Ревюта и коментари на "Петият принц"

А с тоя тюрбан от коя религия е принца? нима не е арабин? Въй Алллах да порази неверника!

Прочетох я веднъж. Предрешен като търговец нямах никакви проблеми - всъщност на 2 пъти мятах зарове за късмет, но явно и на двете места късмета ми сработи. Та ми се стори, че прекалено лесно стигнах до финала. Интересна е на първо прочитане, но тъй като в моя случай то се оказа успешно си оставих преиграването за по нататък , а това по-нататък така и не дойде - другите две произведения ме грабнаха повече и при тях наистина се отдадох на разлистване, прелистване и проверяване на разклонения Явно арабският сетинг не е за мен. Нелош разказ, но нищо повече - на корицата би трябвало да е ной-доброто в сборника, а в случая не е така (поне според моя вкус де )

Хубави картинки, интересно начало на историята. Хмм чиста тактика в битките Звучи добре само дето докато почна играта и взе че свърши. Супер лесна няма какво да те изненада. Е умрях веднъж в битката с викинга ама тва щото постъпих , като себе си, а не като героя/драка съм си/ Добро начало на някаква история ама за съжаление само кратко начало. А да имаше и хумор, но в малко количества.Имаше спорове дали има нещо общо със Синът.Ами има, но за съжаление е бледо копие. И така чакаме продължение и ако може по длъжко може и без опции за професия. Дано не го чакаме с години де , както е модерно в жанра.

ПП. Всъщност разказа ми хареса , но след Снаргк имах силно завишени очаквания към автора
ПППП. Харун а

Много хубави картинки правени от майстор. Висока вариативност, смислен сюжет. Това което ме подразни, че не всички варианти са равностойни. Като войн изпаднах в един дълъг цикъл от епизоди на туринира, а като поклонник в рамките на седем последователни епизода открих тайният вход в храма и измъкнах принцесата. Съзнавам че има ограничение в епизодите, но Лейдрин например е изпраскал 400 епизода в "Хуаранг и кумихо" или колкото са там, мисля си, ще варинта с Поклонника в "Петият принц" можеше и да е малко по-дълъг. ОСвен това финалът ми стои като отсечен с брадва - чакаме продължение.

Ех, добрите стари времена!

Никии, доживяхме човек. Още си спомням с умиление ония стари тетрадки с твърди корици, в които ми даваше да чета за приключенията на Сгнарк. Ето че най-после след толкова години те чета в солидно, дебело издание ("Планината", не ми се сърди, но я броя само като прощъпулник).

Та така, "Петият принц" ме върна в ония готини времена, благодаря за което! Като дух - най-доброто от старите книги-игри, като стилистика - типичното остроумие, с което съм те запомнил. Много ведро настроение носи играта, много разтоварваща, без сложни механики, точно както ги обичам

Като критика - уводът е малко суховат и описателен, макар и необходим. Може би е могло да започнеш направо с действието в пустинята, а постепенно да добавяш бекграунда, така между другото.

Иначе, много интересен обрат накрая, успя да ме изненада, макар че го очаквах от теб. Чакаме продължението!

Ники Николов е първият автор издаден на тетрадка. Това не е за пренебрегване!!!

Първо поздравления за автора - произведението е добро и появата му в сборника според мен е достатъчен показател за качествата му.


Благодаря предварително!

Цъфто писа: писа:

: В последствие на епизод 195, след като е разкрита, тя казва следното: " Империята ще ги потърси в тъпото ти кралство и ударът ще е жесток. Едно е да избягаш преди регилиозната церемония, а съвсем друго е да отхвърлиш Гмундра след като е минал ритуалът. Познай тогава коя ще стане първата прицеса на Камор? ". Играейки като чернодрешко в този случай дори не позволявам да се извърши покръстването, т.е. бягаме преди церемонията. Това обвързано ли е по някакъв начин с евентуалното продължение или е просто пропуск?!

Здравей.
Като редактор, ще ти кажа - просто не сме го уловили. Не е особено фатален пропуск, тъй като може да се приеме, че след като е почнало шествието към Храма - церемонията е започнала и всяко нейно прекъсване ще е кръвна обида, т.е. не се изменя логиката на последващите събития. Относително убеден съм и че авторът не е мислил това откъде ще я отвлечеш (Храма или двореца) да има значение в евентуално продължение.

В Последният убиец на дракони - проститутки, в Петият принц - проститутки... в Пари и гангстери - рекет и корупция, а в Котарака - безразборен секс... и после хулят само Хлапето, че уронвало морала на младежта

А сега сериозно. Въпреки, че още в самото начало на първия увод има нещо, което много силно издразва(за което ще пиша отделно в друга тема), книжката те приласкава с един наистина лек и приятен стил. Прочетох я току що за първи път и - не разбрах дали поради чист късмет или високко геймърско майсторство - я приключих успешно твърде бързо за обема й от 230 епизода, но за това си има резонно обяснение - ясно става още от първия прочит, че приключението е многовариантно, а както се знае - колкото по-разклонена - толкова по-кратка по всеки възможен маршрут. Разклоненията в случая зависят не само от изборите в различните ситуации, но и до голяма степен от това като какъв се дигизираш в началото. Нееднаквата трудност/дължина на различните варианти за мен НЕ Е недостатък, и друг път съм го споменавал - небалансираните книги игри всъщност са по-близки до реалността - самият живот е непредсказуем и... небалансиран. Аз по-скоро имам друг проблем - оставам си с особено мнение по въпроса колко е смислено да се правят книги-игри с нарочна/насилствена/ многовариантност само и само да имаме математически обусловена висока преиграемост. Но осъзнавайки, че това е по-скоро силно субективно мое усещане, няма да задълбавам в тази посока точно тук и сега.
Така, сега за кодовите числа - по-добре ли е или е по-зле ако се ползват кодови числа вместо кодови думи? В Отново заедно също ми беше не особено приятно с тях, но там да кажем имаше някакво оправдание, предвид огромното количество, което трябваше да се записва. Единствено приемливи за мен биха били при спортна или съвременна, силно тактически ориентирана игра, в чиито сетинг многото числа няма да изглеждат като "чуждо тяло". Тук обаче, твърде много не пасват на жанра и сюжета. А и нека си го кажем - кодовите числа нямат предимство пред кодовите думи, имат само недостатъци.
Искам да дам и пример с това как НЕ е добре разработена изборно-проверовъчна ситуация, в която са намесени кодове. Става дума за еп. 180, където след като сте се събрали с принцесата, трябва да вземете решение как да избягате от двореца. Първите три предложени варианта са еднакво проблематични, но за да дам конкретен пример ще използвам само третия - този, по който минах при изиграването. Текстът гласи:
"Ако имаш кодово число 9 и смяташ, че това е добър претекст да измъкнеш принцесата от довреца - Епизод 163"
Да, имам кодово число 9. Въпросът е Какъв, по дяволите е претекстът, свързан с кодово число 9?!? За да се сетя за какво иде реч - трябваше да отгърна на 163 и да се светна, че кодово число 9 го бях записал заради това, че докарах проститутки в двореца (утешителен плюс е това, че авторът още с първото изречение в еп. 163 ти подава нужната информаця), макар да се беше случило само няколко епизода по-рано - вече бях изключил, тъй като към дадения момент вече имах 5 кодови числа, не ми говорещи нищо сами по себе си. В крайна сметка ролята на кодовете е да подсказават на автора какво се е случило до момента, а не читателят да помни какво събитие е закодирано във всеки код.
Описаният от мен проблем не е най-големият грях на произведението(по-скоро е най-малкия ), но използвам случая да го изкоментирам. Той би бил почти еднакво тежащ, ако се използваха и случайни кодови думи, но ако вместо кодово число 9 или нищо незначеща дума, имах кодова дума "проституки" или "сутеньор", тогава най-вероятно нямаше да се зачудя какъв е аджеба претекстът свързан с нея.

Сериозен негатив в цялата, иначе свежа постановка за мен е неадекватно поведение или нелогичната мотивация на някои от персонажите:
1. Татуираният охранител пред покоите на принцесата. За какъв чеп той се държи толкова нелепо в епизода, където го "забаламосваш" и после го неутрализираш с един удар в гръкляна??? Не проверих дали през този епизод минаваш само като търговец-сутеньор или е възможен и при другите дегизировки, но като какъвто и да си дегизиран, откъде накъде професионален охранител и то при толкова важно събитие, предполагащо повишена бдителност - той се подлъгва да слуша(!) и да изпълнява команди(!!!) от напълно непознат човек, облечен като търговец(пилигрим/обикновен войн евентуално) НЕЛЕПО е!
2. Едрогърдите бодигардки на принцесата. На мен така не ми стана ясно те какви са - придружаваща я лична свита или поставени от Валонците в ролята на надзиратели? Ако е второто - откъде на къде те й се подчиняват когато им казва да се разкарат, при условие, че в покоите е нахлул чужд елемент? Ако е първото - как така принцесата и петият принц изчезват дим да ги няма от двореца, а те остават там - нали ще ги хванат и ще ги.. изцомбят? Защо те не последват принцесата, която би трябвало да охраняват?
3. Самата принцеса... защо въобще чака някакъв си случаен (макар и главен в случая ) герой да се появи от нищото за да получи тя импулс за бягство от двореца, при условие, че това е част от първоначалния й план?
4. Проститутки, съпровождащи религиозна церемония!? При условие, че бог Гмундра не се кефи особено на комарджии, тия проститутки... Тук можеше спокойно да се използват танцьорки, вместо проститутки - щяха много повече да паснат на ориенталската обстановка - лична хрумка.

Ми, имаше и още много неща, които ми хрумнаха на прима виста, ама и аз кат Вилорп дръпнах доста напред с червеното винце, и май ше приключвам. В заключение - май много накритикувах, но всъщност ми беше приятно да прочета Петият принц. Пожелавам на автора творческо вдъхновение и чакаме развитие на сценария. Хм, да - Петият принц, както и Асасините на Персия, освен близки по сетинг* си приличат и по това, че имат потенциал за филмов сценарий заради интересните обрати, без да са някакви гениални книги игри.

*сетинг... сетинг - на български му викаме постановка, деба!!!

Добромир писа: писа:

Сериозен негатив в цялата, иначе свежа постановка за мен е неадекватно поведение или нелогичната мотивация на някои от персонажите:

Не мога да заместя авторов отговор, но мога да ти дам редакторска перспектива за някои от нещата:

Добромир писа: писа:

1. Татуираният охранител пред покоите на принцесата. За какъв чеп той се държи толкова нелепо в епизода, където го "забаламосваш" и после го неутрализираш с един удар в гръкляна??? Не проверих дали през този епизод минаваш само като търговец-сутеньор или е възможен и при другите дегизировки, но като какъвто и да си дегизиран, откъде накъде професионален охранител и то при толкова важно събитие, предполагащо повишена бдителност - той се подлъгва да слуша(!) и да изпълнява команди(!!!) от напълно непознат човек, облечен като търговец(пилигрим/обикновен войн евентуално) НЕЛЕПО е!

Мда, не е особено реалистично. В същото време, на мен напълно ми се връзваше с лековатия и несериозен стил на играта, и дори по някакъв начин ми напомняше моменти от някои някогашни книги-игри, където често цялата мотивация зад даден развой е "ами, защото си главен герой в книга-игра бе!". Т.е. предполага се известно мета-игрово мислене от страна на читтеля.

Добромир писа: писа:

2. Едрогърдите бодигардки на принцесата. На мен така не ми стана ясно те какви са - придружаваща я лична свита или поставени от Валонците в ролята на надзиратели? Ако е второто - откъде на къде те й се подчиняват когато им казва да се разкарат, при условие, че в покоите е нахлул чужд елемент? Ако е първото - как така принцесата и петият принц изчезват дим да ги няма от двореца, а те остават там - нали ще ги хванат и ще ги.. изцомбят? Защо те не последват принцесата, която би трябвало да охраняват?

Това никога не ми е изглеждало двусмислено: мацките са си личната охрана на принцесата, вероятно са прекарали цял живот в нейна служба, подчиняват и се безпрекословно и са обучени да отдадат живота си за нея. Дори и когато това значи просто да бъдат изоставени на произвола на Валонците за да покрият бягството на господарката си. (НО сега като повдигаш въпроса - навремето имаше идеи и желания за разказ посветен на 'изоставения' български отряд от Зарево над Кордоба; определно сега виждам путенциал тука и за едно евентуално продължение на Принца, в което поемаш ролята на изоставените гвардейки

Добромир писа: писа:

3. Самата принцеса... защо въобще чака някакъв си случаен (макар и главен в случая ) герой да се появи от нищото за да получи тя импулс за бягство от двореца, при условие, че това е част от първоначалния й план?

Ми тя май си казваше в текста - просто вижда в теб щастлива случайност от която може да се възползва - и го прави. Не, че те е чакала специално, просто идването ти пришпорва събитията.

Добромир писа: писа:

4. Проститутки, съпровождащи религиозна церемония!? При условие, че бог Гмундра не се кефи особено на комарджии, тия проститутки... Тук можеше спокойно да се използват танцьорки, вместо проститутки - щяха много повече да паснат на ориенталската обстановка - лична хрумка.

Бе, уж не мина толкоз много време откак съм го чел, пък тук съвсем не вдявам за какво говориш. Може ли да поясниш?

Добромир писа: писа:

*сетинг... сетинг - на български му викаме постановка, деба!!!

Не е баш тъй. Не е лесна за превод тая дума, аз на прима виста бих предпочел "тематика" пред "постановка" (ако и това да не е съвсем прилягащо), ама айде няма нужда - още от времето на "драсни-пални клечица" хората са се светнали, че понякога е по-добре просто да приемеш, че езикът еволюира, обогатява се и един 'кибрит' съвсем не е дотам фатален

Петият принц добра книга хареса ми, но не ми е топ 20 от новите.

Направих две изигравания:

Да, корицата не само не е адекватна на текста, но е сама по себе си композиционно нелогична, но е толкова прекрасно нарисувана, че аз й прощавам всичко. Наистина почти легендарна, поздравления за художника! Как ли ще я преборят при следващите издания.. трябва да се постараят много.

Longshot писа: писа:

Мда, не е особено реалистично. В същото време, на мен напълно ми се връзваше с лековатия и несериозен стил на играта, и дори по някакъв начин ми напомняше моменти от някои някогашни книги-игри, където често цялата мотивация зад даден развой е "ами, защото си главен герой в книга-игра бе!". Т.е. предполага се известно мета-игрово мислене от страна на читтеля.
....

Добромир писа: писа:

*сетинг... сетинг - на български му викаме постановка, деба!!!

Не е баш тъй. Не е лесна за превод тая дума, аз на прима виста бих предпочел "тематика" пред "постановка" (ако и това да не е съвсем прилягащо), ама айде няма нужда - още от времето на "драсни-пални клечица" хората са се светнали, че понякога е по-добре просто да приемеш, че езикът еволюира, обогатява се и един 'кибрит' съвсем не е дотам фатален

Е, то ако ще оправдаваме слабите моменти с този мотив - тогава съм ок, но аз не останах с впечатление, че книгата се опитва да е шеговита или хумористична чак до такава степен, в каквато е Замъка Муш Мурок, например. При условие, че на моменти авторът доста подробно и взискателно те проверява дали внимаваш (пр. ако решиш да участваш в залаганията като поклонник) - смятам, че е нормално какъвто тон зададе той към читателя - в същия глас да бъде и обратната връзка Тук ако погледнем малко пò в дълбочина - ще видим, че проблемът се корени в това, че авторът все още търси своя стил, личи си една неопитност и оттам - стилова нехомогенност... Опит за подробна(гео-полит-историческа) и сериозно-мотивирана завръзка, едва ли не мистично-философска импресия със случайно появил се мъдър бедуин насред пустинята, натурално описани смърти на героя и то в множество фатални епизоди(с КРАЙ) и много др. хармонират не дотам добре с тези моментни шеговити проблясъци. Но въпреки тези неуредици обаче, потенциал определено има и аз пожелавам на Николай Николов да продължава смело напред и да развие максимално този потенциал!

А пък, за сегитнга - момчета, спокойно, не съм тръгнал да правя революции в името на чистотата на българския език под лозунга "Всички чуждици вън!" Аз самият си я ползвам тази дума, беше по-скоро шеговита закачка.
Но ако търсим наистина сполучлив превод на сетинг, то за по-сполучлив от постановка не се сещам. Постановка = свят/обстановка + тема + (пред)история + герои + взаимодействието между тези отделни компоненти.

the_arsonist писа: писа:

. Имам обаче един въпрос към разнищилите/сътворилите я: съществува ли такъв вариант в текста, при който илюстрацията от корицата пасва? Тъй като и двата пъти с принцесата излизаме на камили, тя е повече от спокойна, а хората й просто си чакат някъде там... все неща, които не съвпадат.

Иначе - корицата наистина е много красива, безспорно най-добрата дотук и за мен - на крачка от "легендарна". Единствено трябва да се окаже, че изобразява кулминационен момент от историята, бъдещ или минал - няма значение (само... да не остане завинаги бъдещ).

Мерси за оценката за корицата

Иначе, самата тя е обсъждана из съседните теми, но не - няма вариант да "пасва". За съжаление, социологическо-маркетинговите проучвания показаха, че в цялата история на изкуството има само една известна камила - и това е тая дето Щварценегер я нокаутира в "Конан Варварина" (Ще ти направя една аналогия, ако ти говори нещо - в нов-новеничкия Ghost In the Shell, Майор Мотоко реално трябва да е азиатка; да де, ама по "незнайни" причини медийните босове са решили, че що вместо това да не боднат една Скарлет Йохансон (а кой не би я боднал, в крайна сметка?) - и така реализмът губи, но цяло поколение бъдещи мъже печели да не израстне с етнико-стереотипизирани фетиши към азиатки. Понеже се поусуках - в тая аналогия Скарлет НЕ е камилата, въпреки 'гърбиците'.)

Иначе, борбата на една привидно 'бела' мома, с един видимо 'арабски' закачулен екстремист е циничен опит да се яхнат буйните анти-мигрантски страсти обзели наш'та мила рОдина, близки до сърцето на всеки един праведен патреот, що може да проследи родословието си до сам Кубрат Кан, или като минимум - до Елемаг, воина на Кана Тервела. Прочее, и "преследвачите" на корицата всъщност символизират "мигрантските орди", които -ако вярвам на сите интернет-войни с лъвски сърца- са аха-аха на път да превърнат цяла Европа в граничен вилает на вярата на Мох- пардон, на Гмундра.

А ако си говорим сериозно: вътрешните илюстрации *предимно* се стремим да отговарят на съдържанието (но има и изключения, като една от илюстрациите в самия Пети принц), но за корицата твърдо гоним *внушение*. Ще ти дам няколко примера какво съм гонил с различните корици, пък ти може сам да прецениш как сме се справили:
ПГ5 - динамика, горещина, сблъск на характери, бягство пред непосредствена опасност
ПГ4 ("обратната" вампирка) - свобода, сила, еуфория, мистерия
ПГ3 ("оная с умрялото куче") - студ, изолация, изгубеност, скрита заплаха...

Та така.

@Добромир: ако под "композиционно нелогична" имаш предвид нещо друго освен "не съответства на текста" - може да драснеш в общата тема за ПГ5 какви забележки имаш.