Последното пътуване

Приличен дебют, който залага и на история и на доста игра - откъм история - действието се развива в една алтернативна Земя, на която има и други раси (доста напомнящи фентъзи раси ) - като цяло историята е интересна - започвате от Виена и всички приключва на Антрактида (при успешен (спред мен епилог и в друга реалност).
Играта - авторът е вкарал твърде много показатели, които се следят, реално има проверки за дадено умение или слабост, предмет, кодова дума, въобще много неща
Сравнително доста линейно приключение, в което се правят проверки, но така се чете цялата история, а тя е окей, като за удобство има save на места, разделена е на глави, има загадки, абе, има от всичко
Прочетете я!

Благодаря за ревюто!
Със сигурност можеше да са по-опростени правилата, но до този извод стигнах, чак когато започнахме редакцията. Ако пробвам да напиша нещо по-нататък, ще е без цифрови показатели, много главоболия биха се спестили
Иначе от линейността не успях да избягам, нямаше време. Въртяха ми се идеи на Антарктида играчът да се движи по карта, с комбинация от фиксирани и случайни събития, обаче ако бях задълбал, нямаше да успея с крайния срок. Започнах да пиша книгата-игра февруари и приключих края на май, така че доста неща се опростиха (само не и правилата).

На мен много ми харесаха историята и играта. Единствено че си беше фоста трудничка и бая пъти трябваше да умирам докато стигна края, но така пък удоволствието беше по-голямо.

Аз харесвам игри каквито обясни Торо - с линеен макросюжет и множество тактически избори и минисюжети. За това за мен тази книга си беше доста вариативна като игра въпреки последователността на главния сюжет. Замислете се, че при такава история разклонение на главния сюжет би било равнозначно на нова книга..

Какво можеше да бъде подобрено (според мен) - избираш предметите в началото малко на сляпо без да знаеш кое кога ще ти потрябва. Същото е и с ограниченията. Но нататък в играта това се компенсира донякъде, защото имаш шанс пак да си преподредиш предметите.
Друго, което бих препоръчал е да започваш играта с определено ниво на трудност, тъй като в началото е много трудно дори да я завършиш, а при следващи изигравания би било удоволствие да се стеемиш към макс ефективност.

Цялостният сетинг е много як и се потапяш лесно в атмосферата. Имаше няколко епилога като четвъетия има под епилози - наистина много добро решение.

Отношенията със съратниците ти в мисията също определят донякъде сюжета и изцяло зависят от решенията на играча.

Цялостно много силно произведение , достойно заемащо място в ПГ 10.

ПС: кодова дума тритий кърти

Благодаря за отзива! Изненадвам се, че книгата се е оказала трудна, но явно не съм преценил достатъчно точно баланса на точките. Ще имам предвид идеята за трудността, а при евентуална следваща книга бих добавил и постижения. Радвам се, че историята и сетинга са ти допаднали.

Колебаех се дали да напиша мнение, понеже повечето елементи в тази книга-игра, според мен, са неубедителни: сюжет, стил на писане, избори, геймплей.
Но ще бъда кратък, (за да не пиша твърде дълъг "хейт"): това е сред малкото книги-игри, които не можах да дочета (доизиграя) докрай.
Препоръка: съкращаване на "баластрата", изграждане на интересни избори, намаляване на еклектизма.

Здравей. Ако ти се занимава, няма да се сърдя и на по-подробен "хейт". Докъде стигна, преди да се откажеш? Кое те издразни най-много?

Впечатлен съм от подробното ревю. Обратната връзка е важна за мен и, когато е поднесена в изчерпателния вариант по-горе, е наистина полезна.
1. Ще започна с пъзела с лабиринта, който е объркал не само теб. Гледната точка се обръща при всеки завой, съответно ляво, дясно и напред се променят.
2. Прав си, че е дълго. При второто завъртане на редакцията, вече знаех, че ако пиша пак книга-игра, ще е с една идея по-кратка.
3. Прекалено многото проверки също ще ги избягвам. Разработвам "домашни" правила за ролеви игри и там върви да ги има, но за книга-игра не. Обаче, това с енергията е яка идея, нали?
4. За характера на героите се опитах, колкото мога, само че с книга-игра е трудно. Или поне на мен ми е трудно Има доста да се развивам в тази посока.
5. Различните завършеци (без да са крайно позитивни или негативни) са нещо, което много много ме кефи (когато книгата-игра няма продължения) затова реших да ги включа.
6. Торо ме предупреди, че финалната глава е възможно да разочарова определени хора, защото твърде рязко и изцяло се навлиза в псевдонаучната фантастика. На мен обаче ми е любима и се радвам, че и ти си останал доволен.

В заключение, отново ти благодаря за ревюто и, че си стигнал до края на книгата, защото вложих доста усилия и безсънни нощи в писане и също толкова в редакция.

Обичам истории за паралелни светове. Замислих се за свят подобен на нашия като технологично развитие, където митичните същества съществуват, например ифрити и джинове в забързан арабски метрополис. Това, разбира се, не е нещо уникално и ново, обаче ми се стори интересно. За книгите-игри, мисля че само в поредицата за Дъгата има подобни идеи (още си чакам "Дъгата срещу ада 2" ). В същото време обичам да чета за пътешествия и се кефя (в книгите-игри), когато главният герой трябва да подбере най-подходящите предмети. Накрая реших да включа тези елементи в моята история.

Защо избра епичният мащаб на историята? Можеше да задържиш нещата в много по-малки мащаби в този интересен свят и пак да имаме личностните преживявания.

Под епичен мащаб имаш предвид територията, върху която се развива приключението, важността на мисията на главния герой или обема на книгата-игра?

Ако можеше да промениш 1 нещо в произведението, какво би било то?

Не съм убеден, че накрая се дават ясни отговори на всички въпроси, а това е важно за читателите (или поне за мен). Бих направил финалът по-ясен, за да си кажат хората "ахааа, ето защо онова се е случи така".

Имай предвид, че моето мнение е представителна извадка от 1, което не е много, така че по-добре да се съобразиш с повече мнения, а и с твоите собствени усещания - все пак трябва да си доволен от труда си.

Имам отзиви от приятели, а също и от няколкото мнения във форума по-горе, така че започвам да добивам по-ясна представа за творбата си. Факт е, че хората имат различни очаквания за литературата, играта, дължината, а също и жанрови предпочитания. Аз лично съм доволен от себе си, предизвикателството да участвам в конкурса, си струваше. Това, че хванах последния влак за Призвание Герой, може само да ме радва. В момента нивото на книгите-игри от български автори е по-високо отпреди, летвата е вдигната и макар да излизат по-малко произведения, те са с по-добро качество. Считам, че макар и да съм аматьор писател, съм написал прилична творба.

P.S Вече съм Aсасин. Вдигнах левел!

Дълъг разказ-игра, трябваха ми няколко дни, за да го завърша. Но явно съм си запазил ентусиазма за четене, а не го загубих някъде по пътя. Все пак, за да искаш да те четат, трябва да имаш търпение и ти за същото, и да играеш тоже. Според мен обемът не е толкова голям, по-скоро твърде много действие се развива на толкова страници (а дори още не съм подхванал Запад, че да коментирам ) и затова някои са изгубили фокуса върху повествованието.

Историята като сюжет ми хареса, макар да няма нещо изключително оригинално в нея. Все така има силните си моменти и първата ми асоциация беше с "Нещото" на Карпентър, до такава степен, че си създадох представа какво ще ми се случи в предпоследната глава, а и не само. Но в няколко поредни спойлери, ще се опитам да разкажа какво-що.



Но така де книгата-игра бе достатъчно увлекателна и оригинална откъм сюжет, че не е заимствала само от един филм или една книга. Всъщност хареса ми как е развита теорията за раздвояването на човеците - разум и бесове (съществата от алтернативната вселена), и колко пагубно се е оказало то изначално. Смисълът на паралелните светове е добре употребен и като инструмент повествованието да върви, и като добра механика за играта. Друго нещо, което ми беше ясно още в началото е:



Така де, "Ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението." - по Чехов. Ако нещо ще ми остане в спомените от тази книга-игра, без съмнение това е изводът, че:



Шегата на страна, но основният проблем, който аз забелязах при изиграването ми е липсата на баланс при използване/тестване уменията/недостатъците и прочее. Голяма част от уменията са практически неизползваеми или твърде ситуационни. Знаех си аз, че не трябва да взимам това пусто... а интуицията ме влачеше към друго умение, което се ползваше често при проверки, ама късно либе за китки. В самите "недостатъци" обаче хептен нямаше равенство, ако и към средата на повествованието да можеш да го неутрализираш, и към края - също. Но това е често срещан проблем в жанра, мисля си.

И в тоя смисъл вървя към логичния завършек на "Последното пътуване", който е доста разнообразен откъм видове епилог. Сега, без да навлизам в политически, морално-етични и други дискусии, то лирическият герой Марк, преживял пътуване в паралелни вселени, не може да се сърди на президент с бейзболна шапка за водена от него политика. Не че нещо, ама първо всички американски президенти се снимат с такива шапки, но е ясно за кой конкретно иде реч. Доста наивистично ми дойде като за финал. Не връщането в "реалността", защото вероятно и част от другите светове продължават да си съществуват. Но не е ли чудно как "прекрасният нов свят" магически се изчисти от мутантите, които бяха проблема на първо време... Аххх, прехапвам се и замлъквам, че тъкмо към политиканстване залитнах.

Но нека де, една книга, освен всичко друго, трябва и да провокира. Щом реагирам положително, значи има защо.

Радко, ако те кефят фантастичните сюжети намери си Рей Гард -Генезис. Сюжета е краден от "Пришълецът", но играта е направена доста добре (лично мнение) има напрежение до края.

Вилорп писа:

Сама да вметна, че и веганството се лекува в книгата, та дори за тез хорица има надежда =))

В пещерата (където имаш възможност да "излекуваш" всеки недъг) или някъде другаде?