглеждам към миналото и т.н.
Атмосферата е красиво пресъздадена, като самият процес на четене върви меко и гладко. Стилът на авторката е толкова добър, че дори и скучноватите моменти в историята не те карат да я зарежеш. Хареса ми, че не можах да разбера мистерията дори и до края на първото ми изиграване. Личи си, че е вложена доста мисъл и труд върху детайлите. За такава игра е нужно да се внимава много в логическите взаимовръзки, а тук са ОК (доколкото успях да видя).

Някои минуси:
Трудна е и е нужно да се преиграва, но след един-два прочита цикленето започва да досажда, губи се хубавата атмосфера от добрия стил на автора.
Към края на играта ми липсваше покачване на напрежението, съспенс, борба...
Сякаш играя Щурмберг в Хотел в България (това е и предимство)
Намерих логическо несъответствие при преходи: 98 - 96 - 63 - 98 - 96

Таззи КИ ме накара да преигравам няколко пъти, а това не се случва често
Поздравления

И на мен ми хареса много

Атмосферата ме ''вкара във филма'' - по едно време някой блъсна вратата на входа на кооперацията и се постреснах, а тъкмо бях прочел откъса в мазето... Изиграх я от първия път - като преслушаш всички и отидеш навсякъде ти става ясно кой трябва да е лошия, макар, че си признава много лесно - там можеше да има още някаква уловка как да го накараш да си признае с новите си способности, може би щеше да е още по-зарибено. Дневника също не е затормозяващ изобщо, времето е добре направено, но Досега тази игра ми е фаворит като съм прочел нея и Принца и само започнах корееца и за сега съм до яденето на едно куче... Поздравявам и авторите и издателите за избора на произведенията.

Така... Прясно прочетен е Привание Герой брой 5. Разликата с първите броеве е голяма и трябва да отбележа възходящата градация на изданието. ПГ5 е много сериозно произведение и авторите там са се представили на ниво. Започвам с коментар за Хотелът, защото този разказ ме впечатли най-силно.

Слабости: На няколко места има възможност да запишеш една и съща кодова дума два пъти. При един два прехода имаше въпорос дали притежаваш дадено качество за да направиш нещо, а ти си на епизод на който су дошъл именно след като си потвърдил , че го имаш Като цяло дреболии свързани с оформлението.

Иначе цялостното ми мнение за Хотелът е, че това е абсолютен шедьовър в жанра. Много отдавна не съм попадал на книга, която да изчета на един дъх. Историята е супер интересна. Литературата е на високо ниво. Авторката се е оправила много добре в криминалния сюжет и вплитането на сюреалистични елементи. Самата история, представена през погледа на главната героиня предизвиква огромен интерес и любопитство да разбереш какво се е случило. Историята би била супер интересна , дори и да не беше книга-игра.

И все пак тук е надградено - играта определено е изпипана до най-малкия детайл.. Нужно е да мислиш логически, трябва ти малко късмет и умение да преценяваш правилно действията си, защото нямаш време да пробваш всичко. Има и някои лъжливи улики - досущ като в истинско разследване. Играта е така пипната, че просто те засмуква и не можеш да спреш да играеш преди да си стигнал успешния край (аз не успях от първите няколко пъти).

Искам да отбележа, че самия начин, по който се водят играта и разказа е доста смел и иновативен, но е направен дяволски добре.
Тази книга направо счупи скалата на кефомера (ако оценяваме по това). Може и да е субективно (то всяко оценяване е донякъде субективно), но бих дал оценка 10 по десетобалната скала на Хотелът. Препоръчвам книгата на всеки, който харесва загадките, логическото мислене , качествената литература и балансираната, трудна игра. С това произведение авторката ме спечели за фен и ще чакам с нетърпение следващите и книги.

Първо изиграване

Много добре изградена загадка и внимание отделено на всеки детайл от историята. Сякаш авторът е написал историята, а след това я е разпилял на парчета, надписал е парчетата с кодови думи и умения, забъркал ги е в един коктейл от време и пространство, добавил е щипка безплътност и е написал всичко това отново. С други думи! Отличен (6)

Стилът е отличен, трудността е налице, преиграваемостта е на високо ниво. Страхотна работа!

Благодаря на всички коментирали за отзивите! Приятно изненадана съм, че разказът ми се приема толкова възсторжено. Като първата жена в поредицата се радвам, че се представям добре.

Искам още веднъж да подчертая заслугите на целия екип за окончателния вид на "Хотелът" - всички редактори много помогнаха за изглаждането на механиката и логиката на текста. Наистина без тях той нямаше да е това, което е!

Намерих логическо несъответствие при преходи: 98 - 96 - 63 - 98 - 96

Прав си, тук може да се получи неприятно зацикляне, което съм пропуснала. Е, надявам се да няма други такива места!
Повтарянето на кодови думи е нарочно - идеята е важни факти да могат да се научат по различни пътища, защото в противен случай играта в този си вид би била невъзможно трудна за минаване.
Колкото до лошия и финала - да, можеше да се вкара повече драма там, но вече бях с към 10 хиляди думи над препоръчителния обем... Не че това е извинение, де, важното е, че се уча в процеса на писане Всъщност сега съм леко притеснена, че ще ми вдигнете летвата на очакванията, ако напиша нещо ново...

Krassy писа: писа:

Намерих логическо несъответствие при преходи: 98 - 96 - 63 - 98 - 96

Прав си, тук може да се получи неприятно зацикляне, което съм пропуснала. Е, надявам се да няма други такива места!

А за какво става дума тук всъщност? Аз нямам сборника при мен, но във файла, който съм озаглавил last, преходите от 96 са към 87 и 54, не към 63...

Anardil писа: писа:

Krassy писа: писа:

Намерих логическо несъответствие при преходи: 98 - 96 - 63 - 98 - 96

Прав си, тук може да се получи неприятно зацикляне, което съм пропуснала. Е, надявам се да няма други такива места!

А за какво става дума тук всъщност? Аз нямам сборника при мен, но във файла, който съм озаглавил last, преходите от 96 са към 87 и 54, не към 63...

Изиграх я само веднъж, затова написаното може да се брои като първи впечатления. Като я изиграя няколко пъти ще напиша пак мнение.

Много добре написана книга-игра. Все пак Краси си е опитен автор, така че там нивото на литература е нормално да е добро. Самата тематика: абитурентски бал, бивши гаджета хич не ми я интересна, но успях да се абстрахирам от това Книгата има готина атмосфера, заинтригува ме доста. Определено след конкурсната версия е хвърлена страшно много работа по геймплея и това още повече е вдигнало нивото. Браво.

Явно съм бил голям карък, защото в началото така и не намерих къде се взема умението Психометрия, а после във всеки епизод имаше опция да го използвам. Това може би спести много Време, защото до 5 часа имах чувството, че обиколих абсолютно навсякъде. Даже това време ми стори абсурдно много. Не знам, може би защото нямах Психометрия или, защото не изпозлвах много Шестото чувство. То голяма полза нямаше от това обикаляне, защото хич не успях да се досетя кой е убиецът.



Накрая, реших да хитрея и използвах Шестото чувство малко преди 5 ч. и скочих на 5:45 или нещо такова, което се оказа много преебаващо за следващата част, където буквално веднага влязох в шестия час. Имаше няколко момента (сега книгата не е пред мен), които бяха wtf. Попадах в ситуация, където ми представяха хора като Огнян и Мишо (мисля) и опции да избера за тях, а тези хора ги срещах за първи път в приключението. Явно е свързано с това накъде съм тръгнал преди това, защото нямах никакъв спомен да съм се срещал с тях или да ми е обяснявано кои са те. Абе като цяло, много зле се представих, добре че беше трипръстната система. Дано следващите изигравания да са ми по-добри.

Като цяло: много добра книга-игра. Поздравления за Краси и за редакторския екип. За съжаление, всяко преиграване след първото ще носи много малка част от удоволствието, което носи при първото изиграване, което е жалко за книга с толкова "сложен" геймплей. Може би някакви ачийвмънти или оценка биха помогнали в тази посока, но за съжаление няма такива.

Първо изиграване - абсолютно неуспешно!!! Нямам търпение довечера като се прибера да се заема пак, защото ми се разкри само малка част от историята...
имам едно питане по отношение на играта - когато си бил на първия ежат и се върнеш на еп 54. (разпределителния за етажа) не се прибавят никакви минути, а когато си бил на втори етаж и се върнеш на разпределителния (епизод 69) се прибавят по 5 минути... (така натрупах сигурно 20 минути поне)
Само питам не е ли по-редно тези 5 минути да важат, само ако се качваш от първи към втори етаж?

Monevwww писа: писа:

имам едно питане по отношение на играта - когато си бил на първия ежат и се върнеш на еп 54. (разпределителния за етажа) не се прибавят никакви минути, а когато си бил на втори етаж и се върнеш на разпределителния (епизод 69) се прибавят по 5 минути... (така натрупах сигурно 20 минути поне)
Само питам не е ли по-редно тези 5 минути да важат, само ако се качваш от първи към втори етаж?

Ами да, по пътя на логиката си прав Предполагам, че това съм го пропуснала. Във всеки случай сега не се сещам за никаква разумна причина тези минути да ги губиш всеки път, когато се връщаш на същия етаж.

първо изиграване - неуспешно- минах . Второ изиграване - също неуспешно . Трето изиграване - успешно. дотътрих се до . Засега мога да кажа, че Хотелът просто блести и като сюжет и като игра. Ползвана е механиката на Щурмберг и Вълча дупка с минутите, но по-наттък ще пиша подробни ревюта, само ще кажа че тази механика ме грабна, с южетът - тип криминале "а ла Щурмберг" ме грабва още повече. Илюстрациите са разбиващи.

Монев, не си прав на плажа или в градината също губиш време в събиране на улики, това не става на секундата. Идеята е, че трябва да си разчетеш времето, но като цяло очаквах избора на време да е по-стеснен. Друга ми стана неприятно - на няколко пъти някои думи имах възможност да ги записвам отново и отново - например А не получавам никакъв бонус когато запиша някаква дума втори път, но - хайде. Освен това обърнах хотела наопаки, а не открих пустата ??? но като цяло играта е страхотна, както казах по-късно ще пиша ревюта, засега - само бегли впечатления.

Така. Първо искам да кажа, че Хотелът е просто жестока книга игра. давам и 6+ ( и то само защото не мога да и дам 7) по шестобалната система. Както се казва на езика на атестациите - това е книга ААА. трите А-та, тоест "Дъ Фърст", най-доброто.

Ще започна с илюстрациите - направо къртят, особено сюреалистичнита рисунка на страница 180 е направо разбиваща. . Не че другата е лоша - но тази е много добра.

За сюжета - хорър -криминале в духа на Щурмберг и отчасти - на Съновидение. Краси е взела най-доброто от тези книги-игри като атмосфера, и го е пренесла на българска почва. Браво на нея! винаги адмирирам, когато имаме книга -игра в която действието се развива в България- Вълча Дупка, Убежището, Вещицата, Ловец на Таласъми и т.н. Още повече адмирирам, че Краси излиза с името си. Този сборник е изключително приятен за четене в него има силни заглавия.

Литературата едва ли е нужно да ви казвам, че е блестяща - все пак това е Краси Стоева, та блести преди всичко с литература.

механика - Оценявам силно механиката. Впрочем именно идеята за такава сложна механика ме изненада приятно у Краси, очаквах нещо с повече литература и по-малко механика. Браво! уцелила е правилната механика - тя не е сложна и в същото време не е проста. По принцип освен че сюжета като идея имитира Щурмберг, механиката също е взаимствала идеята за 5-те минути ( във Вълча дупка те бяха 30) и сега нека някой да не си помисли, че укорявам Красимира, съвсем не. Напротив радвам се, че се е осмелила да работи с тази мъчна механика, тя е много напредничава и дава много възможности за комбинации (Впрочем аз много харесах и Щурмберг - по същите причини по които харесах и Хотелът - сюжет,, илюстрации, механика).
Искрено се надявам тази механика да се наложи. Също така искам да обявя, че жанра Криминален (психо)трилър не бе достатъчно развит в книгите -игри, много се радвам да видя, че се работи по-него.
Изключително ми допадна това, че историята се разкрива на части, както и че има "таен епизод" на който да провериш доколко добре си се справил, а също и няколко възможности да завършиш - по-добре или по-зле. Хареса ми, че дори след като спасих героинята остана един отворен финал с елемент на леко психо.
Това което не получих във "Съновидение" го получавам в "Хотелът". В "Съновидение" имаше един приятен психо-разказ и...никаква игра. Една железница и толкова. В "Хотелът" Краси е успяла да направи чудесен разказ, но да не забравя най-важното - играта.

Много ми хареса списъкът, с който се сдобиваш - нововъдение в книгите игри, но пък интересно. Също и схемата, на Хотела е доста полезна, а най-много ми помогна графата Време и оцветяването в нея. ОТначало си мислех, че имам 5 часа общо, а то било време от 2 до 5 часа. Като погледнах схемата и разбрах всичко.
Няма да отричам, че хората които не обичат да се мотаят насам - натам играта няма да им хареса, но почитателите на игри от типа Подземия и Дракони, според мен ще бъдат възхитени - целта е да се събират улики, а това става на принципа "да претърсим навсякъде за времето което имаме"

Пожелавам на Краси все така да бъде талантлива и да ни радва.

За финал - един виц:
ЕДин човек отива да гледа криминален филм, и когато трябва да се плати билета купува скъпо място, след което плаща с монети. Ядосаната служителка изчаква да започне филма, отива до него и му казва "Убиецът е попът"

илюстрации - 6/6
Механика 6/6
сюжет - 6/6
.литература 6/6
кефометър 6/6

Честно казано се радвам, когато се затруднявам с книга-игра. То може би и това е причината да харесвам ББ, но това е друга тема
Та Хотелът и на второ изиграване не успях да стигна до Епилог, а само до епизод 177. На третото ако нямаше ограничението да се мотая до 5:00 часа щях да си я приключа историята сигурно за час.
Сюжет - Та ти си Алекс. Абитуриентка, която отива с класа си на втори бал в някакъв хотел край морето. Е, историята започва от момента, в който ти не си точно Алекс, а нейното астрално тяло, защото физическото ти...абе и ти не знаеш къде е. Историята е приятна, напомня чиклит, но с голяма доза на криминале и малка щипка свръхестествено. Епизодите са дълги и описателни и трябва да се четат внимателно, защото ...дяволът е в детайлите! А Краят (който и да е от вариантите) е страхотен.

Браво на Краси за увлекателната история хубавия начин, по който я представя!
Игровата механика - евала за перфектното изпълнение на механиката стил Щурмберг Времето е както много, така и малко, на първи прочит сам установих колко е недостатъчно! Това, че може да стигнеш до края (този с Епилога, но и не само) по няколко начина също е ок.
Тук имам една малка препоръка, трябвало е да се помисли за постижения, оценка или нещо подобно, това щеше да вдигне преиграеваемостта на историята (аз съм и фен на такива неща, както знаете де...) , защото наистина както и Никсата е писал всяко преиграване след първото е с по-малко удоволствие. - Още не е късно!
Примери : - трудно ниво - започваш от 3 часа.
Ако си събрал за всяка от следните кодови думи ... получаваш 5 точки. Максималната оценка е ...
Оформление - илюстрациите са хубави и пасват на история. Схемата на хотела е много полезна и добре направена. Дневникът е супер, въобще ок са нещата.
Удоволствие - Историята е страхотна. Механиката също! Книга-игра, която определено доставя удоволствие!

Историята е страхотна и е истинско бижу. Има някои дребни неща, които не ми допадат, но те са незначителни.
И ако Петият принц беше леко, лежерно и непретенциозно произведение, което доставя удоволствие, то тук удоволствието се крие в това да се потопиш в историята!

Благодаря за новите мнения! Всеки коментар по определени аспекти на сюжета и игралната система ми помага да натрупам опит, който ще ми бъде полезен, ако пак реша да напиша нещо интерактивно. Похвалите ме мотивират, а забележките ми дават идеи за подобрения, така че няма лоша обратна връзка

Аз самата си приемам "Хотелът" като дебют в книгите-игри. Не че Мая не е книга-игра, това е ясно, но там механиката е по-скоро мисловен експеримент от типа "дай да видим какво ще стане, ако...". Там няма правилни и грешни отговори, нито това, че героинята прави нещо добро и разумно, винаги й гарантира успешен финал.

В "Хотелът" направихме истинска игрална система, която благодарение на целия екип много се обогати и разви. До последно ни хрумваха нови решения и възможности, като доста от тях успяхме да приложим в текста. Сега продължават да ми хрумват, но в един момент човек просто трябва да спре Книгата стана трудничка и това е предпоставка за преиграваемост. Иначе ако си разбрал кой е убиецът, не знам дали някакви системи на оценка или нива на трудност биха те мотивирали да играеш отново. Жанрът си има предимства и недостатъци

Още нещо. Никой не ме пита, ама аз да си кажа, докато е жива темата: в разказа има скрит епизод, дори два, ако броим