Капан от сънища - ревю (възможни спойлери)

Скъпи съфорумци,

отдавна съм изказал симпатиите си дамата на криминалистиката Красимира Стоева. Не обичам да се повтарям, но класата си е класа и поне по отношение на криминални трилъри/книги -игри Краси е българската Агата Кристи. Проблемът е, че когато си толкова добър и толкова високо си вдигнал летвата друг очакват винаги да си на супер ниво. Не искам да казвам нито една лоша дума за "Капан" от сънища, но съм принуден да го направя. С две думи книгата-игра в литературно отношение е шедьовър и тук няма какво повече да се каже. Идеите на Красимира от "Хотелът" тук добиват по-завършен вид, и ако оценявахме книга, а не книга-игра, за мен това щеше да е четивото на сезона.
Обаче не е така! В елементът игра някои неща ме подразниха! Не става въпрос за груби грешки а по-скоро за недомислици. И все пак! Може би на-очевидният пример е че на епизод 10 имам 4 точки време за проучване. Решавам да изразходя само 1 от тях и ето че на епизод 20 имам отново 4 точки време за проучване. Тези 4 точки време трябва ли да ги добавям към онези 3, или са пак същите 4 от епизод 10? изразходвам 2 от тях. но не щеш ли на епизод 76 пак има 4 точки време за проучване. Това време да се добавя ли към предното или предното да се вади от него?
Другото което ме подразни, че този път читателят не е толкова ограничен във времето спрямо разкази като "Хотелът" или "Онази зимна нощ". ИМате да проверите над 50 локации и всичко се свежда то тези 4 точки време.. В много от случаите не ми се иска време. Например отива на локация "Хакер"
Част от мнението е скрито за гости. Моля, регистрирайте се или си влезте в профила за да го видите.
, откъдето се сещам, че , отивам на локация "форум" на и ...изненада! Ако продължа с разследването губя едно време. Подобни номера въртеше Хеноха с Калоян - ако си говориш с учителя си на някава тема не ти искат време обаче ако го завъртиш за стратегиите - отнема ти една 1 точка време. Струва ми се, че в "Хотелът" и в "онази зимна нощ" където времето цъкаше на всеки мой ход нещата бяха по-справедливи.
Друго което ме подразни е, че докато в "Хотелът" имаше едно убийство, а дори в "онази зимна нощ" имахме мистерия около една катастрофа, то тук имаме . Лично за мен това е страшно дразнещо и бе една от причините да не ми хареса "Проблясък" - търчиш насам-натам по локациите, разпитваш всички като луд, после пак и така докато "забиеш" в някоя плаваща кодировка и не можеш да я преминеш. Реално проблем е че можеш да минеш 10-12 локации изразходвайки само 1 точка време и се чудиш дали не грешиш някъде и дали 1 локация не е една точка време? Много безсмислено е това, то по-добре да нямаше въобще Време.
Не по-малко ме подразни, че на поне половината епизоди нямаше подсещане как съм стигнал дотук. Например след епизод 10 имах глупостта да се върна на стартовата страница обикалях сума ти време по локациите докато в един момент не "забих" на 141 и не се сещах как да се върна..

За илюстрациите какво да кажа - илюстрациите са сюреалистични както и в другите книги-игри на Красимира, и не са никак лоши (особено тази на стр.13 и стр.31), но някак си тази година се нагледах на хубави илюстрации ("Петият принц", "Списание 13", "Къщата на Ада"), така че ще ми е трудно да се впечатля, так както някога се впечатлих от "Хотелът".
Накратко - в художествено отношение разказът е перфектен, но в игрово очаквах от Красимира много повече. Донякъде виновна е и самат Красимира - ако това бе млад и неопитен автор критериите ми щяха да са занижени, но тя е вдигнала летвата и я оценявам като професионалист. Оттук нататък ще й е много трудно да излезе от шаблона който си е направила, а това значи, че винаги ще очакваме разказите да са все по-добри и по-добри.
В известен смисъл "Седемте живота на Мая" бе интересен опит за Красимира да направи нещо свежо и различно от криминалистика. В Холивуд дори и най-добрите актьори понякога се записват в филм който няма да стане блокбъстър, само за да ги видият режисьорите и продуцентите, че могат да играят по различен начин.
След като Краси е вече утвърдено име в криминалистиката пожелавам й, да напише и нещо по-така - фантастика, фентъзи, любовни романи дори, а защо не и уестърн - за да развие в пълна степен своя капацитет.

Торо, благодаря,за разясненията но това което ти си обяснил го няма в правилата или не е добре обяснено. Така например в правилата пише, че "проучването на 1 тема отнема 1 точка време и става чрез прочитане на епизода" но това не обяснява защо някъде е написано че ти се губи 1 време, а другаде не е написано? Човек остава с впечатлението че време му се губи само когато има изрично указание. Ако това не е било така трябвало е на всяка тема да има указание "губиш 1 време"
Никъде не е казано, че трябва да записвам изходният епизод като започна проучване?! В един момент разглеждам пет-шест теми едновременно и трябва да помня и отъкъде съм тръгнал??? В повечето книги-игри като те убият има подсказка - върни се на епизод...., което е направено с цел да не се връщаш чак в началото. Би било добре да има някаква подсказка, както в "Герои " чрез епизод -разпределител от къде съм дошъл.

Бих добавил също, че извън правилата играта е доста линейна - ходиш по плаващите кодировки, щъкаш насам-натам и се озоваваш на правилния епилог. За сравнение "Онази зимна нощ" имаше 7 епилога, а тук само два - успешен и неуспешен.Липсва ми вариативност - от една страна, а от друга играта ми е хаотична. Убийства наглед изобщо нямат нищо общо и е трудно да се намеря връзка. Поведението на полицая няма логика - веднъж ти се сопа, когато се месиш п делото и логично бих решил, че е в конспирацията. Втори път ти помага. Всъщност шанса да завършиш играта успешно без него е много малък. Играта в много отношение е построена алогично - като игра. Пак казвам ако беше само книга бих я оценявал по друг начин.

"Капан за сънища" на Краси Стоева ми хареса доста. Много приятна и увличаща история, което е голяма рядкост в жанра. А Краси определено може и да пише грамотно. Честно казано и в "Хотелът" и в "Онази зимна нощ" историите не ме грабнаха особено, но в "Капан за сънища" атмосферата и историята може би са най-добрите досега на Краси. Определено жанра има нужда и от такива книги-игри, особено за любителите на добрата история, а не толкова на играта. Като казах играта.. ами това е най-голямата слабост на книгата и затова най-вероятно няма да допадне на по-геймърската част от феновете. Първо, че след разгадаването на мистерията вече читателят няма стимул да я изиграе отново,но и няма алтернативни пътища или краища, а само алтернативни комбинации от теми, които да ти отключат някоя от кодовите думи, които ти позволяват да "превъртиш" играта. Механиката с темите е приятна, до известна степен нестандартна за жанра. По тази линия забележката ми е, че дневникът и играта не е следвало да е в този вид, т.е да имаш предварително записани всички теми и епизодите, към които водят. Това много улеснява чийтването. Според мен, за да се вдигне предизвикателството на играта и да се играе честно, би следвало след всяка болдната дума в скоби да има номера на епизода на тази тема. Може би щеше да е една идея по-тежко за читателя, тъй като трябва постоянно да записва дума или епизод, вместо само да слага тикче.

Като тегле чертата, доста добра книга-игра, поредно качествено попълнение в Новата вълна.

Добра мистерия.
Красимира отново вдига нивото след разочароващата за мен "Онази зимна нощ".
Бих казал, че тази творба е по-добра дори от готината "Хотелът".
Главната героиня е представена интересно, задълбочено и с красиво описани меланхолични преживявания, сцени и монолози/диалози.
Сюжетът е крими (с елементи на езотерика), главният антагонист е завладяващ и ми достави истинско удоволствие да играя срещу него и да проследя цялата нишка от действията му.
Мистерията се разкрива постепенно, без излишен rush. Браво за доброто темпо.
Изборите - тук нещата са горе-долу. Имаше някои твърде прозрачни, но не мога да кажа, че съм недоволен. Логични са, а това ми е достатъчно. Даже Авторът успя при една сцена да ме хване в крачка, че не внимавам .
Това, което най-много ме впечатли, е иновативната и оригинална гейм-механика с дневника. Евала!
Епилогът също ми представи изненадващата информация, а не беше просто скучно "браво, че си успял".

Недостъци (съжалявам, но така е справедливо):
1. Действията на детектива ми се сториха малко пресилено "не ти вярвам!". Мисля, че той е длъжен да провери все пак (дори и да не вярва), щом има убиец on the loose.
2. Сенчестите - не разбрах, както и защо книгата е с това заглавие (възможно е да не съм прочел някои епизоди, разкриващи това).
3. Малко в повече ми дойде - свръхестественото съществува, който не вярва е ограничен, сляп и закостенял.
4. Като че ли лесно стигнах до успешен край.
Друго не се сещам.

Искам също да споделя, че литературното ниво на Красимира е трудно достижимо за авторите на КИ (даже ме отчайва, като евентуален конкурент). Не е честно!
Илюстрациите са прекрасни - особено ме впечатли тази с малкото момиченце.

За изпроводяк - бих искал да видя нещо от Автора извън зоната ѝ на комфорт (Мая не е КИ), както това направи Торо с Рандеву. Фентъзи, сай-фай, уестърн, постапокалипсис - каквото и да е, нека видим следващото ниво.

Оценка (кефометър) - 8/10.

Краси отново е сътворила пълноценен трилър със свръхестествени нотки. Литературното ниво както винаги е на висота. Радващо е, че този път характерът на главната героиня е развит още по-добре, като тя самата представлява една допълнителна мистерия, която държи интереса на читателя.

Историята е изградена от две сравнително обособени части - самото разследване, което въпреки ограничението за време не препуска с излишно високо темпо, и финалната конфронтация, която също е доста добре развита и предлага солидна доза адреналин.

Мотивацията на антагониста също е добре изградена, като единствената ми критика е, че в един момент той доста нелогично разкрива ключова информациия за себе си (при правилни избори все пак). За щастие пълната картина се разкрива едва в самия край.

Игровата механика е сведена само до най-необходимото, без нищо излишно, като всичко се ползва по предназначение - точките „Доверие“, ключовите думи, времето и иновативната идея с темите за разследване. За щастие изборите не се свеждат само до това в кои теми ще задълбаеш, а не липсват и логическите избори в хода на историята.

Допада ми това, че Краси засяга в своите книги-игри нетипични за жанра теми като „осъзнато сънуване“, които биха заинтригували и хора, незапознати с материята. Единствено бих препоръчал информацията да бъде поднесена не толкова суховато, въпреки че се касае за реално съществуващи теории и практики.

Илюстрациите са много добри и пасват идеално на мрачната и тягостна атмосфера на историята.

Приключих първото си разиграване с постижение „Мис Марпъл“ и мисля, че дори открих едно Великденско яйце:

Благодаря за отзивите на всички, които са коментирали! Винаги ми е интересно и полезно да получавам обратна връзка. Радвам се, че като цяло произведението ми се приема добре Аз лично го писах с голямо удоволствие и съм щастлива, че е било забавно и на други хора.

По системата и играта поработихме доста с екипа на ПГ и вероятно можеше да се направи още повече, но предвид времето, с което разполагахме, аз съм доволна как се получи. Замисълът ми за темите първоначално беше доста по-мащабен, но в процеса на работа стигнах до извода, че повече разрастване на текста в тази посока е излишно. Надявам се, че ако някои теми като осъзнатото сънуване и сънната парализа събудят интереса ви, ще си потърсите сами достоверна информация. Това, което съм написала в съответните епизоди, е пречупено през възприятията на Наталия т.е. тя преразказва каквото е разбрала или й се е сторило релевантно и то не винаги е вярно, изчерпателно или научно обосновано

Хвърлих един поглед и на дискусията в Дискорд, но няма да коментирам. Всеки има право на мнение и субективни усещания, които не могат да бъдат оспорени. Текстът ми е минал през двама редактори и коректор, на които аз лично имам безрезервно доверие, така че вярвам, че достига до читателите в приличен вид. Разбира се, че винаги може повече и че всички ние трябва да се стремим да ставаме по-добри в това, което правим, но съвършенството е трудно постижимо (ако изобщо е), а перфекционизмът често е контрапродуктивен.

За финал само да кажа, че Великденското яйце не е само едно

Книгите-игри имат нужда от истории за зрели читатели. Имат нужда и от разнообразие на темите. В тази насока на мисли, произведения като “Капан от сънища” са полезни. Красимира Стоева е издала поне четири интерактивни произведения, така че вероятно си е създала вярна аудитория. Който харесва стила на авторката, няма да остане разочарован от новата й книга-игра “Капан от сънища”.

Броят епизоди изглежда приличен, цели 188. Но от тях темите за проучване заемат над 50 епизода, което е страшно много и като епизоди, и като текст. Има и разни странни разклонения, които са съвсем излишни. Например, разклонението от 77 на 74 или на 84 просто ни носи два варианта на разговор с инспектор Недялков, които не са литературни шедьоври и не носят никаква игрова стойност, т.е. имаме два излишни епизода. Без да съм разписвал схемата, намерих още едно такова разклонение и не вярвам да е единствено. Но пък без тях трябваше да има безумно дълги епизоди, или “салами”. Въпрос на стил.

Големият ми проблем с “Капан от сънища” е идеята да играя с героиня, която в живота бих определил като глупава и абсолютно безинтересна. Не само че трябва да изчета много за възгледите й за света, но и в редките моменти на избор трябва да се съобразявам с нейната ограниченост. На поне 2-3 места героинята се самоопределя правилно (например, на епизод 30: "мудна и глупава"), но това не ми помага да понеса добре играта с нея. Ако ми се налага да играя с проблемен герой, бих предпочел изпълнението на Ал Торо в “Пазители”.

Положителното е, че читателят може да разбере какво предстои още от въведението. Там човек може да научи, че жените на богаташите са до една повърхностни, банята се брои за стая, а последната жертва на сериен убиец е “счетоводителка, домакиня в майчинство”. Ако продължиш с четенето след това, не бива да се оплакваш от изречения като: "След солидно проучване, по-голямата част от което всъщност не разбирам, стигам до няколко извода." Просто героинята си е такава.

“Детективите си придават важност, но май нямат никаква идея за истинската му самоличност” е едно показателно за интелектуалния капацитет на героинята мнение. Преглъщам някак оценката й, че петте неразкрити убийства са “страхотен провал” за полицията. Това, което идва като удар в зъбите, е написаното от събеседника на Наталия: “Ще отида да погледна какво си мислят, че знаят за мен ченгетата.” Тук читател като мен разбира, че проблемът му не е само с героинята. Всичко това става ясно още във въведението.

Следват спойлъри, така че надолу четете на ваша отговорност.


Още нещо дребно, за означенията за форумните разговори на Наталия. Избрали сте първото съобщение във всеки епизод да започва с ">>>", без значение дали е входящо или изходящо. Струва ми се объркващо. Нямаше ли да е по-добре, ако ">>>" означава пристигащо съобщение, а "<<<" означава изпратено от Наталия съобщение?

За пореден път допускам грешка да подходя към произведение на Красимира Стоева без никакви очаквания.
Но от тук нататък това ще бъде поправено, тъй като всяка летва заложена от автора е била винаги висока.
Психо-трилърът пак е на ниво с поредното произведение в стил "Досиетата Х".



Хареса ми!