Зъби 2: Палатът на чудесата - Коментарна

И на мен ми хареса разказът. Класическа история, разказана с добър стил. Големият плюс за мен е обемът, който е разгръща разнообразни варианти за игра. Балансът ми се стори недобър - непрекъснато имах недостиг при проверките (при среден зар - 3, 4) и при това че съобразих да оставя 2 от уменията без точки, за да мога да имам повече сила в другите. Златото също не ми стигаше, изобщо не можах да вляза при курвите, а толкова исках Предполагам, че при по-оптимално обхождане на локациите могат да се съберат бонуси и играта да стане по-лесна, но това е свързано с късмет - на къде ще тръгнеш. Открих и един експлойт: на епизод 17 имаш проверка за Обаяние. Ако се провалиш се връщаш на картата, без допълнителни последствия. Според правилата на играта, ако си на картата, можеш отново да посетиш епизода на който си. Та така се влиза в безкраен цикъл, при който можеш да чакаш хвърляне на шестица.
Като изключим баланса, доста добро произведение - браво.

Meriadoc писа: писа:

Открих и един експлойт: на епизод 17 имаш проверка за Обаяние. Ако се провалиш се връщаш на картата, без допълнителни последствия.

Прав си, трябвало е да го вържем с КД или нещо такова. Ако някой държи да играе "честно" - ако се провали на първата проверка, трябва да може да влезе само с 10 жълтици

От няма на къде прочетох и Зъбите. Втората част е по-добрата. Докато първата ми се стори доста стандартна и неотличаваща, при Палата на чудесата играта беше доста по-зарибяваща. Отделно литературно е добре издържан и историята е увличаща. По утношение на точките имам констатация
И в двете игри налях всички точки само на 3 специалности (по 5т. на специалност) Скок, Рефлекс и естествено Издържливост, което ми беше абсолютно достатъчно да не умра и играта да е лесна. Това бяхте ли пресметнали?
Книгата ми направи и две не добри впечатления:
1. След като първата беше чисто вампирски сет, защо във втората беше намесен и елф, като раса? В третата да очаквам ли робот или извънземно?
2. Защо ограничавате готиния похват на обикаляне из картата с точки време? Сега - докато при Проблясък руснака явно си беше изчислил добре времето, така че да мина през всички локации преди да ми изтече, тук минах точно през 4 и натрупах 30-те точки време. То един път ме помпа докато се придвижвам и втори път, докато разнищвам локацията (само в къщата на кулклите ако не се лъжа ми отидоха 8т. с придвижване до нея 1 - което си е почти едната трета) Ако проблемът ви е в това да измъкнете накрая героя от цикъла за да продължи напред по историята, лесно може да се случи и без време. Тъй като някои локации се отключват в последствие, в последната отключена локация слагате изход и готово. Измислил съм и още по-готин начин за измъкване от цикъла, но него ще споделя в новата си книга "Човекът, който беше фен на Ейдриън Уейн"

Прав си, не съм разбрал за времето. Мислех, че просто е запазена марка на новото поколение книги игри, в частност на СКИ-орите. Мен лично по-ми е интересно да имам безкрай време за да обикалям навсякъде и якото да се състои в това, да открия изхода, от колкото да преигравам играта (без началото и края) само за да видя вариантите в средата. Предпочитам сам да си махна времето за да видя вариантите от раз, но това че аз чувствам така нещата, както каза не е фактор а субективно мнение.
Света обикновено се надгражда но според заложените закони от първоисточника, тоест от първата част. Иначе наистина мога да очаквам в третата ходеща зелка, която в полунощ се превръща в чупакабра, която яде само вампири вегетарианци. Надгражда се в заложени закони вече, трябва да се дълбае в посока надграждане на вампирския сет иначе става манджа с грозде и както правят сериалите като "Изгубебни" и т.н.т.

Nedelcho Bogdanov писа: писа:

Мен лично по-ми е интересно да имам безкрай време за да обикалям навсякъде и якото да се състои в това, да открия изхода, от колкото да преигравам играта (без началото и края) само за да видя вариантите в средата. Предпочитам сам да си махна времето за да видя вариантите от раз, но това че аз чувствам така нещата, както каза не е фактор а субективно мнение.

Споделям твоето мнение, нещо повече - и аз мразя да имам време и да бързам. Но времевата механика е класическа, изпитана и сравнително лесна за прилагане. Имаш Х локации, по които губиш 10Х сумарно време, а ти разполагаш да речем с 6Х или 7Х време т.е. не можеш да обиколиш всичко и да "спечелиш" играта. Недостатъка е, че има dead-end локации, които веднъж научени, никога повече не се ходи там.

Едната алтернатива на тази механика, от времето на Първата вълна, е предметната механика използвана във "Вълшебната арфа". Ако не си я играл, я изиграй. Там няма време и Блонд е сложил за ограничение даден предмет - ако го нямаш - не продължаваш. Пък ти колкото си искаш обикаляй из града и говори с който искаш и прави каквото искаш.

Другата алтернатива е информационната механика във "Омега срещу Алфа". Там, ако не си отишъл еди-си къде, за да видиш какво има по-нататък и автора не ти даде епизода на съседната локация, то не можеш да продължиш по-напред. В други варианти дадени NPC-а ти дават новите координати, нещо като скрити локации, хитра система, определено.

Има и един трети вариант, при който също няма време, а локациите се надграждат с течение на играта и повторните им посещения се надграждат благодарение на скритите преходи между епизодите. А информацията за тях идва от хора, предмети, загадки и минали куестове.

Здравейте, да си кажа мнението и аз като авторЪ.

Първоначалната механика беше обвързана с ключови думи или предмети, например вземаш железен ключ и получаваш "ключ-45". След това, на друга локация имаш инструкция "ако имаш железен ключ, добави 15 и премини на съответния епизод." Така щеше да има повече лутане и античийт ефект. Обаче, търсих повече реализъм - разполагаме с една нощ и това ограничава времето, т.е. не ми се струваше правилно да може да се изръшка картата и всички локации, докато най-после намериш правилните. Допълнително, търсех и възможност за преиграване на приключението.

В третата част, "Шепотът на тленността", има повече информация за света на Елия, т. нар. Lore. Вампири и елфи продължават да съществуват като два отделни вида.

В момента е на етап концепция - трупам идеи, сцени и т.н.; планирам я за догодина. До средата на лятото се надявам да приключа един не-литературен проект и да мога да се посветя след това на писане.

Мина време, а гледам, че нищо не съм писал.
Забравил съм я вече почти, което ми говори ясно доколко съм я харесал.
Зъби 1 ми допадна, но тази ми се стори на места нелогична и със скучен сюжет. Даже не помня за какво точно ставаше дума.
Помня, че ми хареса движението по картата и май...това е.
Оценка - 5/10

kiril_ps писа:

Мина време, а гледам, че нищо не съм писал.
Забравил съм я вече почти, което ми говори ясно доколко съм я харесал.
Зъби 1 ми допадна, но тази ми се стори на места нелогична и със скучен сюжет. Даже не помня за какво точно ставаше дума.
Помня, че ми хареса движението по картата и май...това е.
Оценка - 5/10

Реших да я прочета отново.
Може би трябваше първо да си припомня първа част, но както и да е.
Историята започва сравнително интригуващо, въпреки че това с паметта е толкова експлоатирано, че лесно може да попадне в зоната досадно клише. В конретния случай този елемент не се натрапва и според мен нито допринася кой знае колко, нито пречи. Сцената с каретата над пропастта е...без коментар. И това с унифицирането на спътника не се е получило добре, понеже той буквално се превръща бледа сянка на личност.
Обикалянето по картата се е получило сравнително интересно, напомни ми за Лур на Козия, но тук е по-леко и може би по-приятно. Срещите са интересни, интригата е добре вплетена. За съжаление ритъмът на развитие на сюжета се препъва щом главния герой попада в тайните покои на...врага, съюзника..мътно е. С мъка четох дългите епизоди в тази част на книгата, а изборите с нищо не спомагаха да ми стане интересно.
Накрая имаме добри сцени, които поддържат интереса, завихрящи се около обрати, предателство и пр. За съжаление от емоционална гледна точка сюжетът куца, просто не може да се получи нужният катарзис на финала, без да има необходимото за това наслагване по-време на цялата история. Така и не ми запука за Елия, нито за амнезията ѝ, нито за това какво е станало с нея.
Геймплеят е ок, но има някои забележки. Избирам на сляпо разпределянето на точки в началото, а после се оказва, че ми трябва "силен" зар, за да не гушна букета. Точките издръжливост така и не ми потрябваха..а не е като да съм вървял в "права" линия. Изборите, за щастие, на места бяха логични и добре изработени. Имаше си и лутане, но за обследване по карта това е неизбежно.
Илюстрациите в книгата са хубави.
Общо взето не съм разочарован, но не съм и очарован от тази КИ. Мисля, че Зъби 1 (от същия автор) ми бе харесало повече, а Зур определено ми допадна.

Плаващи кодировки... Йеей .. върху карта с локации... неей Голям фен съм на плаващите кодировки от едно време и се надявах, че ще са повече на брой. Но тук разбирам, че и факторът време е вкаран тъкмо за съспенс, а не да обикаляш до безкрай и да изследваш всички възможни места. Затова и картата с времеви отсеци. Като за първа игра доста се поскитах и едва сглобих кодови думи и предмети, колкото да продължа напред в повествованието.

Не съм чел първата част от поредицата Зъби, затова не мога да съм абсолютно сигурен, но НЕ смятам, че сетингът е класическо фентъзи. По-скоро действието се развива в Ренесансов свят, щом има класическа форма на университети, вампири с рединготи, елфи с вълнени шапки като на докери и т.н. И да си кажа това ми хареса като стил. Главният антигерой също заслужава точки за оригиналност на творенията си - в литературен и буквален смисъл.

Дарбите, по моему, са голямата сила и слабост на Зъби II, от една страна са изчистени, а допускам и закономерни. Сложих точки само на издръжливост, обаятелност, свръх-сетивност и вампирски скок, и въпреки това пак несмалко да изям дървото.. пусти зарчемет, както винаги.

Илюстрациите бяха ненатрапчиви, до степен такава, че веднага след прочитането, дори не помня множеството от тях, но пък томчето си върви с корица тъкмо към този разказ. И повече го свързвам с нея. Хареса ми и списъкът с "постиженията", като щях да постигна за малко ново такова, а именно да спечеля играта без нито едно постижение. Но, в крайна сметка се разписах с 3 (+1 от пропуснатите). Пак е нещо.