Хуаранг и Кралицата - демон - teaser

Тигрите нападат от засада. Не биха изревали, ако искат да ти прекършат врата.

Именно!

Познал е по размерите!

Леидрин, мислех си за заглавието. Кралица и демон са западни термини. Как биха звучали на корейски? Или може би целиш именно това - да не е заглавие от рода на Хуаранг и Кумихо, което звучи екзотично и непознато за хората далече от корейзма (ако изобщо има такъв термин)?

Ами то заглавието е работно засега. Иначе кралица и демон на корейски звучат още по странно от хуаранг и кумихо.

- Моля ви господине, не ми взимайте кучето! То е кожа и кости, няма да ви се услади! Освен това е старо и болно!
- Ако имаше с какво друго да платиш данъците си, старо, щях да взема него и то на драго сърце!
- Моля ви господине! Стара съм вече и не мога да правя толкова много въглища. Това което успея да направя и продам едва стига, за да не умра от глад! Оставете ми кучето! Иде зима, а нищо не успях да скътам. Нито храна, нито парици! Ще умра от глад!
- Извинете, че се намесвам, господин данъчен инспекторе, но минавах наблизо и дочух спора ви със старата госпожа. Аз съм хуаранг Ким Ги Су. Ще бъдете ли така любезен да ми разкажете накратко за проблема?
Намесата му спря за миг караницата, колкото да го огледат и двамата и след като познаха в облеклото му рицар-хуаранг, викнаха като един.
- Не е плащала...кучето ми...години наред...нищо си нямам...стига компромиси...ще ме уморят от глад...а днес, а утре...горката аз...
- Стига! – кресна Ги Су и онези млъкнаха. – Господин данъчен, започнете, ако обичате.
Онзи изгледа победоносно стаирцата и започна.
- Ами вижте сега, почитаеми хуаранг, аз просто си върша работата! Тази парцал...ъъъ, уважаема старица тук, както я нарекохте, не е плащала данъци от много време насам. Много време! Даже почти беше изчезнала от регистрите, но моя началник си купил дървени въглища от нея на пазара, питал я за името и къде живее и така я открихме. – изгледа възрастната въглищарка с поглед, който казваше „Ако не беше била толкова устата тогава, сега нямаше и двамата да си имаме тея неприятности“ и продължи.
- Оттогава насам идвам през няколко месеца вече две години и тя все не може да си плати данъците!
Старицата полагаше огромни усилия да изглежда колкото се може по-грохнала и болна.
- Благородни хуарааанг! – проплака тя. – Спасете от нещастието мен бедната и болната – и изпадна в пристъп на особено мъчителна кашлица.
- Не може ли да се договори някаква отсрочка, или известно опрощение, като се има предвид положението й? – попита Ким Ги Су.
- Ами всичко което можеше да се направи, вече съм направил, хуаранг! Отложихме плащането с осемнадесет месеца, намалихме данъчната тежест, заради възрастта й, а и заради твърденията й, че мъжа й бил загинал във войната с Пекче. Даже успях да договоря разсрочено плащане! Обаче старата не плати нищичко! Стигна се до изземване на имущество. А единственото й имущество с някаква стойност е това куче и съборетината й. Какво да направя – да оставя без дом ли?
- Мооля ви, хуараангххх. – последва нов пристъп на кашлица, с шумни хълцания от които старицата седна на земята.
- Ясно, разбирам. А в какъв размер са данъците й?
- Пет вона.
- Пет вона?! Откога не е плащала данъци?!
- От петнайсет години.
- А какъв е размера на отсроченото плащане?
- Годишни вноски в размер на един вон всяка, в рамките на шест години. Шестата е наказателната лихва и лихвата по разсроченото плащане плюс оскъпяването на парите и пропуснатите ползи до момента.
Ким Ги Су се загледа в старицата, която се бе простряла на земята и хленчеше, левия й крак спазматично риеше в тревата, а ръцете й не изпускаха кучето, което се беше кротнало и очакваше съдбата си.

Какво е един Вон? Нещо като златна монета през средновековието ли?

Вон е името на корейските пари.

Да де, ама като покупателна стойност какво идва. От сценката излиза, че е все едно бабката да дължи 50 бона, докато има картонена колиба и едно куче.

Ами да кажем, че с пет вона можеш да си купиш едно-друго в играта.

Дали кучето наистина струва толкова, пък е трети въпрос, чийто отговор не става ясен от написаното. А защо ще й вземат него - май става ясно от написаното.

- Споменах ви за онази низка персона, шаманката, нали? Искам да отървете мен и селото ми от нея.
- Тоест?
- Тоест да я приканите учтиво, но твърдо, настоятелно и най-вече резултатно, скоропостижно да си събере принадлежностите и да се измете от тук! Не я искам в селото си! Това е напаст за държавният мъж и болест за неуките умове на местните отрудени хорица!

- Разбирам – отвърна кръчмаря. – Колко точно ще бъде благодарна държавата, ако ви помогна, простете ми неуката наглост, моля?
- А колко благодарна смятате, че може да ви бъде, почтени съдържателю? – отвърна в същия дух Ги Су.
- Ами не много, скромна благодарност, за недостоен поданик като мен. Не повече от тридесет вона. Но не и по-малко, разбира се.
Ги Су се замисли. Имаше как да уреди подобно количество благодарност за Хо.
- Мисля, че с радост ще можем да ви благодарим по такъв начин, кръчмарю. Исках да ви попитам...
- Една секунда, хуаранг. Преди да ме питате, аз да добавя. Нали няма да бъде проблем, ако получа благодарността си предварително?
Това вече можеше и да бъде проблем.