Ревюта и коментари на "Петият принц"

Видях темата за Призвание Герой 5 (и отцепеното), но всичко е отпреди да се появи сборникът и съответно - да бъде прочетен "Петият принц". В тази тема също никой не беше повдигал въпроса, та ми стана интересно дали няма някакъв скрит епизод. За илюстрацията на страница 108 отначало реших, че изобразява възможен лош край, а то и тя като корицата се оказва някакъв вид анти-спойлер. Обаче и двете те държат в напрежение, докато четеш, да внимаваш за такава сцена... Въпреки че не идва, не се чувстваш излъган. Не знам дали е новаторско, но е нестандартно решение и подсилва изненадата (ако първо си разгледал картинките).

При ПГ 5 внушенията са постигнати - като видя корицата моментално се идентифицирам с маскирания и си мисля: "Определено случих на принцеса с характер... По-добре да пришпорвам, че нейните са по петите ми."
Тази на ПГ 4 нещо не ми влияе, а при ПГ 3 си помислих, че това е вълк (заради гората) и че човекът прави някакъв ритуал след като го е убил т.е че това е лошият. Въобще не ми изглежда изгубен, а леко заплашителен/отмъстителен даже. Объркващо, но пак силно въздействаща - друго си е като мине ръка навсякъде.

Тъй като липсва тема за въпроси Николай Николов, ще попитам тук (автор и редактори): как протече процесът по съвместната работа - като трудоемкост, период от време, начин на връзка; имаше ли големи промени на първоначалната версия, спорове, интересни и запомнящи се, приятни или тежки моменти? Сигурно всеки е запомнил по нещо различно или пък от дистанцията на времето имате различен поглед за едно и също нещо.

the_arsonist писа: писа:

при ПГ 3 си помислих, че това е вълк (заради гората) ...

Ми и аз разчитах, че на хората дето не са чели ще им създаде асоциации за вълк. Радвам се че се е получило.

Иначе, за работата с Ники - детайлите вече ми бягат, но като цяло леко течеше процеса. Той ни се "остави в ръцете" за повечето неща, така че не сме имали някакви фундаметални разногласия и спорове. Колкото за времеемкост - явно не сме подходили съвсем оптимално в обмена на файлове/ревзии, щото помня че накрая тоя Пети принц не исках да поглеждам повече - толкова пъти ми беше минал през ръцете и очите... Което е странно, щото сега не мога да си спомня какво пък толкоз да сме му променяли.

Двете неща за които се сещам - сериозно съкратихме "въведението", където малко Info-dump се получаваше, имаше много подробности за политика, третостепенни действащи лица, и света като цяло, които или въобще после не бяха нужни, или така и така ставаха ясни в хода на самото приключение.
Другото - битката на Арената не ми беше добре развита и исках малко да я разширим, в стил 'майстори на меча' леко да има игра. В оригинала, примерно, въобще не може да се биеш с мацката на финал и т.н.

Като почвах да чета си помислих "Ето това трябваше да са "Асасините на Персия"!
Като я пробетох, си помислих - "Добре че Асасините беше поне длъжка"...

Накратко - доста добър замисъл с малко прибързано изпълнение. Играта се чете за има няма 20 минути.

При първия опит се представих за наемник, отседнах в бедняшкия квартал, спечелих турнира на Арената (без да получа реална полза от това) и "отвлякох" "принцесата" от палата.
При втория прочит се престорих на поклонник, отседнах при луунитата при храма и свих принцесата от самия храм. Предполагам че са възможни още поне няколко комбинации.

Не съм сигурен че играта непременно печели от такова раздробяване на вариантите - мислех че ще е по-стойностно от по-дълга "кампания" с по-малко "варианти".

Финала не е трудно да бъде отгатнат - достатъчно много места го подсказват на играча. Има приятен хумор на места - някой може да си помисли че се цели имитация на стила на Блонд, но Козия така си пише. Продължавам да недолюбвам кодовите числа на мястото на кодови думи - по ред причини, които вече съм споменавал. Не очаквам някой да се трогне от тая работа, пък и играта е толкова кратка че реално няма значение - шанса да се обърка нещо става съвсем малък.

Въобще играта е като шотче скъп, марков алкохол - страхотен вкус който те удря чак в петите, и свършва преди да си разбрал.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Продължавам да недолюбвам кодовите числа на мястото на кодови думи - по ред причини, които вече съм споменавал.

Напълно споделям това мнение, така че можеш да разчиташ, че за в бъдеще ще натискам в тази посока - дали авторът ще 'кандиса' обаче е друг въпрос, а за мен финалното решение трябва да си е негов прерогатив.
Иначе, всичко се случва, току виж след някой-друг месец видим книга дето да комбинира и двата похвата...

Ревю на Книжно Момиче за Петия Принц.

knizhnomomiche.blogspot.de/2018/03/51.html

Няма да коментирам предисторията и увода, въпреки че предлагат предостатъчно материал за коментари, а ще мина направо към същинската игра.

В първото изречение на епизод 1 чета "Проправяш си път през множеството, като умишлено не слизаш от камилата." След думата "множество" обиклновено се уточнява множество от какво имаме. Множеството хора? Множество камили? Мечета? Да кажеш "Преправяш си път през множеството" е като да кажеш "Преправяш си път през многото", "Преправяш си път през голямото количество" или "Проправяш си път през съвкупността".
"Умишлено" в случая ми се струва излишна дума. Едва ли е голям шансът да останеш непредумишлено върху камилата.

"От дясно е проснат гъсто застроеният Бедняшки квартал, нарязан от лабиринт от малки улички, а стените на Арената рязко доминират над този пейзаж."
Само в това изречение има толкова много проблеми, че заслужава отделно ревю. Тук "От дясно" би трябвало да е "отдясно". Как може квартал да бъде "проснат" не ми е много ясно. Тази дума е адски неуместна и не ни дава никаква информация за квартала, а само за уменията на автора в писането на литературни текстове. "Бедняшкия квартал" е самото име на квартала ли? Не мога да си обясня по друг начин главната буква тук, освен отново като оценка на авторовите умения в писането. "Арената", което явно отново е име, защото също е с главна буква "рязко" доминира над пейзажа. Отново не получавам никаква информация от употребата на "рязко", тъй като не успявам да определя, какво щеше да е по-различното, ако въпросната "Арена" доминираше плавно.

На практика почти няма изречение в произведението с поне една сериозна грешка или неуместно употребени изрази и думи, така че за да не раздувам излишно ревюто си, прескачам повечето, като просто отбележа, че литературата е меко казано слаба. Ще отбелязвам само изкллючително фрапиращите в нея моменти.

Предрешил съм се като воин и решавам да се запътя към "Бедняшкия квартал" да търся място за нощувка. Наемам стая в един хан, където героят ми не е впечатлен от стаята, но "поне не долавя шум от дървеници". Понеже последните три месеца имах изключителното щастие да си съжителствам и да се боря с дървеници, мога да уверя автора, че дървениците не издават никакви доловими за човешкото ухо звуци. Нито ги чуваш как ходят, нито бръмчат, нито нещо друго, което да произвежда достатъчно силен шум, че да го чуеш. Вероятно авторът е имал предвид дървояди, но не прави разлика между дървояди и дървеници, тъй като първите за разлика от вторите, можеш да чуеш, докато похапват.

След това героят ми излиза да разгледа града и ми се дава избор, да разгледам градския пазар (това е първият път, в който срещам локация написана с малка буква както си му е реда), а другият избор е "Ако не ти се гледат сергии, боклуците, продаващи се там и боклуците, които ги продават, би могъл да отидеш да разузнаеш обстановката около Храма на Гмундра" От втория избор разбирам, че всъщност самият главен герой е боклук, тъй като само такъв би определил хората, които се опитват да изхранят семействата си с развиване на търговия като боклуци.
Избирам последната опция, да отида на "Арената", тъй като все пак съм воин.

На следващият епизод пред самата "Арена" ми се дава избор, да участвам в самите боеве срещу 5 леяни. Ужасен неинформиран избор, тъй като не ми се обяснява колко или какво бих спечелил при победа, нито каквото и да било за естеството на самия турнир. Как да заложа пари и евентоално здравето или дори живота на героя си, без да знам какво бих могъл да спечеля насреща? Въпреки това решавам макар и на сляпо да се включа в битките.
В следващият епизод изобилстващ от проблеми в текста, които пренебрегвам ми се казва, че побеждавам с лекота първите двама и ми остава последна битка срещу един от трима описани от автора противници. Хвърлям зар, за да определя кой ще е последният ми опонент и ми се пада бедуин на име Мустафа.
На поредния епизод разбирам, че това, че ятаганът му е дървен, не притеснявало Мустафа, а всъщност притеснявало най-вече противниците му. Чудя се защо? Надявали са се на дунапренен ятаган може би.
И тук следва най-безумният избор дотук. Имам три възможности:
1. "Ще пробваш една смесена техника, която си учил в кралския двор - "бръснещ пясък" - преминаваща в берсеркски удари от северния континент"
2. "Ще предпочетеш да изчакваш атаките на Мустафа, да изучиш стила му и да контраатакуваш"
3. "Ще опиташ твърди блокади с избутване и изненадващи промушвания"
Опитвам се да дешифрирам един по един трите варианта"
1. Смесена техника - "бръснещ пясък" преминаващ в берсеркски удари. Явно техниката е смес от "бръснещ пясък" и берсеркски удари. Как по дяволите обаче, да разбера какво представлява първата част от техниката с поетичното име "бръснещ пясък"? Не ми се дава никаква информация по въпроса. Втората част от техниката е описана като "берсеркски удари от северния континент". Това че са от северния континент не знам каква информация ми носи, но тъй като берсерките се славят с това, че изпадат в състояние на безумна самоубийствена ярост по време на битка, ме кара да предположа, че втората половина на техниката е поредица от бързи и яростни атаки. Цялото описание на избора все пак ме оставя с доста мъгляви предположения какво точно съм избрал, ако се спра на него.
2. Този избор е най-лесен за разгадаване от трите. Явно авторът ми дава възможност да опипам почвата и след като вече имам впечатления от маниера на водене на бой на Мустафа, да се опитам да използвам слабите му места и да контраатакувам. Звучи ми приемливо като вариант, още повече когато не разбирам какво ми се предлага в останалите два избора.
3. Срещам големи трудности да разгадая какво значи "твърда блокада" в този избор. Блокада във военната тактика е обграждането и изолиране на противникова войска, но какво би трябвало да значи в двубой един срещу един нямам ни най-малка представа. Тъй като дотук многократно съм се уверил, че авторът доста често използва не на място различни думи непознавайки точното им значение, предполагам, че е имал предвид "блок", а не "блокада", тъй както използва думата "дървеници", когато е имал предвид "дървояди", а вероятно по същия начин му се размива и разликата между "хармония" и "хармоника".
Та въпросните блокади/блокове са придружени от "избутвания". Какви са тия избутвания не става ясно. Нито се казва какво избутвам, нито с какво го избутвам, а има разлика дали ще опитам с тяло да избутам противника или ще пробвам с глава да избутам острието на ятагана му. Изненадващите промушвания също не са ми много ясни. С какво по-добри са от изненадващите разсичания, че да трябва да са точно промушвания и не е ли логично да се стремя да са изненадващи, Защо ми е да опитвам предсказуеми промушвания? И този избор като първия ми е пълна мъгла.
Тъй като единствено вторият предоставен ми избор успявам да разтълкувам, решавам да се спра на него.
Оказва се грешен избор и Мустафа ме побеждава.

Прибирам се в страноприемницата, където съм отседнал и там се появяват трима подпийнали господа, които почват да ме взимат на подбив, заради загубата ми от бедуина преди това. Решавам да ги поканя навън да се разберем като мъже и ги натупвам. Тук имаме пропусната възможност за игра, тъй като се справям с тях по дифолт, без да ми се даде право на някакъв избор, но съдейки от предната битка, решавам, че е за добро.
Прибирам се и си лягам, а на сутринта "взимам" камилата си (може би под мишница) и се вливам във "втурналата" се тълпа зяпачи да наблюдават церемонията. Самата церемония започва и трябва да избера дали да се опитам да отвлека принцесата по време на церемонията или след като тя приключи да се опитам да я отвлека от покоите ѝ в двореца. Изборите са твърде общи и не получавам никаква допълнителна информация, която да ми подскаже кой е по-разумният от двата варианта.
Решавам да заложа на отвличане от покоите ѝ. Церемонията приключва и се отправям към двореца, където решавам да подкупя стражите, за да ме пуснат. Те ми искат 30 леяни, което е повече от колкото имам и са така добри да не ме заловят и предадат на властите заради опита за подкуп, но явно просто са неадекватни, тъй като иначе едва ли биха рскували да се разделят с главите си срещу скромната сума от 30 леяни, които разделени помежду им щяха да са по 10 на човек За сравнение 3 леяни беше нощувката ми в бедняшкия квартал. Това е все едно да подкупиш охраната на президенството с по 50 лв на човек и да влезеш все едно си си у вас.

След като се оказва, че нямам достатъчно пари, опитвам да им предложа вино и те му се нахвърлят сякаш е още по-ценно и от поисканите ми преди това 30 леяни и благодарни решават да ме пуснат. Кой не би рискувал главата си и не би пуснал непознат в двореца срещу глъдка хубаво вино?
В този момент обаче се усещам, че всъщност нямам записан мях с вино в предметите си и не би трябвало да мога да избера този вариант и се връщам по-назад за нов избор.
Нямам въже, с което да се покатеря през някой от прозорците и единственият ми останал вариант, който ми се дава е да се върна на церемонията и да опитам да отвлека принцесата там. Озадачавам се, как така ще се върна на церемонията, след като тя вече е приключила и принцесата се е прибрала в двореца. После се сещам, че героят ми е арабски принц и допускам, че това трябва да е Принцът на Персия, тъй като той имаше способността да връща времето назад, а очевидно само такава способност би могла да ме върне обратно в храма по време на вече приключилата церемония.

Връщам се по чудодеен начин назад във времето и героят ми доволен, че няма стражи, които да охраняват принцесата се отправя към самата церемония "ободрен" от мисълта, че ще налага "старци облечени в рокли" (демек духовниците), което затвърждава първоначалното ми впечатление, че е боклук.
Изненадващо обаче, когато наближава се оказва, че все пак има сериозно количество въоръжени до зъби стражи, които някак си са убягнали от зоркия му поглед. Оказва се, че няма как да пробия през охраната, освен ако не съм предрешен като духовник и така безславно приключва приключението ми.

От всичко прочетено дотук решавам да зарежа произведението и да забравя за съществуването му, както и никога повече да не посягам към каквото и да е писано от същия автор.

Оценка: 2/10

Забравих да спомена илюстрациите.
За корицата вече съм казвал, че ми е една от любимите при книгите-игри. Илюстрациите на Goshun са в много приятен комиксов стил, който добре се връзва с по-лековатия стил на произведението, въпреки че ми стоят леко незавършени.
Илюстрациите на Буж не са толкова лоши, но той все още има доста накъде да развива уменията си, преди илюстрациите му да придобият по-професионален вид. Пожелавам му, да го постигне по-скоро!

Шин, напълно си прав в крайния извод - това произведение няма особени литературни претенции и голяма стойност. Така е. Не забравяй обаче неговия надслов: книга-игра. Нещо, което си струваше да четем, когато бяхме доста по-млади. Нещо, което накара доста хора (подозирам и теб като реципиент) да подържат книга в ръце за по-дълго време. Привърженик съм на носталгичната нотка в новата вълна и смятам, че това си е все пак (и трябва да остане) детска литература. Или поне - за нас в момента - хоби. Извинявам се, че някой му е сложил цена на задната корица.
Но тъй като ти се зарече да не четеш нищо повече на т.нар. "същия автор", аз ще си позволя да те помоля да се напънеш за последен път (от теб да мине) и да хвърлиш един поглед на настоящото писание по-долу. Твърдението на Гьоте, което съм разгледал преди около десетина години, важи за всички нас. Защо - оставям на теб да премислиш.
И още нещо: този форум едва ли може да се нарече място за филологически надпревари, спорове или граматически и редакционен стожер. И слава богу. Защото повечето сме тук да се забавляваме. Форумът е вид платформа за компютърно опосредствана комуникация в едно малко по-тясно направление.
Извинявай отново, ако не покривам някои високи изисквания. Не е нарочно, просто толкова си мога в тази сфера на писането. Предполагам, че редакторите също ще се съгласят, че и те толкова могат
Благодаря ти от името на Гошун за оценката на илюстрациите и корицата, наистина има защо.
Поздравявам те за желанието да посочиш какво те е издразнило и какво смяташ за недопустимо да се представя пред читателите във вид на книга. Мисля, че след като си си направил труда да го напишеш, заслужава уважение.
И ето въпросния текст, с който искам за последно да ти дотегна - малко е дългичък, ама не вярвам това да ти е проблем:

Разсъждения за поведението

„Поведението – това е огледало, в което
всеки показва своя облик”
Гьоте

Защо Гьоте е достигнал до това заключение? Бидейки разделени от безмилостната пропаст на времето с големия писател и философ, за нас е трудно да разгадаем мотивите на неговата промисъл. Ала основавайки се на някои фактори от настоящето и миналото ни, на опита и наблюдението, ние все пак ще потърсим отговора на този въпрос.

Оглеждайки се в огледалото, човек се вижда такъв какъвто е – без скриване на красиви или грозни черти, без изкривяване на истината. Така е и с поведението. Дори и в разговори да се опитваш да се представиш за какъвто си поискаш, поведението ти в крайна сметка най-добре показва твоята същност. То съобщава с огромни букви на света възгледите ти, отношението ти към живота, ценностната система и чувството ти за справедливост. Това са нещата, които изграждат облика ни не само в социума, но и пред нас самите. Вглеждайки се в собственото си поведение, можем сами да направим преценка за това кои и какви сме ние. Бих казал, че в много отношения нашето поведение издава желанието ни какви бихме искали да бъдем и как виждаме, че ще го постигнем. Поведението е и начин за себереализация. Поведението в обществото в миналото и поведението на хората в наши дни привидно се различават, но принципите на формирането на поведение са едни и същи.

Ежедневното ни поведение се обуславя от много важни за личността неща – моралът и ценностите. Те са набор от възгледи, придобити в нашия живот, вследствие на възпитанието и собствения мироглед. Има обаче различни виждания за това, как се определя поведението на индивида, в зависимост от морал, житейски опит и обществена среда. Ще разгледаме поведението от две страни – философска и практическо-психологическа. Иначе казано – какво формира поведението и какво произтича от него.


Моралът и поведенческите норми обуславят развитието на личностните характери, разбирането за нравственост и гледна точка за обществото. Според едни разумът води действията на хората – рационализъм. Това е философска нагласа, според която разумът е в основата на битието, познанието, практиката и те могат да бъдат схванати, само чрез него. Разумът е единствен източник на познание и негов критерий.

Според други – чувствата обуславят поведението - емотивизъм. Те смятат, че моралът няма нищо общо с разума и поведението. Едно такова виждане отхвърля моралните ценности. В основата на етиката са ценностите. Човек винаги желае нещо ценно, затова тъкмо ценностите определят стремежите му, служат едновременно като ориентир в живота. Осъзнаването и прилагането на ценностите съставя житейската философия на човек, която дори останалите неусетно търсят да видят у него. Кант казва: “Ако един човек в своето външно поведение не показва белези на вътрешни ценности, ние го презираме”.

И наистина – всеки като че ли има някаква своя истина, според която се движи през живота. Ала има и някои норми, вкоренени в човешкото съзнание. Моралът на индивида или на цели общности определя до голяма степен поведението в социума.

Моралът на ниво всекидневно съзнание е всичко, което е разрешено от обичая и традицията. Чрез традиционния морал укрепваме традиционната общност. Това се извършва чрез масови навици и привички. Моралът се усвоява чрез възпитание, което не продължава по друг начин освен чрез следване на познати образци. Има различни примери – патриотизъм, любов към семейството, учене на уроците, избягване на т.нар. табута. Това е реалистичният, наложен от всекидневието морал, но съществува и един друг – наричам го „имагинерен”. Той е този, който индивидът би желал да има, ако не му се налагаше да е вглъбен в толкова задължения. Истината е, че никой не харесва да се занимава с ежедневните досадни дейности, затова човек си изгражда тайна представа какъв иска да бъде. Този негов герой е с друга ценностна система, друг морал, изпълва други норми. Логично, в измисленият свят всичко е съвършено различно от реалния, там човекът е какъвто си иска. Но да обърнем внимание на „реалистичния” морал, защото, в крайна сметка, той обуславя поведението и истинските действия на индивида. Този морал има някои важни функции.

Според тълкуването за регулативната му функция, моралът поставя в ред отношенията между хората. Взаимоотношенията няма да бъдат истински, в смисъл на човешки. Човешки, защото при животните морал няма – там роля играят единствено инстинктите. Когато се дава морална оценка, представяме какви ценности има този човек. Макс Шелер смята, че всяко общество ражда различни ценности. Според него, например, мъжкото общество изповядва ценности, които не могат да дойдат като идеи от женското. В този аспект, може да се каже, че регулативната функция съществува в рамките на едно общество. Според мен е грешно да се твърди, че човешкият свят е изграден от едно-единствено общество, по-скоро са много отделни. Всяко от тях определя (регулира) свои норми за поведение и се развива според тях. Сблъсквайки се с морала на друго общество, може да се наблюдават две проявления на поведение: конфликт или някакъв вид симбиоза на разбирането и възприемането на отделните възгледи и норми. Ако не бе така, сигурно щяхме да живеем в някаква Оруелска действителност, където унифицирането, породено от липсата на алтернативни общества, щеше да изкриви морала и да сведе до твърде стадни нравите и поведението.

Нравите представляват специализирана социална дисциплина. Без нрави липсва социална дисциплина. Тази социална дисциплина регулира поведението и отношенията между хората в главните сфери на живота. Нравите, обаче, могат да се моделират по различни начини. Поставен в една среда, пред индивидът се очертават два пътя: да се приобщи към нея или да се маргинализира. В първия случай социалната дисциплина на средата го приобщава към себе си, например: приемствеността в семеен аспект - синът приема професията на баща си, дъщерята се облича като майка си; в общественото пространство – чиракът става майстор, селянинът оре нивата, живеещият до морето лови риба; отгледаното от вълци дете не се научава да говори и да живее с хора. Наблюдаваме едно „копиращо” поведение.

При вторият случай, обаче, възниква конфликт индивид-социум, носещ непредвидими последици. Нравите и моралните разбирания на групата и маргинала се различават; тук възпитателната функция на морала се проявява по-скоро като наблюдение и отрицание от страна на отделилия се. Той формира свои ценности, които го определят като различен за „обективните” разбирания. Това, което веднага го отличава от останалите, е неговото поведение. Чрез него индивидът показва разликите в отношението към живота между него и заобикалящите го. Тези разлики може да са основани и на чувството за справедливост на индивида. Франсис Бейкън твърди, че за да сме справедливи, трябва да изтрием всички идоли от съзнанието си. Смятам, че това е почти невъзможно, защото съществуват много видове идоли – религия, пари, идеи, личности... и те са така вкоренени в мисленето ни, че диктуват нашето поведението.

В обществената сфера практиката показва, че хората предприемат действия според собствената си изгода или изгодата на групата, към която се самоопределят. Това им дава или собствена индивидуалност, или причисляване към някаква обща кауза и идея. Психологическите фактори, определящи поведението на човека са различни в различните ситуации, в които го поставя живота всеки ден. Тези фактори са се формирали вледствие на неговия собствен опит или опита на обществото, към което се числи индивидът. Така че поведението му се категоризира като автоматично, тъй като е проявление на неговия характер и същност, показва каква е личността му.

Поведението на хората се определя освен като строго индивидуално и като конформистко. Копиращото поведение, за което стана въпрос, може да се прояви и като особено нездраво повтаряне на не докрай разбрани действия. Ето един пример за това:

Проведен е експериминт с четири маймуни, затворени в клетка. На тавана на клетката е бил закачен банан. Щом маймуните се пресегнали за банана, от тавана започнала да пръска студена вода. Те се разбягали. Следващата маймуна, която се опитала да вземе банана, била набита от останалите. След това от клетката била изкарана една маймуна и подменена с нова. Тя също се пресегнала към банана и другите я набили. Така постепенно в клетката сменили всички маймуни. Най-интересното било, че щом някоя се опитала да вземе банана, останалите се нахвърляли върху нея, независимо, че никога не ги е пръскала водата. Те просто правели, това, което са видели от предишните маймуни.

Виждаме как копиращите действия могат да не са обективно правилни, но пък ясно показват характера на индивида – дали той е податлив на външни влияния, дали сляпо вярва на чуждия опит. Подобно поведение също показва и нежеланието на човек да си задава въпроси и сам да търси техните отговори. Конформизмът, от своя страна, води до тъпчене на едно място; подобно поведение не насърчава напредъка на мисълта, а формира „стадни” групи. Като пример ще отлича следния експеримент:

Експериментите, водени от Соломон Аш, запитват групи от студенти за участие в "зрителен тест". Всъщност всички освен един от участниците са подставени лица на експериментатора, а изследването е за това как ще реагира останалия студент на поведението на подставените лица. Участниците — реалният субект и подставените лица — седят в учебна стая. Показани са им линии на картонени карти за сравнение. Задавани им са множество въпроси за линиите (коя е линия е по-дълга от друга, кои линии имат същата дължина и т.н.) На групата е казано да обявява на висок глас отговорите си на всеки въпрос и подставените лица винаги дават един и същи отговор. Отговарят на няколко въпроса правилно, но после почват да дават неправилни отговори. Участникът в експеримента след време започва също да дава неправилен отговор, само и само да не се различава от групата. Така доста голям процент (75%) от хората, които не са подставени, дават грешен отговор.

В днешно време поведението е особено важно за впечатлението, което правим в обществото. Наблюдавайки действията ни, околните си правят извод за нас – какви хора сме, може ли да ни се вярва, биха ли ни приели в своето общество и т. н. Това те преценяват според собствения си морал и критерии за добро и зло. Цели общества и култури са формирали ценностите си въз основата на еталони на поведение в определени ситуации. Тези поведенчески норми са свързани с методите на общуване при срещи, при запознаване, при комуникация, та дори при хранене. В този аспект, поведението се е превърнало в огледало не само на отделния индивид, а на цели общества. Според това, ние можем да кажем „Те правят така и така, значи са такива и такива”. Поведението ни помага да съставим психологически профили на хора, групи и народи и според тях да определяме собственото си поведение спрямо тях.

Както огледалото рефлектира собствения ни образ, така поведението ни отразява отношението на обществото към нас. Ако се държиш като престъпник, те съдят; проявяваш ли незаинтересованост към обществените проблеми, ставаш маргинална, изолирана личност; изобщо – както подхождаш към хората, така се държат и те с теб.

Поведението пряко показва какъв си ти. Например, при едни преговори в Япония (на политическо или бизнес равнище), човек трябва да се държи според определени порядки от тамошното общество. Поведението на преговарящия не е конформизъм, не е нагаждане, а в такава ситуация показва желанието му да се стигне до разбирателство. Показва, че той е целенасочен и амбициозен човек, уважаващ чуждото за него общество.

Поведението в други случаи е продиктувано от желанието да се впишеш в дадено общество, което определя (според теб) и твоите изисквания, навици и стремления. Определено държане на масата, на приеми, на културни събития или на най-обикновено междуличностно общуване, търси да покаже на останалите кой и какъв си ти. Чрез повдението си индивидът съобщава на останалите какъв тип човек е и как очаква да се държат с него другите. Ако някой ви каже: „Аз съм човек, който трябва да се вози само в „Бентли” и хората да му отварят вратите!”, това идва да покаже не високото му изискване за стандарта на живот, а по-скоро, че той е самовлюбен егоист, който би стъпвал върху останалите, в името на собствената си изгода. Разбира се, ценностната система на всеки, определя това дали той се харесва в „огледалото”, щом се погледне в него. Всеки ден ние се вглеждаме в отражението си, но променяме ли го или не, трябва да знаем, че наблюдателите не сме само ние, а и социумът, който ни заобикаля.

Чрез поведението си човек показва невербално каква е философията му за живота и мнението му за околните, което автоматично го категоризира като индивид. Така той поставя пред себе си огледало, в което всеки може да види неговото отражение, без да се налага да задава директно въпроса: „Какъв си ти?”. Огледалото на Гьоте най-добре представя пред света образа на човека, то е неговата личност, отразена в действията му. Ние трябва добре да си даваме сметка, че останалите ни съдят според действията ни, на базата на морала, ценностната система и опита на обществото, в което се намираме. Те са се формирали през цялата човешка история, поставят прегради, но отварят и врати. Редица учени и философи са размишлявали по въпроса какво изгражда индивида като завършена личност. Истината е, че ние се развиваме постоянно в някаква насока и нашето поведение показва степента, на която се намираме в момента.

Ако някой си мисли, че може да скрие огледалото от другите, да го наметне с въображаемо наметало, той трябва да знае, че така само увеличава неговия размер и отражението му си остава като негов рекламен билборд. Огледалото не крие нищо, не ласкае и хвали, то показва точно какво сте вие. Затова, в някои случаи не се изненадвайте, ако от огледалото, в което гледате, ви съзерцава Дяволът.

Ей, това вие от Лазарус не падате по гръб. Каква детска литература е "Петият принц"!? Детска литература е Таласъмчето.
Инфантилна литература дал Бог, но щом сте решили да давате и занапред своя принос, кой да ви спре.
"Петият принц" е поредната слаба книга от новата вълна, за която могат да се изредят стотици слабости. Но няма никакъв смисъл, понеже няма кой да си вземе поука.

В първото изречение на епизод 1 чета "Проправяш си път през множеството, като умишлено не слизаш от камилата." След думата "множество" обиклновено се уточнява множество от какво имаме. Множеството хора? Множество камили? Мечета? Да кажеш "Преправяш си път през множеството" е като да кажеш "Преправяш си път през многото", "Преправяш си път през голямото количество" или "Проправяш си път през съвкупността".

Шин ме загуби още с началния абзац на ревюто си. Когато ревюиращият не знае, че "множество" се използва и като синоним на "тълпа", критиките към автора, който не познавал точното значение на някои думи, меко казано губят своята тежест.

harlequin, ако и авторите те губят така скоростно, кажи ми: какво би могъл да прочетеш до край от книгите-игри?

Както коментирахме и в чата преди време, виждам няколко слаби страни в "ревютата" на shin. Изброил съм ги в няколко точки за по-голяма прегледност.

1. Не може да отдели автора от произведението - примерно аз харесвам ММ като автор, но не мога да кажа същото за ММ като човек

2. Няма връзка между написания текст и крайната оценка - не става ясно защо е дадена 1 единица или пък защо е отнета друга единица от оценката

3. Крайната оцена е линейна - все едно дете да каже, че едно нещо е по-хубаво от друго и толкова; но попиташ ли го защо, то гледа на друга страна...

*Тук бих предложил (градивна критика) разбиване на крайната оценка (проява на аналитично мислене), както в последния "Вълшебен зар" - ако за shin е по-важна историята и изборите, отколкото иновациите и механиките, тогава да им даде по-големи "тегла" (статистически термин) и така да калкулира (математическо действие) оценката в края на неговото "ревю". Примерно:

Литература - 40 точки
Изпълнение - 20 точки
Иновативност - 10 точки
Преиграваемост - 10 точки
Графично оформление - 20 точки

4. При сравнение на две ревюта с еднакви оценки липсва знак за равенство - в едно ревю се посочва слабост, че произведението е клиширано, а в друго това не се споменава и не става ясно, при равни оценки, то клиширано ли е или не?

5. Липсва ясно и точно посочване на силните страни на едно произведение - това прави "ревю"-то обикновена форма на оплюване, ако те просто се пропускат, като случаят с клиширането по-горе; тук възниква въпроса "Доколко е виновен авторът, че читателят не може да се забавлява с неговото произведение?"

Мисля, че ако shin изчисти и подобри ревютата си по тези 5 точки, то тогава неговите "ревюта" ще станат ревюта.

Efix7 писа: писа:

Мисля, че ако shin изчисти и подобри ревютата си по тези 5 точки, то тогава неговите "ревюта" ще станат ревюта.

Доживях и това някой да направи ревю на ревютата ми.
Ефикс, и занапред не възнамерявам стриктно да се придържам към насоките ти за писане на ревюта, па макар и с риск да спреш да ги четеш. Просто не споделям личните ти виждания как би трябвало да се пише ревю.

harlequin писа: писа:

Шин ме загуби още с началния абзац на ревюто си. Когато ревюиращият не знае, че "множество" се използва и като синоним на "тълпа", критиките към автора, който не познавал точното значение на някои думи, меко казано губят своята тежест.

harlequin, проверих и се оказа, че си прав за "множество". На мен "множество" без да е упоменато преди това в текста множество от какво е, не ми звучи ок, защото може да е множество бедуини, множество духовници или множество танцьорки. В случая явно субективното ми усещане ме е заблудило, но няма и аз като koziq да те агитирам да се насилваш, да четеш нататък. Приемам че съм те изгубил още с началото на ревюто, какво да се прави.

koziq писа: писа:

Шин, напълно си прав в крайния извод - това произведение няма особени литературни претенции и голяма стойност. Така е. Не забравяй обаче неговия надслов: книга-игра. Нещо, което си струваше да четем, когато бяхме доста по-млади. Нещо, което накара доста хора (подозирам и теб като реципиент) да подържат книга в ръце за по-дълго време. Привърженик съм на носталгичната нотка в новата вълна и смятам, че това си е все пак (и трябва да остане) детска литература. Или поне - за нас в момента - хоби.

Не за пръв път ми се дава подобен аргумент в отговор на критика от моя страна. Не го разбирам. Как това, че произведението е таргетирано към детска аудитория е причина, да се правят компромиси с качеството му? За мен логиката би трябвало да е точно обратната. Текстове като тези в Петия принц са вредни за децата, защото това, че са официално отпечатани в книжно тяло вероятно ги легитимира в техните очи най-малкото като приемливи, а те не са. И когато утре учителят на едно такова хлапе му направи забележка за неуместно употребена дума или израз, то вече ще е въоръжено с аргумента "Ама аз го видях написано така в една книга!"

koziq писа: писа:

Но тъй като ти се зарече да не четеш нищо повече на т.нар. "същия автор", аз ще си позволя да те помоля да се напънеш за последен път (от теб да мине) и да хвърлиш един поглед на настоящото писание по-долу. Твърдението на Гьоте, което съм разгледал преди около десетина години, важи за всички нас. Защо - оставям на теб да премислиш.

koziq писа: писа:

Извинявай отново, ако не покривам някои високи изисквания. Не е нарочно, просто толкова си мога в тази сфера на писането.

Няма да крия, че пространните ти разсъждения върху казаното от Гьоте ме отегчиха до смърт, но реших да откликна на молбата ти (от мен да мине) да направя последен напън, да прочета нещо твое и честно казано съжалих. Положих страшни усилия да прочета написаното докрай само и единствен защото се надявах, че някъде в цялата тази стена от текст ще открия отговор на въпроса, защо по дяволите ми го предлагаш като отговор на ревюто ми? Може би трябваше да открия себе си в някой от описаните модели на поведение? Ако това е била идеята, то тогава не, не успях да се открия никъде в този текст. Няма да се захващам и с критика на самия текст, тъй като трябва да жертвам половината си ден, но не мисля че в цялото нещо има и един абзац, с който да мога да се съглася. Някой ден можем да седнем на по бира и да го обсъдим, ако проявяваш любопитство, но в текстов вид ще ми отнеме твърде много време.

Не се извинявай, че като автор не покриваш високите ми изисквания! На своя отговорност захванах да чета Петия принц и то въпреки, че вече бях чел Сгнарк Намръщения, така че сам съм си виновен. Виждам, че все пак покриваш изискванията на по-голямата част от съфорумниците, така че явно имаш своята публика и поле за изява, та ако ти доставя удоволствие да твориш, аз съм последният който ще опитва да те спре.

koziq писа: писа:

Поздравявам те за желанието да посочиш какво те е издразнило и какво смяташ за недопустимо да се представя пред читателите във вид на книга. Мисля, че след като си си направил труда да го напишеш, заслужава уважение.

Мисля че аргументираната критика, независимо колко сурова е, би могла да е от полза за всеки автор, който реши да се възползва от нея. Стига разбира се и да е адекватна, каквато надявам се, че поне донякъде е моята. Старая се да давам такава обратна връзка на авторите, каквато бих се радвал да получавам, ако съм автор на произведение.
Давам си сметка, че понякога съм излишно рязък, което може би се приема като хейт, но мога да уверя и теб и всеки един автор, към чието произведение съм бил по-критичен, че критиките ми не са израз на лично отношение, а реакция единствено и само към сътвореното от тях. Намирам умението да се поднася критика по по-мек начин за много важно, но уви все още не съм го усвоил и тепърва ще опитвам да изгладя по-острите си ръбове в това отношение.

Определено ако издам някога нещо, бих пратил черновата на Шин да и хвърли едно око. /говоря фигуративно/
Много добър анализ. Аз не очаквах и нещо повече, но поне ми се спести усилието да видя какво може бате Ники след епоса за Планината.

Получих книгата и заявявам, че изглежда страхотно!

Зачетох малко и даже се уплаших, защото е огромна!

От "Варварският бог" насам през 90т-те не ми е попадала такава игра!

Поздравления, Ники!