Re: Пак четвърти! - проект за волейболна книга-игра

След целият бъзик, който отнесох за фиктивната ми волейболна книга-игра, реших да надраскам нещо като Увод:

Носът на самолета на Катар Еъруейс се отлепи от пистата на летището в Дубай и тежкият двуетажен Еърбъс понесе близо петстотинте си пътници към Хонг Конг.

Камило Плачи въздъхна и изключи вградения в гърба на седалката пред него екран, на който бе наблюдавал излитането от около десетте камери монтирани на крилата, носа и опашката на самолета. Мразеше да лети, а сега го очакваха цели девет часа път до Хонг Конг и от там поне още час с ферибот до Макао - „Азиатския Лас Вегас“. За пореден път поздрави наум с цветисто италианско пожелание всички роднини на шефовете на Световната федерация по волейбол за решението им да организират финалите на Световната лига точно на това място. Явно местните мастити китайски бизнесмени ги бяха убедили по подходящия начин, каквато често беше практиката за това състезание. Прииска му се сега да си е в родната Калабрия, опънат на шезлонга пред фамилната си къща, а не сред бандата български волейболисти, начело на които беше застанал след Олимпиадата в Лондон. На този форум, в който българите отново завършиха четвърти, дори и за децата стана ясно, че „пазарджишкия стратег“ Найден Найденов разбира от волейболна тактика, колкото Марио Балотели от феър плей, и че успехът се дължи на белокосия италианец постоянно даващ указания на момчетата. Тогава Камило се беше зарадвал на възможността да бъде национален селекционер на един от най-силните отбори в света, но след това сблъсъкът му с лютите балкански нрави го бе накарал да започне да съжалява за това „повишение“.
Мазната потна длан, която в този момент го прасна силно по крака, засили огорчението му и фъфлещият глас на изпилия вече четири големи уискита Любо Ганев го измъкна от мислите:

- Кво става бе, Камило? Нещо си се спекъл? Ни съ притеснявай! Ще ги смачкаме този път!

Камило отпи бавно от чашата с портокалов сок пред себе си, опитвайки се за пореден път да игнорира пияния гигант, чието присъствие го дразнеше изключително много. Единствено по тези географски ширини подобни колоритни образи можеха да се издигнат до ръководни постове в спортните федерации. Беше му писнало от това неговото дебилно окуражаване всеки път като тръгваха на състезание. Вярно, че след четвъртото място в Лондон, последваха още две четвърти места – на финалите на Световната лига в Мар дел Плата и на Европейското първенство в Полша и Дания, и въпреки очевидния прогрес в играта на отбора, беше станал обект на подигравки и шеги от страна другите национални селекционери заради липсата на медали. Особено го дразнеше онова дребно плешиво човече Мауро Беруто – националния селекционер на италианския национален отбор.
Сънародникът му не пропускаше при всеки удобен момент да го избъзика за „дървените“ медали, които печелеше на последните големи форуми, и меко казано му лазеше яко по нервите. Българският отбор отново беше показал страхотна игра в предварителната група, но това, както горчивата практика го беше научила, не означаваше, че няма да „глътнат бастуните“ точно в решителната фаза на турнира.

Камило Плачи не беше песимист по природа, но престоят му начело на българският отбор, го караше вече винаги да е подготвен за най-лошото развитие на нещата. Този път обаче твърдо беше решил, че няма да допусне отборът да се класира четвърти. По-добре пети или в краен случай шести, но не и злокобното четвърто място. Погледът му се плъзна по момчетата, които беше подбрал за това поредно спортно изпитание.

Преди да се запознаеш с качествата на подбраните за финалната битка волейболисти, първо трябва да се запознаеш с правилата на волейболната игра. Премина на раздел „Волейбол-основни правила на играта“.

Целта е да направиш нашите пети!?

Хахаха - Не! Просто е бъзик, че всичко друго е по-добре, само не й "пак четвърти"!

Каква идея имаш за система за мачове?

xenox писа: писа:

Каква идея имаш за система за мачове?

Ми не съм я мислил в детайли. Предполагам, че ще се консултирам с един експерт в спортните книги-игри, но се сещам че и ти имаш такава, така че чувствай се свободен да помагаш. Идеята ми е всеки играч да имат определени показатели и в зависмост коя е титулярната шестица в момента и това да определя развитието на мача (в зависимост и от силните страни на противника), съчетано с избори в реална игрова обстановка. Също ще има извън игрови случки в стил Боговете на футбола, които ще повлияват на оценките на иргачите или на състава на противника (бой в лоби бара, нощен живот с Любо Гнаев в Макао и т.н)

Ако искаш ще ти нахвърля идеи тук или на лично.

А вместо оценки и качества, защо просто не направиш да имат някакви умения.
Например - всеки може да посреща топката, но не всеки го прави добре и слагаш на даден играч това умение, когато по време на игра успеят да преминат през блокадата на отбора гледаш дали имаш такъв играч и дали в момента е на игрището та да може да посрещне топката. Ако нямаш такъв играч залагаш на шанс минус психика
Иначе може да се сложат качества като: Пласиране, отскок, блокада, посрещане, психика, поглед, сила, класа.
Освен това може да има две променливи като: Издръжливост и мотивация.

Издръжливост е когато даден играч прекалено много го караш да забива, блокира и тн, тогава издръжливостта му пада и когато стигне до 0 му трябва задължителна смяна.
Мотивация - едва ли на някой му се играе, когато опонента му води с 10 точки разлика. Това ще е променливата, която ще влияе върху заровете. Колкото е по-ниска, толкова по лошо ще става или колкото е по-висока, толкова по-успешно ще прави всичко на терена.

За треньор викаш Плачи, но аз не го знам дали е добър по принцип, но е хубаво да се направи лека мениджърска основа в началото, като избор на щаб, който да ти помага - кондиционен треньор, физиота, психолог, масажист...

ПП Аз направо тук ги цъкам, че не знам за кой специалист по спорт визираше Никсата - Майкъл или Кевин Слейтър.

Е италианците трябва да направят игра "Пак втори!"

Нощният живот с Любо Ганев в Макао звучи много добре!

Много искам да има волейболна книга-игра и съм мислил какво може да представлява.

Предимството на волейбола е сравнително малкия брой играчи на полето и малкото елементи в играта. Имаме сервис, посрещане, пас, атака, блокада. бих сложил и лидерство. както казва Танер тия неща могат да се представят просто като умения, а не като оценки. За разказ е дори по-подходящо, защото няма смисъл да се правят сложи системи с много оценки, ако няма да се използват повечко пъти. Тогава ще имаме, примерно, колко играчи с блокада имаш на първа линия? или колко играча с посрещане имаш на полето?
За дълга книга може да се сложат оценки, 1-3, 1-6. И да има комбинации от тях. Евентуално с шанс.

Другото са колективните оценки на отбора. Предлагам следните, съвсем опростени: психика (почвам с нея, защото май е най-големия проблем на нашите), форма, настроение.
-Плачи трябва да изгради психиката на отбора, ти си знаеш по какъв начин. Примерно може да работи така: за мачове без заряд (всичко преди полуфиналите) тя не играе голяма роля. Нашите са правили страшни обрати и са печелили инфарктни тайбреци дори срещу силни противници, когато няма голям залог. Дънят се когато опре ножа до кокала. Но за да преминеш полуфинала и на самия финал ти трябва здрава психика, оценка поне 8 от 10
-Формата е ясна - тренировки и пак тренировки, можеш да им измислиш система от няколко правилни решения, които да водят до по-добро състояние на отбора.
-Настроението страда при проблеми в отбора, при грешки на съдията, при провокации на противника. Може да е оценка, която се променя бавно извън мач, по време на мач може да варира много в зависимост от развоя и треньорските речи, намесата на капитана и др. после се връщаме пак към оценката преди мача, като тя може да нарастне или падне според представянето в мача.

Доколкото ти следя коментарите, явно разбираш от тактически схеми във волейбола, та трябва да измислиш как да бъдат претворени в играта. И дали ще са на макрониво, цял гейм да се решава от тях, или на микро - точка за точка.
може да се направи среден вариант - тактиката и сборовете от оценките дават някакъв резултат за гейма (може да се сумират резултатите между двете задължителни прекъсвания) и ако накрая разлика е до 2 точки се преминава към игра точка за точка до спечелването му.

Като цяло повече ми се иска да видя нещо като "Футболът-тактическа игра" във волейболен вариант, но и на "Франция 98" ще се изкефя.

И... не виждам реалистичен начин да бием Русия и Бразилия в момента, така че трябва доста да се потрудиш, за да ме убедиш.

Нека и Никсата се включи да разберем какво мисли да прави от играта. Дали ще е циклична тип Футболмания, където ще могат дори двама души да играят или ситуационна в стил - Боговете на футбола, Пробив в НБА, Гол! Българи юнаци, Надпревара във Формула 1.

Ц ц ц, човек един увод да не нащрака, а вече се почна "ситуационни", "циклични"...

Относно оценките, казаните от ксенокс неща препокриват до голяма степен моята идея за показатели в играта. Идеята ми е от една страна индивидуални оценки на играчите (блокада, посрещане, техника, сервиз) и отборни оценки. Въпреки че е доста специфично за всеки пост. Например във волейбола само 3-ма човека посрещат (двете четворки + либерото), което веднага означава, че това което предлагаш с линиите не винаги ще работи, защото без значение дали са първа или втора линия, "4-ките" си посрещат винаги. Естествено либерото и разпределителят няма как да имат оценка атака, а последният трябва да има специфични умения, които останалите нямат (креативност, разнообразие, игра с центъра...). Трябва да се види как да се съчетая тези показатели.

Имам идея да се вкарат и от ония мини ситуации, където ти е нарисувана дадена ситуация и и да избереш къде да атакува нападателят (по правата, диагонал, остър диагонал, да играе блок-аут) и в зависимост от някои от оценките му да е различен шанса за успех. Като например се съобразява че срещу него скача например на блок Мусерски от руснаците

Не разбирам от тактически схеми във волейбола. Тренирал съм много години и съм гледал/гледам много мачове, но толкова.... не съм чел схеми, тактики и т.н. Относно макро и микро нивото.... идеята ми е първата фаза да е по-скоро на макро ниво, а на полуфинала и финала да е съчетание между двете, като именно табмсе наблегне на микроситуации, където индивидуалните качества и психиката на конкретния играч/и да са решаващи, както и правилните тактически решения на треньора или разпределителя.

Ами не виждаш реалистичен начин, но пък аз в мойта игра обмисля се завърне Матей Казийски, което обаче ще рефлектира на Тошко Алексиев и колективния дух в отбора. не съм решил само дали да е опционален избор или цялата игра да е задължително с него.

То май и в реалният свят Казийски нещо вика, че ще се връща...

allsports.bg/category/%D0%B2%D0% ... %BE%D0%BB/

Никс, виж линка дали ще ти помогне с нещо.

Мерси, Танер. Ама тия статии, тия ако не ги е срам нека още да си ги държат там От 30 години сигурно в професионалния мъжки волейбол няма схеми с 2-ма разпределители. А от изброените тактики само ешалона все още що годе се прилага, но не по описания начин, а останалите отдавна са ретро и неефективни. Чак ме налегнаха спомени как като дете ни учеха как се прави "кръст".