[Windhammer] Dating a Witch

1
– Мисля, че ме следиш – каза Уилям и погледна към дългокосия силует, който току що се бе появил на покрива. Неоновата светлина от съседния мол хвърляше бледа светлина върху нея, но не бе достатъчна, за да види изражението на лицето й.
– Така ли изглежда – смутено промълви Лорън. – Съжалявам, не исках да се натрапвам.
Уилям се засмя.
– Няма проблем. Сигурен съм, че имаш причина да си тук. Обикновено никой не ме посещава по време на нощните ми... медитации тук.
– Аз – момичето притисна ръцете си към торса, - отивах на прожекцията на Часът на Вещицата, но те видях да влизаш в тази сграда. И не можах да се въздържа. Всъщност, май беше грешка.
Лорън се обърна и се насочи към изхода.
– Не си тръгвай... Извинявай, ако съм бил по-груб. Хайде, ела, гледката тук е много хубава.
С неуверени стъпки се приближи до мъжа, сложи ръцете си на парапета и погледна надолу. Десетките минувачи изглеждаха като мравки, а шарените светещи реклами я накараха да се чувства като в луна парк.
– Оттук всичко изглежда толкова маловажно. Също като проблемите.
Лорън го погледна в очите.
– Какво те измъчва?
Уилям се усмихна.
– Това няма значение в момента. Много хубава татуировка. Не я видях в библиотеката – носеше виолетово поло.
– Виждали сме се само веднъж и то преди повече от две седмици. Не очаквах да си спомниш коя съм, камо ли как съм била облечена – тя се приближи до Уилям и наклони главата си настрани, за да може да види рисунката на ангелски крила в основата на врата й.
– Мисля, че отива тематично на роклята ти.
– Свикнала съм да съм облечена в бяло. Работя като анестезиолог в родилното отделение на болница Нова Надежда.
– Уау. Звучи интересно. Не разбирам много от медицина. Ще ми обясниш ли с какво точно се занимаваш?
– Ами, ако реша да кажа нещо впечатляващо, то ще е това, че забивам игла между прешлените на пациентките и инжектирам упойка. Много съм добра. Мога да бъда полезна, ако се наложи на твоето момиче.
Уилям поклати глава.
– Нямам момиче. Значимите същества в живота ми са били главно сенки.
Лорън повдигна въпросително вежди.
– Сигурен съм, че има и по-приятни теми за разговор. Примерно, какви бяха тези странни книги, в които се беше задълбочила?
– Интерактивна литература. Много харесвам творчеството на Джордж МакДжордж. Сигурно знаеш, че филма, който щях да гледам е по негово произведение.
Уилям се наведе и взе две бутилки бира. Отвори ги и подаде едната на Лорън.
– Аз не пия.
– Това е само бира. Ниско алкохолно съдържание. Помага на човек да се отпусне. Все още не си ми казала защо си тук.
Момичето взе бутилката и отпи. Едва сега осъзна, че е била жадна през цялото време.
– Понякога сънувам кошмар. Завързана съм за клада. Първите съчки започват да пукат докато се овъгляват. Започвам да крещя от ужас. И... тогава се появяваш ти, разкъсваш въжетата и ме освобождаваш. Не знам какво значи това.
Лорън отпи отново.
– Ако бях решил да съм циничен, щях да кажа, че сигурно си прекалила с вещерската литература. Но, усещам някаква свръхествествена сила в теб. Нима самата ти си... вещица?
Лорън го погледна. Топла лешникова бездна.
Премини на 2 или 3 по твой избор. Ако искаш, можеш да прочетеш и двата епизода и едва тогава да избереш.

2
– Веднъж ми се случи нещо странно. Една приятелка раждаше чрез секцио. Нямам представа какво стана – Лорън постави ръката си пред устните за момент. – Може би някаква алергия към упойката. Но, щяхме да я изпуснем. Всъщност... тя почина. Малко след като часът на смъртта бе обявен, нещо ме накара да докосна челото й. По пръстите ми – тя неволно ги погледна. – протече силна енергия, може би най-близкото сравнение би били електричество.
Лорън вдигна бутилката и преглътна няколко пъти.
– Сърцето и започна да пулсира отново. Наистина не знам какво се случи онази сутрин. Не съм убедена, че мога да го направя отново. А и... може би не искам.
– Защо? Сигурен съм, че като лекар, възвръщането на човешки живот е мечта непостижима за повечето хора.
Лорън му намигна.
– Каквото и да бе минало през пръстите ми, явно бе много силно. Маникюрът ми бе буквално стопен.
Уилям се разсмя и и поднесе бутилката си към тази на момичето. Чу се звън.
Запиши кодова дума “възкресител”. Премини на 4.

3
– Веднъж ми се случи нещо странно.Отивах на среща на почитателите на интерактивни романи. Много се вълнувах, защото там щяха да бъдат Ейдриън Уейн и Ал Торо.
– Уилям я погледна въпросително.
– Много популярни автори. И брилянтни кавалери. Както и да е. Срещата беше в планината. Не знам защо си бях втълпила, че мога да се оправя сама само с някаква фалшива карта. В един момент се оказах заобиколена от вълци. Бяха поне тридесет. Водачът – огромен черен екземпляр – се доближи до мен и ме подуши. Умрях от страх. Бях сигурна, че ще загина, разчленена от десетки мощни челюсти. Но тъмния вълк само помяха с опашка и започна да танцува около мен.
– До сега не съм виждал танцуващ вълк.
– Забавно беше – Лорън отпи от бирата си. – Въртеше се на 360 градуса, залягаше с вирнато дупе. На няколко пъти докосна ръката ми с влажната си муцуна. После цялата глутница се насочи нанякъде. Водачът ме погледна и ми направи знак да го последвам.
– Как точно?
– Не съм сигурна, просто така го усетих. Преди да разбера какво се случва, вече тичах на четири крака. Чувствах се толкова лека, свободна и... силна – Лорън погледна замечтано нагоре. В очите й проблясна нещо първично. – За съжаление, не си спомням нищо съществено.
– Глутницата ли те заведе там, където трябваше да отидеш?
– Да. Пристигнах точно навреме за презентацията на откъс от новата книга на Торо. Но, много ме беше срам от изпочупения ми маникюр.
Уилям се разсмя и и поднесе бутилката си към тази на момичето. Чу се звън.
Запиши си в кодова дума “вълк”. Премини на 4.

4
Лорън допи бирата си.
– Мисля, че се интоксикирах. Може би ще кажеш, че е абсурдно само от половин литър, но наистина съм отвикнала да консумирам алкохол.
– Нима не те канят на срещи... примерно в тихите романтични джаз клубове в района?
– Не, аз не съм такова момиче... Но, стига сме говорили за мен. Разкажи ми нещо за себе си. Примерно защо спасяваш вещиците, минути преди да бъдат препечени.
Уилям повдигна рамене.
– Съществуват много паралелни светове. Възможно е да си доловила вибрация от някой от тях. Поне това подсказва интуицията ми. Но, нямам представа дали зад това не се крие нещо значимо.
– Предполагам, че ако в онзи свят си ми помогнал, може би трябва да върна жеста в този? – намигна му Лорън.
– Сигурно. Можеш да ме поканиш на кино примерно.
– Какво ти се гледа?
– Проглуши ми ушите с Джордж МакДжордж и неговата Вещица. Може пък да е нещо интересно.
– Стига де, не изглеждаше толкова отегчен.
Уилям повдигна бутилката си за последен път.
– Не, много ми е приятно в твоята компания. Кога е следващата прожекция.
Лорън погледна часовника си – гривна с цвят на слонова кост, декорирана с имитация на корали.
– След около час. Тъкмо ще имаш време да ми разкажеш за твоите...
Уилям постави пръст пред устните й.
– Недей да споменаваш тази дума, освен ако не е абсолютно необходимо. Може да се случи нещо лошо. Ти не си от вървящите по широкия път.
– Не знаех... – каза Лорън и бавно се свлече на земята.
– Добре ли си?
– Да, просто главата ми се замая. Може би заради алкохола, или чистия въздух, или...
Уилям се приближи до нея и докосна косата й.
– Това за какво беше? Проверяваше, дали някой не се е вселил някой в мен ли? – попита развеселена.
– Не, направих го за собствено удоволствие. Косата ти е много мека.
Лорън прочисти гърлото си.
– Цялата съм в слух.
– Знаеш ли защо реших да тръгна по тъмния път?
– Желание за власт?
Уилям поклати глава.
– Да си повелител на сенки значи да можеш да контролираш собствените си. Страх, завист, болка.
– Звучи интересно. Можеш ли да направиш нещо, с което да впечатлиш едно момиче на първата ви среща? – започна да мига на парцали Лорън.
Читателю, време е да избереш специализацията на главния герой на приключението. Можеш да избираш между:
1) извънсензорни възприятия – позволява на Уилям да усеща неща, на които обикновените хора не могат.
2) трансформация – позволява на Уилям временно да приеме формата на могъщ демон, изключително добър в изпепеляването на противници.
3) мозъчен контрол – позволява на Уилям да наложи волята си над човек и да го превърне в свой роб за малък отрязък от време.
Запиши си специализацията на Уил в дневника, както и това, че имаш 3 точки енергия. Всяко използване на специфичните умения на демонолога ще му струва 1 точка енергия. Ако енергията спадне до 0, той няма да може да си се възползва от предимствата на специализацията си.
Ако си избрал специализация извънсензорни възприятия, мини на 5. Ако е трансформация, мини на 6.Иначе, премини на 7.

5
– Всъщност, може би ще те разочаровам. Може би си очаквала да мога да призова духове, да съживя мъртвец или да мятам кълбовидни мълнии?
Лорън го гледаше с широко отворени очи.
– Не мога да правя нищо подобно. Но имам способността да научавам неща по необясними научно начини.
– Как? – очите на момичето светнаха.
– Свързано е с възприятията на демоните. Те са различни от човешките. Е, понякога успявам да ги комбинирам.
– Това значи ли, че ти самият не си съвсем човек?
Уилям кимна.
– Никой не е същия, след като е позволил на демон да бъде инвокиран в него. За щастие успях да се преборя с него...поне частично.
– Би ли могъл да използваш умението си върху мен? Може би така ще успея да разбера каква е тайната на съня ми и връзката с теб.
– А, значи вече имаме връзка. Колко интересно.
– Нямах това предвид – засрамено сведе поглед Лорън. Уилям можеше да се закълне, че бузите й добиват ален цвят.
– Знам.
Ако искаш Уилям да използва умението си, премини на 8. В противен случай – на 9.

6
– Може би си очаквала да мога да призова духове, да съживя мъртвец или да мятам кълбовидни мълнии?
Лорън го гледаше с широко отворени очи.
– Нещо почти толкова ефектно е. Когато реша, мога да приема формата на демон. Но, не обичам да го правя. Опасно е. Ако се вживея повече, мога да се превърна в... – точният термин бе машина за убиване, но Уилям не искаше да използва такива думи, - ... нещо, за което ще съжалявам.
– Дали не би могъл да ми покажеш?
Демонологът й хвърли рязък поглед.
– Искам да знам какво се крие в теб, Уилям.
Той поклати глава.
– Всеки има своята тъмна страна. Не знаеш ли, че на първа среща всички се опитват да я скрият.
– Да но... ще го възприема за жест на близост.
Ако искаш Уилям да се превърне в демон, мини на 10. Ако решиш, че трябва да откаже, премини на 11.

7
– Може би си очаквала да мога да призова духове, да съживя мъртвец или да мятам кълбовидни мълнии?
Лорън го гледаше с широко отворени очи.
– Не е толкова ефектно, но според мен може да е не по-малко полезно. Когато реша, мога да накарам човек да направи това, което искам. Обикновено не мога да поддържам ефекта не повече от няколко минути.
– Какво общо има това с де... сенките?
– Много от тях действат на подсъзнателното ниво на своите жертви. Това е завещанието ми от демона, който се всели в мен. Временно.
– Това значи ли, че ти самият не си съвсем човек?
Уилям кимна.
– Никой не е същия, след като е позволил на демон да бъде инвокиран в него. За щастие успях да се преборя с него...поне частично.
– Би ли могъл да използваш умението си върху мен?
– Защо го искаш?
Лорън повдигна рамене.
– Искам да науча повече за теб и това, което ни свързва.
– Би ли могъл да използваш умението си върху мен? Може би така ще успея да разбера каква е тайната на съня ми и връзката с теб.
– А, значи вече имаме връзка. Колко интересно.
– Нямах това предвид – засрамено сведе поглед Лорън. Уилям можеше да се закълне, че бузите й добиват ален цвят.
– Знам.
Ако искаш Уилям да използва умението си върху Лорън, премини на 12. В противен случай – на 13.

8
Уилям протегна ръцете си. Лорън внимателно му подаде своите. Върховете на пръстите име се докоснаха едвам. Демонологът затвори очи и отключи стихията. Опита се да се подготви за бурята от емоции, която го връхлиташе в такива моменти.
Видя жена, която приличаше на Лорън. Беше с ярко синя официална рокля. Подаде коктейлна чаша, пълна с виолетова течност на мъж, облечен в костюм.
– Не мога да повярвам, че го направихме. Чудя се къде си бил през цялото това време. Благодаря ти, че ги изпрати. Аз... никога до сега не съм виждала чак толкова кръв.
Уилям спокойно отвори очи.
– Видя ли нещо?
Той се опита да се усмихне, но това бе само жест, с който искаше да спечели малко време, за да реши какво да й каже.
Намали енергията си с 1 точка. Ако искаш Уилям да й каже какво е видял, премини на 14. Ако решиш, че е по-добре да й спести истината, мини на 15.

9
– Съжалявам, Лорън, не мога да го направя.
В очите й се четеше разочарование.
– Защо Уилям?
Какво трябва да отговори демонологът?
– Защото може да е опасно (16).
– Защото не трябва да използвам дарбата си без основателна причина (17).

10
Демонологът затвори очи и отключи стихията. Опита се да се подготви за бурята от емоции, които всъщност бяха на демона.
Очите на Лорън се разшириха.
– Уилям, какво се случва с теб?
Образът му бе триизмерна сянка, удобно сливаща се с преобладаващия мрак на покрива. Той усети как дробовете му се изпълват с въздух и от тях излиза рев, който нямаше как да принадлежи на човек. Момичето скочи и побягна панически назад. Блъсна се в парапета и едва не полея надолу.
Демонът бе гладен. От много време не бе имал шанса да съпроводи душа до огненото езеро. Уилям знаеше какво ще последва само след няколко секунди. На всяка цена трябваше да се пребори със звяра. Но никак не беше лесно. Не и когато бе наистина гладен.
Когато се опомни, Лорън се опитваше да успокои дишането си, и да се задържи на краката си, които се огъваха в коленете.
– Това... беше най-страшното ми преживяване до сега. Мислех, че ще умра.
“Всъщност, щеше да е по-лошо.”
– Съжалявам, Лорън. Наистина не трябваше да правя това.
– Така е. Но, аз си го изпросих, така ми се пада!
Уилям й подаде ръка. Тя го погледна с недоверие, но секунда по-късно я пое.
– Благодаря! Наистина имам нужда от малко помощ.
Отбележи си загубата на 1 точка енергия. Премини на 18.

11
– Съжалявам, Лорън, не мога да го направя.
В очите й се четеше разочарование.
– Защо Уилям?
Какво трябва да отговори демонологът?
– Защото може да е опасно (19).
– Защото не трябва да използвам дарбата си без основателна причина (20).

12
Демонологът се вгледа в очите на Лорън. Излъчваха такава сила, че за момент се изплаши, че няма да успее да поеме контрола над нея. Веднъж му се бе случвало. Усещането бе ужасно – все едно се бе опитал да разбие бетонна стена с глава.
Но, опасенията му се оказаха напразни. Мисловният й поток бе топъл и приятен.
– Усещането е много странно – каза Лорън. – Сякаш някой ме гъделичка от вътрешната страна на черепа ми.
Уилям се изсмя.
– Не бях чувал такова сравнение.
– Хайде, покажи ми какво можеш.
– Не те ли е страх?
– Ако ме беше страх от теб, нямаше да дойда изобщо.
– Кое те кара да ми имаш доверие. Ти не ме познаваш. Изобщо.
– Интуиция. Нали не смяташ, че всичко на този свят се подчинява на логика.
Демонологът поклати глава.
– Не е хубаво да караш едно момиче да чака.
Намали енергията с 1 точка. Какво искаш да направи Уилям? Да я накара да се приближи опасно много до парапета (21) или да направи нещо закачливо (22)?

13
– Съжалявам, Лорън, не мога да го направя.
В очите й се четеше разочарование.
– Защо Уилям?
Какво трябва да отговори демонологът?
– Защото може да е опасно (23).
– Защото не трябва да използвам дарбата си без основателна причина (24).

14
– Моля те, не ме карай да чакам. Сигурна съм, че си видял нещо важно.
– Не съм убеден, че искаш да разбереш. Знаеш, че има някои тайни, които е по-добре да останат неразкрити.
Лорън несъзнателно присви очи.
– Уилям, трябва да знам.
Той въздъхна.
– В онзи свят, Лорън... Ти си много лоша жена. Съучастник в убийство. И имаш някакъв странен фетиш към кръв.
Тя прехапа долната си устна.
– Кръвта не ми е проблем и в този свят. Може би е необходимо да има баланс. Там отнемам някой и друг човешки живот. Тук помагам на други да започнат пътя си.
– Опасявах се, че няма да го приемеш нормално. Малко хора биха разсъждавали по такъв начин.
– Аз съм вещица. Не съм като повечето... момичета, които познаваш.
– Сигурен съм, че е така.
Повиши си оценката за щастие с 2 точки. Премини на 18.

15
– Ами, в онзи свят те видях като изискана млада дама, която се разхожда по банкети, облечена в невероятна вечерна рокля. А до теб имаше изискан джентълмен...
– Уилям, мисля, че ме лъжеш. Не, по-скоро ми спестяваш част от истината.
– Кое те кара да мислиш така, Лорън?
– Интуиция. Нали не смяташ, че всичко на този свят се подчинява на логика.
Демонологът поклати глава.
– Моля те, не ме карай да чакам. Сигурна съм, че си видял нещо важно.
Той я погледна в очите.
– Лорън, наистина нямам какво повече да ти кажа.
– Какво виждаш в мен, Уилям?
– Не разбирам?
– Малко дете, което има нужда от някой да го пази от истината, или силен човек, който е готов да я посрещне? Няма значение. Може би не трябва да те притискам толкова. Сигурно имаш нужда от време, за да свикнеш с моите странности.
Мини на 18.

16
– За кого, Уилям? – в тонът й се долови хлад. Беше му трудно да си обясни защо, но усети, че изтръпва.
– За теб, разбира се.
– Не ме е страх. Нима мислиш, че не осъзнавам какво е да си имаш работа с повелител на демони. Въпреки това, аз съм тук. И не изпитвам ни най-малко колебание.
– Разбирам, Лорън. Но...
– Какво но? Дарбата, която описа не ми се струва от най-опасните. Моля те само да погледнеш там, където не мога да видя и да ми кажеш нещо, което трябва да знам. Това, което ми казваш в момента е оправдание, а не причина.
Няма значение. Може би не трябва да те притискам толкова. Сигурно имаш нужда от време, за да свикнеш с моите странности.
Мини на 18.

17
Лорън постави ръка на челото си.
– Каква глупачка съм.
– Не говори така за себе си, моля те.
– Вярно е. Идвам тук посред нощ, искам да използваш свръхестествените си способности, за да ми помогнеш да сглобя пъзела...
В очите й плуваха сълзи.
– Извинявай, – тя мигна, при което една сълза се процеди през долните й мигли – обикновено не се държа като чак такава глупачка.
– Моля те, не говори така за себе си. Просто... имам нужда от още малко информация за теб, преди да мога да ти се доверя напълно. Това е.
– Съжалявам, ако изглежда, че те притискам. Наистина, това не бе планирано.
– Не се притеснявай, всичко е наред. И моля те, скрий тези бисерни капки които се търкалят невъзмутимо по бузите ти. Знаеш, че не е честно да ги използваш пред мъж.
– Това сега ли го измисли? – усмихна се тя.
Уилям повдигна рамене.
– Не съвсем. Опитвам се да импровизирам.
Намали оценката си за щастие с 1 точка (тоест, направи я равна на минус 1). Премини на 18.

18
– Мисля, че все пак ще е добре да гледаме Часът на Вещицата. Ако побързаме, можем да хване, последната прожекция – каза Лорън.
– Ние ли?
– О, стига, никога ли жена не те е канила на кино.
Уилям се замисли.
– Всъщност... никога.
– Това “не” ли трябва да значи.
Уилям поклати глава.
– Не исках да кажа това. Може би ще е забавно. Отдавна не съм ходил на кино... особено с толкова приятна компания.
– Хм, не прекалявай с комплиментите. Ще си помисля нещо много лошо за теб.
– Какво например?
– Ами, тайна. Хайде да вървим.
Слязоха по витата метална стълба до последния етаж на сградата.
– Съжалявам, не използвам асансьор?
– Защо? – учуди се Уилям
– От време на време ми се струва, че от копчетата ще излязат пипала и ще ме удушат.
– Кое те кара да имаш такива усещания?
Лорън махна с ръка.
– Мисля, че е заради една илюстрация от книгата.
– Моля те, недей да ми разказваш! Ще ми развалиш удоволствието от филма.
– Добре.
Уилям отвори вратата, водеща към стълбите и й направи знак да мине пред него.
– Кавалер!
– Ами, просто така съм възпитан.
– Аха, значи не е проява на лично отношение, държиш се така с всички? – каза Лорън, докато стъпките й отекваха надолу по стълбите.
– Не бих се изразил точно по този начин.
Премини на 25.

19

– За кого, Уилям? – в тонът й се долови хлад. Беше му трудно да си обясни защо, но усети, че изтръпва.
– За теб, разбира се.
– Не ме е страх...
– Лорън, не мисля, че знаеш за какво става въпрос. Този демон е машина за убиване. Единственото му желание е да убива. Много често, единственото, което мога да направя е да насоча гнева му в определена посока.
Момичето преглътна.
– Наистина, не мога да разбера защо искаш да събудиш звяра в мен, Лорън? Какво искаш да разбереш?
– Може би просто искам да науча повече за теб. Но... мисля, че ми е ясно защо ми отказваш. Не трябва да те притискам толкова. Сигурно имаш нужда от време, за да свикнеш с моите странности.
Повиши оценката си за щастие с 1. Мини на 18.

20
Лорън постави ръка на челото си.
– Каква глупачка съм.
– Не говори така за себе си, моля те.
– Вярно е. Идвам тук посред нощ, искам да използваш свръхестествените си способности, за да се превърнеш в демон. И... евентуално това да ми покажеш нещо, с което да ми помогнеш да сглобя пъзела.
В очите й плуваха сълзи.
– Извинявай, – тя мигна, при което една сълза се процеди през долните й мигли – обикновено не се държа като чак такава глупачка. Исках да направиш нещо, с което да изложиш на опасност и двама ни.
– По принцип си права за риска, но не мисля, че трябва да се обвиняваш, още по-малко да се наричаш по този непристоен начин. Отговорността би била изцяло моя.
– Съжалявам, ако изглежда, че те притискам. Наистина, това не бе планирано.
– Не се притеснявай, всичко е наред. И моля те, скрий тези бисерни капки които се търкалят невъзмутимо по бузите ти. Знаеш, че не е честно да ги използваш пред мъж.
– Това сега ли го измисли? – усмихна се тя.
Уилям повдигна рамене.
– Не съвсем. Опитвам се да импровизирам.
Намали оценката си за щастие с 1 точка (тоест, направи я равна на минус 1). Премини на 18.

21
– Явно си смело момиче – отбеляза Уилям.
Лорън кимна с клава.
– И обичаш силните изживявания?
– Да... знаеш ли, мисля, че имам такива всеки ден. Отговорността за бъдещите майки и неродените им деца... често усещам адреналина докато забивам иглата.
– Добре, надявам се да се забавляваш от това, което предстои.
Лорън се изправи по волята на Уилям. Направи няколко крачки към парапета. Започнаха да я побиват тръпки. Допря корема си до парапета... Демонологът я накара да погледне надолу. Беше високо. Зави й се свят.
– Уилям, сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
Отговори й разсеяно свиркане.
– Не съм убедена, че трябва да го правиш.
Десния й крак стъпи на парапета, после беше прехвърлен от другата страна. Горната част от тялото й се надвеси над бездната. Лорън искаше да крещи, но не можеше. Сърцето й щеше да разбие гръдния й кош.
Усети две силни ръце да я хващат и да я изтеглят от другата страна на парапета. Опита се да успокои дишането си, докато се радваше да възвърнатия контрол върху крайниците си.
– Това... беше наистина екстремно. В един момент наистина ме изплаши.
– Всъщност, това беше целта – изсмя се Уилям.
Повиши оценката си за щастие с 1. Премини на 18.

22
Лорън усети как лявата й ръка се повдига.
– Не, - каза Уилям, - мисля, че ще ми е по-лесно с другата.
Дясната й ръка погали косата й.
– Всъщност, ще ми трябват и двете.
– Внимавай да не ме оскубеш. Полагам грижи за косата си и не искам да загубя дори косъм.
– Грижи значи – разсеяно промърмори демонологът. – За това ли изглежда толкова добре?
– Какво се опитваш да направиш, Уилям?
– Не е ли очевидно.
Ръцете на Лорън правеха непохватни движения, с които явно се опитваха да я разрошат.
– Мисля, че не.
– Идеята ми беше за плитка в стил “рибена кост”. Проблемът ми не е в контролът, който упражнявам върху ръцете ти. Просто самият аз съм доста непохватен.
– Няма проблем. Хайде, нека се погрижа все пак горните ми крайници да изпълнят задачата.
– Да, разбира се.
Демонологът отдръпна мислите си от нея. Почувства студ – като плувец, напуснал топъл минерален извор и озовал се насред зимна буря.
– Това искаше нали? – попита Лорън и се заигра с плитката си.
– Да, добре се получи. Знаеш ли, беше ми приятно да те контролирам.
– Гледай само да не ти стане навик. Знаеш ли, от тази демонстрация не можах да науча нищо за историята от сънищата ми, но поне научих нещо полезно.
– Че не мога да правя рибена кост?
– Че мога да ти имам пълно доверие – намигна му тя.
Повиши оценката си за щастие с 2. Мини на 18.

23
– За кого, Уилям? – в тонът й се долови хлад. Беше му трудно да си обясни защо, но усети, че изтръпва.
– За теб, разбира се.
– Не ме е страх...
– Лорън, не мисля, че знаеш за какво става въпрос. В мен има демонска енергия. Всеки път, когато използвам способностите си има риск. Жертвата може завинаги да загуби способността да контролира себе си и да бъде обсебен.
Тя сложи ръка на кръста си.
– Това случвало ли ти се е някога, Уилям?
– Ами, всъщност не. Но, на теория рискът си остава. Не разбирам защо трябва да се подлагаш на него. Какво искаш да постигнеш.
– Може би просто искам да науча повече за теб. Интуицията ми подсказва, че така ще се приближа до отговорите на въпросите, които търся. Но... мисля, че ми е ясно защо ми отказваш. Не трябва да те притискам толкова. Сигурно имаш нужда от време, за да свикнеш с моите странности.
Премини на 18.

24
Лорън постави ръка на челото си.
– Каква глупачка съм.
– Не говори така за себе си, моля те.
– Вярно е. Идвам тук посред нощ, искам от теб да използваш свръхестествените си способности, за да поемеш контрол върху мен... Сигурно не ме вземаш насериозно. Може би си мислиш, че съм луда? Всъщност, не мисля, че не съм ти дала повод за това.
Тя мигна, при което една сълза се процеди през долните й мигли
– Моля те, не говори така за себе си!
– Просто... Интуицията ми подсказва, че ти си ключът към въпросите, на които търся отговори... и че ако успея да усетя това, което се крие в теб – ще ги намеря.
– Успокой се, Лорън. Когато му дойде времето ще ти помогна да узнаеш каквото искаш. Но, искам да бъде по безопасния начин. И... имам нужда от още малко информация за теб, преди да мога да ти се доверя напълно. Това е.
– Съжалявам, ако изглежда, че те притискам. Наистина, това не бе планирано.
– Не се притеснявай, всичко е наред. И моля те, скрий тези бисерни капки които се търкалят невъзмутимо по бузите ти. Знаеш, че не е честно да ги използваш пред мъж.
– Това сега ли го измисли? – усмихна се тя.
Уилям повдигна рамене.
– Не съвсем. Опитвам се да импровизирам.
Намали оценката си за щастие с 1 точка (тоест, направи я равна на минус 1). Премини на 18.

25
Светлините се появиха отново. Лорън и Уилям се изправиха и започнаха да си проправят път между редовете.
– Хареса ли ти? – попита Лорън.
– Разбира се. Отдавна не бях гледал филм с толкова различни видове магьосници. Онзи вудо бокор и ритуалът по евокацията - беше много добре пресъздаден.
Тя спря за момент и го погледна в очите.
– Запознат си с вудо?
– Съвсем бегло. Пробвал съм някои трикове, но определено не ми е любимата специализация.
– А какво ще кажеш за главната героиня?
– Ами, на моменти много добре успяваше да се вживее в ролята си. Особено при жертвоприношението.
Двамата излязоха от залата.
– Харесваш я, нали? – попита го шеговито.
– Коя? – опита се да спечели малко време Уилям.
– Моник Бел.
Актрисата наистина бе симпатична, а и със светлата си коса и нежни черти на лицето дори леко приличаше на Лорън.
Какво трябва да отговори Уилям?
– Знам, че много мъже я харесват, но определено не е мой тип (33).
– Красива е, но не колкото теб (34).
26
– Трябва да го спра – извика Лорън и се втурна след демона, който вече бягаше по ескалатора към приземния етаж.
– Недей, много е опасно!
Но момичето не искаше да го чуе. Движеше се със скорост, на която не би предположил, че е способна. Само се надяваше да не се превърне в див звяр насред мола. Или да я изгуби от поглед.
Ако си избрал специализация мозъчен контрол, Уилям може да се опита да спре Лорън (28). В противен случай, може да тръгне след нея (29), или да огледа жертвата на демона (30).

27
– Какво за Бога беше това?! – извика Лорън и хукна към витрината.
Уилям погледна към нея, след това към демона, който се отдалечаваше с бърза крачка. Демонологът не искаше да оставя Лорън сама. В същото време, нямаше желание да остави сянката да се измъкне.
Какво да избере Уилям – да последва момичето (36) или да проследи демона (37)?

28
Уилям се съсредоточи върху отдалечаващия се образ на момичето.
“Искам да спреш. Сега.”
Лорън застина по средата на крачката. Загуби равновесие и само близостта на парапета я спаси от падане.
“Уилям, престани веднага. Животът си е мой. Не можеш да правиш това с мен! Трябва да убия това изчадие.”
“Полудя ли? Та ти не знаеш нищо за него. Няма да успееш.”
“И ти не знаеш нищо за мен. Пусни ме. Веднага!”
Уилям може да изпълни желанието на Лорън (31) или да й откаже (32).

29
На няколко пъти се наложи Уилям да избутва минувачи от пътя си. Знаеше, че ако попадне близо до охранител, можеше и да бъде задържан и тогава щеше да загуби следите на вещицата. Но, не мина близо до нито един.
Демонологът излезе от мола и дробовете му се изпълниха с чист въздух, от който имаше крещяща нужда. Видя как Лорън се спъва и предната част от тялото й полита към земята. И променя очертанията си, превръщайки се в нещо с опашка и четири крака.
“Сега вече няма да мога да те догоня, мила моя вещице” – помисли си Уилям, но продължи да тича, въпреки появилата се жарава в гръдния му кош. Сви зад ъгъла и я видя – светлосива вълчица – седнала в началото на задънена улица, изплезила език и душеща въздуха.
– Знаеш ли... – каза демонологът, докато се бореше за поредната глътка въздух, - мисля, че си красива дори в тази форма.
Лорън го погледна с почти човешките си очи, близна носа си и завъртя опашка.
– Значи, проследихме го дотук. Добра работа, момиче.
Какво искаш да направи Уилям? Да влезе смело в уличката (30), да използва извънсензорните си усещания (38), да помоли Лорън да провери местоположението на демона с помощта на обонянието си (39). Или, ако смяташ, че е твърде опасно, Уилям може да предложи на Лорън да напуснат мястото (45).

30

Уилям направи няколко плахи стъпки. След всяка се ослушваше. Знаеше, че демонът едва ли ще направи грешката да вдигне шум и по този начин да се издаде, но въпреки това се надяваше.
Уличката не бе осветена. С времето очите му успяха да свикнат с тъмнината, но въпреки това не бе сигурен, че не пропуска нещо важно. За момент си помисли, че би искал да има очите на Лорън в сегашната й форма. Дори за момент се изкуши да я помоли да дойде с него. Но, после се отказа. Не искаше да рискува живота й.
Ъгълът зад съборените кофи за боклук предлагаше идеална възможност за засада. Уилям си припомни едно заклинание, което се надяваше да му свърши работа. Погледна за момент и се отдръпна. Но, там нямаше никой. Продължи напред, оглеждайки се във всички посоки. Почти беше стигнал до края на улицата, когато чу воят на Лорън. Уилям се обърна мигновено и видя демоничната фигура на не повече от три метра от себе си.
Ако си избрал специализация трансформация, премини на 49. В противен случай, мини на 50.

31
На Уилям му беше много трудно да я контролира. Изпита голямо облекчение, когато спря да усеща съпротивата й.
Демонологът може да тръгне след нея (29), или да огледа жертвата на демона (30).

32
Лорън падна на земята. Но не беше по същия начин като горе на покрива. По скоро беше приклекнала – с коляно и длани, опряни на пода. Главата й беше приведена надолу и косата й се спускаше напред. Няколко минувачи погледнаха към нея, но не направиха опит да й помогнат да се изправи.
“Нещо не е наред” – помисли си Уилям.
Можеше да се закълне, че чува ръмжането й. Звук, който никой човек би могъл да издаде.
Уилям може да се опита да я заведе до някое уединено място преди да се е трансформирала във вълк (41). Или да изчака (42).
33
– Знаеш ли, чувала съм от поне четирима души, които не се познават един с друг, че приличам на Моник Бел. Предполагам, че и ти си го забелязал вече. Може да не си имал възможност да го направиш в библиотеката, или там горе на покрива да е било твърде тъмно...
– Всъщност, като се замисля, може би има известна прилика.
– Аха. И значи ние двете не сме твой тип, така ли?
– Не... виж... не исках да прозвучи така.
– Надявам се.
Ако искаш Уилям да смени темата на разговора, мини на 35. Може също така просто да замълчи (71) или да продължи да се обяснява (72).

34
Лорън сведе поглед и се изчерви.
– Знаеш ли, чувала съм от поне четирима души, които не се познават един с друг, че приличам на Моник Бел. Предполагам, че и ти си го забелязал вече. Но никой до сега не дори не е загатвал, че съм по-хубава.
Увеличи оценката си за щастие с 1.
– Това поне е моето мнение, макар че не съм виждал прословутата актриса наживо...
Лорън го сръчка с лакът по ребрата, без да откъсва очи от...
– Сянка! – прошепна демонологът. Сетивата му се напрегнаха. Юмруците му се свиха инстинктвивно.
Демонът бе облечен с тъмносиво палто с качулка, която падаше ниско над лицето му. Вървеше с хищническа грация – към опашката на заведение за бързо хранене на двадесетина метра от Лорън и Уилям. Сянката направи светкавично движение с двете си ръце. Чу се писък. Възрастен мъж полетя на половин метър над витрината, покривайки я с обилна струя кръв.
Провери коя кодова дума си записал: “вълк” (26), или “възкресител (27).

35
– Искаш ли пуканки, Лорън? Много обичам от онези с какао и карамел.
Момичето замръзна, загледана в нещо в страни от нея.
– Уилям!
– Това да ли трябва да значи?
Лорън го сръчка с лакът по ребрата, без да откъсва очи от...
– Сянка! – прошепна демонологът. Сетивата му се напрегнаха. Юмруците му се свиха инстинктвивно.
Демонът бе облечен с тъмносиво палто с качулка, която падаше ниско над лицето му. Вървеше с хищническа грация – към опашката на заведение за бързо хранене на двадесетина метра от Лорън и Уилям. Сянката направи светкавично движение с двете си ръце. Чу се писък. Възрастен мъж полетя на половин метър над витрината, покривайки я с обилна струя кръв.
Провери коя кодова дума си записал: “вълк” (26), или “възкресител (27).

36
– Аз съм лекар, моля ви, направете ми път – извика тя, докато се промъкваше между насъбралите се посетители.
Жертвата беше възрастен мъж, облечен в черен костюм и риза, която явно е била бяла, но в момента преобладаващия цвят бе червен. Имаше три дълбоки прободни рани – една в областта на корема, втора – отляво между ребрата, и трета – на гърлото.
Лорън се наведе над него и измърмори нещо.
Уилям също успя да си пробие път през тълпата.
– Не мога да помогна с нищо – прошепна му тя. – Сигурно всяка една от тях може да е била смъртоносна.
– Мисля, че трябва да си вървим.
Момичето явно не го чу.
– Може и да успея да го съживя. Правила съм го веднъж, може да успея пак.
Тя погледна Уилям в очите.
– Ще ми помогнеш ли?
– Лорън, не съм запознат с възкресяването. Най-близкото течение на демонологията е некромантията, но не съм запознат с нея. А и съм убеден, че целта ти не е да създадеш зомби.
– Да, но... в теб има сила. Интуицията ми подсказва, че би могъл да ми помогнеш.
– Интуицията на вещиците. Нещото за което всички демонолози им завиждат. А и какво ще се случи с раните. Нима вътрешното ти усещане е, че те ще се излекуват?
Лорън кимна и протегна ръка към Уилям.
Ако искаш той да изразходи част от енергията си, за да помогне на момичето да възкреси жертвата, мини на 43. В противен случай – на 44.

37

Уилям реши, че е по-важно да проследи демона. На няколко пъти се наложи Уилям да избутва минувачи от пътя си. Знаеше, че ако попадне близо до охранител, можеше и да бъде задържан и тогава щеше да загуби следите на сянката. Но, не мина близо до нито един.
Излезе от мола и дробовете му се изпълниха с чист въздух, от който имаше крещяща нужда. Смътно успя да забележи как демона се скрива зад ъгъла на съседната пресечка. В задънена и няосветена улица.
Какво искаш