Сектор 49 (възможни спойлери)

Съдържа спойлери, не че сюжета е супер интересен или има неочаквани обрати.
Оня ден се хванахме да го изиграем със сина. Всъщност за момента това е единственото което съм прочел от сборника ако изключим интервюто.
Та прочетохме си увода и не разбрахме по никакъв начин как се вързва с илюстрациите. Както каза Тошето по-горе авторите са си го представяли като филм, ама това не е филм и правилата за различните медии са различни.
После преминахме на правилата, които хем не са сложни хем са тегави и разхвърляни, а „Близкобойна атака“ много ми се ще да разбера как е минала през редактор и е останала в тоя си вид. Гугъл ми го открива на три места, в две калпаво преведени ролеви системи и в ролевата част на Крея. Толкова ли никой не се сети за ръкопашна?!? След третото четете започнах да игнорирам тая откровена глупост и го четях като ръкопашна или пък не го четях.
След правилата синът поиска малко почивка, което би трябва да е достатъчно красноречива как са поднесени. В момента когато стигнахме до избора на стимуланти се беше отегчил толкова че директно избра първите два и не му се занимаваше с другите.
Та започнахме играта и се озовахме в някакъв тотално различен свят от този в увода. на питането защо е така отвърнах че нямам представа и най-добре да игнорира самия увод. Битките са на всяка крачка, а ако ориентацията не ти е силната страна може и да се заглавичкаш по едни и същи епизоди, особено ако не обръщаш много внимание на картата. Не казвам, че ляво дясно горе и долу е по-добре, но тия посоки важат за Земята, където има изток запад и магнитни полюси. Разбрахме, че лошите са там проста да има с какво да се биеш. Тъй като намерихме 3-4 пистолета възникна въпрос неуточнен в правилата: „Пистолета може да прави 2 атаки и гълта един заряд от наличните при употреба освен това има 6 заряда“, сина реши че си е съвсем в реда на нещата да се възползва от тоя експлойт на системата и го комбинира с двойната атака и автоматичния успех от стимулантите. Та срещнахме някакви андроиди който както се биеха на живот и смърт ни показаха прост и ни оставиха да се оправяме с три гадинки, които станаха 4 и тъкмо щяха да станат 5 когато сина отбеляза че умението на скаута е еднократно. Та продължихме да напредваме сред бившия университет и догонихме андоридите. Нашия човек си няма никаква идея какви същества са живели в съседната му звездна система само допреде 100 години. Тук сравнявам с Мъртви звезди на Върджа където се знаеше много повече за раси изчезнали преди хиляди години отколкото в настоящата творба за тия дето са ти били комшии до вчера.
Та продължаваме напред взимаме тарашим всичко наред, защото в общи линии нямаме ограничение за това, разпитваме всички за всичко взимаме някаква парола логваме се в скайнет, като цялото логване е претупано в десетина епизода пряко сили и взимаме парола за активиране на мост - да в нам си и коя година нашия човек пътува между звездите, но не може да пресече „река“ без да има мост над нея.
Тук идва и бос битката където е напълно логично кой трябва да претрепеш първо и тъкмо си викам тя битката свърши просто защото втория участник не нанася щети и се зачитам, че тази била малко по различна та минавам на второ ниво битка. Сина леко се фрустрира от 6 поредни неуспешни атаки докато противника му го маризеше та завърши на 6 живот от 45 и преди това изхвърли 3 от намерените оръжия защото нямаше място за тях да ги вземе.
Епилога е почти толкова безумен като увода, но вече поне знаеш кой участва в него и придобива малко смисъл. накрая се оказа че не сме постигнали нито едно от постижения защото бяха дошли подкрепления в битките и завършихме с 9 победени гадинки. Самите предизвикателства не ме карат да преигравам отново, а от поста на Тошо разбрах че има и някаква логическа задача която сме скипнали. Може пък да ровна да я видя, но като цяло „това не е моята чаша чай“.
Относно оформлението - има накъде да се подобрява, но и така бива. Илюстрациите може и да са хубави, но определено не са подходящи за този тип хартия и печат, за справка първия котарак при който се беше получил същия ефект. Виж ако някъде ги има цветни може да си ги разпечатам и да разцъквам като страт, о пак изпитвам леки съмнения.
Като си чета сега ревюто може да звучи доста негативно, но цялостното ми усещане за произведението е за неточно оформление и представяне и по скоро прилична игра отколкото лоша.

пп. И да сесията ми изтече, добре че се сетих да го копна преди да го пратя защото тогава щях да сосам и ринсето =)

kolender писа: писа:

Вилорп, какво имаш предвид с „неточно оформление и представяне“? Предполагам тежките правила и липсата на туториъл? Неудобни за четене и ползване таблици?
Ще съм благодарен да споделиш какво не ти допадна в оформлението и би променил?

И накрая въпрос към читателите ако имате време и желание да отговорите:
- Смятате ли, че "Сектор 49" не е привлекателна за преиграване? Може би проблем е относителната линейност? Или играта, върху която е поставен акцент, е твърде скучна и еднообразна, не предизвикваща вълнение или мисловно усилие? Или пък е твърде тежка? Или по принцип рядко преигравате книги-игри?
- Как ви се стори продължителността на играта - беше ли по-дълга или по-къса, спрямо вашето желание/очакване?

„неточно оформление и представяне“ е някакво по-скоро вътрешно усещане от рода на „аз не бих го направил така“.
Отново се връщам на увода, който няма абсолютно никакав връзка с текста чак до епилога. Евентуално бих те накарал да сложиш в тоя портал изображение на някакъв разпадащ се наУчен център или нещо което да даде някаква по-директна връзка.

Самите правила макар да са обемни не са кой знае колко сложни. Някак „разхвърляни“ ми се струват и като добавим това, че таблиците с пратени в края на книгата и не са под формата на таблици също ми допринася за това усещане. Когато правихме второто призвание изнудих екипа да направим цветни картички с герой от моето произведение и те бяха много добро допълнение към играта, като по-добрия печат даде възможност и на самите илюстрации да изпъкнат. Както казах и по-горе един комплект карти с оръжия и предмети би бил само от полза макар да разбирам, че това ще е по-скоро колекционерски отколкото към основния тираж на Призванието. При това не е късно все още да се направи такова нещо за предстоящите панаири.
Едни малко по сухи таблици само с данни биха опростили достатъчно нещата и можеха да са при основните правила. Самите илюстрации които са използвани са с излишно голям детайл за този вид печат и хартия. Въобще при хартии с отворени повърхности винаги препоръчвам илюстрациите да са щрихови вместо полутонови, защото неравности по самата хартия са по-големи от детайлите на полутоновата илюстрация, а и честно да си кажем крайния резултат зависи доста и от печатарската ръка.

Относно другите въпроси:
Сектор 49 е направена с идеята да изръшкаш всичко ако не с първото то поне с второто изиграване. А след като си изръшкал всичко няма особен смисъл от преиграване и макар историята да има потенциял не е развита достатъчно.
Постиженията в края хем са малко хем не са предизвикателни: обиколи всичко; мини на ръщ; и третото даже не си го спомням в момента.
Аз конкретно вместо случайни противници и предмети бих ползвал поне на първото изиграване фиксирани такива, което веднага би ти дала възможност за: победи по един противник от всеки вид и събери по едно оръжие от вид. В момента ми хрумва, че генерирането на случаен противник може да става както за втора игра така и и за второ минаване през зоната.

Линейността никога не е била проблем за мен дори повечето от любимите ми книги-игри са линейни. При линейните обаче трябва да има по-развита история. Класическите битки със зарове колкото и с интересна система да са по някое време писват. Тендинцията е (или по не се надявам да е) битките поне с босовета да са тактически разиграни с поредица от взети решения а не просто поредния гад с надути статове.
И аз говора малко разхвърляно, но какво ми пречи ако противника е с ръкопашно оръжие, а аз имам пушка просто да го гръмна? (сцената с Индияна Джоунс) Някакво допълнително правило, че ако противника ти е с ръкопашно оръжие а ти решиш да го стреляш то първия рунд той не нанася щети...
Аз конкретно рядко преигравам книги-игри ако при първото минаване съм стигнал до успешен край. Трябва ми някакъв стимул за това. Било допълнителна история или „постижения“.
Играта я извъртяхме за два часа с почивките, а ми се струва, че можеше и много по-бързо да стане ако пропуснем моткането. Като цяло кратичка игра.

Тук ще вметна още нещо което не ми допадна - в кбер света имаш 3 избора, първите два в редицата не ти дават нещо полезна за самата игра, а и не добавят нещо интересно за света и един вид ми се сториха излишни.

И още нещо за постиженията, ако се беше добавила такъв модул: Различни цели на гирата. Установи сигнала, спаси хората, събери информация, с възможност те и да си противоречат в известна степен.

Ами това е от мен, надявам се да не звуча прекалено грубо.
Игрите с теб!

Аз пък от опит като човек, разпространявал във висок тираж книга-игра с картички към нея, мога да ви кажа, че няма никакъв смисъл. Неприложимо е за книжарниците, за феновете също няма особено по-голям интерес, а за някои надбавката в цената ще е неприятна; създава допълнителна произведствена занимавка, за съхранение и подготовка на всяка пратка.

В общи линии съм твърдо убеден, че избрахме най-добрия вариант - отпечатване в книгата + приложение онлайн за желаещите да си разпечатат. Ако някой счита обратното - давам книги с търговска отстъпка - купувайте, принтирайте карти и разбийте пазара.
Ако се продаваше като самостоятелен продукт, тогава различни избори щяха да са по-правилни.

Лично аз, в ролята си на потребител тук единствено и без да съм я играл с разпечатани карти, бих те посъветвал в този вариант на игра да си теглиш от тестата. Да, това малко променя балансът на някои неща, но не мисля, че ще има драстична разлика в усещането. Респективно когато правиш това, няма как да ти се падне нещо, което вече имаш.
Иначе ако го гледаш според правилата - няма никакъв проблем да ти се паднат повече противници от един вид и да имаш повече еднакви оръжия.

Разбира се, най-добре авторите да си кажат как е най-препоръчително.

Това всъщност е подоберние. Стига да има достатъчно на брой противници и оръжия, елиминирането на повторяемостта за мен е плюс.