Петият принц 2

И тъй като е добре човек да си довършва работите, преди те него, да ви съобщя, че продължението на "Петия принц" вече се пише. Ще издам, че ви очакват много епизоди, игра по карти (като при стратегическа КИ) и чисто нова бойна система. Няма да има Кодови числа (щото май хич не им се кефите) - където се налага, ще са думи.
Ето и още топъл откъс от началото:

Увод

Пет дни по-късно...
Поклащаш се унило върху гърба на мудната камила, а слънцето ви замеря с огнени стрели. В главата ти е празно, очите те болят от жълтоблесналото пясъчно море пред теб. Няма и следа от предишната ти ентусиазираност да изколиш половината континент и да въздадеш войнствена справедливост. Сега просто желаеш някаква хладка вода, с която не само да се напиеш, а и да се измиеш. Намирисваш осезаемо.
През дните след бурята ти се полута из пясъците на Гоаба. Успя да минеш без особени проблеми границата на Империята, без да се брои рушветът, който ти взеха някакви войници на Негово императорско величество. (Ако си имал пари, сега нямаш, ако не си имал – дал си им провизии). Незнайно как са си помислили, че човек с вид на окаян скитник може да има нещо за даване. Добре, че не ти взеха камилата. Но пък по тези земи всеки може да има камила. Даже на повечето камилите им са по-заможни от тях самите. Както в твоя случай, например. Принц, ама принц, разбираш ли, хаха.
Не ти е особено смешно, но като няма какво да правиш, говориш си сам. Тук няма кой да те чуе. Около теб са прашните дюни, горещата тишина и огромното бледосиньо небе. Насред безбрежните Бедуински пясъци си.
Пуснал си камилата да води. Досега имаше успех. Макар и животното да не бърза, то безпогрешно намира в края на всеки ден по някое оазисче. Веднъж за сянка, друг път за някаква сълзяща от калта водица. Само храната нещо е кът вече.
Вчера попадна на изсъхнал труп, наполовина зарит в пясъка. Клетникът явно е нямал шанс, ала пък в торбата му намери кесия с цели пет леяни (запиши си ги). В миг на слабост неволно си помисли, че по него не е останало нищо за ядене.
Начумерен теглиш една майна на всичко и пак се взираш напред. Постепенно светлината започва да помръква и от хоризонта изплува тъмният контур на оазис. Немалък оазис. Усмивката напуква още повече устните ти, но ти подскачаш на седлото и с прегракнали викове се опитваш да подгониш в галоп камилата напред. Нищо. Тя си продължава в същия ход, неумолим като самото време. Въздъхваш и приемаш съдбата си на бавен пустинен кораб...
Премини на 1.

1
Хан!
Да, това в оазиса определено е страноприемница! Дори и такава една неугледна и неизмазана, тя доказва, че тук има кладенец. В настъпващия мрак ти чукаш на портата с резки, нетърпеливи движения на десницата си. Около теб палмите шумолят обнадеждаващо и гостоприемно, въздухът приятно захладнява...
- Кой е пак, бе, МАМИЦАТА ВИ НА ВСИЧКИТЕ!
Вратата зее широко, но не може да побере в рамката си туловището на рошавия мъж с картоф вместо нос. Косматите му ръце стискат дръжката на чепата тояга.
- Клиент? – предполагаш неуверено.
- Зависи – въси се той, вече поомекнал. – Тая вечер ми се мъкнете всякакви. Пари имаш ли?
- Имам – отвръщаш, надявайки се да не изтълкува вярно кратката пауза.
Мургавото лице се разтяга в усмивка. Учудващо, но всичките му зъби са по местата си. Може би точно така изглежда физиономията на лукавата алчност.
- Е, ми влизай де, к’во си виснал на тая порта! – гръмко те подканя онзи.
Грабва юздите на камилата я дърпа към яхъра.
- Ще се погрижа за нея – осведомява те, - ти направо влизай в кръчмата. Имаме и свободни стаи, ъммм, като за клиенти...
Запътваш се бързо към указаната врата в дворчето, за да не му хрумне да отвори тема за цената. В края на краищата, за плащането ще му мислиш по-натам. Блъсваш ниската врата на постройката и тутакси се озоваваш в рая на пустинния пътник.
Светлината от шестте маслени лампи по стените е напълно достатъчна за неголямото помещение с пръстен под и таван от палморед. Наклонен барплот ознаменува сакралното място за поръчки във всяка кръчма, над което се мъдреха няколко дамаджани и полица с дървени чаши. На плота кротко дремеше въздесъщият мазен парцал – верен помощник на хиляди ханджии по света. Зад бара – отворена врата. Оттам в кръчмата нахлуваше натрапчивата миризма на нещо неопределено, което пък определено подсказваше за готвенето на някаква храна. Какво да се прави, раят на пустинния пътник е като самия пътник – неугледен, мръсен и намирисващ. Ала е най-хубавото нещо подир дневния преход.
В помещението са разположени три криви маси с по няколко стола. Около тази в средата седят трима други гости на хана, които сега втренчено те гледат. Доста колоритни люде, отбелязваш наум.
Единият е бедуин. Дребен и мускулест, с обичайното пустинно облекло за племенните воини – лека плетена ризница, тюрбан с метален връх и широки шалвари, напъхани в меки ботуши от камилска вълна. Брадата и загорялото лице не издават определена възраст. На коленете му лежи крива кожена ножница, приютила ятаган. На масата пред него има скромна вечеря – малко парче месо и чиния с някаква чорба.
Жена. Не от пустинните племена, хубава (повдигаш неусетно вежди). Явно е нещо като воин - релефните й мускули и подпряната на стола сабя доказваха това. Косата си е прибрала в стегната плитка, а дрехите ѝ се състоят от обковани с метални капси кожени панталони и елек. Предната част на елека е облечена допълнително с олекотена стомана, с каквато е обвита и дясната ѝ ръка до лакътя. Кожените й ботуши стигат до коленете. Тя очевидно вече се е нахранила и току попипва чашата с някакво питие до празната паница. Пръстите й са дълги.
Третият на масата е гигант с огромен двуостър меч на гърба (на гърба, човече!). Дълга, почти бяла коса се спуска по широките му рамене, а в очите му гори син лед. Десният му бицепс е обрамчен от стоманен пръстен. Дрехите очевидно не са приоритет, защото носи единствено кожени ботуши и препаска от кожуха на някакво странно и невиждано по тези земи животно. По-обеспокоителното е, че върху голямата дъска за рязане пред него лежи полуоглозгано също толкова непознато на пръв поглед животно. Това че е печено не те успокоява много. На втори поглед го оприличаваш на пустинно куче. До дъската се издигат две огромни халби с пиенето на гиганта.
Срещал ли си преди тримата странници? Ако да, мини на 31. В случай, че ги виждаш за пръв път, иди на 61.

Направо "горещ" откъс, разкошен е!

P.S. Отивам до гиганта и му вкарвам един юмрук в муцуната, ревейки:
- Ти знаеш ли кого си изял бе!? Откога го търся това животно, аз съм Ловец на редки животни. И сега какво ще кажа на шефа си, а!? Ставай да те водя при него, да те види какви си ги свършил.
И купона започва

Браво! Чакаме!

Сто и двадесет епизода вече са написани Остава още доста, но началото е поставено. Пускам и една от игровите карти (аз съм я правил, не хвърляйте камъни).

Тва е маркер Късмет ве Тука няма "лоши" маркери.

168 епизода и 22 000 думи по-късно Пускам още един бонус-епизод:

12
- Чакай сега, да видим дали съм разбрал правилно – обаждаш се един час и две халби вино по-късно.
Хюсеин се обляга бавно в стола си. Еспина пуска отегчена въздишка. Мустафа притваря очи. Валакир надига своята трета кана. Шестте трупа, разкривени по пода, миришат на кръв и смърт. Ханджията и дъщеря му миришат на кръв и смърт навън, в средата на двора, надупчени от имперските остриета.
- Императорът готви инвазия по целия континент…
Бедуинът кимва.
- Има шпиони във всяко кралство, подготвящи всичко на местна почва…
Ново кимване.
- Те са дори сред приближените на владетелите…
Хюсеин те гледа втренчено, явно приключил с главопоклащането.
- Валакир е наследник на варварската корона на архипелага, Мустафа иска да обедени бедуините, понеже е от стария султански род, Еспина е племенница на императора в изгнание, преследвана заради факта, че може да предявява претенции към трона.
Всички те гледат със задоволство.
- Бе, аз казах ли ви, че петлето е схватливо – избоботва варваринът и удря по масата.
- А аз къде съм в цялата схема? – питаш отчаяно.
- Шпионинът на император Ремус Първи в Камор е принцеса Халила – изплюва Хюсеин.
Изстиваш. Гаврътваш стабилна глътка вино, за да се размразиш.
- Именно тя, принце, от две години нашепва в ухото на баща си за този династично-религиозен брак на сестра й Инома във Вангор. Планът е на самия император, но по политически причини той се пази от ранно излизане на сцената. Обещал е примамливи неща на всеки от главните си шпиони. Дали ще ги изпълни накрая, оставям да прецениш сам. Благодарение на теб обаче, в едно от колелата на перфектно планираната му каляска сега има досаден прът.
- Е – обаждаш се – имам някои заслуги в последната седмица…
- Това НЕ Е ДОСТАТЪЧНО!!
Всички се сепвате. Не отива на старият бедуин да се държи така. Той се е облегнал на масата, очите му горят, тялото му трепери в ярост.
- Ремус ще потъпче всички! Ще започне от бедуинските племена, които упорито не желаят да възстановят султаната си. Ще продължи със северните кралства, раздирани от завист един към друг и ламтящи за повече печалби от вода и диаманти. Ще завърши с поход към варварския архипелаг – единствените народи, които не са се съобразявали досега с военната му сила. Това, драги мои благородници, ще доведе до брутална диктатура, до кръвопролития, непознати от Тъмните векове, а накрая – до робство.
Стоите притихнали, осмисляйки думите му. Другите вече знаят всичко това, но за теб е нещо ново, нещо ужасно, нещо почти невъзможно.
- А ти – осмеляваш се да запиташ, - откъде знаеш за плановете на Ремус?
Бедуинът мълчи дълго преди да отговори. Мрак е паднал върху лицето му.
- Защото – отронва се от устните му накрая – аз бях един от неговите шпиони. Трябваше да подготвя бедуинските пясъци за завладяване от Валон. Преди много години ми бе обещано да властвам като султан-васал над пустинната територия.
Неизреченият въпрос плува в очите ти и го заставя да продължи с отговора си:
- Аз съм Хюсеин Пети – законен наследник на султанския род на отдавнашната и така бленувана бедуинска държава! Тук присъстващият Мустафа е мой внук.
Отместваш поглед към другия бедуин. Лицето му е бледо, очите – кървави, а десницата е стиснала ножницата на ятагана. Очевидно за него е твърде болезнен фактът, че някой от неговия род е могъл да действа против интересите на пясъчните племена.
- Така е – прошепва Хюсеин, навел глава, - моите грехове са много и каквото и да сторя от тук нататък, то няма да измие срама от мен. Дори и в смъртта не вярвам…
Гледаш Мустафа, поглеждаш пак и Хюсеин, после задаваш още един въпрос, който те гложди от известно време:
- Абе, хора, вие на по колко години сте?
Обърни на 110.

И тъй като вече се появи въпросът какво, аджеба, е тва фентъзи (понеже може някой да не е чел първата част) - арабско ли е, еврейско ли е - да кажа: обикновено е, а към края на книгата ще стане необикновено. Просто в тази втора част разширявам вселената на принц Сайнир с повече обяснения. И за да не съм голословен, пускам инфото за това къде се развива приключението плюс две карти. Понеже Ефикс беше питал - ще има и стратегия, и екшън, и загадки, и изненади. За бойната система смятам, че е изцяло нова и неизползвана досега. Дал съм първата написана част на опитни тестери, чакам техните забележки.
Това е суровата версия на текста. Ако сметнете, че има неясноти или нещо пропускам, моля, пишете ги тия неща тук.

История, география и политика:
За континента
Казват, че хората са се появили преди десетки хиляди години на цивилизования континент. Легендите твърдят, че в древността континентът е бил изключително плодороден и дори е имало сезони. Хората са отглеждали земеделски култури и много животни, занимавали са се с умело занаятчийство и рударство. Боговете били благосклонни към тях и често им правели ценни дарове.
Ала в един момент брутална война между боговете почти унищожила континента. Изчезнали плодородните земи, незнайно как сезоните също се погубили. Земетресения сринали средната част на земите, а до Лазурния океан на север се издигнали непристъпните планини Бурундун.
В течение на много столетия човечеството се възстановявало от войната. Обособили се нови кралства, в покрайнините на пустинните зони отново започнало да се появяват посеви. Нови религии се пръкнали от легендите, всяка имала своите последователи. Хората започнали да се делят и забравили, че преди са живели като един народ.
Най-голяма площ на континента е заета от пустинята Гоаба. В южните части (главно в територията на Бедуинските пясъци) тя е пясъчна, гореща и безмилостна към неподготвения пътник. При Северните кралства Гоаба преминава в прашни местности, почти без пясък, но е все така суха и негостоприемна. В по-големите оазиси са изградени градове. В пространствата между тях има спасителни за пътника села и ханове с кладенци. Земеделието съществува в зоните около планините и реките и то спасява хората от глад. В пустинята се срещат дребни гризачи и бозайници, а в планинските гори живеят елени, мечки, вълци и други диви животни.
Водата на континента е концентрирана на две-три места и по този начин големи площи в другите райони са слабо населени и неразвити.
На континента се ползват три вида парични единици:
 леяни - сребърни монети; най-използваната разменна единица по целия континент;
 залти - златни монети; 1 залта се равнява на 10 леяни; използва се главно в големите градове от по-заможни хора, които могат да си позволят места, на които да им приемат и „развалят” този вид монети;
 рубини – шлифовани скъпоценни камъни; 1 рубин има стойността на 100 леяни или на 10 залти; рядко използвано разплащателно средство в масовия живот; притежават го единствено богатите хора, а нерядко и тези, които ограбват богатите хора.

За Северните кралства
Четири държави са си разпределили територията между планините на континента. Тази част хората наричат Чашата на жадния бог. Хълмове в пустинята определят по естествен начин границите между всяко кралство, а на юг Валон е спрял нашествието си преди няколко века някъде на мислената линия между краищата на планините Бурундун. По границите на всяко кралство са разположени стражеви кули с гарнизони, а големите военни части са в главните градове, които са в близост до тези кули. Земите в Чашата са непрестанно кръстосвани от кервани и търговци, от занаятчии, бардове, художници. Кралствата изповядват една и съща религия – на Боговете на сътворението – дузина митологични създания, за които се смята, че са създали земята, всичко над и под нея и небесните тела. Всяка държава обаче си има свой покровител от Боговете.
Твоето кралство Сарихи (столица Танис) е най-облагодетелствано от към наличие на вода. Това определя и повечето обработваеми земи. Водата е добър търговски продукт и основна разменна монета със съседите. Изнасят се и зърнени култури, които се отглеждат в плодородния басейн на изток от езерото Нис. Ваш покровител е Бога на водата и живота Ланис.
На запад е кралство Камор (столица Дром). Отдавна неговите владетели завиждат на Сарихи заради водата, но досега до големи конфликти не се е стигало. Каморците произвеждат добра дървесина и добиват достатъчно руда и въглища, за да допълнят износа си с тях. Каморците издигат в свой религиозен култ Бога на земните недра Зомей.
Лурия (столица Лур) граничи на юг с Валонската империя, но това като че ли е от полза за лурците. Те нямат какво толкова да изнасят, но митата за пропускане на стоките на другите кралства са добър доход. За керваните на Валон цените пък са символични, с което Лурия си спечелва доброто око на императора. Много кервани предпочитат да минават от тук, вместо по дългия и опасен маршрут през бедуинските пясъци. Река Лурска също е удобна за пътешественици и търговци. Лурците са известни зидари и ценители на изкуствата. В техните градове има немалко циркове и улични представления. Покровител на кралството е Бога на изкуствата и занаятите Аплодей.
Кралство Диманди (столица Блес) определено не отстъпва на Сарихи по богатство и интензитет на търговията. Важен фактор за това са диамантените мини, които се експлоатират в планините Бурундун. Скъпоценните камъни са твърде скъпа стока, търсена във Валонската империя и на Варварския архипелаг. Мините са сериозен отрасъл. Тук властта взема много мерки, за да не се краде добивът (или поне да се ограничи злоупотребата). Немалко управители на мини са били преди това уважавани аристократи и заслужили военни. Дори и при високите цени на имперските търговци и кораби за износ, димандийците могат да се похвалят със сериозни печалби. Техните пари раздвижват икономиката на целия северен регион. В големите им градове процъфтяват бижутерството и ханджийството. Привързаността на димандийците към парите е добре известна. Те често подбиват цените на митата, за да привлекат повече кервани през своите земи. Злите езици твърдят, че това се прави не толкова с цел печалба, а за да се отклонят постъпления в хазната на съседна Лурия.
Димандийците са избрали за свой върховен бог Тиматан – Бога на благоденствието.

За Валонската империя
Легендата разказва, че след опустошителната война на континента, големи маси хора потърсили убежище в по-гостоприемния по онова време юг. И се оказали прави. Тук пустинята не е завзела толкова обширна територия, а земите са достатъчно плодородни. Основали се няколко царства. Постепенно държавата Валон, създадена около голямото езеро, покорила останалите и даже изпреварила северните съюзи. Докато там се създавали кралствата, Валонската империя вече имала организирана армия. Тази армия показала на съседите си докъде точно им позволява да се простират. Това – в миналото.
Сега империята предпочита да търгува със Северните кралства. Митата за стоките и таксите за търговия по корабите обезсмислят войната и заграбването на допълнителни територии от и без това неизползваемата пустиня. Излазът на Лазурния океан и близостта на Варварския архипелаг определят водещата търговска роля на Валон. Западните пристанища са не само отправна точка към Архипелага, но и красив пример за това какво може да се постигне с умело строителство и пари. Бардовете отдавана са обявили столицата Валон за най-красивия град под небето. Разположен на огромното Драконово езеро, той е приютил над десет хиляди жители, тежко въоръжен военен гарнизон, множество търговци, както и главните жреци на бог Гмундра.
Империята процъфтява и успява да поддържа в големите градове сито население и добре въоръжена редовна армия. В останалата част от територията, в по-малките населени места, императорът е оставил управлението на народа в ръцете на жреците на бог Гмундра. Евентуалното недоволство бива прерязвано чрез редица умели - и често доста сурови - религиозни приоми.

За бедуините
Говори се, че първоначално валонците и бедуините били един народ, ала различия в религиозните вярвания ги разделили. По-малката общност, вярваща в добър и справедлив бог, постепенно била изтикана на север от плодородните територии. Могъщият, но свиреп бог Гмундра останал за валонците. Бедуините се оказали корави и успели да се справят с жестоката пустиня. В един момент религията им леко се изменила – освен бог Алиах, който почитали, в митологията им се появила и богинята Шейтана – злият демон на пустинята.
Сега територията на Бедуинските пясъци е населявана от няколко интересни племена. Те са останки от съществувало преди двеста години царство – Бедуинския султанат. В онези времена държавата е отбелязвала завиден културен и търговски подем. Тогавашният владетел на Валонската империя след поредица от дипломатически действия създал сериозни противоречия между главните аристократски родове на бедуините. Впоследствие нахлул с армия в земите им и ги изтикал на североизток. Те били разбити и държавата им се разпаднала. Империята унищожила нарочно доста оазиси из новите си земи, като едновременно с това изградила и подсилила градове като Вангор, които да станат притегателни центрове за керваните и хората. Така станало невъзможно да се концентрират голям брой хора в бившите земи на бедуините. С този си ход империята създала своя граница, негостоприемна за нападение и преминаване, като същевременно унищожила и потенциален враг в лицето на Султаната.
В момента бедуинските племена са осем на брой. Населението е пръснато из села в пустинята и около река Рил. Всяко има старейшина, шаман и определен брой воини. Те обаче, макар и изкусни бойци, се занимават главно с лов и бойни състезания помежду си.
Шаманите са религиозни водачи и пазители на легендите на бедуините. Всяко племе вече има различна версия за всяка една от тях.
Благодарение на река Рил, племената имат някакви плодородни площи и вода. Там те развъждат породисти коне и камили. Реката е източник и на друга стока за търговия – полускъпоценни камъни, които са предпочитано украшение за нетолкова заможните жени. Умението им да създават предмети за бита от костите и кожите на пустинните животинки също помага в търговията с минаващите кервани.
От време на време на някой от племенните съвети на бедуините се чува глас за евентуално възстановяване на Султаната, ала желанието за суверенитет на всяко едно племе задушава тези въжделения.
Бедуините отглеждат главно камили и коне. От скоро пробват да завъдят и овце по поречието на Рил, но слабите им традиции в скотовъдството засега не позволяват разрастването на този вид дейност.

За архипелага
На запад от континента са разположени пет големи острова, населени със странен народ. Хората от континента ги наричат варвари, поради изповядваната от тях религия – те почитат някакъв отдавна забравен бог от старата история на света. Ритуалите им са свързани с горящи лодки и жертвоприношения на дребни бозайници. Те не погребват мъртъвците си, а ги полагат за вечен покой над земята, в каменни саркофази.
Три от островите приемат популацията и градовете на варварите, а двата най-западни се експлоатират за метали. Рудата на варварите се е доказала като много по-добра от тази на Камор, но и по-скъпа поради превоза й с кораби до континента. Малкото плодородни земи се компенсират с добива на тази метална руда и износът й към Валон. Империята определено предпочита да търгува с Архипелага, отколкото да води воина с него, още повече, че почти всички кораби, превозващи стоките, са строени именно на варварите.
Архипелагът може да се приеме за отделна държава. Там владетели стават все мъже от изключително стар род. Хората са сурови и трудолюбиви, брутални воини, когато се наложи, страстни защитници на вярата и родината си. Те са добри дърводелци и майстори на плавателни съдове. Слуховете упорито им приписват пътешествия чак до Южния континент.

За другите континенти
На север и юг от континента има други земи. Те обаче са непознати. Който е дръзвал да поеме през океана към Южния континент, не се е завръщал никога. Носят се обаче слухове за несметни богатства, причудливи животни и черни хора, владеещи страшни чародейства.
Северният континент е забулен в още по-мистериозна загадъчност. Някои казват, че там живеят старите богове. Така или иначе бреговете му са непристъпни – смъртоносната мрежа от скали и водовъртежи прави плаването до там почти невъзможно.

Благодаря за отговора и откъса. Имам един въпрос и една вметка с въпрос.

1. Набързо го гледах на времето страта, но той в този свят ли ще се развива или в друг?

2. И вметката - на последната форума Stayfun-а направи едно много добро наблюдение - как във FF сериите бойната система е винаги една и съща и как в BG КИ бойната система е винаги различна. Тогава се убедих и аз, че ако тръгнеш да правиш поредица книги, е хубаво някои неща в тях да си останат едни и също, защото това има своите предимства. Това правя и в Балара - статистики, бойна система и т.н. ще са едни и същи. Все едно, не мислиш ли, че ако "стандартизираш" някои неща в "Петият принц" и други произведения от този свят, това би било добре?

Световете на страта и на Принца са различни.
Няма как да се уеднаквят системите в двете книги, поради спецификата на игровото действие и различните сюжети. Като видиш бойната система в Принца, ще стане по-ясно защо

Да повдигна малко темата с Дневник и една карта. Извинявам се, че ви занимавам с книги-игри. Все пак форумът е за футбол, инфлация, история на бг прехода, цени и оформление в книжарници Сиела, часовници, парфюми, кой на какво залага, кой какво пие, шиба ли не шиба ли, каква музика слуша, докато ака... Та така: сори, че развалям кварталната атмосфера с неква книга-игра.

Дневника малко постен. Тури му някоя картинка. Много скандинавски дизайн иначе.
п.с. Тия дни има за шибане...излеззе

Ако опре до художник, той ще му тури. Аз тия неща, за черновата, ги правя на Paint.

А да комцепт артиста. За пеинт е добро тоест информативно. Поне нямаш точки за ръце, крака и прочее. Това ълеснява играта.

Прогрес на втората част: 32 000 думи и 210 написани епизода. Остават две-три части от историята в "Петия принц 2", които да се напишат, т. е. поне около 300 епизода още.