Рандеву - боядисахте ли яйцата?! [Мега-спойлери]

Efix7 писа:
Тайният епизод е номер 42 - по аналогия на известно фантастично произведение. Там обаче се съобщава за общо 6 епизода, до които няма директни препратки. Не знам обаче какво се разбира под "директни" препратки ....

the_arsonist писа
Да ти е написано в текста (указанията, по-точно) черно на бяло: иди на еп.100, например.

Секс сцената + кода + датата + отговорът на всичко = 4 епизода общо. Ако приемем, че и до еп.1 няма директна препратка, остава (поне) един много скрит, който ми е убягнал или не си го спомням в момента.

Не знам... колкото и да е тънка "Рандеву", работата при нея си е дебела. В тази връзка, може би последните мнения трябва да се преместят в темата с яйцата, за да няма и други като comics_ross

Аз бих добавил и епизод 64, към него мисля че няма директна препратка, аз попаднах на него след като прочетох 42. Значи шестте епизода са:
1 (трябва да проверя в инструкциите дали няма препратка), 26 (кода), 29 (заешката сцена), 42 (отговорът на всички въпроси), 64 (осмия ден) и 66 (датата). Това ли е или нещо съм пропуснал?

Няма "директна" препратка към епизод 1, както примерно в другите произведения в сборника - нито на страница 165, където има само две неща, за които трябва да се гледа, нито на страници 5 и 6-та където са указанията за това какво е това книга-игра. С други думи започваме от който си епизод пожелаем.

Щеше да е интересно, от гледна точка на играта, ако играчът можеше да започва от всеки един епизод, който започва с думите "Събуждам се ...". Тогава би се получило още по-интересно произведение, но и по-сложно и трудно за написване ....

Разказа е много силен. Начина по който се разказва историята , смелото решение да се прави игра само с точки осъзнатост и кодови думи... Важността на всеки избор - наистина брилянтно. Въпреки , че тук таме има и безсмислени избори (като това за зара - четно или нечетно , а на практика става едно и също). Не мисля , че Торо има нужда от подобни механизми за да вкарва изкуствена разклоненост.

Много добро впечатление ми направи следното:
Логиката и постепенното развиване на загадката. Наистина брилянтно и направено по пленителен начин.
Сюжета е много интересно развит и играта се вплита в разгъването на историята
Стигам до местата за познаване на датата и кода. Когато Торо ме попита за дата си казах уот дъ фак? Може би съм изпуснал някъде да питам Бетинка между секса и въпросите коя е датата. Преиграх играта и пак дядовия - иска дата, а няма. Обаче на второто изиграване се сетих че имам една ситуация в която гледам камерата , а на рисунката има дата. Видях я , сметнах и всичко беше ок.

Същото стана и с кода. Първо псувни - защо ме кара да вкарвам кода като не беше записан. За щастие го бях запомнил първия път и минах на препратката.

След това обаче се замислих - именно тези решения на Торо са гениални. В ситуация като тази - точно малко наблюдателност е разликата между оцеляването и пропадането. В реалния живот е така - видял си камерата,
но обърнал ли си внимание на датата там? Бети ти е казала кода, но помниш ли го още? Ако не го помниш в реалния живот няма дневници и подсказки. В тази ситуация просто би умрял. Точно тази проверка на съобразителността за мен е гениална игрова механика на фона на късия разказ. Изненада ме много приятно.

Недостатъци на разказа :
Историята трябваше да бъде развита повече, с няколко допълнителни сюжетни линии
Съдбата на героя и как е внедрен на кораба трябваше да бъде обяснена (дали в играта , дали в епилога)
Обема на разказа ми се иска да беше по - голям. Историята завладява и си струва да се налее повечко обем в нея.

Цялостна оценка 7.5/10

1. Шантаво начало, което е нормално за такова произведение – опитват се да ме ошашкат. Не разбирам какво се случва, но бележката е нещо лично, затова избирам нея.
15. Научавам за Мила Отарес (да приемем, че някак съм запомнил буквално бележката, което по-късно в играта ще ме озадачи).
4. Търся ръката, понеже не знам какво ще бъда накаран да кажа (не че знам как ще реагира на опит за физически контакт).
17. Оставам с усещане, че тази жена е добра.
9. „Био пюре“-то ми идва в повече, малко като неуместен хумор, особено когато е с аромат на праскови.
10. Първият ми въпрос е за бележката. Това е лесно, вървя по следата.
34. Имам код Мъск.
27. Осъзнатост +1. Хем е искрена, хем нещо крие... жена. Втори въпрос.
10. Изкушавам се да проверя всеки отговор, защото нямам никаква идея кое е важно. Накрая играя честно – хвърлям чоп, пада се „коя си ти“.
3. Втори въпрос ми е.
8. Е, отдавам й се. Продължавам да не разбирам нищо от случващото се.
13. Понеже не знаех какво е звездичката в книгите на Торо, минавам на 20.
20. Грубо е да гледаш тавана, когато жена те гледа замечтано, това не съм аз. Авторът леко ме загубва Код Заек.
14. Не искам да не правя нищо (нямам показател за жизненост), не искам и да изпадам в еротични мисли, това изключва престилката и съседното легло.
7. Нямам Медик.
5. Нищо не се случва.
16. Тук вече се озадачавам. Изведнъж не само си спомням, че съм на мисия, ами и къде е записана. Но не знам каква е и трябва да я прочета в огледало (малко нагласено ми се струва предвид осъзнаването на ролята на огледалото, но може да се припише и на намигване към филм, който не съм гледал).
На този епизод се разочаровам от цялото нещо, понеже можеха да ме татуират, вместо да ми правят белези, а съм виждал татуировки от по 1 000 думи – да няма загадки и догадки, когато се решава съдбата на човечеството.
33. Имам Заек. Но не ми харесва клишето „да потърся утеха в обятията й отново“. Иначе я искам пак.
28. Осъзнатост +1. Тук бих отбелязал дребен пропуск на екипа: илюстрацията в продължение на 13 не е добре да се вижда на 28. Но не знам къде й е мястото... може би някъде след епилога. И да, изглежда самоцелна.
Пак не бих казал „Съжалявам“, нито „Извинявай“, но това си е нормално в книгите-игри, когато играеш друг човек. Но не ми е ясно защо тук печеля точка Осъзнатост. Вярвам, че трябваше да реагирам малко по-разочаровано, за да предизвикам повече обяснения, оттам да разбера след време повече.
38. Тук е много нагласено, за да се запази загадката.
39. Чукал съм се с нея (Бети), гледала ми е гърдите и нищо не е казала за Мила Отарес, няма защо да я питам за нея. Като оглеждам въпросите, нямам идея какво е нормално да я попитам. Този епизод много ме изнерви, затова прибягвам до зар. Не виждам смисъл в нито един от въпросите, всичките са ми еднакви. И го няма важния (да не кажа Единствения) – „Защо сама се натисна да се чукаш с мен, а сега се дърпаш? Уж ти беше хубаво, КАКВО СТАНА?“
55. Зарът показа: Ти ли счупи огледалото? Тъп въпрос, ама... Получавам и тъп отговор: Тя МИСЛИ, че аз съм го счупил, но не знае защо така МИСЛИ.
39. Връщам се за втори въпрос, този път зарът показва 3 (първия път показа 5 и се замислих дали да не се откажа от втория въпрос).
45. Осъзнатост +1. Пак нагласен диалог, но пък тук не разбирам защо не получавам повече Осъзнатост. Аз съм я виждал да изнася чаршафите!
43. Преход.
37. В този епизод и аз съм объркан и не знам какво се случва. Подозирам, че тя ме лъже (не разбирам как на този етап някой би могъл да захапе кое накъде тече, освен с анализ на изигран мач).
25. Решавам да погледна апарата, защото заспах закачен и Бети твърди, че не влиза, когато спя. Не че е много логично, но не виждам никаква логика в другите два избора.
44. Осъзнатост +1. Чист късмет.
53. Откъде знам къде е Лаборатория 2!? Изведнъж как се осъзнах, познавам кораба (намирам за секунди командната зала).
Тук указанията на автора ме изнервят, без значение колко му вярвам по принцип. След прочит на обяснението в скрития епизод, не се успокоявам. Мен ме изнерви с лигавенето в указанието („един или два зара“). Приемам, че го е писал, за да повлияе на емоциите на неграмотниците... това прави ли ме нежелан читател!?
Оттук-нататък си задавм въпроса от какво съм болен. Ако съм скапан от пътуването, каква е логиката преди тръгване да съм добре, на пристигане – зле, после на път към миналото да се оправям?
52. Тук за първи път усещам, че се случва нещо парадоксално, което не може да се обясни с „кучките са луди“ и т.н. Авторът ми отнема възможността да реагирам.
36. Събуждам се, без код Мандела.
56. Чупя огледалото, понеже е здраво. Късмет – точно 4 са. Колебая се какво да мисля за решението на автора да избере 4, вместо 3 (преглеждам как съм ги спечелил, струва ми се висока летва и напипването е с проба-грешка).
62. 1 и 5 отпадат веднага. Другите 3 варианта ми се струват еднакво вероятни. В последствие разбирам, че има само един правилен, но не разбирам по каква логика да отхвърля другите два. Та аз съм в безсъзнание през голяма час от времето, а сме в бъдеще, в което вероятно могат да ми вкарат и „неизживени спомени“. Няма как да знам, че в два от избора в следващите епизод или два умирам.
Е, не ми се умира, решавам, че няма външен манипулатор, а само някакъв парадокс. С хвърляне на зар, от втори опит.
54. Е, тук може би е нужно да се опише връзката на илюстрацията с епизода. Това би обяснило и как човек да свърже илюстрацията с усещането, че двамата с Бети не възприемаме реалността по еднакъв начин.
66. „Пътуването почти ме е убило“ – не разбирам как това обяснява защо с всеки изминал ден се подобрявам. На един по-късен етап не разбирам и как може да тренирам цял живот за нещо, което ни е ударило внезапно (освен ако авторът не е имал предвид, че съм тренирал цял живот... да речем за страхотно тяло).
Да запомня безумен 6-цифрен код... стига бе! Е, не ми се умира, помня го
26. Ей тук става интересно. Вече знам, че времето тече наобратно за мен. Знам, че Мила ме е излъгала съзнателно, че е Бети (и понеже не е добра в лъжите , милата, използвала е името на най-добрата си приятелка, но все пак знае, че ТЯ НОСИ ЗАРАЗАТА). Но защо изпадам в мелодрама (все пак, тренирал съм нещо си цял живот)? И защо вярвам, че мога да променя злощастната съдба на човечеството, но ще се проваля, ако опитам да я нараня („или да направя нещо подобно“!?!), макар на гърдите ми да имам белези, зовящи да я убия, защото разпространява заразата. Вярвам, че съм по-умен от хората, които са ме изпратили на мисия и са избрали да напишат ясно послание към мен с белези върху гърдите ми? Не казвам да не обмисля и други възможности, особено след Заек, ама чак пък да изпадам в неадекватност...
Не разбирам защо да чакам до Луната, и макар да бих искал да улуча по-скоро някоя по-голяма планета, избирам средата – курсът да се промени, след като Мила вече се е махнала от кораба.
Приемам, че заплахата от зараза е огромна и нямам право да накарам кораба да обърне и след време да бъде застигнат от сериозно подготвен изследователски екип (ако могат да се справят с Мила, ще могат да се справят и с онова на кораба).
Разбирам, че е имало време да опозная кораба, когато са ме подготвяли за мисията ми. Проблемът ми е, че на 53 дори не се зачудих откъде знам къде е Лаборатория 2, а после и командната зала.
70. Записвам Принц.
67. Е, безмилостен съм.
63. Това със сълзите... пак не съм аз. И това с прегръщането на човек, когото съм осъдил на смърт.
76. Вярвам на Мила, избирам да я разубедя, с надеждата, че ще мога да го направя адекватно.
69. Е, тук няма взаимна наслада. Не знам кой е номера на позата, в която ме опъват злобно, но... този епизод трябва да е с този номер. Нищо не успявам да й обясня.
49. И тук не си служа особено ловко с речта, приказвам предимно глупости. Но употребявам думата „шибан“ напълно неуместно, може би и това е някакво намигване към споменатата в Стопаджия награда за най-често употребяване на думата в произведение.
Защо вървя назад във времето, а облеклото ми се променя? Защо на 49 се събуждам гол и на пода?
Ако просто ме бяха научили как да спечеля доверието на Мила с изреждане на разни факти за нея, може би можех да превърна тази среща в „рандеву“. Което би убило произведението, разбира се, но можех да си го помисля със съжаление (и упрек към обучаващите ме), ако съм наистина умен.
Не ми харесва това, дето и в бъдещето се плашим с това кой е бил първенец по стрелба, сякаш нямаме доказателства, че има много начини да победиш човек. Но, така де, стрес, говорим глупости, особено когато сме от пол, по-подвластен на емоциите си.
77. Избрал съм да разбия кораба почти веднага, след като Мила опита да си тръгне. Браво!
ЕПИЛОГ Защо никой да не знае името ми? Нали за всички други времето тече напред, а в един момент някакви хора са ме изпратили на кораба. Те знаят защо и са още живи. Времето минава, заразата не ги поразява0 няма ли да има паметник за мен!?
Пак този натрапчив въпрос: какво точно съм тренирал ПРЕЗ (намигване към редакторите, защото можеш да тренираш цял кит, но не и цял живот, освен диалектно казано – „да тренира целия си живот“ е ужасен и абсолютно неправилен израз, срам!) целия си живот (разбира се, в последните дни от живота си, героят не тренира, той действа, така че и това не е точно)?
Заигравката с размисли за бъдещето на човечество, което е изпратило свой представител в миналото, за да го спаси от вече случил се катаклизъм... добре, че е само в къс епилог, защото това са едни немислими парадокси, достъпни само за умовете на бледи, впечатлителни юноши, а на по-зряла възраст трябва да се прекалява с подходящи за индивида опиати, когато се отдаваш на такива размисли.

Meriadoc писа: писа:

Защо никой да не знае името ми? Нали за всички други времето тече напред, а в един момент някакви хора са ме изпратили на кораба. Те знаят защо и са още живи. Времето минава, заразата не ги поразява - няма ли да има паметник за мен!?

Според мен хронологията е:
1. Заразата избива голяма част от човечеството.
2. Последните оцелели решават да върнат човек за да предотвратят трагедията, като има две възможности при успех на мисията:
2а. Създава паралелна реалност и имаме една реалност с оцеляло човечество и една с почти унищожено човечество.
2б. Промяната на миналото променя единствената нишка на реалността и никога не е имало унищожаване на човечеството.

При 2а тези от новосъздадената реалност няма да си имат хал хабер, че са били заплашени от изтребление, а онези почти изтребените може да нямат технологията та да знаят дали мисията е била успешна. Може и да са толкова зле, че с последни сили да са пратили героя и вече да са на доизживяване и да не им е до паметници.

При 2б никой няма да знае, че е имало такъв герой, понеже трагедията никога няма да се е случвала, както и мисията.

Виж епизод 73. Там биваш награден с 1 точка Осъзнатост, което за мен е категорично заявление от автора, че връщането в миналото не създава паралелна вселена, в която всичко протича по различен начин. Като че ли това е единственото що-годе категорично заявление, от което Торо не може да се измъкне лесно.
Ако откриването на пътуване във времето води до нарояване на паралелни вселени, ще стане една... точно като този хубав израз: "Няма, няма, пък току си *** майката." Само си представи: преди нашия човек е имало мнозина други, които са се провалили. А и всеки от тях се връща назад в миналото - всяко събуждане на всеки от тези хора би раждало паралелна вселена. В един момент всичко си губи смисъла - какво значение имат още +1 или +10 паралелни вселени, когато всеки от нас съществува само в една!?
Не че и сега е ясно какво е ставало. Ако изпратиш 20 човека в горе-долу един и същ момент и всеки от тях поживее няколко дни на кораба, кога ли двама или повече от тях ще се засекат на кораба и какво ли ще се получи? Интервалът е точно определен - от времето, когато Мила включва системите, понеже без тях не можеш да живееш (по някаква причина, връщайки се назад, оставаш все по-гол), до момента, в който Мила напуска кораба. Иначе, има много възможности. Например, могат да те върнат назад до момент, в който се озоваваш в боен кораб и можеш да унищожиш корабчето на Мила, с нелоша вероятност тя да не е спирала никъде по пътя към станцията и да не е заразила никого. И т.н. до безкрайност можем да си чешем езиците с вероятности,
но това е книга-игра от само 79 епизода.

Примерно, в "Онази зимна нощ" научаваме повече - героят се връща назад в миналото, запазвайки всичките си знания. После се вайка при неуспех, че имал само един шанс. Даже не се сеща, че сам си е виновен - ако беше научил как се прави номера с пътуването, можеше да построи сам машината, с която са го върнали, после само стискаш палци да не те утрепят в някой живот. И като стигнеш 40-45, се връщаш към някое твое 20-25 години по-младо твое Аз с пълен набор от знания. Но и тук не можем да хванем автора в издънка, понеже пак четем мислите на човек, за когото не знаем какво е чел и с какво се е друсал. Все пак е някакъв юноша от някакво забутано градче или село, който успява да издири човек от сенчестия бизнес, който осъществява пътувания във времето и да го провери, доколкото може, преди да му се довери... стига бе! Само тази мисъл на героя като прочетох, вече ми засмърдя.