За честта на Зур - мнения и коментари

За честта на Зур
Приятна КИ.
Според мен интро-разказът (който незнайно защо е поместен накрая) е задължителен за потапяне в света на играта. Хареса ми подходът на автора с различната гледна точка, а и анти-героите са представени готино.
Най-силно ме впечатли необичайният сетинг на местността, където се развива действието - праисторическо фентъзи. Напомни ми на Децата на земята (поредица на Плеяда от 90-те). Авторът се е справил отлично тази местност да "оживее" пред очите ми и да "звучи" достоверна като бит и култура, а и е поднесена интересно.
Главният герой ми беше малко стерилен, за разлика от антагонистите, което вероятно се дължи и на интро-разказа. Той, Ловецът, не търпи кой знае какво развитие по време на играта, въпреки опитите за това. Може би това е и била целта: Конан е ясен и праволинеен и няма нужда да бъде променян. Все пак имаш опция да избереш различен тип клас в началото, което е плюс.
Играта ми беше сравнително интересна, като подходът с движение по карта винаги ме е забавлявал още от Синът на пустинята. Тук е направено по-добре, като мога да го сравня с Петият принц: Разрушител, където също е голям кеф да си "джиткаш" по картата.
За постигане на успех: имаш си умения, предмети, които да помогнат, съюзници евентуално...спазени са нещата, като по учебник. Това, което ми липсваше е добре направени избори от тактическа гледна точка. Да, пак трябва да се съобразяваш с някои неща (време, качества и т.н.), но не ми беше достатъчно това. На хора, които обичат "експлорър" игри обаче, много ще допадне.
Няма как да пропусна готините илюстрации и брутално добрата корица
Поздравления за добре свършената работа на автора и екипа на ПГ.
Ще се повторя - оригинален и вълнуващ сетинг: най-силната страна на "За честта на Зур".

ПС
Препоръчвам картата и приложенията да се разпечатат (копират, препишат) отделно, иначе е голям зор да разгръщаш.

Някой, който играе в момента, може ли да ми каже как се взема постижението "Бързак"?

Опитвам се да направя този speedrun, но не ми се получава.

Може да ми пише тук или в Discord-а.

Епизод 66*

Погледът на Синът на Зур се плъзна по билата на хълмовете в източната част на Морето. Сутрешните слънчеви лъчи ги огряваха силно и мараня започна да се появява над тях. Младият воин се обърна и се запъти към Светилището. Осквернителите отдавна вече не бяха сред живите, но споменът за тях щеше да служи като обица на ухото на всички в Морето от хълмове.

*Разбира се, няма такъв епизод в разказa и горното е просто един tribute към произведението.

За мен, един от силните разкази в този брой на ПГ10, който предлага прекрасно изграден свят и сюжет. Тук няма стандартните добри и лоши герои, всеки персонаж следва своите цели в историята, съобразно разбиранията, представите и вярванията си. Морето от хълмове е красиво наименование на областта, където се развива действието. Описанията не дразнят и са добре премерени за целите, които разказът си е поставил.

Обикалянето по картата и постигането на различните странични цели създава една игра в играта, която повишава преиграваемостта. Аз лично много се забавлявах, докато разкривах тайните на играта чрез различните постижения. Иновацията е сведена до минимум, но елементите време и кодовите думи са добре забъркани в геймплея. Палец горе за кодова дума сестри.

Завършвам с един цитат от великият полски фантаст Станислав Лем:

И тъй като никой не съумял да построи машина, работеща с друга буква, трябва да се опасяваме, че никога няма да има такова прекрасно явление като мурквите — никога! Докато свят светува.
Станислав Лем - Как оцелял светът

P.S. Е, муркви нямаме, но мурките поне ги видяхме.

Много приятна книги-игра, Сборникът започва доста силно.
Разказът и мен ме изненада, че е в края, а си е задължителен в началото.

Сюжетът е готин, лутането по картата също, имаш няколко варианта за победата. Много,много изпипано и добро. Избор на герои, история, абе много е добро!
Все пак от първия път едва ли някой ще успее да го мине честно, което също ми харесва. Вече като си посъбрал малко инфо и нещата стават, но пак книгата крие тайни и при второ изиграване, че трябва още ровене. Хареса ми героят как действа . Враговете също действат по някаква логика въобще нещата са супер.

Прочетох За честта на Зур.

Първо да кажа, че съм изключително впечатлен от художника. илюстрациите на Филип Цонкин са не просто тематични - те са много идейни; и по прекрасен начин изрисувани. Художникът не се е срамувал и от женската голота, наблегнал е и на натурализма, но съшевременно във всички рисунки има нщо неземно. Някак ми напомнят на стила на Борис Валехо. Особено ми хареса илюстрацияга на стр. 55, но и другите рисунки също са много високо качество.
За текста. нямам какво да кажа - Стефан винаги ми е допадал, с умението да пише четивно (за разлика от някои автори от Новата вълна, писали за разни редници и ефрейтори* ). Тук няма промяна.
Самият разказ много ми хареса. Дали защото съм фен на тематиката за племената от първобитно-родовия строй (спомняте си, че и аз бях писал "шамански истории"), дали защото съм завършил етнология, дали защото обичам фолклора а тук го имаше доста или заради споменатите илюстрации... Но разказа ми хареса. Излишно е да обснявам, че. сетинга ме "грабна", но той не е за всеки..
Картата ми напомни за играта на Спас за Бялата крепост ("Да намериш дракон")- И тук има доста .локации по които човек може да се поразходи, и тук има фактор .време.. Отбелязвам че предвид колко е малка картата, играта е невероятно вариативна не е без значение на кое място по кое време минаваш. На два пъти ме убиха в селото на друговерците - (много ми хареса идеята за даровете- Спасе, учи се !). Третият път умрях при огнената вещица.Всъщност това ми бе най-трудното преиграване,така и не открих откъде да се сдобия с .Роден в пламък., но накрая се сетих, да го взема от самото начало като допълнителен дар. Стана ми много готино, че с Тейн имаш по5не два вида избори и те са равностойни - да я убиеш или да не я убиеш. Различните епилози, също са нещо което ми допада винаги - одобрих го и в "Убежището" , радвам се че го има и тук. Завърших със "Епилог - Син на Зур", но и другият епилог е интересен.

Хареса ми, че можеш да играеш с различен "уклон" - да си фанатик и да мачкаш чуждите богове и шамани, или да си атеист и да га щадиш в замяна на помощ от тях.
Може и среден вариант. Можеш да преспиваш с мацките или да ги подминаваш.

И трите пъти играх с .Събирач на Черепи и завърших като .съблазнител. - имам майка, сестри и дъщеря. Също така при третата игра събрах всички шест дара, така че предполам, че съм .полубог. (даровете ли са "устойчивости"?)
други кодови думи с които завърших бяха богиня, огън, бранител, напаст.. Завърших с една рана., малко ми трябаше да завърша без рани.

Със сигурност знам, че ще преиграя играта, най-малко за да пробвам и другите два персонажа. Впрочем това е още нещо което ми хареса - още навремето в Мистерията Пегас ми хареса да има трима различни герои; После и в Пари и Ганстери 2 ми допадна чеима - мъж-войно, мъж-бизнесемен, жена -войн и жена бизнесмен. тук пак има три начина да оформиш героя си като в ПиГ 2. Следващия път смятам да играя с Убиеца на магьосници.

Финалната схватка с бе супер яка идея. След трите боса следва мегабос.
Прочетох и прелюдията - дали не правилнf да кажа след - людия? - но не ми хареса чак толкова. Подразни ме че магьосникът бил "кабинетен учен", появата на някакъв император както и името на мага - Улем (мюсюлмански богослов) - някак не ми се върза със сетинга, който е африкански. За сметка на това бе добре представен образът на Тейн.
За честта на Зур, малко или много ми напомни "Джонга", където пак имахме африкщански сетинг и разказ отделно от книгата,но свързан с нея. Още една причина да ми допадне произведението.

В заключение
илюстрации - .по шестобалната скала - 10! .За мен Филип Цонкин е откритието на Втората вълна.
Сетинг - 6/ 6
Механика 6/6
текст - 6/6
обем - 6/6
вариативноост 6/6

резултат - 6 с два плюса.
Предвид, че аз не давам лесно високи оценик, това само по себе си говори много.

* Благодаря ти Уили, че не споменаваш имена, казваше Алф.

П.С. прочетох и тайният епизод. Много е забавно, че носи "дяволски" номер - 666

"Въх, муш - уби ма!", за който се сеща откъде е този цитат, запиши си КД "класик". За многото си страници тази КИ бе доста кратка, това имам предвид с предното изречение. Ако прибавим уводният разказ в края обаче си става доста прилично и залепено смислово повествование. Това е втората подобна книга, в която влизаш в ролята на "анти-герой" от такъв тип. Първата е поредицата за вампирите от Флавия, където първо се разправяш с тях, а после виждаш преспективата на главния лошковец. Поне аз за нея се сетих, докато играх Зур.

В този смисъл ми хареса концепцията за пленяването на божество, което да прецениш дали да спасиш или бастисаш. Не че в самата игра има голяма разлика от избора ти, но пък можеш да свитнеш поне още едно божество в нея, така че си е направо някакъв нов под-жанр тази КИ - богоубиец или нещо такова. Хареса ми картата с плаващите кодировки, може би сега доста по-развита и изчистена от Зъби II, и в пъти по-сложна от едните кодировки и тактически карти от старата вълна. Надграждане му е майката. Илюстрациите бяха много силни във всяко отношение и корицата също е чудна.

Дневник изчистен, но не претупан - ако "героите" са класическите крадец, магьосник и войн, то "анти-героите" са техни антиподи. Очаквах да има по-голямо значение този избор в самата игра, но освен в първата ми среща с Кендъл в Оазиса, апропо и последна , нямаше кой знае какво налагане на класа. Раните ограничени до 3 точки, свидетелстват за наистина кратките като възможност разновидности на загубата им, но нека - щом можеш да спечелиш играта въобще без загуби, Определено бих се опитал да направя това постижение за в бъдеще. И това със съблазняванките тоже...

Мисля обективно и закономерно най-добрият от трите разкази в сборника.