Рандеву - боядисахте ли яйцата?! [Мега-спойлери]

42 го знаят всички, които четат фантастика, както и "Don't panic". Очаквах някой друг да го забележи, но интересното е, че цялата тази дискусия се е заформила вчера (07.02.2018), точно когато Мъск...

Mindcrime писа: писа:

Zort писа: писа:

1. Дали сексът е разумният избор и ще ни доведе ли до по-добро осъзнаване? Или трябва да се доверим на рационалността? Това е първият избор, който предстои на читателя и отговорът, не е еднозначен.

Хайде сега, не е еднозначен. По-еднозначно от това, няма накъде. Ама то какво ли друго да очаква човек от Торо...
Всъщност, къде е разликата между рационалността и секса с Бети!? Трудността е само как да наречем предначертания избор.

Пък и всички трябва да помним, че той е постигнал това, само за някакви си три безсънни нощи. Дали някой от нас, би могъл да стори това, така умело и нестандартно?

2.Не го очаквах от теб, така да се подведеш. Авторът обмисля разни неща понякога с години, после нещо става и се изливат върху листа за броени дни... И после един от двата срока или нещо изгодно между тях се посочва при нужда.

1. Ами така е то - почти цял живот ни учеха в училище да можем със затворени очи да отговорим: "Какво има предвид автора на текста или какво иска да каже лирическият герой?", а сега го докарахме до там, да не можем да надзърнем из глъбините на Торофиралото подсъзнание. Какъв позор! Ще трябва това да се уточнява със самия автор, на по бира, не виждам друг начин!
2. Това е много вярно! Но понякога от дърветата, не виждам гората, а съм и на преклонна КИ възраст , та от мене всичко може да се очаква. Но това също е повод за открита и консистентна* дискусия при която... само с бира, няма да се размине!

*

Тази звездичка, дето я използваш, колко мнения по-нататък трябва да чета, че да стигна до пикантните подробности, свързани с това ти мнение?

Mindcrime писа: писа:

и сега е интересно колко от читателите от форума са хванали това подсказване към епизод 42.

Аз така го хванах.... Защото го четох онлайн и там е хиперлинкнато. На хартия сигурно се пропуска.

Много ефектен и добре написан разказ. Залагането и изпълнението на една доста амбициозна идея в такъв кратък формат сякаш се е получило с лекота. Мен лично неглижирането на илюстрацията ме уреди с няколко прочита и добра разходка по епизодите. Въпреки това, не загубих интерес да разбера как се продължава напред и след като подсказката най-накрая ми извади очите, достигането до истинския финал ми се стори наистина преживяно и заслужено. Поздравления за автора!

Началото ме заинтригува. Обичам истории, които започват с герой, който не знае кой е, къде е, защо е там и изобщо мистерията е пълна. Държат те в напрежение и имаш ясна цел - да намериш отговори. От самото начало не се поддадох на изкушението да се отдам на Бети, тъй като не знаех нищо за нея и реших да заложа на разума, вместо на удовлетворяването на плътски и емоционални желания. Когато взех да се оправям, а Бети ме уверяваше, че изглеждам все по-зле, се усъмних, че използва здравословното ми състояние като извинение да бяга от неудобни въпроси и ми стана още по-подозрителна. След това като видях, че огледалото, което беше счупено "предния" ден е отново здраво го свързах с разликите във възприятията ни за здравословното ми състояние и заподозрях, че за мен времето тече наобратно.

При първото изиграване не ми достигна 1 точка осъзнатост и се провалих при проверката. Вторият път ги докарах 4 и минах. При проверката за кода, естествено не го помнех, затова просто се върнах на епизода, в който Мила ми го казва и си го сметнах. По-късно когато трябваше да се сетя кой ден сме веднага се сетих, че трябва да погледна датата на камерата, но ми трябваше време докато зацепя, че трябва да сметна числата от предния ден, та там падна малко умуване. Накрая не уцелих верната дестинация и опитах да разбия кораба възможно най-скоро, та я минах с две умирания. Трето разиграване не направих, тъй като от успешно такова ме делеше само последния избор.

Прекарах приятно време играейки разказа, защото парадоксите на времето са ми любима тема в киното, литературата и игрите. Все пак останах леко разочарован от някои неща, които за мен са недостатъци. На поне половината от въпросите, които си задавах в началото така и не намерих отговор, а точно това държеше най-много интереса ми и беше основен стимул да продължа да играя, та след като авторът не отговори на доста от тях, това ме накара да се почуствам леко излъган.

Защо след като времето за мен тече наобратно не виждам Мила да ходи назад и да говори наобратно? По начинът по който е представен времевия парадокс по-скоро и за двама ни времето тече в еднаква посока, просто при мен след събуждане се озовавам един ден по-рано със спомени за следващия. Кое предизвиква този времеви скок? Заспиването ми? Или се случва веднъж на всеки 24 часа в точно определен час. И как изобщо измерваме времето и броим дните, когато сме далеч от Земята, където това става на базата на въртенето ѝ около Слънцето? Значи ли това, че времето просто прескача на всеки 24 часа съобразявайки се с бордовия часовник?

Защо след като се обръщам към Мила с "Бети" в началото, по-късно тя опитвайки се да скрие това, че е Мила решава, да се представи за Бети, след като вече ми е казала предния ден, че не е Бети и че това е нейна съученичка. И защо при всичките тия въпроси, които бушуват в главите и на двамата не седнат да си поговорят и да се опитат да разнищят максимално какво се случва, ами вместо това го удрят на разврат? Все въпроси, на които няма отговор дори на 42, което уж е отговорът на всички въпроси.

Не знам дали Торо има отговорите на повечето от тия въпроси в главата си, както казва, но мен ме оставиха по-скоро с впечатлението, че са недомислици. Струваха ми се малко претупани нещата, с надеждата че читателят едва ли ще задълбае чак толкова. После реших, че заради малкия обем на произведението Торо е решил да не го раздува излишно с подобно задълбаване, а да акцентира повече върху играта. Сега разбирам, че цялото нещо е било написано за три нощи, което също обяснява до голяма степен на нещата.

От гледна точка на играта намирам също няколко слабости. Доста от изборите ми се струват изстрели в тъмното без читателят да разполага с достатъчно информация, за да прецени кой би бил най-удачният. Действията и репликите на Бен често ми се струваха нелогични, та се насилвах да приема, че причината за това е влошеното му здравословно състояние. През цялото време чаках удобен момент да очистя Мила и да реша проблема със заразата по най-лесния и бърз начин, но вместо това моят човек се занимаваше да измисля сложни схеми къде, кога и как да блъсне кораба. Някои от изборите разчитаха изцяло на мета-логика и ме вадеха от играта. Това със звездичката и прескачането с 16 епизода напред дори като фен на Торо не го знаех и за мен е минус, че няма някаква подсказка някъде в текста по време на игра за такава възможност. Иначе забелязах звездичката и болднатия шрифт при всяко събуждане, което ме наведе на мисълта, че едва ли са случайни, но така и не разгадах каква им е целта, докато не влязох в тази тема и не намерих отговорите тук.

С две думи, разказът по-скоро ми хареса и мисля че се е получил добре в рамките на скромния си обем. Знаейки че е написан за толкова кратко време, това ме кара да го оценя още по-високо.

Оценка: 5,5

Кратка, но изненадваща в концепцията си КИ.
От гледна точка на оригиналност, надминава всички КИ, които съм чел. Хареса ми сюжетът и начинът по който той се разгръща (макар и да се експлоатира клишето "да спасим света").
Главният герой, историята като цяло, парадоксално, придобиват плътност преди да се задвижи сюжетът...т.е. накрая на книгата=в началото на историята.
Играта е лека като механика, като е наблегнато на изборите и скритата логика зад тях. Те, изборите, нито са твърде прозрачни, нито са на случаен принцип (или пък морално-наивни). Единственият слаб момент при тях беше, когато трябваше да си спомня някакъв код. Съжалявам, но да се тества така паметта на играча ми се струва "изсмукване на пръстите" от страна на Автора, за да има някакъв тест/игра (...а и е скучно). Всички други са си ОК, в най-добрите традиции на ММ!
Хубаво е да се отбележи, че загадката с илюстрацията е добре реализирана и интересна. Първият път се подлъгах, че е лесна и съм я разгадал ...но егото ми бе смачкано, когато отидох на грешния епизод!
Литературно Рандеву е над средното ниво за КИ и това определено допринася за потапянето в играта. Може би краткият обем оставя известна доза горчилка, понеже ти се иска да не приключва толкова бързо "сглобяването на пъзела". Но така се получава, когато е интересно.
Поздравявам Ал Торо за добрата работа.

П.С.
Извинявам се, че пиша тези думи толкова дълго след излизането на тази емблематична за Новата вълна книга-игра.