Ревюта и коментари на "Хотелът"

Призрачен дедектив Безцелното циклене по епизодите само подчертава призрачната атмосфера на безисходност.
Някъде към три и половина обаче, регулярно започвам да губя представа за отчетеното време
Всичката тази призрачност ми припомни един разказа в "Зона F" който много ме беше впечатлил едно време - главния герой преживяваше на пръв поглед странни случки, а в края едновременно с читателя, намирайки тялото си, разбираше, че всъщност е призрак
Признавам си, никак не ме бива в разгадаването на криминални загадки и след поредното преминаване в света на сенките просто прелистих повечето варианти, докато "вляза в час" с историята. Която от своя страна ми се стори недоразказана, напълно в стила на призрачния мистицизъм
Поздравления на Красимира за изключителната хрумка - КИ с главен герой призрак.

Krassy писа: писа:

Има също един да кажем "по-нестандартен" край, ако използваш Шесто чувство във финалната фаза. : [/spoiler]

Визираш този край който започва с август 2017-та нали?

ze BG писа: писа:

Не, има един култов финал, в който питаш за смисъла на живота, вселената и всичко останало. Мен ми е любимият.

Отговорът отдавна е 42

Някой да напише къде е нестандартния финал, че се побърках от любопитство и искам да го прочета, а не го намирам.

Иначе както Торо отбеляза силата на книгата е в загадката и в начина , по който е представена. След първо успешно прочитане се губи магията, но пък историята си е интересна и след време пак да я препрочетеш. Точно за това авторката се е справила брилянтно - преди разплитане на загадката са нужни няколко преигравания и осмисляне на различни детаили. Трудносттта е пипната така, че хем да иска преиграване на книгата , хем да не те отчаива, че е невъзможна. А магията идва от това, че историята е предстваена толкова интересно, че те засмуква и те кара да четеш с настървение, докато не разбереш какво се е случило. Именно заради тези трудности по достигането на баланс и необходимите писателски умения , за да се представи по подобен начин историята до сега не съм виждал нещо толкова добро на тази тематика.

Искам да попитам Красимира има ли вече планове за следваща книга и кога можем да очакваме нова игра от нея

ПС: Ба, станах Нещо някакво такова с тоя пост. Трошач п ме кефеше

BERSERK, ако още търсиш нестандартния финал, до него се стига


По другия въпрос: въртят ми се в главата няколко нови идеи за книги-игри, но аз пиша бавно и ми е трудно да прогнозирам кога и дали изобщо ще ги завърша. Включително имах идея и за нещо като продължение на Мая т.е. в духа на Мая, но с други герои, само че този проект нещо зацикли. Ще видим

УоУ! Алтернативния финал ми хареса повече от стандартния!

Този разказ също ми допадна. Имаше някои описания, които звучаха дървено, но историята беше интригуваща и книгата игра уникално разработена (поне за мен). Препоръчвам го на старите фенове на книгата игра.

Брей , вярно алтернативния финал е по-готин. Все пак:

Ядосах се, умрях, прочетох го пак, пак загинах, вбесих се, прочетох го за трети път и най- сетне го завърших успешно. Постоях, почудих се, почнах да го препрочитам за четвърти път. Най- вероятно ще има и пети.

С две думи - произведението е на много високо ниво, може би...дори е най- добрата книга- игра, която съм чел от Новата вълна, поне до момента. Краси може да пише.

Механиката, която за пръв път се появи в Щурмберг, за мен е по- добре реализирана в "Хотелът". Може да се каже, че вече има специфичен криминален субжанр в книгите- игри с утвърдена механика. Това, което ми хареса повече от Щурмберг, е че имаше яснота по отношение на времето, знаеш правилата на играта още от началото, а не се опитваш да метагеймваш. Хубавото на подобен тип произведения е, че са много косистентни откъм игра, тъй като сe развиват на ограничено простраство за кратко време. Дали е възможно да са по- широкообхватни е отделен въпрос, може и да се пробва в тази насока в друга книга- игра.

Това, което не ми хареса, е "сетингът", но това е лично предпочитание.

Поздравления!

Да напиша и аз няколко думи
Автор жена, главен герой призрак на тийн мацка - та не можах да реша какви очаквания да имам. Но много ме впечатли. Криминална история, която преиграх много много пъти, а и продължих да ровя разклоненията. Браво - такива попадения искам
А сега още няколко думи: Първия ми опит беше провал. Втория (или май третия) оцелях, но без никаква идея кой е вагабонтина. Та почти бях се отчаял, че не ставам за елементарно разследване и ме озари идеята, че автора е жена, а аз като виден непознавач на женската логика е абсолютно нормално да не я схвана. Та взех да си преглеждам разклоненията и лека полека навързах нишката на историята (и женската мисъл ). Много добре е замислен и използван фактора време, от уликите има както истински, така и такива, които е възможно да доведат до заблуда. Има неща за изчистване, но ако това е първи опит в интерактивния жанр се е получило повече от добре.
Успешния финал не ми допадна. Ако се планира продължение - ОК, но ако е просто ей така за по-оригинално и да се избяга от стандартния щастлив край - създава се усещане за нискобюджетен хорор.

Благодаря за отзива! Радвам се, че като цяло разказът ти е допаднал.

По темата за женската логика искам да кажа, че в първоначалния си вид механиката беше по-различна (и с повече недомислици, разбира се), а загадката по-лесна за разрешаване. За да се усложни до този си вид вината (или заслугата) е до голяма степен на редакторския екип, който е изцяло съставен от мъже Е, някои врътки, взаимоотношенията на героите и фалшивите улики са си от мен, признавам си.

Продължение няма да има. Финалът е в рамките на типичното за жанра клише. Някои хора се кефят на такива неща, други - не. Ще ми е любопитно, като събера повече мнения, да си направя анализ дали в случая слагането му е било удачно

vanio_l писа: писа:

Успешния финал не ми допадна. Ако се планира продължение - ОК, но ако е просто ей така за по-оригинално и да се избяга от стандартния щастлив край - създава се усещане за нискобюджетен хорор.

Aко на някой не му е харесал финалът - аз поемам напълно политическата отговорност:

Хареса ми разказът - за пореден път произведение със системата на "Щурмберг" се получава много добре. Може би тук е моментът да изкажем благодарност към Сикамор, че измисли криминално-куестовия субжанр в книгите-игри Лисичков казва, че яснотата при разписването на наличното време е голям плюс. Съгласен съм донякъде с това. И аз бях изтъкнал подобна забележка при коментара си на "Щурмберг", но след "Хотелът" и "Вълчата дупка", вече имам малко по-различно мнение. Да - играта печели от това времето да е ясно разписан ресурс. За съжаление атмосферата губи. Ако не знаеш с колко време разполагаш се създава допълнително напрежение и съспенс, които са огромен бонус в криминалните произведения. Може би занапред трябва да се търси някакъв междинен вариант...
За историята. Неориентираните "средностатистически" тинейджърки не се нареждат високо в списъка ми на любим тип протагонисти(за разлика от надстатистическите от "Life is strange", които са ми в топа), но не бих казал, че бях подразнен от избора на герой или сетинг. Сюжетът предоставяше необходимата интрига. Разкриването на загадката е трудно, което е голям бонус за такъв тип произведение. Ако до успешния край се достигаше лесно, за мен това би било огромен недостатък. Не съм убеден, че ми хареса включването на свръхестествения елемент. По принцип съм голям почитател на този микс - свръхестествения трилър, но някак си ми се струваше, че тази история е по-скоро чисто крими. Имаше достатъчно предпоставки за това:
Предполагам за включването на свръхестественото, роля е изиграло и От друга страна хоръра си е хорър - никога не е излишен На мен много ми хареса краят (онзи край дето се питате дали ви харесва. Алтернативният със смисъла на живота не съм го намерил, а ме заинтригува. Как сега да изваждам пак книгата, след като я прибрах зад серия фигурки на Дънджънс енд драгънс, които много мразя да преподреждам...)
Като цяло - доста добре се е получило