Пазители (ПГ7)

Разказът ми пасна като ръкавица! Малко ми дойде играта. Съгласявам се с Никсата и мен ме е яд от количеството на играта. Щеше да е фамозно ако книгата бе 250-300 епизода. Това приключение щеше да бъде номер едно от всички книги-игри излезли някога, ако(повтарям се) бе книга с над 250 епизода.

За разказа: Играта е напрегната, малко има кръв, за мен не е брутална. Да те вцепени ужас при четенето и. Абсурд. Гениална идея, добре представена.
До преиграване не стигнах. Май разкрих играта от първия път.
Резултат: Самрянин с 17т. тъмна сила и постиженията:Ангел; Довереник и Войн на Светлината.
Отмъщението е справедливо и даже частта с лошото куче е бонус.

За пореден път Торо доказва, че е новият (подобрен) ММ
Пазители не се отличава с оригинален сюжет (като Рандеву), но е с оригинална концепция относно изборите в играта.
Читателят влиза в ролята на ....нещо като психолог (манипулатор, съветник) на главния герой. Личи се, че е мислено върху всеки избор. Действието е напрегнато през цялото време, така че няма шанс за скука.
Браво.

П.С.

Най-слабото произведение на Торо, което съм чел до момента (все още не съм чел Зомбокалипсис и Рандеву).

Като литература очаквах повече от него. Останах с впечатлението, че е написано набързо и без много старание или най-малкото, че не е минало редакция и корекция.

Историята е доволно интересна и нестандартна на фона на повечето книги-игри. На мен лично ми идва една идея по-брутална, отколкото би ми харесало, но това е въпрос на вкус. Най-много ми хареса изненадата в края, когато читателя разбира с кого играе.

Играта е грамотно направена, но ми беше малко досадно почти на всеки епизод да добавям точки Тъмна Сила. Изборите на моменти също ми бяха като че ли прекалено подробни. Предпочитам по-малко и съществени избори и по-дълги епизоди, отколкото буквално на всяка крачка да избирам къде точно да стъпя, каква поза да заема и колко дълбоки вдишвания да правя.

Въпреки кусурите, все пак разказът по-скоро ми хареса, отколкото ме разочарова. Може би отчасти и защото подходих към него с доста занижени очаквания повлиян от мненията по-горе.

Обща оценка: 5/10

Негативнтите коментари по горе от хората, чели творбата, са точно 0

Прочетох творбата. Весела е. През цялото време исках да изнасилят Катя ама не ме огря.
Когато има ОПГ свързано с убийство по принцип извършителите са организирани с няколко идеи отгоре. Ако сте срещали членове на ОПГ да знаете, че са много мнителни и подозителни. При два изстрела третия брат нямаше да се върне с гаранция. Ама в мини КИ на торо е възможно. Тази КИ ми напомни защо не си купувам списанието.

За разлика от съвършената книга игра "Рандеву", която я видях като еталон за такава, след преборването на "Пазители", останах със смесени чувства.
Разказът по-скоро ми хареса, но с едно голямо "Но"!
Според мен книгата е писана все пак за мъже, за да си задоволят нагона да убиват, колят и отмъщават. Въпреки, че героинята е жена, някак си не успях да се превъплътя в нейния образ. Аз, която далеч не съм като описаната Катя - мила и добра, не си представям как бих издържала на бруталността описана в епизодите и гледката на карантии...
Първоначално Катя Ангелова ми е описана като зубърка, която обича да ходи в планината и да играе на карти. С последните две характеристики съм ок, тъй като намерих общо с нея, но ми се струва, че точно те са леко далеч от това да съм зубърче, особено по Етнология (защо точно Етнология???), а още повече, че характерът ѝ започна да ми се губи, след като започнах да коля противниците си.
Иначе атмосферата ми хареса страхотно много, Александър описва добре нещата, сякаш е подходил с проучване, дори се зачудих дали не е запознат с подобни случаи...
Наистина успях да съчувствам на Катя, макар изнасилването далеч да не е най-страшното за една жена в случая
Останах с някои въпроси за себе си, като например:
Защо лисицата е лошо създание, а охлювът - неутрално? И къде е невестулката в цялата тази картина?
Когато Катя чупи огледалото, защо първият бандит, който се приближава към нея не чува звука от чупенето?
Как Катя от мила и добра се превърна за секунди в безскрупулен асасин? (тук по-скоро си мисля, че авторът е видял ситуациите от своите очи, една жена би била удовлетворена и от едно наръгване с ножа и би престанала, след което би повърнала от гледката черва и т.н.)
Защо авторът си мисли, че след задържането на дъх при стрелба, ще е по-точен и сигурен? Именно тогава тялото би се разтреперило, заради недостига на кислород. Мисля, че стрелците са обучавани да стрелят докато дишат, и по-точно докато издишат въздуха си...
Защо не бях поощрена, че гледам през мерника с дясното си око? (или ако това е ок, защо не се наказва този, който го прави с лявото?)
Но тези дребни запитвания не ми повлияха кой знае колко и след прочитане на разказа продължавам да мисля, продължавам да мисля, че няма по-добър в книгите игри от Александър Торофиев.
Завърших играта с 21 точки Тъмна сила и само 1 точка Недоверие. В края на краищата съм просто човек
Държа да отбележа, че с удоволствие трупах точките Тъмна сила, защото по този начин аз контролирам разказа. Струва ми се странно героинята ми да решава сама и в нито един случай не ѝ го позволих!

Како Зоре, не е лошо човек да има мнение и да не го е срам да си го изрази, НО...
Хората реагират по всевъзможни начини, когато са поставени в подобна ситуация. Страхливци стават смели, смелчаци се гърчат от страх, умни действат тъпо, тъпунгери реагират по гениален начин и т.н. Най-добре е да не разбираш как би реагирала ти в такава ситуация, де.
За стрелбата - предполагам, че не си стреляла и с въздушна пушка по панаирите. Ако дишаш докато стреляш може да не уцелиш цел на пет метра.

Аврора Бореалис, по някои въпроси нямаме достатъчно знания, за да размишляваме. Не позволявай на подобни размишления да ти развалят удоволствието от четенето. В твоя случай със стрелбата се получава двоен негативен ефект: запомнила си нещо, което не е вярно ("Мисля, че стрелците са обучавани да стрелят докато дишат, и по-точно докато издишат въздуха си."), освен това разсъжденията те отвеждат в неправилна посока ("Именно тогава тялото би се разтреперило, заради недостига на кислород.").

Ето един примерен материал, който би освежил познанията ти за процеса на прицелване и стрелба и би ти възвърнал вярата в Ал Торо:
www.nrafamily.org/articles/2020/1/2/basi...ting-breath-control/
Приятно четене на други произведения на Сашо, той заслужава доверието!

Последният пост на Аврора Бореалис ме кара с нетърпение да очаквам да прочета заявената от нея книга! Накара ме и да прочета разказа Пазители, затова и ще го коментирам сега, непосредствено след като го прочетох.
Зададените въпроси са напълно резонни и чакат своя отговор. Бих дал мнение по някои от тях, като например този за задържането на дъха - тук според мен, авторът не е успял да обясни какво точно си мисли и проблемът е повече във формулировката. Абсолютно вярно е, че когато поемеш дъх и го задържиш, стрелбата няма да се подобри, по-вероятно е да се влоши, поради насищане на кръвта с CO2. Идеята е да спреш да дишаш, СЛЕД като си издишал частично(но не и напълно), което едновременно ти осигурява спокойствие на гръдния кош, така и богата на кислород кръв в следващите няколко секудни. Тогава стрелбата е най-прецизна. Но всички тея неща се отнасят най-вече за снайперистите или при стрелба на далечно разстояние или по движеща се цел, при стрелба с ловна пушка от няколко метра, всичко това е без значние. Тук просто авторът е прекалил с микромениджмънта, макар че точно това е идеята на цялото произведение - да се докара микроменджмънта до крайна степен, всяко едно дребно решение да влияе на събитята и на развръзката. Не е лошо като хрумка, просто мисля, че е подход, който бързо се изхабява и омръзва, опитвайки се да симулира компютърна игра или дори реалния живот, по начин по който просто си остава точно това - схематична симулация. Едва ли ще ми е интересно да прочета скоро подобен разказ, да не говорим за мащабно произведение в такъв стил. Просто ситуацията в еп.63 е таква, че изпитва знанията на читателя, които за да имаме сполучлив изстрел, по никакъв начин не биха се покрили със знанията на героинята - студентка в 3-ти курс Етнология. И точно поради тази причина това може да работи само чрез вкарването на фантастичен/паранормален елемент, както е в случая.
Другият въпрос, който тежи със страшна сила е, защо наистина не се поощрява прицелването с дясното око, или респективно не се наказва прицелването с лявото? При условие, че на две места е уточнено, че Катя е деснячка и държи полуложата(да, така се казва дървената част под цевта - полуложа) с лявата ръка. При това положение прицелване с лявото око ще доведе не просто до комична акробатика на цялата горна част на тялото и особено на врата, но и най-малкото до -5 точки при общия сбор, ако аз разпределях точките.
Апропо, при всичкия тоя микромениджмънт на еп.63, накрая очаквах, че ще ми се дадат още два важни избора - какъв точно патрон да заредя(с бренеке или със сачми 13/0) и къде точно в Янко да се прицеля. Уви, в услуга на сюжетния устрем и с цел да имаме ефектно пръсната тиква на злодея, авторът не ми дава право на нито един от тези два избора, а те всъщност биха се оказали може би с най-голяма важност за това дали ще уцеля или не. Първо една глава е няколко пъти по-малка от един торс, и второ - с глигански сачми(9 или 12 в патрон, не помня точно) шансът да го пречукам се увеличава неимоверно, дори и при лошо прицелване, пък макар и не с такъв пробивно-драматичен ефект, какъвто би произвело бренеке в черепа. То не, че някъде е описано какви има в пушката и не, че Катя щеше да е нясно с разликата, но все пак..
И накрая, още една забележка относно цялостната концепция и сетинг, ако щете. Описаните ловни пушки и патрони за глигани нямат място през лятото! На лов за прасе се ходи декември и януари. През лятото даже дребният дивеч е забранен!

И накрая невестулката!


Иначе, като цяло Пазители ми хареса, предвид това, че изглежа написано за един следобед. Свежи кинематографски хватки, като в еп.54, то целият разказ комай, се опитва да изглежда като късометражна Тарантинка на българска почва - кофти, че илюстрациите не подкрепят убедително тоя порив. Въпреки това, пак по-ценни за мен остават тънките скрити моменти, отколкото игралните избори.

(Не знам как точно можеш да се натрапиш в тема, в която се обсъжда твоето произведение, намираща се в администриран от теб форум.)

Така, сега видях епизод 42 и обясненията в него. Всичко там е ок. Включително обяснението за връзката на водещата ръка и водещото око - да, това е вярно. НО то няма общо със ситуацията, описана в разказа. То се отнася САМО при тактическа стрелба с пистолет(когато той се държи с две ръце), при която оръжието се държи на половин метър пред очите, с абсолютно симетричен захват и поради това НЯМА НИКАКВО значение нито дали си левичар или десничар, нито кое око ти е силно, нито как ги комбинираш. Разликата между всяка от 4-те комбинации, които се получават от захват и прицелване при стрелба с пистолет с две ръце, е пренебрежимо малка и не би повлияла особено. Не така стои въпросът при стрелба с ловна или каквато и да е друга пушка. Там имаш заключено прикладване на една от двете страни на главата и напълно естествено и ергономично е да се целиш с окото, което е от страната на оръжието и от страната на водещата/стрелящата ръка - обикновено при десничарите е дясната. Да стреляш обратно - да прикладваш например от дясно, но да се целиш с лявото око е някакво безумие - то би довело до навеждане на главата силно под ъгъл над приклада, което би дестабилизирало цялата ти стойка, баланс и контрол над оръжието и мерната линия. Или трябва да хващаш оръжие за първи път, за да прикладваш така аматьорски - и съответно резултатът ще е далеч от целта, плюс вероятно избити зъби - или трябва да си най-големият факир и да си тренирал много време така, че да сполучиш.

Ето тук е показано просто и нагледно ляво прикладване - лява буза, ляво око, лява ръка на спусъка, всичко в синхрон -

Любопитно, споменаваш, че специално за разказа си стрелял с ловна пушка(адмирации за отдадеността и опита за вникване в темата!) - та, ми е любопитно, сещаш ли се с кое око се цели?
Надявам се да разбираш, че изборът който според теб е неважен, всъщност е толкова важен, че може би е по-важен от всички други. Обективно проблемна ситуация, не става дума за тълкуване и формулировка, както е в случая с дишането. Според мен си приложил това, което си проучил за стрелбата с пистолет некоректно в ситуацията от разказа и от там се получава, че внимаващи читатели повдигат озадачени въпроса. Разбира се, никой не е застрахован от грешка!
Надявам се и Майндкрам да разбере, че като се включва със линк от първа страница на гугъл-сърч, по тема, по която едва ли е компетентен, само и само за да вземе участие, само и само в опит да ти адвокатства безусловно(докато соли произволен нов участник във форума), не ти прави добра услуга.

Добромир, укроти се малко, не падай до нивото на George-AL. Нито аз съм безусловен слугинаж на всеки форумен приятел в нужда, нито Торо има нужда от жалки поддръжки. Не мисля, че някога е имало нещо такова с мое или с негово участие, че да заслужаваме този тон. А както вече ти казах преди време, за разлика от анонимния Добромир, хората знаят кой съм и затова е нормално моите думи да се приемат с по-голямо доверие от тези на поредния нов анонимен потребител, който изведнъж се оказва специалист по всичко.

Какъв ти е проблема с моята намеса в темата? Да не би да е вярно, че трябва да издишаш, докато стреляш? Или е вярно, че като задържиш дъха си за няколко секунди, тялото започва да трепери от липса на кислород? Или пък си и специалист по търсене в Гугъл и вярваш, че първия линк по темата никога не е най-добрия!?

Къде видя "солене"!? На новите членове на форума не бива да възразяваме?

А за да продължа "соленето", бих обърнал внимание на Аврора, че този израз е сексистко клише: "книгата е писана все пак за мъже, за да си задоволят нагона да убиват, колят и отмъщават." Това пък е наивно: "една жена би била удовлетворена и от едно наръгване с ножа и би престанала." Човек е кораво животно, трудно умира. Понякога да изпразниш един пълнител във врага не е проява на жестокост, а застраховка, че няма да те гръмне, когато му обърнеш гръб.

Ако трябва да сме пунктуални, в текста пише, че героинята е десничарка, но не пише, че прикладва на дясно рамо

Всъщност, индиректно го пише - споменаваш и в 63 и в 71, че държи предната част на пушката с лявата ръка, което автоматично означава, че прикладва отдясно, освен ако няма две леви ръце. Това и моя извор, от който не спирам до нося вода, вече трети пост, и на който базирам аргументите си. Другите ти размишления ги приемам за коректни и на място, но Катя си прикладва безусловно на дясно рамо, колкото и да го няма написано в прав текст никъде.

Към Майндкрайм

Добромир, при положение, че включването ми беше напълно адекватно, в него няма нищо невярно, включително и забележките ми към възприятията на Аврора, всякакви спекулации за снизходителност и ирония ми се струват напълно необосновани. Искрено вярвам, че мнението ми беше полезно за Аврора.
Не знам защо съм оставил в теб впечатление, че за мен специално трябва да се обобщават по-особено нещата, за да ги разбера.
След обвинението ти, че опитвам да адвокатствам на Торо, интересно е как усещаш твоите агресивни и необосновани коментари за мнение, което бях отправил към Аврора.