Книгоиздаването в България

Като човек, който е чел статитите и се познава лично с Богданов от години, имал е вземане-даване с него смея да заявя с чисто сърце: ХИЧ НЕ СЛУШАЙТЕ КАКВИ ВИ ГИ ДРЪНКА ТОЙ. Не един и двама е завлякъл и не мога да взимам съвет за книгоиздаване от издател, който издава книги в тираж от по 20-50 бройки и то с финансиране от автора. Който е любопитен, да заповяда на 27-и, когато се събираме на по бира и вече на живо ще споделя, че не е за форум.

Статиите от Книгите.бг са свалени, защото всички които му ги списваха без пари и ги качваха дигнаха ръце и се махнаха, защото вече не искаха да имат никакви отношения и нищо общо с него. Колкото до другото, Торо, сори, ама сам си противоречиш - ИМЕННО защото е имал лоша издателска история мнението му не бива да е меродавно.

Статиите ще ги разпечатам и ще ги коментираме двамата (ако дойдеш на 27-и ), макар че реално за това няма смисъл. Хора, моля погледнете как започва едната от двете статии - "БЪЛГАРСКИЯТ АВТОР НЕ Е НУЖЕН НА НИКОГО". Ами, само като прочетеш това заглавие и разбираш, че няма нужда нито да четеш тази, нито която и да е било друга статия от въпросния субект.

Богданов може да бъде описан с една-единствена дума, тя е "безскрупулен".

Да кажа и аз, че нямам положителни впечатления от Богданов и като характер, и като разсъждения. Специално статията за българския автор е типична - повърхностни, азбучни приказки с високопарен тон и удивителни.

Имам съвсем малък опит в книгоиздаването, и все още се чудя какво да мисля по въпроса за издателската къща. Няма да споменавам името й, въпреки че се съмнявам някой представител да чете този форум. През 2004-та, когато бях на осемнайсет, малко преди завършването на гимназията, те издадоха първата ми книга - колекция от разкази(не харесвам думата сборник). Финансирането беше изцяло от моя страна, като част от парите бяха осигурени от общината в родния ми град - разходите по издаването плюс хонорар за редактора. Спомням си, че по времето когато отидох в София по официална покана, за да сключим договор, издателят дори не беше прочел ръкописа и ме попита сигурна ли съм, че искам да издавам - дали това не просто "пред-книга"(после я прочете и си промени мнението). Това се случи през септември - декември месец докараха вече готовите и отпечатани книги - мисля, че бяха 500 бройки, ако не ме лъже паметта. И общо взето - с това се изчерпа тяхната роля. Дори нямаше корична цена.
Разпространението и всичко свързано с него се падна на мен.
Имах двете интервюта за местен вестник, както и участие в сутрешния блок на една телевизия - в тези прояви издателската къща нямаше пръст. Корицата отново бе осигурена от мен - бе обработена от баща ми и негов приятел. Разпродадох колкото можах в училище, потърсих една-две книжарници, които бяха съгласни да я продават. Премиерата на книгата също бе организирана от мен и мои близки, получи се доста добре - докато подписвах книгите чух коментари, че съм като "западен писател, раздаващ автографи" - това е най-смешната и нелепа част от историята. Нататък нещата секнаха - оказах се с един куп цветя и сума ти томчета, които не знаех какво да правя. Още стоят и събират прах... даже част от тях бяха дефектни. Раздавам ги на приятели. Просто... беше ми много унизително да ходя по различни книжарници, да се моля някой да ми изложи книгата и да се чувствам като просякиня. Не мисля, че авторът трябва да се занимава с това, още повече, че никога не съм била добра в саморекламата.
Едновременно не е самиздат... и въпреки това си сам в почти всичко.
По онова време бях прекалено развълнувана и не можех да повярвам, че ще ми издадат Книга, в представите ми това беше нещо, което не се случва просто така, едва ли не в зоната на фантастиката. Даже до последния момент бях убедена, че нещо ще се обърка, докато не ми дадоха първата бройка. Може би заради това дори не се замислих по въпросите с разпространението, рекламата, оформлението и ролята на издателя.
Вероятно ако някой чете тези редове и се познае ще ми е ядосан, ще каже, че съм неблагодарна и че трябва да съм им признателна, че въобще са се занимавали с мен - някаква си там ученичка, която никой не я знае и познава. Може и така да е било.
Възможно е и аз да съм несправедлива към издателската къща, те си изпълниха задълженията по договора, никога нищо не са ми обещавали, извън това, което бе договорено. Но въпреки това си мисля, че нещата не трябва да стоят по този начин. Ако някога отново издам книга - макар че вече дълбоко се съмнявам да се случи - ще настоявам на една идея по-добри условия. Не ми трябва още една купчина прашасващи издания. От друга страна, това е случка от преди осем-девет години. Книгоиздаването би следвало да е претърпяло развитие... може би...

Ъм, Икариа, това изобщо не са издатели. Просто са ти взели парите (или на когото там са били), за да отпечатат книгата (просто да я дадат в печатница - на поне тройна цена вероятно, задържайки разликата за "голямото усилие" ). Това не е издателска работа.

Издателство за бг автори е Сибела да речем, едва ли има много други - и (това вече по друг въпрос) съмнявам се, че дори те плащат коректно авторовите отчисления. А и да плащат, при тези тиражи - кел файда.

Вярно е, въпреки че са едно от най-старите издателства към момента.
Бях публикувала разказ в списанието им - трябваше да си плащам, за да ми отпуснат въобще няколко бройки.

Е, това вече е ново дъно. Докато това в предния ти пост така или иначе е норма за БГ.

Икария, а ако не е прекалено нахално, как се казва книжката ти, корица, изглед, инфо за нея можем ли да видим някъде, това онова