Сектор 49 (възможни спойлери)

Благодаря за разясненията! Очаквам продължението с интерес!

Благодарност към на Kartacha за неговото ревю на Сектор 49, от поредицата ревюта на "Призание герой"!

Линк към ревюто в Nerd Zone


Благодарност и към Дамян Христов (Ян) за ревюто за "Сектор 49" и Сектор 49: Лабораториите" в сайта на PC Mania!

Линк към ревюто в PC Mania

В процеса на четенето на Сектора смених доста чувства.

Първия сблъсък - КОЛКО правила има тук?!
Разлиствам, разлиствам, разлиствам... срещат ме зарове, символи, първи оръжия, втори оръжия, системи... някъде имало таблици? А къде е дневника? Отивам отзад - божке, там има още... Приложения, приложения... Никъде не виждам таблици?
Първото нещо, което правя с Призвание герой е да си пречертая дневника на това което чета върху таблета. Но тук директно си изключих таблета, изхвърлих дневника и правилата и си казах че ще го ударя на литературно четене.
Преди да мина към четенето, ще се върна пак към правилата за един Втори сблъсък. Абе май не изглеждат толкова страшно! Един зар се иска, липсващите таблици (заради които си мислех, че нещо е объркано в печата) всъщност се оказаха колекция карти, следи се една Енергия и Кодови думи. Символите бяха разбираеми, картите бяха така конструирани че дори с моето алергичното отдръпване от правилата, всичко изглеждаше разбираемо.
Обаче нивото на принта беше покъртително зле. Картите за чудовища/оръжия/системи трябваше да са цветни, красиви и картонени и цялото произведение трябваше да бъде издадено под формата на настолна игра. Изкарайте Енергията като жетони. Кодовите думи не са толкова много, нещо може да се измисли и там. Не обичам да разлиствам назад-напред за да сверявам правила и приложения. Поне да бяха на едно място...

Започвам литературното четене с ново количество обърквация. Уводът нямаше нищо общо с въведението. Но бях толкова шашардисан от обема правила (който ми се струваше по-голям от обема литература), така че въобще не го забелязах. Вкарах се в dungeon crawl-a и още на първия епизод нов - шаш - "Премини на Инструкции Б". Ай сиктир ве! Някъде имаше още една порция правила, които не бях забелязал? Не, оставих вилите, факлите и линча - инструкциите бяха в същия епизод (на съседния ред), просто вече бях тупнал капаците от шок и ужас и не можех да възприемам.

Толкова за сблъсъка ми с правилата. Историята ми се стори наивно написана. Ако бях с 30 години по-млад, сигурно щеше да ми хареса.
Сега намирах доста неща не по вкуса ми. Програмите и андроидите бяха прекалено очовечени. Програмите искаха да им се удостоверя чрез решаване на загадка, вместо по някакъв нормален начин. На моменти ми бяха подавани някакви парчета от знания за света, които бяха много недостатъчни за изграждането на някаква съществена представа.
Подземието беше нелогично. До хангара за murderbot-ове има детска градина с анимационни панди, а зад нея - коридор с капани, които ме вдигат във въздуха.
Мащабите ми бяха изкривени. Минавам някакви тесни проходи и БАМ - мега пещера с цял град, висящ от тавана. Защо от тавана - не знам. Минавам този целия град и следва офис помещение с две бюра. И всичко това на мащаба на картата ми изглежда едно и също по големина.

Парчетата от картата пръснати по епизодите ми харесаха. Но щеше да е добре на всяко парче да са отразени кардиналните посоки на света - С И Ю З - за една милимунга улеснение, когато избирам изход между югонещоси и югодругоси.
Това е другата слаба точка - почти всеки изход от сектор е на сляпо. Един-единствен изход беше представен различно ("кръгъл люк" - без особен смисъл да е акцентирано точно на този изход), а всичкото останали 100 изхода бяха равностойни не-информирани решения.

Като цяло, ако произведението беше издадено във вид на настолна игра, ревюто ми щеше да е много по-позитивно. Правилата са достатъчно леки, дават мегдан за разширения. Гледам че е поработено върху визията (която пък е унищожена във формата на черно-белия сборник).
Но като произведение в сборник за книги-игри - единствените точки, които мога да дам са за разнообразие спрямо останалите материали.

Със сигурност можеше да се реализира концепцията на настолна игра, но вместо за 5 лв да стане 40 и според мен тогава трябваше да се преработи към по-къс текст, повече произвол и сценарии и модуларност (със сигурност за картата), да допуска много повече преиграване. Щеше да е по-друг продукт.

Съгласен съм. Малко ще се промени концепцията.

Но е напълно валидна посока, макар и не за българския пазар и език.

Защо да не е посока за българския пазар?
В книжарниците вече имам чувството че се продават повече игри от колкото книги. Виждам и доста български игри. Имам познати, които купуват игри залудо. Впечатлението ми е че аудиторията на игрите е в пъъъъъти по-голяма от аудиторията на книгите-игри.

Естествено, нямам впечатления какво се случва "зад кадър". Възможно е цифрово да не излизат парите и тиражите. Може индианските (indy) игри да не въртят такава печалба като тези от main stream-a. Може и на загуба да се издават. Ако имаш някаква вътрешна информация, ще ми е интересно да прочета.

Двата Сектора биха разкрили своя пълен потенциал като визия и игра, ако се издадат във формата на 90-рски страт.

Преди години не можех да кажа горното, но сега виждам, че това е напълно възможно.

Бих съдействал на авторите, ако им се занимава.

Успях да го изиграя и това произведение. Поздравления за автора и екипа за оформлението. То ми направи добро впечатление. Сюжетът също има потенциал да се развие като спасителна космическа мисия.
Играта обаче не ми достави удоволствие, защото лутането в лабиринти никога не ми е харесвало, освен ако няма информирани избори, подзказки, или някакви тактически варианти. За съжаление тази игра много ми наподобява Битки Безброй и слепите избори там. Може би ако бях на 13 щях да го изръчкам във всички посоки и опции от любопитство, но тук след първите 15-20 епизода се отказах. Просто не е моето приключение. Литературната част няма да я обсъждам защото не видях такава. Възприемам Сектор 49 като някакъв недоразвит страт по-скоро отколкото книга-игра.