Хуаранг и Кумихо: Обезчестения и Нечестивата (ПГ7)

много, добре браво

Тук сюжета е приличен, за останалото - ще поживеем, ще видим.

Винаги съм бил "ЗА" в Призванията да попадат "продължения" или нови истории с герои, които вече са били издадени в някой предишен брой. Така както беше с двете истории на Питър Вейл (Зарево над Кордоба" и "Поробенета принцеса), както и на Сикамор ("Падението на Мрак" и "Прах и сол"), които за съжаление спряха. Така че бях много доволен, че в Призванието ще има нова история за хуаранга.

Няма, като в повечето ревюта, да преразказвам подоробно какво се случва в цялата книга. Сигурен съм, че тук всеки сам ще си прочете историята. Направо ще премина към моето мнение за нея. Ще се опитам да скрия със "spoiler" някои неща, които могат да развалят играта на някой. Книгата е доста голяма - заема почти 190 страници от общо около 340 на целия сборник и е цели 377 епизода. Дългите увод и прелюдия са се получили добре, тъй като сполучливо припомнят на тези, които сме позабравили света на Шилла и хуарангите, а и да вкарат в атмосферата и света на Древна Корея "новите" читатели. В книгата освен с добре познатия ни хуаранг може да играем и с възрастен монах, който сме спасили в първата книга. Тъй като тези тройни корейски имена ми е много трудно да ги запомня, то ще ги наричам "хуаранга" и "дядката". Та в първата 1/2 от книгата играеш с дядката и "подлагаш" за освобождаването на хуаранга от затвора. Във втората част бягате заедно от затвора. Първата половина ми хареса много. Беше сходна (в добрия смисъл) с първото приключение на Хуаранга, където атмосферата беше като на източно-средновековно крими. А и самият дядка е доста забавен и плътен персонаж (за разлика от самия хуаранг в това приключение). В тази част "натрупваш" ресурс, който после да можеш да оползотвориш при бягството. Самото бягство е по карта, като е използвана циклична схема. Според мен не е добре приложена тази схема и си има кусури. На 2-3 пъти минах през идентични ситуации и знаех какво да правя на базата на предишния си опит. Знаех при всеки избор колко време ще ми вземе, какво умение трябва да се приложи и т.н. Направи ми впечатление, че при някой от основните избори винаги си "прецакан", независимо от последващите избори, но просто по различени начин (в единия случай с време, другият път с точки издръжливост). Като цяло това бягство по карта ми се видя недоизмислено, а и недошлайфано. Иначе " на теория" изглеждаше обещаващо. Като цяло историята си върви стандартно и кажи-речи от самото начало знаеш какво ще се случи до края.През цялото време се надявах на някаква рязка "изненада", ама такава нямаше, за съжаление.

Стигаме и до финала. Това може би е най-wtf край в Новата вълна, но не и в положителен смисъл. Не знам защо и как епилогът трябва да е в такъв вид. Може и авторът и редакторите имат своите обяснения, ама според мен (без да има сърдити) "закопава" изцяло книгата. Не знам как да го обясня, без да има спойлери. Това е като да гледаш приятен готин средновековен филм и от някъде изведнъж да се появи Рамбо с картечницата и да си кажеш "Честно ли? Кому е нужно тва?"

Като тегля чертата новия хуаранг е доста добра книга-игра, която ни дава още от този интересен свят на древна Корея. Добре написана и със страхотна атмосфера. Заради част от нещата по-горе обаче лично за мен я класирам малко под първия Хуаранг. Може и в мен да е проблема и да харесвам определен тип книги-игри.

П.П.

Благодаря за добрите думи Ники. А и за критиката. Уикенда ще се видим на Панаира и ще можем да обсъдим обстойно. За епилога. Той е точно такъв, какъвто исках да бъде, съобразен с мнението на редакторите и с моето. Да, исках такъв ефект и да, нужен е за развитието на историята и героя по-нататък. И да ще има по-нататък.

Голямото приключение Бих го разделил на 2 - Частта, в която играеш с Монаха и която е по-обширна и по-литературна! Събираш следи, информация...има различни случки, забавно е...и втората част - самото бягство, което е по-безлично, но също си има своя игрови чар - напомняше ми на книга на ММ, където си проверяваш, дали имаш необходимите ресурси правиш си своя план и т.н. Много се забавлявах - при такъв обем е нормално да има някакви проблеми, но нищо, което да намеря за прекалено! С този отворен финал, то Лейдрин по-скоро да пише финала

Пиша едно бързо ревю по спомени. Четох произведението преди време, та ако нещо ми се разминават фактите - извинявам се предварително.
За съжаление четох направо тази втора част, без да мога да си намеря първата. Няколко спойлера, които ми попаднаха доста ме ентусиазираха и може би малко се пренавих с очакванията. Да го карам по ред: