Призвание Герой 6

Поради липса на налична тема отварям такава.

Момчета, от печатницата са ви извозили. Вече ми се забели фолиото по корицата от едната страна, предполагам ще стане и по-зле. Имам чувството че "уцелвате" матрял през един брой - 1, 3 и 5 бяха с добри корици - като дебелина покритие и устойчивост, другите - не...

Да им направим една мечка на тия печатари?

Първо четене на "Палатът...". Добро писане, яка зимна атмосфера, игра по карта. За съжаление се издъних и като ми свърши времето нямах нито една от нужните кодови думи. А уж обикалях, а уж обикалях.....

Направих още две изигравания на "Зъби:Палатът на чудесата" . И двете бяха успешни, но пак не мога да твърдя, че съм разкостил играта. Определено нещата са много по-добре от "Зъби" в бр.4. Много по-трудна е играта и има повече преиграемост. Предизвикателствата в края на играта са доста и предполагат различни стратегии при ново изиграване.

ПГ6 затвърди убеждението ми, че Ал Торо трябва да пише, а не да издава сборници. Прочетох и трите произведения. За две от тях мога да кажа предимно лоши неща. Ако бяха излезли преди 25 години, може би авторите им щяха да се сдобият с много фенове (само че тогава щеше да се наложи да разчитат само на себе си, а не и на сравнително опитен и умел редакторски колектив).
"Рандеву" показва най-доброто от Торо. За читател като мен, който не се забавлява с четене на книги-игри, впечатление прави добрата техника на автора. Забелязах я още в първата му книга-игра. В Новата вълна няма друг автор, който дори малко да доближава Ал Торо (подозирам, че повечето автори дори не биха разбрали за какво става дума).
Другото хубаво нещо в "Рандеву" е, че авторът бяга от желанието да се харесва на всички (Котаракът е за малки и големи, което води със себе си компромиси, които според мен вредят). Историята е от тип, който би ми харесал да чета и като литература.
Има две неща, които не разбрах в Рандеву, но ще опитам да си ги изясня при лична среща с автора, понеже въпросите са си яки спойлери.

Mindcrime писа: писа:

Има две неща, които не разбрах в Рандеву, но ще опитам да си ги изясня при лична среща с автора, понеже въпросите са си яки спойлери.

Moже да ги зададеш в темата със спойлери за Рандеву, в случай че ин някой друг читател се чуди

Ревю от Книжни Криле
knijnikrile.wordpress.com/2018/02/18/%d1...b%d1%8e%d1%87%d0%b5/

Много положителна тенденция е, че Призвание Герой върви нагоре като качество на произведенията. Ако сравнявам с предишния брой, където Хотелът беше шедьовър и останалите два разказа бяха просто добри, то в новия брой имаме три уникални произведения, които са истинско удоволствие за всеки ценител на КИ. Другия много положителен момент е , че автори като Торо и Красимира Стоева показват вече едно постоянно високо ниво. Тоест техните предишни книги не са били случаини проблясъци , а напротив - затвърждава се тенденцията, че всичко което правят е много качествено и интересно. Единственото кофти нещо с призванието е, че излиза един път годишно. Ако можеше да се изкарат поне два броя на година с това качество би било супер!

За съжаление не така стоят нещата със списнието. Наблюдава се тенденцията от два броя насам качеството на произведенията там да спада (въпреки , че качеството на оформлението е по-високо). Списанието има достатъчно обем за да може автора да разгърне историята си. Торо показа как се прави кратък разказ с Рандеву. Обаче в списанието не само, че няма разказ, който да може да се сравнява с него, а дори би било обидно да правим сравнение между Рандеву и кратките повести в списанието. Единствено Западен здрач ми беше интересен поне като тема на разказа. Играта в него е на средно ниво. Всички останали разкази в списанието трябваше да се насилвам да ги чета до края. Надявам се да се вземат мерки и качеството на разказите в списанието да се подобри в следващия брой.

Хубаво издание, всичко в него на ниво. Не съм достигнал до критичния брой изчетени броеве на сборника, но все пак смятам, че Призвание герой е най-доброто, което се предлага на пазара.

Не съм фен на оценяването и степенуването, но ако трябва да подредя разказите по общи показатели (оригиналност, игра и т.н.) слагам на първо място Рандеву, после Онази зимна нощ, сетне Зъби II: Палатът на чудесата и накрая, хаха, интервюто с Роджър Уилко.