Ревюта и коментари на "Хотелът"

Дали воден от усет или заради нещо друго, но още от първото изиграване, превъртях играта, което ме изненада. Бях уверен, че не съм събрал достатъчно улики и че не напредвам правилно, затова се шашнах, когато в един момент се озовах на ЕПИЛОГ. Ще направя обзор на това, което ми се стори по-важно, без претенции за изчерпателност.

Краси се е постарала и литературата е добра. Абитуриентското афтърпати, като сюжет, макар и актуален за младежите днес е далечен на хората от моето поколение. Историята започва с това, че на Алекс нещо ужасно и се е случило и тя се опитва да научи, какво е то. Забележките, които имам, касаят основно прилагането на правилата на формалната логика, тъй като именно те изясняват основната история.
Текстът е добре структуриран и рядко има необходимост от някакви корекции и ако това се налага е по-скоро от редакционно естество. С цялото ми уважение към свършената работа и в тази насока! Например: В геймплея не ми хареса, че конкретни кодови думи, като дете, идилия, телепатия, обувка и т.н. може да ги получаваш в текста по-цели три пъти. Разбирам, че героинята влиза в ситуацията през различни "прозорци", но това е можело да се избегне. Доста го карах на шесто чувство, телепатия и внушение. Историята изисква и ползване на психометрия, но някакси се оправих и без нея. Въпросът с отчитането на времето е уреден балансирано и то е предостатъчно за разплитането на историята. Интерактивността е сравнима единствено с Щурмберг и тук тя страда от това, че веднъж обходил помещенията и подслушал разговорите, те не ти носят нова информация при преиграването и съответно се губи интерес. В Заключение съм длъжен да отбележа големия потенциал на Краси, който тя има и умението и да изгражда добра литература с интересни диалози. Но според мен, може още повече. Ще е жалко ако спре до тук. Желая успех!

Благодаря за откровеното и изчерпателно мнение, Zort

Ти си първият човек, който е стигнал до епилога при първо изиграване или поне първият, който го казва Радвам се, че е възможно това да се получи, независимо дали на късмет или при много внимателно четене, защото по принцип не харесвам книги-игри, които изискват задължително няколко прочита за достигане до най-добрия финал.

Повечето ти забележки са уместни и наистина в някои отношения историята би могла да се разгърне още по-добре и да се изчистят неточности. Липсата на достатъчно бета тестери определено повлия в негативна посока.

По въпроса за абитуриентския бал вече започват да се натрупват мнения, а именно дори хората, които имат много положително отношение към "Хотелът", харесват разказа по-скоро въпреки сетинга. От друга страна повечето потребители тук сме около или над 30-годишни и едва ли сме представителна извадка за аудиторията на сборника. При всички случаи обаче обратната връзка е полезна.

Моля те, сложи в спойлер

Рискувам да се повторя с предишните мнения, изброявайки какво ми е харесало - ще спомена само уникалната идея със... състоянието на главната героиня. Радвам се също, че Краси започва да вкарва повече игра (за мен дори е достигнат оптималният баланс, повече от това би ми дошло, ами в повече ). За добрия литературен стил мисля че няма смисъл да говоря. Много малко не достига на "Хотелът" да бъде перфектен.

И тук вече ще се повторя - причината за мен е сетингът. Предполагам, че е оправдано, ако е търсена определена целева аудитория. Вярно е също така, че е добре човек да пише за това, което познава. А ние познаваме най-добре нашата си, българска действителност. Но явно в мен все пак говори ескапистът, защото ми се ще когато чета (не само) книга-игра, да избягам именно от тази наша действителност. Къде по-интересно би ми звучала същата, или подобна история, ако действието се развиваше по време на прием в някакво викторианско имение. Мисля, че тогава по на място биха били и отвъдните нюанси (които между другото ми се щеше и в сегашния вид на историята да бъдат още по-засилени). Да, може би призрачното имение е клише, но това е точно онзи случай, когато клишето би стояло на място.

Така че, ако Краси ми позволи едно лично желание за следващата си книга-игра, то ще е действието да се развива извън сегашното ни време и място А че искам следващи книги-игри от нея, в това няма никакво съмнение.

За моя собствена изненада ми допадна страшно много, и естествено - понеже от първия път не се справих - я прочетох веднага още веднъж!
Почти всички герои в историята ми се струваха достоверни и ми беше много интересно да сглобявам пъзела по изпуснати (или откраднати) реплики, жестове, улики.

Малко се разочаровах че отговорността за злодеянията се пада на Тъмна Сила - при условие че мотивите на извършителя ми се сториха напълно валидни в един реален свят, а и не е като да имаше свръх естествени неща в самата книга... О, чакай...
Изненада ме и точно начина по който се стига до успешния финал - но като казвам "изненада" нямам предвид "разочарова".

Доста добре разчетена игра, дори и да знаеш какво става - пак трябва да си минал през определени места за да е валидно. За съжаление страда от недостатъка на всяка кримка - веднъж разкрита е хубаво да бъде позабравена за да е интересна отново.

Силен дебют, определено силен дебют.

Хахаха, ами определих го като дебют защото съвсем забравих за 7-те живота на Мая. Може би и с това трябва да се запозная.

Pe6ka_S_Mnenie, благодаря ти за отзива!

Много се радвам, че "Хотелът" ти е харесал. Няма да се уморя да повтарям, че финалният вид на книгата до голяма степен се дължи на работата на целия редакторски екип, който изключително много ми помогна и продължава да ме мотивира и сега с работата по новата книга-игра за предстоящия сборник

По въпроса за дебютите - да "Седемте живота на Мая" е дебютът ми, но в интерактивната литература, а не по принцип. Иначе си имам известна творческа биография и няколко самостоятелни книги, както фантастика, така и на чисто житейска тематика. Повече по темата ето тук:
www.goodreads.com/author/show/5125687._
www.plovdivlit.com/autor.php?id=62

В последно време обаче се чувствам изключително мотивирана да пиша именно в интерактивния жанр. Отчасти, защото ми е интересно да пробвам вариации на едни и същи събития и да съставям пъзели, но и до голяма степен заради коректното отношение на екипа на ПГ, обратната връзка, насоките при редакцията и отзивите на фенове във форума. Харесва ми, когато се работи по произведенията не само с професионализъм (имам издадени книги от пловдивските издателства "Жанет-45" и "Хермес"), но и с лично внимание към автора и изключителен ентусиазъм. За мен целият процес с редакторския екип на Призванието е вдъхновяващ.

Ревю на Книжно Момиче за Хотелът.

knizhnomomiche.blogspot.de/2018/03/52.html

След увода и първи епизод ме налегна отегчение, но си спомних, че авторът е авторка и продължих. След като играта започна и се потопих в мистерията, нещата се подобриха. Много ми допадна как е реализирана механиката с време и с удоволствие си отбелязвах минутите, докато се лутах напред-назад. Изненадващо за мен разкрих загадката от първия път. Сторих го повече по интуиция, без да знам конкретната причина за деянието. В крайна сметка литературата не ми бе по вкуса, но крайният продукт се е получил. Струва ми се идеална за зарибяване към жанра на момичета и момчета с момичешка душевност

Доста приятно изненадан бях от разказът-игра "Хотелът". Още при разглеждането на страниците, преди да почна да чета същинската част, от картата на самия хотел и илюстрациите ми стана ясно, че "сетингът" е класически американски. Макар в него героите да са с български имена и някак добре да са адаптирани в такава ситуация, то тя е почти клише от американските филми с паранормални хоръри с елементи на детективска история, но... Има едно голямо НО. Без да съм фен изобщо на преди малко споменатия жанр, мога да кажа, че тази адаптация е изключително сполучлива. Въобще литературата е на високо ниво и доста увличаща, още с първите епизоди играчът се вписва в историята на невинно нараненото момиче и да си кажа честно, хич не разбирам прежди коментиращите, които някак на шега се отнасят към факта, че протагонистът е от женски пол. Разказът тече толкова леко, че всъщност никак не се натрапва половата разлика, освен може би по-задълбоченият поглед на връзката с приятелят и, след като разбира голямата му тайна и влиза в разсъдителен режим. Апропо, точно психологията в разказа е това, което най-много ми хареса: и като игрова механика (с натрупването на умения) и като избори кой и как да проследиш. Така де, да беше направил някой фентъзи разказ, в който главният герой е с шапка невидимка и по аналогичен начин да преследваше, подслушваше и влизаше в мислите на околните, та да се избяга от всичко горе казано, ама не е. Тъй че в много смисли този разказ-игра си остава ненадминат, по мое лично скромно мнение, едно от най-добре писаните неща в жанра.

За илюстрациите и картата на хотела вече загатнах - в американски стил са, което не е като да ми хареса особено, не че има голямо значение. Но може би една идея хотелът да приличаше повече архитектурно на нашенски, щеше да е по-добре. Примерно действието да се развиваше в двореца Врана или нещо такова, хаха. Дневникът беше приятно изчистен и в същото време достатъчно ангажираше при игра. Не помня друга система подобна на изтичащото време, която така да те притиска и в същото време да ти дава свобода на действие (Дали нямаше нещо подобно в Немезис на Върдж, просто я нямам подръка да проверя и сверя). Уменията - много на място (макар да не ги събрах всичките при изиграването ми, пък се рових толкова ), но в същото време незадължителни да изиграеш играта. Кодовите думи/бележките - много на брой и на място, ако имаше и плаващи кодировки за още 50-тина епизода, щеше да върхът!

Чудя се, докато пиша това ревю, какво пропускам и се сещам тъкмо навреме. Може би най-важното нещо е епизодът, който можеш да прочетеш след ЕПИЛОГ-а, който ти разяснява точно мотивите на извършителя на злодеянието. Така де, без да съм криминолог и т.н., знам че мотивът е най-важният фактор за извършване на престъпление, а оттам и на доказването на вината. Признавам, че сам малко наслука разгадах кой е той и моментът с намесата на паранормалното в хотела ми остана неясен, но пък след изчитането на обяснителния епизод, всичко си имаше логично и рационално обяснение. Така да се каже - заспа.