Техника на "доброто" писане

Тук не става въпрос за избор на сюжет, герои, описание и прочие, които са си задължителни елементи на "доброто" повествование, но често опират до вътрешна нагласа и лично виждане на разказвача. В тази тема бих искал да коментираме само техника на "добрия" изказ. Тоест неща, които могат да се приложат към произволно избран текст и да подобрят изказа без да променят останалото, което е искал да каже автора. Много често съм засичал Трип, който се опитва да говори за такива неща и се надявам тук да даде примери за добра редакция.

Това, което ще изложа по-долу е премахването на излишни думи. Излишни са всички думи, които не носят допълнителна информация или усещане за читателя. При премахването им не губим нищо, а печелим стегнатост на изказа и по този начин по-силно въздействие върху читателя, тъй като за по-кратко до него достига повече. Редакцията протича много лесно - хващате си текста и се питата за всяка дума, която е написано дали е необходима.


И тъй като отворих темата за Трошача ето мой опит за редакция - първо е моята редакция, която е 1/4 по-къса.

Княз Архан, владетел на малко княжество, обикаля постовете на голямата крепостна стена. Торк, стар воин, минал през стотици битки и началник на армията е с него. Широки скули и проницателни сиви очи внушават уважение. Шлем, стоманената ризница и меч без скъпоценни камъни. Видиш ли го веднъж, не можеш го сбърка — воин от главата до шпорите на грубите войнишки ботуши.
Княз Архан си ти — млад, енергичен, щедър владетел на богато княжество. Земите са плодородни, хората заможни, търговията и занаятите процъфтяват.
Слънцето вече се скрива. Залезът е кървав, огнени отблясъци играят по шлема на стария войн.


Ето и оригиналния текст.

Княз Архан, владетел на малко княжество, обикаля постовете на голямата крепостна стена, която опасва града. С него е началника на армията Торк, стар, опитен воин, минал през стотици битки. Лицето му с широки скули и проницателни сиви очи внушава уважение. Шлемът, стоманената ризница и мечът без скъпоценни камъни по дръжката не са просто труфила. Види ли го веднъж, човек не може да го сбърка — той е воин от главата до шпорите на грубите си войнишки ботуши.
Княз Архан си ти — млад, енергичен, щедър владетел на богато княжество. Земите тук са плодородни, хората заможни, търговията и занаятите процъфтяват за радост на всички в тази малка страна.
Слънцето вече се скрива зад хоризонта. Залезът е кървав, огнени отблясъци играят по шлема на стария войн.


И обосновката ми за премахнатите неща:
която опасва града - крепостната стена почти винаги опасва града, разбира се може става въпрос за някаква гранична стена на голяма империя, но "владетел на малко княжество" ни насочва достатъчно
опитен воин, минал през стотици битки - двете значат едно и също и тъй като "минал през стотици битки" е по-силния и по-яркия израз оставяме него
Лицето му - просто няма къде другаде да са очите и скулите му
по дръжката - ненужно уточнение, едва ли очакваме меча има скъпоценни камъни по острието
не са просто труфила - не знам кой би си помислил, че "шлем, стоманена ризница и меч без скъпоценни камъни" са просто труфила (и то след като сме описали внушаваното уважение и стотиците битки?!)
грубите си войнишки ботуши - без "си" няма на кой друг да са обувките
за радост на всички в тази малка страна - се подразбира и е ненужно
зад хоризонта - а къде другаде да се скрива слънцето?

Направил съм и две други леки корекции за по-добър изказ.

xenox писа: писа:

Благодаря за темата. Има нужда.

Не съм съгласен за:
- крепостната стена - може да разделя квартали в града, да прегражда проход или да е "велика китайска". може и да опасва нещо друго вместо град. освен това пояснението отвежда читателя на конкретно място.
- по-скоро трябва да е широките МУ скули и проницателни сиви очи
- описанието на дрехите също стои като отрязано от героя и не става напълно ясно за кого става дума.

Бих искал да се обърне внимание на думи като "една", "един", "едно" и начина за избягването им.
Пример:

"Държах си аз една лопата и като ми излезе една катеричка така я праснах, че..."

Или (далеч по-наболялото): "християните имат една характера черта - вярват в един триединен бог"

ok, за крепостната стена съм съгласен, но "голяма", "крепостна" и "която опасва града", му идва множко, най-малкото "която" е излишна - "опасваща града" е по-добре
За дрехите - не знам аз бих го редактирал така, предходното и следващото изречение говорят за същия човек, а така се създава много повече динамика. Някой редактор да си каже мнението

Сигурен съм, че има и други паразитни думи освен една/едно/едни, хубаво ще е да ги изброим тук.
Сега се сещам и друга често допускана грешка, например - "В тоалетна имаше трупове, които висяха окачени на ченгели" - безличното "имаше" е почти винаги излишно.