Вестоносец - малка книга-игра /1-ва част/

Здрасти на всички! Днес от сутринта нещо ми влезе в главата и докато не седнах да го пиша, не спря да ме човърка. Та - написах го, само дето то си стана саможиво, такова... Мислех да е разказче от около 20-ина епизода, но се разрасна и чак надскочи тази публикация тук. Ако ви хареса, кажете, за да напиша този месец и останалото от историята... макар и да не знам докъде ще ме отведе тя.
Изиграйте го отвсякъде, защото, макари кратко, нещата които узнаваш или губиш, са от значение за по-натам. Айде - весело... и чакам коментари! /Предварително се извинявам за грешките, просто току що го завърших и веднага го постнах/


1


С облекчение заставаш в края на тесния планински проход, любувайки се на първите слънчеви лъчи, които усещаш, след трите дни промъкване из дълбокия и тъмен каньон. Хвърляш поглед надолу в низината, облегнат на скалите. Обширни поля и ливади те разделят от сребърната лента, виеща се в най-ниското – река Погранична. Одвъд нея е кралство Санград, но не то е целта ти.
Изгревът е вече факт, не трябва да губиш време. С широка крачка поемаш през високата трева, обмисляйки последния етап от мисията си. Хладният сутрешен вятър люлее полето насам-натам, повдига косата ти и избистря мислите в главата. Току минаваш покрай някое самотно стърчащо дърво или треперещ храст. Някъде пее чучулига…

---

Мисията ти…
Ти си Вестоносец – трудна и престижна професия, някои биха я нарекли призвание. Обикновения бързоходец не може да се сравнява с теб - ти си човекът, който носи съобщения от самия крал на Глария. Тези съобщения са предназначени единствено за очите и ушите на други крале и намесата ти се изисква в случаите, когато вестите са толкова важни, че не трябва да се поверяват на гълъби или обикновени делегации. Най-важното – ти знаеш какво е написано, за да може в случай на загуба или кражба на посланието, да достигнеш до получателя лично и да предадеш информацията, дори и с цената на живота си.
В момента ситуацията е тревожна. Твоето кралство и това на санградите са в обтегнати отношения заради спор за една погранична златна мина. Тъй като залежите се разпростират под земята и на двете кралства, не е уточнено как да се разпредели експлоатацията. Владетелите на тези земи откъм Санград са роднини на тамошната кралица и използват случая да прилагат натиск върху краля. Стига се до въоръжени набези и схватки на територията на Глария и мирът е сериозно застрашен. Твоят крал ти е доверил, че има фракции в санградския двор, които само чакат да започнат война с вас и това е удобен момент за тях. Обичайните за подобни случаи интриги, тайни планове и шантажи вече набират сила, а вие не сте в позицията да водите пълноценна война – предните две години нямаше добра земеделска реколта и значителни средства от хазната бяха похарчени за внос. Финансовото и продоволственото положение в кралството са разклатени и дворът не желае война.
Затова сега в раницата ти се намира предложение за спогодба и равна подялба на мината, като това би трябвало да коригира леко границите на двете кралства с минимален за вас ущърб. Има опастност, ако писмото не стигне навреме до ръцете на санградския крал, нещата да приемат твърде неприятен развой с посока разрушителна война.
Целта ти е малко речно селце, където имаш среща с Вестоносец на санградския крал, на когото да предадеш писмото. Не е добре да пътуваш директно до тяхната столица, тъй като в тези времена един странник от Глария би възбудил подозрението на цял куп шпиони. Облечен си в прашни, износени дрехи, просто пътническо наметало, и меки ботуши. Носиш удобна раница с нощна постеля, малък кинжал и храна… и скъпоценното писмо. Нямаш кон, нито меч, не ти и трябват в момента. Коне яздят само благородниците, мечове носят рицарите, а ти трябва да пътуваш колкото се може по-незабелязано, дори и в собственото си кралство. Вестоносците са изключително издръжливи на всякакви атмосферни условия, обучени са да тичат дълго време с най-различни обувки, ботуши или боси. Тежка и понякога доста опасна професия имаш, това е сигурно.

---

Най-после навлизаш между къщурките на рибарското селце. Бедни, отрудени хора проследяват пътя ти към брега на река Погранична. Те все пак имат някакъв поминък – двата бряга на границата са свързани с голям сал-ферибот, има малък местен гарнизон, който събира таксите и следи някой търговец да не премине нерегистриран. Отглеждат се животни в разхвърляните из полето фермички, а досами селото се издига неизбежният кралски гълабарник с птиците-вестоносци, които сега ти се струват особено смълчани. На каква ли мисия са пратени да летят? Мястото е доста встрани от главните търговски пътища, поради реката и неудобният за минаване проход, но все пак отвреме на време малки керванчета изминават пътя до планинските градове, където стоките от низините логично са доста скъпи и търсени.
Срещата ти е в най-актуалното за подобни места място – кръчмата. Докато крачиш към нея през главата ти минава мисълта за даващото вече отражение напрегнато положение между двете кралства – не стрещна ни един керван по пътя за насам, а и в момента тук няма никакъв поток откъм другия бряг на реката. Салът стои с отпуснато въже на речните камъни, не се мяркат войници от гарнизона, който е разположен на около триста метра от тук. Реката тече спокойно, носят се приглушени плясъци на сблъскали се вълнички с брега.
Не заговаряш никого; хората си гледат работата – кой помъкнал мрежа, кой се суети около пробита рибарска лодка. От някъде долита детски смях, но като поглеждаш, всичко отново утихва. Така стигаш до кръчмата, леко полегнала на една страна, на двадесет метра от реката. Пристройките до нея наподобяват конюшня и жилищна сграда, така че, не без известни съмнения, достигаш до извода, че това е и местната страноприемница. Някакъв пияница залита премерено опасно и нещо си мърмори, докато се отдалечава по трамбованата от множество крака уличка, водеща към вътрешността на селото. Отпред е завързан кон, разгонващ с опашката си нападащите го мухи.
Никъде не виждаш другия Вестоносец, но пък и срещата ви все пак е вътре по изгрев слънце. Няма да имаш проблеми да го познаеш, тъй като и преди сте се срещали - на други места и по различни поводи. Това е част от работата ви – да се познавате лично, за да не се случват грешки, след които посланията да се окажат в неподходящи ръце.
Погледът ти пропълзява върху множеството прозорци на кръчмата, през които от тук нищо не се вижда. Отвътре не долита никакъв шум.

Време е за първия избор!
Ще влезеш ли в кръчмата (3) или предпочиташ да останеш за малко отвън, разчитайки на това, че другия още не е пристигнал (5)?


2


„Гарнозонът” представлява ниска постройка със спални помещения, малка конюшня и кула за караула, намираща се недалеч от ферибота на реката. Там се приютяват може би около петнадесет войника – малък, но пък функционален отряд. Запътваш се натам с намерението да разбереш къде са се дянали всички.
Когато до там ти остават около стотина крачки, подозрителната тишина бива нарушена от още по-подозрителни шумове откъм войнишките спални – дрънчене на оръжия, приглушени стонове. Бързаш напред, за да разбереш каква е тази суматоха.
Вече си се приближил доста, когато ненадейно от казармата изскачат двама мъже с вид, несъответстваш на никой войник – мърляви, със сплъстени коси и бради, облечени в кожени дрехи с неопределен цвят, но пък с открояващи се кървави петна по тях. Те стискат криви ножове и щом те забелязват, ги вдигат заплашително.

Мисли бързо!
Вадиш ножа и се биеш - 6.
Побягваш - 10.


3


Подминаваш пръхтящия кон и буташ дъсчената врата на кръчмата.
Не срещаш очакваната мизерия – вътре е уютно, широко и осветено от светлината нахлуваща през прозорците. Подът е облицован с камъни заради близостта на подпочвените води, а стените са окичени с гоблени, изобразяващи селския бит в работата и (разбира се) същия бит, само че в кръчмата. Усеща се лека миризма на мухъл, промъкваща се през дима на свещите.
Празно е и няма как - слънцето току що е изгряло (е, да, за някои това не е пречка, а повод!). Кръчмарят, приличащ на всички кръчмари по света (космато буре в риза със запретнати ръкави и голям червен нос) се суети на бара и само те поглежда изпод рунтавите си вежди.
И все пак тук има още един посетител.
Слаб, висок тип бавно става от масата си в дъното и тръгва към теб. Дрехите и косата му са сиви като самата скука, но очите му проблясват от сенките на кръчмата. Веднага различаваш, че е облечен семпло, но пък скъпо, не ти убягва и късият меч, висящ на колана му.

Ако имаш кодово число 1или 2, иди на 15.
В случай, че имаш записани и двете, отиди на 8.
Не ти ли говорят нищо, премини на 13.



4


Напъждаш хлапака, като му показваш шамарите си и се отправяш към коня. Той е неспокоен и пръхти, когато поставяш длан на шията му. Явно усеща, че не си господарят му.
- Спокойно, момче – шепнеш.
Един поглед от подходящия ъгъл показва, че не е „момче” но карай, и без това не те разбира какви ги плещиш.
Ръката ти бавно опипва закачената кожена чанта на седлото. Бъркаш безцеремонно в нея, за да установиш, че е празна. Озадачен се отдръпваш от коня. Имаш чувството, че кръчмата те гледа осъдително.
Все пак - кой закача празна чанта на седлото си?

(Запиши си кодово число 2.)
Сега имаш два варианта:
- да влезеш в кръчмата – 3.
- да останеш навън – 11.






5


Утрото е красиво, не си посядал от много време, а и в този час сигурно санградският Вестоносец не е пристигнал още. Така че оставаш да се полюбуваш на отблясъците на първите лъчи върху повърхността на течащата река. Мътната вода се носи лениво вече векове от изток на запад и не й пука за крале, Вестоносци или пък за каквото и да било друго. Поклащаш глава философски…
Пред теб изведнъж изниква сополив дребосък на около десет години.
- К’во стаа чиче? – подвиква хлапакът.

Можеш да го напъдиш и да си останеш на спокойствие да чакаш (11).
Има и друг вариант – да го попиташ нещо. Какво да бъде?
- Минавал ли е някой през реката тази сутрин? – 9
- Къде са войниците от гарнизона? - 7



6


Без да се бавиш бъркаш в раницата и и змъкваш кинжала си. Един Вестоносец знае как да борави с това оръжие!
Те те връхлитат от една страна, което по принцип е добре за теб, но пък се налага да пуснеш раницата на земята. Избягваш атаката на първия и без да му обръщаш внимание, забиваш своето острие в окото на другия. Той пада на земята, квичейки в агонията си, а ти отскачаш назад. Ухилваш се злобно на другаря му и…
Замахът ти (и усмивката също) замръзва по средата, блокиран от вида на излизащата от казармата цяла банда подобни нехранимайковци, които всеки момент ще хукнат към вас.

Какво ще направиш?
Плюеш си веднага на петите - 19.
Опитваш се преди това да вземеш раницата, в която е писмото - 17.



7


- Ами, чиче, и аз не знам де са тия – вдига рамене хлапакът. – По туй време вече да са станали. То някои си киснат и в кръчмата де, ама не и днеска, щото, то, такова…
Спираш да го слушаш и го напъждаш, за да обмислиш на спокойствие следващия си ход.

Влизаш в кръчмата - 3.
Оставаш да почакаш още малко отвън - 11.
Запътваш се към военния гарнизон - 2.


8


Изведнъж разбираш, че мудността на непознатия е само илюзия. Той неумолимо те приближава някак си усещаш, че не ще те подмине…
В секундата, в която размишляваш дали да вадиш ножа или да бягаш, се разнася звън и нещо изсвистява.
Мечът на мъжа, прерязал гърлото ти.
Светът избухва за теб в облак червена болка…


9


- Ами, то – премигва хлапакът, - дойде един, такъв висок. Преди около час от другата страна на реката. С ей тоя кон.
Пръстчето му посочва завързаното животно пред конюшнята. Кимваш.
- Къде е сега?
- Кисне в кръчмата.
Хвърляш поглед към постройката. Прозорците сякаш те съзерцават, но ти не виждаш нищо отвъд.
- Имаш ли… - подема то отново.

Ясно е, че ще ти иска пари. Това е без значение, тъй като няма да му дадеш нищо.
(Ако решиш сега да извадиш кинжала си и да го пъхнеш в колана за всеки случай, си запиши кодово число 1. В случай, че засега го оставиш в раницата, нищо не отбелязвай.)
Какво ще направиш?
Ще идеш да разгледаш коня от близо - 4.
Ще останеш да изчакаш тук още малко - 11.
Ще изпъдиш келеша и ще влезеш в кръчмата - 3.


10


С елегантно движение се извръщаш и хукваш така, както само един Вестоносец може. Зад теб отеква дружен рев и щом си позволяваш лукса да погледнеш през рамо, разбираш, че цяла орда брадясали изроди те е погнала с размахани секири и мечове. Прекалено са близо до теб и май единствения избор е да се метнеш в реката и да плуваш до отсрещния бряг. Даваш си сметка, че ще нарушиш закона, но също така е ясно и че не ти пука изобщо.
Все пак имаш малко време да дръпнеш пред тях още малко с един спринт, преди да се хвърлиш във водата. Замисляш се накъде да го сториш – на изток или на запад.

В момента се намираш до казармата, покрай която от южната й страна реката тече успоредно на постройката.
Ако искаш да тичаш по брега на изток, след което да скочиш, иди на 20.
В случай, че предпочетеш да бягаш по брега в посока запад и после да скочиш в реката, мини на 12.



11

- Нямам, момче!
- Ко нямаш, чиче? – опулва се то.
- Нищо, което ще ми поискаш. Сега изчезвай, за да не се сетя, че имам шамари!
Хлапето се изнизва на секундата.
Оставаш отново сам, съзерцаващ реката, ослушвайки се за стъпките на санградския Вестоносец.
По някое време дочуваш слаб свистящ шум. Изправяш се и наостряш уши. Да, свистенето се усилва…
Една переста стрела се врязва в гърба ти, отхвърляйки те в прахта.
С теб е свършено.


12

С всички сили хукваш на запад по реката и щом скачаш в нея, веднага се поздравяваш за избора си – течението е силно и е в тази посока. Докато онези се сетят да извадят лъкове и копия, ти си ги отминал скоростно. Зад теб виковете им заглъхват безпомощно.
Щом достигаш по-спокоен участък, ти доплуваш до брега на кралство Санград. Не можеш да се върнеш сега от другата страна, защото ще те издирват убийците. Почиваш олоко минута и пак хукваш, далеч от реката.
Час по-късно, лежиш в степта на кралство Санград и въздухът в гърдите ти нещо никакъв го няма. Такова лудо бягане беше…
След кратко премисляне, изводите сами се очертават:
Другият Вестоносец е мъртъв. Вероятно са мъртви и войниците от гларийския гарнизон. Някой тук знае за писмото и не иска то да стигне до краля на Санград.
Изправяш се и решен на всичко, загърбваш кралството си и поемаш към столицата на непознатата земя, в която навлизаш.
Писмото ще стигне до получателя си!

Премини на 21.



13


Той бавно се приближава и спира до теб.
- Приятно ми е – казва, - аз съм санградският Вестоносец. Нека поседнем!
Кимаш усмихнато и сядаш на масата срещу него. Той подхвърля монета на кръчмаря и поръчва бира – нещо подходящо за жадния пътник, дори и по това време на деня.
Всъщност, това не те тревожи, а фактът, че той не само не е Вестоносецът, ами и със сигурност е доста далеч от тази професия. Сивите му очи, разглеждащи те безстрастно, говорят за някои други дейности, свързани с мушкане, сечене и разплискваща се наоколо кръв. Не позволяваш на паниката да те обземе, а вдигаш наздравица в негова чест.
Той не отпива, а подхвърля:
- Ако носиш писмото, добре ще е да ми го дадеш, тъй като страшно бързам да се върна в столицата с новините.
Погледът му не се отделя от теб, докато чака отговорът ти

Какво ще правиш?
Продължаваш театъра и му даваш писмото (16). После ще тръгнеш след него незабелязано, за да видиш къде ще го отнесе.
Ще го нападнеш незабавно (14).
Ще обясниш, че не е у теб и така да се опиташ да изкопчиш някаква информация (23).




14


Усмихваш се отново:
- Разбира се, че ще ти го дам… - и посягаш към раницата си.
В следващия миг…

… обръщаш масата върху мъжа (18).
… вадиш кинжала от вътре и нападаш (24).




15


Изведнъж усещаш, че мудноста на мъжа е само привидна и той неумолимо те приближава. Преди да реагираш по някакъв начин, мечът му изсъсква и се заковава пред гърдите ти.
- Тц, тц, тц – изтцътква непознатият. - Не исках да се стига дотук.
Нещо в очите му (сиви, разбира се) говори за обратното.
Преглъщаш и смотолевяш:
- Ами да си се разделим тогава. Аз съм само един беден…
- Стига глупости – отсича мъжа почти спокойно. – Дай ми писмото и тогава ще си се разделяме.
Изстиваш. През главата ти препускат хиляди мисли. Меч… бягство… смърт… вестоносец… мъртъв… шпионин… убиец..!
- Е? – мечът едва доловимо трепва, но пък ти долавяш, че е доста нетърпеливо трепване.

Е (да попитам и аз)?
Даваш му писмото - 25.
Нападаш го - 27.
Опитваш бягство - 29.



16


- Разбира се – усмихваш се отново и подаваш важния документ.
Мъжът го поема през масата, като не успява да прикрие леката си изненада. Поглежда бегло кралския печат, после става и къма по войнички.
- Желая ти лек път до дома – изграчва, после с отмерена крачка напуска кръчмата.
Точно преди да излезеш след него, чуваш конския тропот и хукнал презглава, се проклинаш за глупостта.
Излизаш навън, точно, за да видиш как отпрашва нагоре по реката в галоп. Ще го проследиш – друг път! Той язди, а ти си пеш, малко го позабрави май!
Задачата, обаче си е задача. Дори и другият Вестоносец да е мъртъв, дори и писмото да не стигне до краля на Санград, ти можеш да го сториш.
Запътваш се към ферибота, решен на всичко, ала…
Към кръчмата стремглаво се носи отряд изпечени главорези. Това разбираш от ревовете им, рошавите глави и не на последно място от размахваните секири и мечове.
Всеки един Вестоносец умее да се ориентира светкавично в ситуация като тази и да подхожда с добре изграден професионализъм.
След около пет минути гонитба около реката, най-после ония се сещат да измъкнат лък от някъде. Простия факт, че имат и стрели, те кара без да се замисляш да предприемеш рисковано преминаване през реката. Това, че нарушаваш закона изобщо не те интересува в момента.
Час по-късно, ти лежиш в степта на кралство Санград и въздухът в гърдите ти нещо никакъв го няма. Такова лудо бягане беше…
След кратко премисляне, изводите сами се очертават:
Другият Вестоносец е мъртъв. Вероятно са мъртви и войниците от гларийския гарнизон. Някой тук знае за писмото и не иска то да стигне до краля им. Апропо, писмото наистина няма да стигне, тъй като не е у теб вече. Имаш само един-единствен ход.
Изправяш се и решен на всичко, загърбваш кралството си и поемаш към столицата на непознатата земя, в която навлизаш.
Писмото няма да стигне, но ти можеш!

Запиши си кодово число 4 и иди на 21.



17


Не можеш да оставиш важното писмо!
С рев скачаш срещу този пред теб (тичащата към вас дружина отвръща със същото), опитвайки се да го отблъснеш, за да докопаш раницата. Получава се горе-долу, но той контрира много бързо.
Преди да приложиш нова тактика, останалите от ордата пристигат в бизонски тръс и общо взето, така и те претъпкват.
Ти загуби.



18


Пускаш раницата в краката си, уж че си я изтървал, и се навеждаш, за да я вдигнеш. В следващия миг подхващаш масата и я захлупваш върху мъжа.
Успяваш да видиш, че той вече си е бил приготвил меча за удар под нея. Сега обаче не успява.
Той е паднал под натиска на дъбовата маса и е изпуснал оръжието си на пода. Изритваш ръката му, спуснала се към дръжката и я сграбчваш ти.
- Кой те прати и какво се случи с санградския Вестоносец? – прозвучава гласът ти прегракнало, като го бодваш с острието.
Навън се разнася странна глъчка.
Онзи се ухилва, но гласът му е леден.
- Вестоносецът е мъртъв. Това те чака и теб, проклетнико!
Опитът му да извади кама от ръкава си завършва несполучливо, след като забиваш острието в гърлото му.
Нямаш време за губене. Грабваш раницата и…

(запиши си кодово число 5)
… изхвърчаш през вратата (28). Конят му може да ти е от полза.
… се измъкваш през задния изход (32), без да си сигурен защо точно от там.




19


Запиши си кодово число 3 и премини на 10.




20

Спускаш се покрай брега и тичаш на изток, колкото ти държат краката. След малко вече преценяваш, че е време и се хвърляш в мътната река. И тук те чака изненада.
Течението е доста силно и колкото и да се мъчиш, напредваш бавно към отсрещния бряг. Но не това е проблемът. Проблемът е, че забрави накъде тече всъщност реката – непростим пропуск за един Вестоносец.
Водата те носи обратно към казармата, където са и главорезите! Няма как да се измъкнеш.
Стрели копия заплющяват във водата покрай теб и съвсем логично някои от тях те улучват.
Ти бе дотук





21


Крачиш през тревите на чуждата земя и мислиш за мисията си. Не прибърза ли малко с това пътуване до санградската столица? Ме трябваше ли да се върнеш и да докладваш на собствения си владетел какво се е случило?
Тръсваш глава. Сега не е време за обезкуражаващи мисли. Много добре знаеш, че ако се бе върнал в Глария, веста никога не ще стигне бързо до краля на Санград и поради притискащото време, войната щеше да стане изключително вероятна.
Но не! Един истински Вестоносец никога не би позволил това! Никога не би се посрамил по този начин!
С твърда крачка продължаваш напред.
Нейде на запад слънчевият диск бавно потъва в хоризонта, предвещавайки нахлуването на нощния мрак.

Край на Първа част





22


Раницата ти обаче е посрещната от свободната ръка на мъжа – толкова са бързи движенията му!
Преди да се удивиш, обаче, острието му навлиза измежду бъбреците ти и се свличаш на пода в смъртна агония…





23


- Виж сега… - започваш и избърсваш с ръкав устата си от пяната. – Писмото не е у мен, тъй като…
- Ох, - въздиша мъжът, - знаех си, че не трябва да се правя на милостив.
Острието на меча му просъсква под масата и се врязва в стомаха ти.
Очаква те продължителна и много болезнена смърт, докато онзи си подсвирква и тършува из раницата.



24


Бъркаш в раницата, но вместо писмото вадиш кинжала си и с бързо движение замахваш към гърлото на мъжа.
Не довършваш удара – мечът му те пронизва под масата и ти падаш обратно на стола си. Мъжът втренчено те гледа, докато бавно умираш в мъки.






25


Нещо в очите му ти подсказва, че с този шега не бива. Въздъхваш. Не са много случаите, в които Вестоносец е предавал доброволно пратката си, но… Сега да се оттървеш, пък после ще го намериш този!
Подаваш му свитъка с кралския печат и той безстрастно протяга ръката си към него. Подхваща го ловко…
… докато те намушква с меча си.
Свличаш се на твърдия под и това е последното, което правиш.


26


Всеки един Вестоносец умее да се ориентира светкавично в ситуация като тази и да подхожда с добре изграден професионализъм.
След около пет минути гонитба около реката, най-после ония се сещат да измъкнат лък от някъде. Простия факт, че имат и стрели, те кара без да се замисляш да предприемеш рисковано преминаване през реката. Това, че нарушаваш закона изобщо не те интересува в момента.
Час по-късно, ти лежиш в степта на кралство Санград и въздухът в гърдите ти нещо никакъв го няма. Такова лудо бягане беше…
След кратко премисляне, изводите сами се очертават:
Другият Вестоносец е мъртъв. Вероятно са мъртви и войниците от гларийския гарнизон. Някой тук знае за писмото и не иска то да стигне до краля им. Апропо, писмото наистина няма да стигне, тъй като не е у теб вече. Имаш само един-единствен ход.
Изправяш се и решен на всичко, загърбваш кралството си и поемаш към столицата на непознатата земя, в която навлизаш.
Писмото няма да стигне, но ти можеш!

Премини на 21.



27


Вестоносците не умеят единствено да тичат!
Така си казваш, докато кимваш все едно ще му дадеш писмото и сваляш раницата си. Правиш се, че ще бръкнеш вътре…
… и в същото време замахваш с нея към острието на мъжа!
Дали ще успееш да го отклониш?

Тук, приятелю, ще се намеси Негово Величество Шансът!
Избирай: на 22 или на 31?



28


Излиташ от входната врата направо пред заведението.
Мимоходом отбелязваш, че слънцето се е поиздигнало и заедно с лъчите му, към кръчмата стремглаво се носи отряд изпечени главорези. Това разбираш от ревовете им, рошавите глави и не на последно място от размахваните секири и мечове.

Имаш малко време да решиш:
- вземаш ли коня все пак - 30.
- или го зарязваш и изчезваш колкото се може по-бързо - 26.



29

Имаш чувството, че с този не е добре да се пазариш, а очите му подсказват, че е убил повече хора, отколкото познава на този свят.
Кимаш с глава, все едно, че се съгласяваш, сваляш раницата, за да (уж) извадиш писмото…
… после изненадващо отскачаш назад и се обръщаш към вратата.
Още по изненадващо е движението на мъжа – острието му мълниеносно се стрелка напред и намушква… раницата ти.
Инстинктивно я пускаш и осъзнал, че си се озовал в огромна каша, изхвърчаш навън.
Мимоходом отбелязваш, че слънцето се е поиздигнало и заедно с лъчите му, към кръчмата стремглаво се носи отряд изпечени главорези. Това разбираш от ревовете им, рошавите глави и не на последно място от размахваните секири и мечове.
Всеки един Вестоносец умее да се ориентира светкавично в ситуация като тази и да подхожда с добре изграден професионализъм.
След около пет минути гонитба около реката, най-после ония се сещат да измъкнат лък от някъде. Простия факт, че имат и стрели, те кара без да се замисляш да предприемеш рисковано преминаване през реката. Това, че нарушаваш закона изобщо не те интересува в момента.
Час по-късно, ти лежиш в степта на кралство Санград и въздухът в гърдите ти нещо никакъв го няма. Такова лудо бягане беше…
След кратко премисляне, изводите сами се очертават:
Другият Вестоносец е мъртъв. Вероятно са мъртви и войниците от гларийския гарнизон. Някой тук знае за писмото и не иска то да стигне до краля им. Апропо, писмото наистина няма да стигне, тъй като не е у теб вече. Имаш само един-единствен ход.
Изправяш се и решен на всичко, загърбваш кралството си и поемаш към столицата на непознатата земя, в която навлизаш.
Писмото няма да стигне, но ти можеш!

Запиши си кодово число 4 и иди на 21.



30

Засуетяваш се около коня. Успяваш да го развържеш, но той започва да се дърпа – усеща, че не си господарят му.
- Скапано животно! – крещиш ти.
Отвръща ти ревът на бандитите, вече връхлитащи малкото полащадче.
Осъзнаваш, че трябва да се бяга и зарязваш поскачащия кон. Хукваш между постройките, ала там те посрещат още от нападателите.
Схватка, общо взето, няма. Момчетата си те разфасоват без абсолютно никакъв финес, но пък с „размазващ” резултат.
Губиш.




31

Раницата ти наистина посреща острието на меча, но мъжът с мълниеносно движение вече го е дръпнал назад и сега го забива в нея
Инстинктивно я пускаш и осъзнал, че си се озовал в огромна каша, в която не е добре да се биеш с голи ръце срещу професионален убиец с меч, изхвърчаш навън.
Мимоходом отбелязваш, че слънцето се е поиздигнало и заедно с лъчите му, към кръчмата стремглаво се носи отряд изпечени главорези. Това разбираш от ревовете им, рошавите глави и, не на последно място, от размахваните секири и мечове.
Всеки един Вестоносец умее да се ориентира светкавично в ситуация като тази и да подхожда с добре изграден професионализъм.
След около пет минути гонитба покрай реката и селото, най-после ония се сещат да измъкнат лък от някъде. Простия факт, че имат и стрели, те кара без да се замисляш да предприемеш рисковано преминаване през реката. Това, че нарушаваш закона изобщо не те интересува в момента.
Час по-късно, ти лежиш в степта на кралство Санград и въздухът в гърдите ти нещо никакъв го няма. Такова лудо бягане беше…
След кратко премисляне, изводите сами се очертават:
Другият Вестоносец е мъртъв. Вероятно са мъртви и войниците от гларийския гарнизон. Някой тук знае за писмото и не иска то да стигне до краля им. Апропо, писмото наистина няма да стигне, тъй като не е у теб вече. Имаш само един-единствен ход.
Изправяш се и решен на всичко, загърбваш кралството си и поемаш към столицата на непознатата земя, в която навлизаш.
Писмото няма да стигне, но ти можеш!

Запиши си кодово число 4 и иди на 21.


32


Преминаваш покрай замръзналия от ужас кръчмар и се насочваш към задната част на помещението. Бързо намираш в сенките къде има врата и с шут я отваряш.
Мимоходом отбелязваш, че слънцето се е поиздигнало и заедно с лъчите му, към кръчмата стремглаво се носи отряд изпечени главорези. Това разбираш от ревовете им, рошавите глави и не на последно място от размахваните секири и мечове.
Всеки един Вестоносец умее да се ориентира светкавично в ситуация като тази и да подхожда с добре изграден професионализъм.
След около пет минути гонитба около реката, най-после ония се сещат да измъкнат лък от някъде. Простия факт, че имат и стрели, те кара без да се замисляш да предприемеш рисковано преминаване през реката. Това, че нарушаваш закона изобщо не те интересува в момента.
Час по-късно, ти лежиш в степта на кралство Санград и въздухът в гърдите ти нещо никакъв го няма. Такова лудо бягане беше…
След кратко премисляне, изводите сами се очертават:
Другият Вестоносец е мъртъв. Вероятно са мъртви и войниците от гларийския гарнизон. Някой тук знае за писмото и не иска то да стигне до краля на Санград.
Изправяш се и решен на всичко, загърбваш кралството си и поемаш към столицата на непознатата земя, в която навлизаш.
Писмото ще стигне до получателя си!

Премини на 21.

Този път е мой ред да кажа, че ще чакам продължение. Доста трудна игра, в която нямаш право на грешка. Обещаващо начало!

Умрях на 4тия преход. грубо.

Минах го от първия път, с малко късмет и без никакви кодови числа. А сега давай продължението, не се занасяй!
И все пак, Сгнарк ми липсва...

Сгнарк мисля да го намеся по-нататък в тази игра А иначе, ще привърша втората книга за него, ама нещо много време продължи.

Мерси за отзивите!
Малка подсказка - има няколко различни завършека на тази част, но най-добрата е с кодово число 5 - означава, че сте премахнали убиеца от кръчмата и писмото още е у вас.

Хубаво начало. Интересен епизод от едно започващо приключение. Ще е добре да го продължиш, докато те е треснала музата, че после може да поизветрее и да те домързи.

Хубаво начало. Интересен епизод от едно започващо приключение. Ще е добре да го продължиш, докато те е треснала музата, че после може да поизветрее и да те домързи.

То - хубаво да го продължа, ама в главата ми ощене са се нагласили фрагментите от цялата история. Имам няколко неща предвид. Трудното е да се сглоби цялостния сюжет, идеята, писането е само техническа част, която, разбира се отнема време.

Понякога някои идеи трябва да отлежат както хубавото вино.

Предполагам всеки читател на книги-игри има няколко идеи за нещо грандиозно в главата си ( включително и аз ), но им трябва време за да узреят.



Лична оценка дотук: 4 от 10.

Доста интересно!Историиката е добра,но я преминах със само няколко избора... Очаквам продължението с нетърпение!