Призвание герой 7 - обща тема

Само оправете описанието на Пътят... да не се повтаря два пъти село "Нещо зло е дошло неканено в селцето на село Яков"
Успех!

Направо ме застреляхте с тези илюстрации. Винаги съм бил ЗА илюстрациите в книгите-игри, но тези направо ще го кажа: Потресен съм здраво. Бих приел тази от Хуаранг на Борислава Горанова, на другата са отвратителни.
Сори за честността, не издържах, дано произведенията са добри!

Направо нямам търпение!!!111!!!

Илюстрациите... Абе, виждал съм и по-добри, виждал съм и по-лоши... Няма какво да му придиряме толкова. Вие гледайте корицата да избарате - и внимавайте с целофана! На предишния брой ми се обели!!1

Любопитно ми е дали нещо от ПГ7 ще ми привлече окото, че да му отделя времето ....

На пръв поглед нищо интересно.

Уважих по веднъж разказите в ПГ7 и бързам да напиша първи впечатления, макар и с риск да са доста повърхностни.

Пътят на Светлината
Останах много доволен след първото си минаване тук, не само защото постигнах 14 точки, но и заради логиката при изборите, която явно съвпада до голяма степен с моята. Съотношението между Текст и Игра е напипано много добре, ситуациите създават лека несигурност и точната доза напрежение (дори това е малко силна дума), за задържане на вниманието през цялото време. Особено ми хареса това, че се усеща стилът на механиките от предишни издания на ПГ. В комбинация с леко четимия текст и историята почти по мой вкус се получават два-три приятно прекарани часа.
Към минусите за мен спадат някои по-неподходящи за текст без никакъв хумор изрази като "Почесах се по брадата" (на няколко пъти), както и почти необрисуваният свят - създава се впечатление за някаква откъснатост, а с тези библейски имена + почитането на Светлината - и за секта... В началото на играта също имах някакъв момент на неориентираност какво всъщност правя. Но тези неща бързо остават на заден план и не ми попречиха да се изкефя на разказа. Не съм чел другите му версии, нито нещо друго от Рони досега. Заслужавало си е цялата работа, щом се е получил този резултат. Радвам се, че най-накрая е влязъл в сборника и поздравления за довелите го го това ниво. Много приятна изненада.

Пазители
Гадничък сюжет с няколко доста брутални пасажа в текста, много натоварващ ми дойде. Препоръчвам да не се чете баш на празници. Изненадам съм да видя нещо подобно по страниците на ПГ, признавам си. Иначе, както всички се досещате, това е най-идейният разказ в брой 7. Освен информираните избори, предлага и изобилие от опции. Много труден ми се видя - стигнах до края с цели 22 точки (ако броя и тези в епилога), та ще се преиграва пак, когато се настроя на такава вълна. Минусите тук за мен са още по-субективни: това, че един от героите се обръща (говори) пряко към читателя никога не ми е било приятно, тук специално малко олекотява тегавата история, но пак... свикнал съм това да става в курсив. Другото (на което хората сигурно масово ще се изкефят) е , та... нито влязох добре, нито излязох ОК от разказа. Механиките ми се сториха като "по учебник", респект към Торо също за вложеното време и усиля при проучванията, това си е практически смляно знание (дано никой не опира да употребата му). Предполагам, че на по-младите читатели и особено на момичетата "Пазители" ще им допадне много.

Обезчестения и нечестивата
Най-добрата литература за мен в ПГ7, голям разказвач е този куангде Доста запомнящи се сцени има в историята, чак на моменти ми се щеше да прекъсва за избор на някои от по-интересните моменти... Ами май това е единственият минус - че те оставя леко ненаиграл се, а мен лично дългите епизоди ме караха да спирам и да продължавам чак на другия ден. Мисля си, че ако се прочете наведнъж ще има още по-силен ефект, така че препоръчвам да си отделите 5-6 часа за пълно потапяне, когато сте с настройка за повече литература, отколкото избори.

Корицата
Искам специално да похваля тази част (въпреки че розовият цвят не ми влияе добре), наистина си заслужава... Има какво да се разгледа по нея, оценявам детайлите като опашката на лисицата върху буквите, както и странното същество на заден план. За композиция и рисунък какво да говорим - майсторска работа.

Сборникът за пореден път си струва и е хубаво да получи повече отзиви, така че... минавайте и оставяйте по нещо за подкрепа към екипа.

Тръгнаха слухове, че Торо е написал брутална история и трябваше да започна с нея...
Да кажа, че веднага се издразних на начина на изразяване на Ангел - думи като баш, халтав (за първи път я чувам) и мъчно (използвано в смисъл на трудно) съчетани с английски изрази като джъмп скеърс и инфо дъмп, са направо некъв хорър, некъв хел... Е, накрая ни се извини, че се е получило като в книга на кофти автор, но неприятното усещане си остана. Зачудих се защо този говори като някой гъзарещ се нърд и накрая донякъде стана ясно защо
Иначе авторът за пореден път е показал нагледно, как се прави книга-игра без бойна система и разчитаща основно на логичните избори. И тук, като в Рандеву е, вкаран елемента на "гавра с читателя": там беше хвърли един или два зара, а тук съдържанието на епизод 83
Много е трудно да се намери пресечната точка между авторовата логика и тази на средностатистическия читател. И тук поздравления за Торо, че се е справил доста добре.
За накрая оставям това, което най-много ми хареса: хорър сюжета и атмосферата. Винаги съм искал да виждам повече такива книги-игри и "Пазители" е доказателството, че Ал Торо все повече се превръща в писател...

Корицата - като я видях качена online си помислих, че тази ще е сред най-слабите корици! на живо точно обратното!!!
Илюстрациите (за първите 2 разказа) - в Пътят на светлината - не ми харесаха в Пазители са ми окей
Интервюто с Иванчев - прочетох го още на панаира - попадение си е, благодарности за него!

Пътят на светлината - този разказ много му се точих , чел съм старите му варианти, но смея да твърдя, че след "полирането" от страна на екипа на Призванието, е придобил по-добър обем и по-изчистена игрова система.
Сюжетът - не очаквам от книга-игра да ме вкарва в дълбоки разсъждения, а като има и някаква религиозна нотка, не очаквам да е "Майсторът и Маргарита", но "колебанията" на главния герой и човешкото в него са представени добре...правилните избори са твърде логични и клиширани, но в това няма нищо лошо. Та, понеже се отплеснах, героят на читателят е брат Яков, който се грижи за своето паство, в началото не е ясно кой, какво, къде, как...но нещата бързо намират своите отговори. Та без да спойлвам - пред брат Яков има няколко задачи, които взаимно се надграждат и са от лесна към най-трудна.
Игрово - книгата е сравнително линейна, но има варианти за преиграване, предизвикателства и т.н., още повече, че е трудна от първия път (поне аз се провалих с гръм и трясък точно преди финала), 2-ро, 3-то изиграване разкрива всичко и може да се ползват за постигане на висок резултат. Системата е супер - сега логично е, че има умения, които са по-полезни, но нарочно я изиграх и с тези, които намирам за не толкова и може да се стигне до успешен край, по точно определен начин, но все пак го има . Единственият проблем, който намирам и то е от недоглеждане - в правилата пише, че започваш с 3 точки Благоразположение, а в Дневника са останали 0, но това е дребен проблем
Изпитах удоволствие да стигна до успешен край, да мина и през всички неразкрити разклонения - после, та и да пробвам някакви варианти на игра
Дано видим и следващата част на брат Яков.

Пазители - Тук Торо си е свършил много добре работата. Сцена от история излязла от нискобюджетен филм, но героят на играча е интересен персонаж - хем влияе на главната героиня, хем не съвсем, а и това му коства ...енергия . Пиша без спойлери, а и все пак историята е кратка, та няма да разкривам нищо
Игрово - ами тактически избори - играта се базира на логични избори, като има и съвсем малка доза шанс - силно е! Отново адмирации!
Накратко - Торо отново е направил нещо много добро в малко епизоди! Историята е развита и бяга от клишето, което за такова нещо е УХА! Игрово нещата са изпипани и както се казва в тайния епизод, дори пробвани в живия живот, та можем да се доверим на истинността на правилните избори!
Постиженията в края предполагат преиграване, но...честно, само разгледах епизодите, за да видя как се получават тези, които нямах (уточнение - и с тази история при първия опит сгънах). Та в 83 епизода всеки може да получи всичко необходимо - интересна история, добра игрова система, преиграване, абе, добро е!

Ами да ви кажа честно ....

( не че съм някакъв авторитет по въпроса - ИЗОБЩО НЕ ) , но ...

Не съм попадал на нищо свестно от '' Щурмберг'' (в Брой 3) насам .. с изключение на ''Онази зимна нощ '' и до някаде ''Рандеву''

цялата идея на Хуаранг и Кумихо... не ми допада ... много ми е някак чужда ... трябва да разучавам други култури .. а не ми е до това.

пътят на светлината пък въобще . без коментар ... (по кофти е от рисунките)

повярвах на хайпа за ''Пазители'' но като го започнах действието ми се стори някак мудно .... освен това в началото ( в Предговора ) има някакво впускане на размисъл от страна на автора което незнам сигурно трябва да наподобява Майндкраймовите-Диалози-с-читателя от време оно ... но нещо не се получава ... за момент забравих какво чета и къде съм въобще .. а минута по късно ,,,, почнаха ужасиите .

Нещо дребно, което да отбележа, за да се оправи поне в дневниците в Крея - в Пътят на светлината започваш с всички оценки 0, с изключение на Благоразположение, чиято първоначална оценка е 3!
В Дневника е останала 0...

Новият брой отново е събрал най-добрите интерактивни предложения за годината. Макар и не съвсем безапелационен както предишни издания, продължава да бъде синоним за качество.
Аз може би съм от малцинството хора, които не бяха чели "Пътят на светлината" в предишни негови варианти и чак сега наваксах с това. Хареса ми - класическо приключение, добре структурирано за обема си. Играта ми се стори балансирана и логична. Много ми хареса финалната битка, в която се удряше яко демидж по уродливия демон - изпитвах удоволствие, като му нанеса поредната доза шамари. Успях да се справя на косъм, и у мен остана чувство на удовлетворение, което свидетелства за точен баланс на предизвикателството.
"Пазители" е поредното предложение на Торо, което бяга от очертаните традиции, предлага нещо по-различно, което е интересно да се прочете. Като геймплей - почти безупречно, аз съм свикнал този автор да изпипва игралната механика на много високо ниво и отново не останах разочарован. Самата история не ми беше много интересна. В такъв кратък обем не успях да стана съпричастен с героинята и угрозата, която трябва да преодолее. Изборите сами по себе си бяха много логични, но не твърде драматични. За обема си - интересен експеримент, който си струва.
В Хуаранг 2 отново ми хареса стила на повествованието - богат и тематичен речник, хубави описания, които стоят на място, диалози, които успяват да ме накарат да повярвам в същността на героите. Геймплейно играта е богата, но това в случая се явява и известен недостатък. Oще в първите епизоди реших да играя на комар с един от стражарите. Това ми даде карта на подземието, а в последващата проверка на шанса, засилих още повече знанието си за затвора, просто защото се проявих като калитко. От това последва много лесна и кратка игра - още на следващия епизод вече бях готов да влизам в затвора. В самия затвор непрекъснато се позлвах с привилегии защото имам карта и знам къде има патрули. Според мен е трябвало да има повече баланс в това отношение за да може да се мине през повече епизоди и съответно - по-пълна картина на приключението.

Като цяло съм доволен, браво на авторите и редакторите.

ПС: Корицата е супер, една от най-добрите. Вътрешните рисунки са доста елементарни. Damn budget cuts...