Андалусия II и сексуалното насилие

Зад страховитото заглавие на темата стои следната моя дилема: в книгите-игри, че и в медиите като цяло, сме свикнали да виждаме много по-откровени и екстремни описания на насилие, отколкото на сексуалност. Някакси се очаква, че един 14-годишен читател няма да има никакъв проблем с потъване на остриета в гърбове, кървави пръски и така нататък, но доколкото ми е известно, няма книга-игра, в която персонаж, та камо ли главен герой, да е правил нещо по-еротично от целувка с многоточия...

В продължението на "Пламъкът на Андалусия", върху което работя в момента, главната героиня, петнадесетгодишна принцеса, бива отвлечена, изнасилена и затворена в замък още в пролога. Имам точно определени цели с това развитие, а именно: сексуалното насилие е сериозен проблем по целия свят, а психологическото възстановяване от такава травма е изключително трудно, но и интересно като сюжет. Мисля, че си струва темата да се развие поне донякъде, естествено с нужната доза чувствителност. Ще ми се разказът да е достъпен за момчета и момичета да кажем от 12 години нагоре.

Въпросът към вас: какво ви е мнението за тематиката, за моят стремеж да я развия и за следния откъс, който ще бъде най-нецензурния в целия разказ:

Тази тема е повдигана многократно, а напоследък я следя с огромен интерес. Най-вече, защото, както казваш има неща, за които на хората им е забранено неофициално да пишат, а и да говорят. И друг път съм коментирал, че ако главния герой реже глава след глава, не виждам, какво пречи в разказа да има секс описан в същата степен на детайлност. Ако героят е подложен на мъчения, защо не се приема героинята да бъде изнасилена? За изнасилване на мъж-герой пък никой, никъде не ще и да говори.

За самия мен, като автор, темата е още по-заплетена. Не ми е работа да пиша за неща, които не разбирам и не мога да разбера. Освен това, особено с изнасилването, нещата са... заплетени. И то меко казано. Мъжете и жените го приемат различно, справят се с него различно и реагират на него различно. Предполагам, че и степента на жестокост също влияе...

И преди някой да ме налази, държа да отбележа, че за мен изнасилването е престъплението заслужаващо най-строго наказание от закона. Твърдо смятам, че изнасилвачите трябва да бъдат кастрирани и вкарвани в затвора до живот или убивани на място. Това е престъпление, което за мен не може да има оправдание.

Това на страна, държа да отбележа, че опиването на изнасилване от първо лице и на всичкото отгоре изнасилването на малолетна... ъгх... тежка тема. Може би най-тежката. Особено, поставена в средновековието.

Това, което се опитвам да кажа, но не смея вече четири абзаца е, че не съм сигурен, дали някой без попит от първа ръка с повече от една жертва на такъв акт би могъл да предаде реалистично нещата. Това е едно на ръка. Отделно, че в средновековието, изнасилването се е третирало по коренно различен начин - и от обществото и от отделните хора. За това държа да подчертая, че долните редове, по никакъв начин не отразяват личните ми възгледи за този акт, а са просто опит за псевдо исторически анализ на ситуацията от човек, който се интересува дълбоко от история.

В едно средновековно общество, изнасилването носи малко по-различни последици и различия от изнасилването в модерното общество. На първо място обаче трябва малко поне да се спра на самия акт, като такъв.

Първото, което човек трябва да осъзнае е, че насилствения секс не е бил поголовно заклеймен. Дори и днес, в по-забутаните, консервативни и(ли) теократични държави една жена е длъжна да прави секс с мъжа си. Точка. Второ, този мъж най-вероятно е с поне 5-6 години по-стар (а при благородниците разликата почти задължително е и по-голяма), а самото момиче почти задължително е непълнолетно. В определен аспект, повечето бракове са започвали с изнасилване в първата брачна нощ, независимо от това, как са се опитвали да го представят хората.

Горното предполага, че жените всъщност са били по-подготвени психически, за да се справят с физическия аспект на акта от тези в днешно време. И може би това е така. Не знам, няма и как да знам. Мога само да предполагам. Личното ми мнение е, че една средновековна жена/момиче няма да е толкова ужасена от факта, че е изнасилена, колкото от обществената реакция към нея самата.

Дори в днешно време има хора, които се опитват да обвинят жертвата, за факта, че е изнасилена. Дори и днес има места, където пребиват жена с камъни, защото е била с мъж извън брачно, независимо от това, дали е имала избор или не!

Всичко това предполага една много по-остра реакция в посока на пазенето на тайната от самото момиче. Дори сега много жени не търсят полицейска помощ, защото ги е срам, че са били изнасилени. Не знам защо този архаичен и грешен навик е заложен в тях. Нямам си и идея. Но е факт, за който от личен опит мога да потвърдя - изнасилванията (поне тук в провинцията) много рядко стигат до органите на реда. От срам, не от друго. Най-често наказанието за престъплението се раздава от роднини и приятели.

В този аспект, не съм сигурен, колко удачно е да се разгръща темата в средновековна книга, която не е за деца. Наистина не съм сигурен. От една страна автора рискува да омаловажи зверството на такъв акт. От друга, рискува да разклати историческата достоверност на разказа си. Най-големия проблем идва именно от възрастта на момичето - говорим за 14 годишно момиче. Дете, по днешните стандарти, но не напълно по тогавашните. Реакцията на мъжете край огъня ще е различна от тази на същия тип мъже в днешно време. Ужасното е, че може просто да подминат тази част от историята, без да се замислят - говорим все пак за общество, в което робството е позволено, а изнасилването на жените в превзет град - нещо близко до практика. Зверствата на еропейските рицари са известни в днешно време и можем спокойно да ги съдим, но по времето на реконкистата, особено на Иберийския полуостров...

Човека обичащ история в мен ще ти каже, да представиш всичко както трябва да бъде. Реакцията на средностатистическия войн по онова време ще е нещо в линията на 'Конрад има лош вкус'. Модерния човек в мен иска да ти каже да ебеш майката на историческата реалност и да представиш нещата, така както трябва да се приемат - този акт е ужасен и непростим. Автора в мен иска да ти каже, че това е ситуация от която няма как да излезеш победител.

Ако Шейла се справя ппрагматично със случилото се с нея - определени кръгове ще кажат, че това пречи на читателя да осъзнае зверството на този акт. Ако пък потъне в себе си и се затвори, започне да подскача от страх, когато мъж я докосне и т.н. - определени кръгове ще ти кажат, че това е поредното омаловажаване на психическата издръжливост на жените и патриархален опит да се наложи образа на мъжа-защитник. Каквото и да направиш, трети кръг хора просто ще те анатемоса за факта, че искаш да засегнеш темата в произведение за млади хора. Защото смъртта на хиляди клонове е приемлива, но показването на две зърна прави филма 16+.

Има начин за лавиране между първите два кръга. Най-лесният е със създаването на един или повече антипода на реакцията на героинята. Не знам дали би било възможно в контекста на разказа, но е възможно най-близкия начин за показване на реалността - всяка жертва на такова посегателство се справя по свой си начин с това.

Надявам се писаниците ми да са полезни. Личната ми позиция е за спазване на историческата реалност и една хубава забележка за изнасилването, вредата от него и колко зло е то в края на произведението. Но осъзнавам, че темата е сложна, бих разбрал и Торо (приемам, че разказа е насочен за издаване в Призванието), ако реши да не рискува с нещо такова.

Ъгх, направих кратко прочуване. Религиозната страна на въпроса е по-ужасна:

Второзаконие 22: 25-29
22 Ако някой се хване да лежи с омъжена жена, то и двамата да се предадат на смърт: и мъжът, който е лежал с жената, и жената: тъй изтребвай злото от Израиля.
23 Ако някоя млада девица бъде сгодена за мъж, и някой я срещне в града и легне с нея,
24 то и двамата доведете при вратата на оня град и ги пребийте с камъни до смърт: момата, задето не е викала в града, а мъжът, задето е опорочил жената на ближния си: тъй изтребвай злото изсред себе си.
25 Ако пък някой срещне на полето мома сгодена, па я хване и легне с нея, да бъде погубен само мъжът, който е лежал с нея,
26 а на момата недей прави нищо; у момата няма грях за смърт: това е едно и същото, като някой да станеше върху ближния си и да го убиеше;
27 защото той я срещнал на полето, та сгодената мома и да е викала, не е имало кой да я спаси.
28 Ако някой срещне девица несгодена, па я хване и легне с нея и ги заварят, -
29 то оня, който е лежал с нея, трябва да даде на моминия баща петдесет (сикли) сребро, а тя да бъде негова жена, понеже той я опорочил; през целия си живот той не може да се разведе с нея.

Корана не е много по-мил, това, което успях да намеря:
4-24:
[Под възбрана са за вас] и омъжените жени, освен [пленничките] които десниците ви владеят. Това е предписанието на Аллах за вас. И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с имотите си целомъдрено, а не с разврат. А на съпругите, от които сте се възползвали7, дайте в дар задължителната плата. И няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата. Аллах е всезнаещ, премъдър.

Сега, дълбоко се съмнявам, че клирът е тълкувал буквално тия цитати, но... хей, да му таковам мамата, не е хубаво да си военнопленичка в корана. Също толкоз неприятно е в Библията - 50 сребърника и я вземаш за жена. Е, поне са по-скъпи от верността на Юда...

Едит: Държа да отбележа, че Корана като книга е по-приятен за четене по тия въпроси, отколкото Библията. Корана се отнася по-скоро към жените като порцеланови кукли, докато библията ги третира повече като нещо малко по-добро от животно. И двете книги обаче силно подчертават превъзходството на мъжа над жената.
не съм ги изчел целите (нямам нервите), но това е общото ми впечатление.

Като читател има нулева толерантност към сексуално насилие. Честно казано, това беше основната причина да не ми допадне Поробената Принцеса.

Рони# Мейдей писа: писа:

Като читател има нулева толерантност към сексуално насилие. Честно казано, това беше основната причина да не ми допадне Поробената Принцеса.

Аз пък имам нетърпимост към сексуалното насилие като човек. Но като читател мога да призная, че вмъкнато по добър начин в историята допринася добре за представяне на ужасите на войната.

Ами, да, ако човек е решил да пише за поробена принцеса от онова време, сигурно най-вероятно е да й се случи именно това. Освен ако по някаква странна причина Конрад не се влюби в нея от пръв поглед и реши да бъде... джентълмен. Което би било абсурдно.
Не знам, предпочитам да пиша на други теми.

Бе признавам, че и на мен не ми хареса особено разказа, но най-вече поради (за мен) ниската му игрова стойност, а не заради нещо друго. Сега пак минах през него и образа на Шейла ми харесва все по-малко. Превръщането на 14-15 годишна принцеса в Action Girl винаги ми е било малко странно, като метод, но не е като да няма близки исторически примери. Някои от тях идват точно от арабите, та минава. Все пак способността й да се справя психически със случилото се я вкарва в онзи пръв кръг от критици, който споменах. За самата идея, само момиче да хукне да бяга през горите не ми се коментира. Дори сега, в днешно време сама жена не е особено защитена на пътя, а в онова време... ддз.

Това не променя първия ми коментар и факта, че според мен признанието й пред мъжете край огъня предполага много силно доверие към тях, което се надявам да е посочено по някакъв начин в продължението.

hameleona писа: писа:

Второзаконие 22: 25-29
22 Ако някой се хване да лежи с омъжена жена, то и двамата да се предадат на смърт: и мъжът, който е лежал с жената, и жената: тъй изтребвай злото от Израиля.
23 Ако някоя млада девица бъде сгодена за мъж, и някой я срещне в града и легне с нея,
24 то и двамата доведете при вратата на оня град и ги пребийте с камъни до смърт: момата, задето не е викала в града, а мъжът, задето е опорочил жената на ближния си: тъй изтребвай злото изсред себе си.
25 Ако пък някой срещне на полето мома сгодена, па я хване и легне с нея, да бъде погубен само мъжът, който е лежал с нея,
26 а на момата недей прави нищо; у момата няма грях за смърт: това е едно и същото, като някой да станеше върху ближния си и да го убиеше;
27 защото той я срещнал на полето, та сгодената мома и да е викала, не е имало кой да я спаси.
28 Ако някой срещне девица несгодена, па я хване и легне с нея и ги заварят, -
29 то оня, който е лежал с нея, трябва да даде на моминия баща петдесет (сикли) сребро, а тя да бъде негова жена, понеже той я опорочил; през целия си живот той не може да се разведе с нея.

Второзаконие е дадено на евреите преди завладяването на светите земи. Става дума за народ под обсада, заобиколен от врагове, който трябва да оцелее на всяка цена. Книгата съдържа изключително практични съвети и закони, които освен всичко друго регламентират и възпроизводството на народа.

Този текст не засяга толкова изнасилванията, колкото прелюбодейството, но си има типичния практичен смисъл: 1. прелюбодейството по взаимно съгласие се наказва със смърт (понеже разваля семейства и води до намаляване на раждаемостта). 2. изнасилените неженените жени, ако не оказват съпротива се наказват със смърт (значи не е станало без да искат). 3. ако обаче изнасилването е на място, където жената не може да получи помощ, то вината е само на мъжа. 4. най-накрая: ако жената така или иначе не е сгодена, за обществото е по-добре изнасилвачът да заплати глоба на бащата и да я вземе за жена, за да си народят деца. понеже иначе тя трудно ще се ожени (никой няма да я иска) и трудно ще има потомство, което за евреите е било огромна загуба. обратно - ако тоя мъж бъде убит, той също няма да има деца.

нищо кой знае колко ужасно няма - тия закони са на първо място обществено полезни, на второ - в полза на жените и техните права. мъжете са заплашени със смърт, ако развалят нечий брак или годеж, а ако са посегнали на жена, която не е обвързана, им се вменява задължението да се оженят за нея.

hameleona писа: писа:

Корана не е много по-мил, това, което успях да намеря:
4-24:
[Под възбрана са за вас] и омъжените жени, освен [пленничките] които десниците ви владеят. Това е предписанието на Аллах за вас. И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с имотите си целомъдрено, а не с разврат. А на съпругите, от които сте се възползвали7, дайте в дар задължителната плата. И няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата. Аллах е всезнаещ, премъдър.

и в Корана (там има много текстове от второзаконие) е същото - пленничките са забранени за правоверните. те са призвани да си търсят съпруги "с имотите си", което може и да е грешен превод. не съпруги, а жени, не имотите, а с пари. демек - ако искаш секс - плащай си.

Ако някои теми са срамни и никой не иска да говори за тях винаги ще си останат проблемни. Работата на автора е така да опише темата, че да я представи по начин по който той като автор смята за правилен. В литературни произведения няма такова понятие като 100% историческа достоверност. Пък и хората са различни - винаги може да има някой който се отклонява от съответната норма.

Ако автора опише темата като нещо неприятно постига едно, ако я опише като секс разказ със садо мазо - ефекта е съвсем друг.

Откъсът е добър, не е пошъл и не набляга на сексуалния акт, което ми допадна. Тематиката е чувствителна, но не виждам проблем да се разглежда, стига да е представена подходящо. А за стремежа ти да я развиеш, твоя работа. Щом искаш да пишеш за това, пиши.

Аз не съм на 14, но не виждам проблем в откъса. Смятам че това е пътят на новите книги-игри, те трябва да са близки до реалността, не само като тематика, а и като герои, преживявания, реакции. Смятам че и тук героите трябва да се държат и да говорят реалистично и да реагират на нещата, които се случват по подобен начин. Независимо от тематиката, жанра, или "сетинга". Точно тези опити за естественост и реализъм (без пресилване, или преекспониране) ми харесват в поредицата ви от разкази-игри.

Принципно, проблемът с всеки вид насилие е графичното му описание. В случая то е доста по-оскъдно, отколкото в Поробената Принцеса (или поне така ми се струва по спомен).

В Тигрово око на Върдж си имаше описание на секс сцена.

Да, но не беше с елементи на насилие.

Публикуваният откъс не ми се струва толкова нецензурен, не знам дали има нужда да се притесняваш. Все пак ти самият казваш, че това ще бъде най-нецензурният от всички. В повечето други разкази хвърчат кръв и черва на поразия, а за мен едно убийство е също толкова грозно нещо колкото изнасилването. Но пък си го има и моментът, че е възможно описанието на едно изнасилване да се отрази на читателите от двата пола по различен начин.

Стилът на писане тук ми допада. Не съм прочел "Поробената принцеса", но смятам да го направя в скоро време.